НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
423
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_02 ) Разумното начало в света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да, Бог пребъдва в
делата
си.
от Йоана, 10 гл., 10-12 ст. След това почна разговор и ето някои основни мисли на Учителя: Нали като четем книгата на един поет, във всеки стих, във всяка дума е самият той? Също така трябва да виждаме и Божието присъствие навсякъде. Да считаме, че в цялата Природа присъства Неговата мисъл.
Да, Бог пребъдва в
делата
си.
Всяко Слово, което излиза от устата на Бога, е жив хляб. Ако в изгрева на Слънцето, в разцъфтяването на цветята, в течението на реката, в отношенията между хората виждаме присъствието на Бога, това е правилното виждане. Ние сме в зависимост от една точка, от Разумното начало, от което идват всички блага. И човек трябва да вижда в живите същества проявлението на Бога. Насреща ти иде една мечка; ако ти познаеш Бога в нея, тя няма да те плюе, няма да ти направи нищо лошо.
към текста >>
Както този плод се жертва, така и ти ще отидеш да се жертваш за
Делото
Божие.
Това трябва да бъде като ръководство. Дръжте в ума си това велико качество на Бога и като дойдете до най-голямо отчаяние, кажете: „До дъното съм стигнал, но това дъно е Божественото! “ Божиите пътища са така: една Божия работа, докато е пъпка, не можеш да я знаеш, а като узрее плода, тогава можеш да го опиташ и да видиш какъв е. Ще го ядеш и ще отидеш да работиш.
Както този плод се жертва, така и ти ще отидеш да се жертваш за
Делото
Божие.
Умре ли някой, намират, че Бог е причината. А Бог казва: „Не благоволявам в смъртта на грешника.“ Някой е болен. Кой е причината? Казват: „Бог.“ Че заболяваме, това не е от Бога, но това, че сме здрави, е от Бога. Да, очистете всички отрицателни мисли от идеите за Бога.
към текста >>
2.
1_13 ) Верният син, служене на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Забрави личното в себе си, забрави напълно егоизма и мисли за Божието
дело
!
Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само така може да се служи на Бога. Само добрият може да бъде силен. Човек трябва да живее най-първо за Бога, после – за ближните си и накрая – за себе си. Всички страдания произтичат от това, че ние не носим в съзнанието си идеята да работим за Господа. Ако служите Нему, на всички можете да служите и ако не Му служите, на никому не можете да служите.
Забрави личното в себе си, забрави напълно егоизма и мисли за Божието
дело
!
Когато направиш услуга някому, да не очакваш благодарност, защото това е пак заплата. Човек не трябва да създава кумири на собствените си дела. Ние имаме примери от миналото – как хората са се покланяли на собствените си дела, а те трябва да се покланят на Бога, Който първоначално е създал всичко! Когато човек работи върху себе си, той работи за повдигането на цялото човечество, понеже има връзка между всички. Мъдър човек е онзи, който, като работи за себе си, едновременно работи и за окръжаващите.
към текста >>
Човек не трябва да създава кумири на собствените си
дела
.
Човек трябва да живее най-първо за Бога, после – за ближните си и накрая – за себе си. Всички страдания произтичат от това, че ние не носим в съзнанието си идеята да работим за Господа. Ако служите Нему, на всички можете да служите и ако не Му служите, на никому не можете да служите. Забрави личното в себе си, забрави напълно егоизма и мисли за Божието дело! Когато направиш услуга някому, да не очакваш благодарност, защото това е пак заплата.
Човек не трябва да създава кумири на собствените си
дела
.
Ние имаме примери от миналото – как хората са се покланяли на собствените си дела, а те трябва да се покланят на Бога, Който първоначално е създал всичко! Когато човек работи върху себе си, той работи за повдигането на цялото човечество, понеже има връзка между всички. Мъдър човек е онзи, който, като работи за себе си, едновременно работи и за окръжаващите. Когато човек работи за другите, той работи над себе си. Сега, събуждайте хората.
към текста >>
Ние имаме примери от миналото – как хората са се покланяли на собствените си
дела
, а те трябва да се покланят на Бога, Който първоначално е създал всичко!
Всички страдания произтичат от това, че ние не носим в съзнанието си идеята да работим за Господа. Ако служите Нему, на всички можете да служите и ако не Му служите, на никому не можете да служите. Забрави личното в себе си, забрави напълно егоизма и мисли за Божието дело! Когато направиш услуга някому, да не очакваш благодарност, защото това е пак заплата. Човек не трябва да създава кумири на собствените си дела.
Ние имаме примери от миналото – как хората са се покланяли на собствените си
дела
, а те трябва да се покланят на Бога, Който първоначално е създал всичко!
Когато човек работи върху себе си, той работи за повдигането на цялото човечество, понеже има връзка между всички. Мъдър човек е онзи, който, като работи за себе си, едновременно работи и за окръжаващите. Когато човек работи за другите, той работи над себе си. Сега, събуждайте хората. За две неща ще бият човека и за две неща ще го благославят.
към текста >>
3.
1_15 ) В полка на Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Писанието казва: „
Делата
им ходят след тях.“ Като работиш за Бога, то като тръгнеш за другия свят,
делата
ти ще тръгнат след теб.
Когато дойдат изкушенията, кажи: „Ще служа на Бога! “, нищо повече. Прочетете 112-та страница от тома „Доброто оръжие.“ Нали е казано за страшния съд: „Идете си, не ви познавам.“ Да те познава Бог значи ти да вършиш Волята Му, да Му служиш, да станеш съработник на Бога! Божият път е най-лесният, там има методи. Най-мъчно е да грешиш, защото ще плащаш.
Писанието казва: „
Делата
им ходят след тях.“ Като работиш за Бога, то като тръгнеш за другия свят,
делата
ти ще тръгнат след теб.
Новата идея е слугуване на Разумното начало, слугуване на Цялото. Ти няма да носиш на хората свои блага, а както пощенският раздавач носи чужди блага, така ти ще носиш благата на Бога. Ще кажеш: „Моята длъжност е да нося писмата на Бога.“ Като държиш Бога, ще успееш. Бъди готов да работиш за Единия, който е създал света. Когато човек реагира на Божественото, идва реакция, идват болести и страдания.
към текста >>
Закон е: когато трябва да се извърши едно Божие
дело
, то ако първият не го извърши, ще се възложи от Небето да го извърши втори.
Запишете се в полка на Христа. Подписът ви трябва да е на Христовия език. Ако всички духовни хора решат да изпълнят Волята Божия, светът ще се оправи. Ако всички постъпят така, то Царството Божие ще дойде на Земята моментално. Рано или късно хората ще преминат по пътя на пълно самоотричане и отдаване на Цялото.
Закон е: когато трябва да се извърши едно Божие
дело
, то ако първият не го извърши, ще се възложи от Небето да го извърши втори.
Ако не го извърши и той, ще се възложи на трети и т.н., додето десетият непременно ще го извърши. Да се чака! Онези, които са определени, ще дойдат. Нали Христос казва: „Овците, които ми е дал Отец, ще дойдат.“ „Овците“ са готовите души. Те ще дойдат всички!
към текста >>
Само да изричаш думите „да любим, да любим...“, без да ги изработваш в
дело
, означава един безсмислен апел, добри пожелания, но пасивни.
Те ще дойдат всички! Вярно, че има едно противодействие, но сега то сравнително е по-малко. Когато човек работи за Бога и Бог работи за него, тогава иде благословение. Сега Бог работи за нас, а ние не работим за Него и така създаваме своето нещастие. Има закон: не можеш да възлюбиш Бога, докато не работиш за Него.
Само да изричаш думите „да любим, да любим...“, без да ги изработваш в
дело
, означава един безсмислен апел, добри пожелания, но пасивни.
Трябва работа! При работата за Бога човек ще приеме Любовта. Работата е приложение на Любовта. Черната ложа е заблудила хората и те работят само за себе си, уреждат своите работи; така човечеството е влязло в стълкновение с Божественото в себе си.
към текста >>
4.
52) Ново направление на труда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Задоволявайки единствено целите на личността си, ние живеем един ограничен живот; щом нашите
дела
не излизат из дълбокия извор на духовното ни естество, то тогава все още не живеем или все още Човекът не е проявен на Земята.
1. Активното състояние Външната активност, която днес бележат хората, все още не е тьрсената – част от душевната им сила остава непроявена. При човешката деятелност е необходимо всички сили на душата да бъдат активни. Нека да се има предвид, че душата стои по-горе от личността, но само чрез едно активно състояние на духа ще се даде път на възвишеното. И наистина, в живота ни има моменти на вътрешно озарение, на подем и радост, когато обичаме всички и изпитваме желание да се пожертваме – тогава именно се проявява вътрешното ни естество.
Задоволявайки единствено целите на личността си, ние живеем един ограничен живот; щом нашите
дела
не излизат из дълбокия извор на духовното ни естество, то тогава все още не живеем или все още Човекът не е проявен на Земята.
Животът ще се изяви в своята пълнота само тогава, когато има творческо присъствие на Човека. „Ние се приготовляваме да живеем – казва Учителя, – но когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогава той се проявява, твори и цялостният човек е раздвижен.“ Трудът раздвижва издълбоко силите на човешката душа. Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на душата, а отвън. Именно затова днешната култура води до обезличаване. Човекът не проявява своята Божествена природа и по този начин става деморализация в него.
към текста >>
Това
идело
отвътре, от поривите на неговата душа, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му.
Един човек се обличал твърде разкошно и винаги по последна мода. Той посещавал елитно общество, външно изглеждал всякога весел и приятелите му го считали за напълно щастлив. Но когато оставал съвсем сам, той плачел и намирал живота си за безсмислен и празен, даже искал да се самоубие. После, в отредения час, той пак се втурвал в тази шумна и суетна въртележка, само за да забрави поне за малко пустинята, в която живеел. Откъде идвало това чувство, че е нещастен и неудовлетворен?
Това
идело
отвътре, от поривите на неговата душа, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му.
Душата, с нейните копнежи и глад за духовност, се проявява у всички хора, във всички социални среди. Някои се заблуждават, че така наречените широки маси не чувстват душата, че са увлечени само от външни интереси и че техният душевен мир е повърхностен. Всъщност далеч не е така. Няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление. При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява.
към текста >>
5.
97) Съобразяването с природните закони и здравето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Христос е употребявал и двата метода, например при лекуването на слепородения: „Ние трябва да вършим
делата
на Тогова, който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.
Това бяха примери, когато човек несъзнателно, но в изключителни моменти – рискови или емоционални, извиква към действие мощните сили на своя дух. Но той може, когато познава законите, съзнателно да ги включи на работа и така да победи болестното състояние. Как става това? – Чрез повишаване на трептенията. Но това не означава, че при лекуването на дадена болест трябва да се прибягва само към вътрешния метод – необходим е и външният.
Христос е употребявал и двата метода, например при лекуването на слепородения: „Ние трябва да вършим
делата
на Тогова, който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.
Когато Съм в света, светлина Съм на света. Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му; и рече му: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, уми се и дойде прогледнал.“ (Йоан 9:4-7) Намазването и умиването на очите е външният метод, а вярата, която Христос събужда у болния, и силата, която му изпраща, са психичният метод. Спасителя препоръчва двата метода едновременно – пост, който спада към външните методи, и молитва, която спада към вътрешните. Учителя непрестанно лекуваше страдащите, които го молеха и очакваха изцеление.
към текста >>
„
Делата
Божии“, стр. 60-61)
Микробите са подобни на войска, която напада града и го разрушава. Една силна войска може за една нощ да разруши града. За тях Христос казва: „Този род не може да излезе навън освен с пост и молитва.“ Какво представлява молитвата? Тя е връзката на човешката душа с Първичната причина на нещата. А пък постът подразбира отнемане храната на войската и щом я лишите от храна, тя се принуждава да отстъпи.“ (вж.
„
Делата
Божии“, стр. 60-61)
Външният и вътрешният метод трябва да се съчетаят, но как да стане това? „Чумата, от която хората се плашат – изтъква Учителя в една от беседите – се лекува с гореща вода. Болният трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по чаша гореща вода – така серумът на кръвта, който е послужил за храна на микробите, се разредява и те постепенно престават размножаването си. По време на болестта не трябва да се употребява храна, изисква се пост. Чумата довежда болния до апатия, но с будно съзнание това състояние може да се преодолее.
към текста >>
„
Делата
Божии“, стр. 61)
Достатъчна е 24-часова усилена война с микробите на чумата, за да ги заставите да излязат извън организма. Като воюва известно време, човек се калява и става по-здрав. Болестите предизвикват характер и допринасят особено много на женствените, мекушави натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени и смели по характер. Мекушавите хора се поддават на болести повече, отколкото мъжествените натури.“ (вж.
„
Делата
Божии“, стр. 61)
Д-р Алекси Карел в „Човекът – неизвестният“ изтъква, че молитвата е лечебен фактор: „Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичното състояние се основава върху наблюдението на болни, които почти моментално са били излекувани от разни поражения като костна и перитониална туберкулоза, студени гнойници, гноещи рани, лупус, рак и др. Процесът на излекуване се различава при разните индивиди, но най-често се явява силна болка, криза и после – внезапно чувство за здраве. За няколко секунди, минути или най-много за няколко часа раните се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Фактите доказват действителността на известно съотношение от все още напълно непознато естество между душевните и органични явления. Тези прояви ни откриват един нов свят.“
към текста >>
Това е областта на един вече осъзнат мистицизъм: силата на молитвата зависи от Любовта, от Мира и от силното творческо въодушевление да отдадеш сили за
делото
на Бога.
Според своя характер мисловните вълни коренно се различават една от друга; например ако сравним една обикновена и една възвишена мисъл, ще видим, че пьрвата има сравнително малък брой трептения в секунда и дълги вълни, докато при възвишената мисъл е обратно. Как се обяснява обновителното действие на висшите психични състояния върху организма? – При висшите психични състояния човек се издига до състояние, сходно с висшите творчески сили в Природата и ги привлича към себе си. Природата разполага с всички видове сили, но ние претегляме към себе си този вид сили, които съответстват на нашето състояние. При хармонизиране трептенията на човешката душа с трептенията на Всемирното Творческо Същество се образува връзка с космичното всеединство и тогава човек може да разчита на подкрепа от висшите духовни полета.
Това е областта на един вече осъзнат мистицизъм: силата на молитвата зависи от Любовта, от Мира и от силното творческо въодушевление да отдадеш сили за
делото
на Бога.
Скоростта на трептенията на вярата надминава всички големи скорости, познати от физиката. Трептенията на Божествената мисъл стоят над всички други трептения, които са само техни вариации или отражения. Достатъчно е болният да възбуди в себе си трептенията на вярата, които ще се свържат с трептения от висшите духовни полета – така ще привлекат енергиите им и те ще реорганизират материята на физическото му тяло. Ето защо Христос пита болния: „Вярваш ли? “, т.е.
към текста >>
6.
Основни образователни принципи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
”Любовта е родила най-хубавите идеи, най-благородните чувства, най-великите
дела
и най-великите хора.”
Не можете да разберете любовта, ако не й слугувате. Не можете да намерите по-добра работа от тази да служите на любовта. Това е най-голямото щастие - да служите от любов! ” „Единствената сила, която може да ни научи как да живеем, е любовта”.
”Любовта е родила най-хубавите идеи, най-благородните чувства, най-великите
дела
и най-великите хора.”
„Две велики неща има в света, които дават подтик на човешката душа: да знаете, че ви обичат, и да знаете, че обичате”. „Пред нас седи едно велико бъдеще: тепърва има да учите какво нещо е любовта”. „Безлюбието е сляпо. Щом някой не вижда, той е без любов. Аз ви говоря за любовта за да прогледнете.
към текста >>
Тя е колективно
дело
.
Любовта представя тия слънчеви лъчи, в които човек трябва да се къпе постоянно. „Ябълковата семка ти казва: Посей ме, и ще видиш, какво ще излезе от мен. Тая семка говори за възможностите на ябълката. Както за семката благоприятната почва е условие, за да се изявят скритите й възможности, по същия начин и любовта представя тая среда, в която красивото у човека може да се изяви и възрастне.” При любовта присъства цялото битие, целият разумен свят.
Тя е колективно
дело
.
Ето защо, при нея човекът прилича на клонче, заловено за космичното дърво, и соковете минават през него. Затова човекът на любовта получава сили от цялото битие и се развива правилно. Любовта събужда силите и дарбите на душата.Това е, защото тя свързва човека с целокупния живот. Учителят казва: „Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Всеки човек, когото обичате, е радостен.
към текста >>
7.
06 САЛОНИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Той беше висок и строен, с амбиция и енергия човек, рядко предан на
делото
.
С усилието на всички в предната част откъм улицата се построява салон, а в задната, зад къщата - дъсчена постройка, където група братя, по професия печатари, да могат да набират беседите на Учителя, а оттам набраните страници да се отнасят на някоя печатарска машина за отпечатване. През 1923 година салонът е построен и завършен. В него Учителя провежда в сряда вечер Общия окултен клас, в петък, пак вечер, Младежкия окултен клас, а от десет часа преди обяд в неделя - Неделните беседи за нас и всички граждани. След завършването на салона братята, отговорни за средствата, употребени за строежа, дават отчет. Най-живо участие в организацията и провеждането на строежа, взима брат Симеон Симеонов.
Той беше висок и строен, с амбиция и енергия човек, рядко предан на
делото
.
Като чиновник в Министерството на правосъдието, бе добре запознат със законите на страната и имаше зрял похват в практичните дела. Заедно с това в него бликаше една емоционална природа, която намираше израз в силен подтик към музиката. Със своята цигулка подхващаше братски песни и ние след него тихо поемахме прекрасните мелодии. Не само това, но и при всички наши празници и по-официални случаи, където музиката е необходим и важен елемент, той беше на първо място, като организатор и изпълнител. И така, отчетът е направен от брат Симеон в току-що построения салон.
към текста >>
Като чиновник в Министерството на правосъдието, бе добре запознат със законите на страната и имаше зрял похват в практичните
дела
.
През 1923 година салонът е построен и завършен. В него Учителя провежда в сряда вечер Общия окултен клас, в петък, пак вечер, Младежкия окултен клас, а от десет часа преди обяд в неделя - Неделните беседи за нас и всички граждани. След завършването на салона братята, отговорни за средствата, употребени за строежа, дават отчет. Най-живо участие в организацията и провеждането на строежа, взима брат Симеон Симеонов. Той беше висок и строен, с амбиция и енергия човек, рядко предан на делото.
Като чиновник в Министерството на правосъдието, бе добре запознат със законите на страната и имаше зрял похват в практичните
дела
.
Заедно с това в него бликаше една емоционална природа, която намираше израз в силен подтик към музиката. Със своята цигулка подхващаше братски песни и ние след него тихо поемахме прекрасните мелодии. Не само това, но и при всички наши празници и по-официални случаи, където музиката е необходим и важен елемент, той беше на първо място, като организатор и изпълнител. И така, отчетът е направен от брат Симеон в току-що построения салон. Брат Жечо Панайотов, счетоводител и касиер на Братството, съставя протокол, подписан от всички онези, които са участвали в организирането и провеждането на строежа.
към текста >>
8.
40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
След около 40 дни бях предупреден, че ще трябва да замина отново за Севлиево, където ще се гледа
делото
ми.
Между затворниците в залата имаше и такива, лежали години наред, които така вещо познаваха наказателните закони, че всеки адвокат би им завидял. Те именно, като съдии разгледаха моя случай и определиха тежкото ми наказание, което би трябвало да ми се даде. И така, заредиха се дългите и монотонни дни и нощи. За голяма моя радост мястото на нара беше до тесен прозорец, откъдето можех да гледам някаква гора, възвишения и небето със своите промени. Всичко това внасяше в мен бодрост, но и осъзната мъка, че ние разбираме великите творби на Бога, едва тогава, когато изгубим възможността да се ползваме от тях.
След около 40 дни бях предупреден, че ще трябва да замина отново за Севлиево, където ще се гледа
делото
ми.
Опитните по съдебните процеси затворници, намериха, че моето дело се движи много бързо, щом за толкова кратко време е насрочено. Много от тях седяха с месеци, без да бъдат потърсени. В определения ден, по същия начин бях закарай в Севлиево и се озовах в съдебната зала. Влязоха и съдиите. Когато видях председателя на съда, който ме гледаше със суров и безмилостен поглед, аз изтръпнах, разбирайки тежката съдба, която ми се готвеше.
към текста >>
Опитните по съдебните процеси затворници, намериха, че моето
дело
се движи много бързо, щом за толкова кратко време е насрочено.
Те именно, като съдии разгледаха моя случай и определиха тежкото ми наказание, което би трябвало да ми се даде. И така, заредиха се дългите и монотонни дни и нощи. За голяма моя радост мястото на нара беше до тесен прозорец, откъдето можех да гледам някаква гора, възвишения и небето със своите промени. Всичко това внасяше в мен бодрост, но и осъзната мъка, че ние разбираме великите творби на Бога, едва тогава, когато изгубим възможността да се ползваме от тях. След около 40 дни бях предупреден, че ще трябва да замина отново за Севлиево, където ще се гледа делото ми.
Опитните по съдебните процеси затворници, намериха, че моето
дело
се движи много бързо, щом за толкова кратко време е насрочено.
Много от тях седяха с месеци, без да бъдат потърсени. В определения ден, по същия начин бях закарай в Севлиево и се озовах в съдебната зала. Влязоха и съдиите. Когато видях председателя на съда, който ме гледаше със суров и безмилостен поглед, аз изтръпнах, разбирайки тежката съдба, която ми се готвеше. Но при започването на процеса се оказа, че някакъв много важен и необходим свидетел не е налице и моят адвокат предложи, на съвършено законно основание, делото да се отложи.
към текста >>
Но при започването на процеса се оказа, че някакъв много важен и необходим свидетел не е налице и моят адвокат предложи, на съвършено законно основание,
делото
да се отложи.
Опитните по съдебните процеси затворници, намериха, че моето дело се движи много бързо, щом за толкова кратко време е насрочено. Много от тях седяха с месеци, без да бъдат потърсени. В определения ден, по същия начин бях закарай в Севлиево и се озовах в съдебната зала. Влязоха и съдиите. Когато видях председателя на съда, който ме гледаше със суров и безмилостен поглед, аз изтръпнах, разбирайки тежката съдба, която ми се готвеше.
Но при започването на процеса се оказа, че някакъв много важен и необходим свидетел не е налице и моят адвокат предложи, на съвършено законно основание,
делото
да се отложи.
Съдиите нямаше как - приеха. Още тогава се реши, че то ще се гледа в Габрово, където състав от съдии периодически разглеждаше по-тежки дела. Отново бях върнат в затвора. Режимът ни там предвиждаше да ни извеждат на разходка или както се казва "на каре", предиобед и следобед по около едни час. Един ден, както се разхождах преди обед, гледам встрани от мен, малко над главите на другите затворници - Учителя!
към текста >>
Още тогава се реши, че то ще се гледа в Габрово, където състав от съдии периодически разглеждаше по-тежки
дела
.
В определения ден, по същия начин бях закарай в Севлиево и се озовах в съдебната зала. Влязоха и съдиите. Когато видях председателя на съда, който ме гледаше със суров и безмилостен поглед, аз изтръпнах, разбирайки тежката съдба, която ми се готвеше. Но при започването на процеса се оказа, че някакъв много важен и необходим свидетел не е налице и моят адвокат предложи, на съвършено законно основание, делото да се отложи. Съдиите нямаше как - приеха.
Още тогава се реши, че то ще се гледа в Габрово, където състав от съдии периодически разглеждаше по-тежки
дела
.
Отново бях върнат в затвора. Режимът ни там предвиждаше да ни извеждат на разходка или както се казва "на каре", предиобед и следобед по около едни час. Един ден, както се разхождах преди обед, гледам встрани от мен, малко над главите на другите затворници - Учителя! Видях Го напълно реално, но как, аз не мога да кажа. Гледа ме със светнало и приветливо лице.
към текста >>
След около двадесетина дни или може би месец, бях известен, че ще бъда закаран на
делото
в Габрово.
Режимът ни там предвиждаше да ни извеждат на разходка или както се казва "на каре", предиобед и следобед по около едни час. Един ден, както се разхождах преди обед, гледам встрани от мен, малко над главите на другите затворници - Учителя! Видях Го напълно реално, но как, аз не мога да кажа. Гледа ме със светнало и приветливо лице. Това напълно ме успокои, разбрах, че ще бъда освободен и никаква присъда няма да ми наложат.
След около двадесетина дни или може би месец, бях известен, че ще бъда закаран на
делото
в Габрово.
Облечен по тогавашната затворническа мода - рае на широки ленти, аз бях закаран на гара Трапезица и от там за Габрово. По пътя за гарата, за моя голяма изненада и радост, срещнах моя по-малък брат. Интересна случка! Случайност ли, какво? Без уговорка и без да знам, той бил по това време в Търново и случайно минал по този път.
към текста >>
9.
42 ХАМАЛИН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Макар и да говореше неправилно български, в думите му се забелязваше култура и интелигентност, умение и разбиране на търговските
дела
: Неговите кантори бяха на втория етаж на сградата, по онова време там беше окачена скромна табела с надпис "Хотел Европа".
Като търговец на едро през този период, амбицията ми беше насочена именно към това по-високо обществено положение. Беше началото на 1943 година, когато за първи път се явих пред представители на италианските текстилни заводи от Милано и Торино. Манифактурата беше от онзи сектор на производство, който най-добре познавах и който най-много ме интересуваше в моята търговска дейност. Отидох при сеньор Денизи - сух и слаб, но с добре оформена глава. Той ме прие с голямо внимание.
Макар и да говореше неправилно български, в думите му се забелязваше култура и интелигентност, умение и разбиране на търговските
дела
: Неговите кантори бяха на втория етаж на сградата, по онова време там беше окачена скромна табела с надпис "Хотел Европа".
След като се представих и разменихме обичайните при такива случаи любезности, бързо преминахме към деловия разговор. Той извади една папка, в която имаше книжа и мостри от платове. Показа ми една връзка мостри - хубави хастари от изкуствена коприна. "От тези платове, господине - ми каза той, - в момента мога да ви предложа 15 хиляди метра." Веднага разбрах, че се отваря възможност за добра сделка. По това време обаче, индустриалните центрове в Италия и по-специално на Милано и Торино, бяха подложени на усилена бомбардировка от самолетите на английските и американски въздушни сили.
към текста >>
След като се представих и разменихме обичайните при такива случаи любезности, бързо преминахме към
деловия
разговор.
Беше началото на 1943 година, когато за първи път се явих пред представители на италианските текстилни заводи от Милано и Торино. Манифактурата беше от онзи сектор на производство, който най-добре познавах и който най-много ме интересуваше в моята търговска дейност. Отидох при сеньор Денизи - сух и слаб, но с добре оформена глава. Той ме прие с голямо внимание. Макар и да говореше неправилно български, в думите му се забелязваше култура и интелигентност, умение и разбиране на търговските дела: Неговите кантори бяха на втория етаж на сградата, по онова време там беше окачена скромна табела с надпис "Хотел Европа".
След като се представих и разменихме обичайните при такива случаи любезности, бързо преминахме към
деловия
разговор.
Той извади една папка, в която имаше книжа и мостри от платове. Показа ми една връзка мостри - хубави хастари от изкуствена коприна. "От тези платове, господине - ми каза той, - в момента мога да ви предложа 15 хиляди метра." Веднага разбрах, че се отваря възможност за добра сделка. По това време обаче, индустриалните центрове в Италия и по-специално на Милано и Торино, бяха подложени на усилена бомбардировка от самолетите на английските и американски въздушни сили. Това внасяше голяма несигурност и риск в сделките.
към текста >>
10.
52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В редовете на партията успяват да се вмъкнат опитни провокатори, които проявявайки похвална ревност в изпълнението на възложените им задачи, успяват да заемат отговорни постове и посветени в тайните
дела
и решения, донасят всичко, свързано с тактиката и преките оперативни задачи на властта.
На нея присъстват видни членове на партията и се взема решение за организирането на ново въстание. Формира се военен център и се започват трескави приготовления. Организиране на бойни групи, дисциплинирани, обучени в боравене с оръжие. Оръжието се краде от военните складове в страната или пристига отвън, предимно от Съветския съюз, където е формирана група с тази задача. Но и тук има едно "Но", което проваля всичко.
В редовете на партията успяват да се вмъкнат опитни провокатори, които проявявайки похвална ревност в изпълнението на възложените им задачи, успяват да заемат отговорни постове и посветени в тайните
дела
и решения, донасят всичко, свързано с тактиката и преките оперативни задачи на властта.
Те съобщават имената на ръководителите и активистите, издават складовете с оръжие на военната организация, посочват тайните партийни печатници, нелегалните квартири, явките, каналите. Имайки тези сведения, властта осъществява ред провали. Зачестяват избивания от засади на видни членове на партията, арести и съдебни процеси. Военният център на партията не остава без отговор и се отприщва бурен процес на отмъщение. Това създава голямо напрежение.
към текста >>
Църквата, в лицето на своите владици и попове, гледаше с много лошо око на Учителя и Неговото
Дело
.
След този атентат властта пристъпва с възможно най-голяма суровост към преследване на комунистите. Бесилки, избивания, мъчителни съдебни процеси, тежки присъди, затвори. Всичко това приключва докъм края на месец юни, същата година, когато политическото напрежение притихва и става възможно организирането на наш събор в Търново. Съборите в Търново, пък и всички събори, които по-късно Учителя организира на Изгрева за около десетина дни, бяха изява на най-ярък живот на Братството - беседи, песни, музика, приятни и полезни разговори, общуване с хора, близки във всяко отношение, гимнастически упражнения със съпровод на оркестър. Всичко това създаваше едно неземно по своята красота оживление и оставяше неизлечими спомени в душата на всеки посетител.
Църквата, в лицето на своите владици и попове, гледаше с много лошо око на Учителя и Неговото
Дело
.
Тя се мъчеше с всички средства да злепостави и спъне това светло дело и не изпущаше случай да подтикне и официалната власт срещу Учителя. Поддавайки се на това, властта, освен че интернира Учителя във Варна през 1917 година, по-късно още на два пъти Го вика да даде своите обяснения за провежданата от Него дейност. Ето и самите протоколи от разпитите.
към текста >>
Тя се мъчеше с всички средства да злепостави и спъне това светло
дело
и не изпущаше случай да подтикне и официалната власт срещу Учителя.
Бесилки, избивания, мъчителни съдебни процеси, тежки присъди, затвори. Всичко това приключва докъм края на месец юни, същата година, когато политическото напрежение притихва и става възможно организирането на наш събор в Търново. Съборите в Търново, пък и всички събори, които по-късно Учителя организира на Изгрева за около десетина дни, бяха изява на най-ярък живот на Братството - беседи, песни, музика, приятни и полезни разговори, общуване с хора, близки във всяко отношение, гимнастически упражнения със съпровод на оркестър. Всичко това създаваше едно неземно по своята красота оживление и оставяше неизлечими спомени в душата на всеки посетител. Църквата, в лицето на своите владици и попове, гледаше с много лошо око на Учителя и Неговото Дело.
Тя се мъчеше с всички средства да злепостави и спъне това светло
дело
и не изпущаше случай да подтикне и официалната власт срещу Учителя.
Поддавайки се на това, властта, освен че интернира Учителя във Варна през 1917 година, по-късно още на два пъти Го вика да даде своите обяснения за провежданата от Него дейност. Ето и самите протоколи от разпитите.
към текста >>
11.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
И тъй, въоръжен с Христовия ключ или душемер: "От плодовете (
делата
) им ще ги познаете", аз отидох на събора им (между 19 и 29 август 1926 година), без всяко предубеждение, да видя и чуя, да науча, ако е възможно, само истината.
Да се радваме или да им се боим? Да им съдействаме или да им се противопоставяме? Длъжност е на българската публицистика да отговори искрено и вещо на този въпрос, длъжност на всеки писател и общественик е да знае, къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение. Ето защо, аз пожелах да се запозная с тези наши странни сънародници. Исках да видя и чуя също – и особено – техния Учител Дънов и да схвана – с какви идеи Той борави и с какви учения вдъхновява своите последователи.
И тъй, въоръжен с Христовия ключ или душемер: "От плодовете (
делата
) им ще ги познаете", аз отидох на събора им (между 19 и 29 август 1926 година), без всяко предубеждение, да видя и чуя, да науча, ако е възможно, само истината.
Е, научих ли я? Това ще сторите вие, мои четци. Аз само ще кажа какво видях и чух, как аз разбирам видяното и чутото. Беше август, към 17 часа, на 26-ти, когато, поизпотен под слънцето, стигнах на "Баучер" (Изгрева), където по случай годишния му събор беше разположен лагерът на Бялото Братство. Те наричат местността "Изгрева", а не "Баучер".
към текста >>
Отчасти – по носията и по думите, повече от лицето и очите, а най-вече по обноските и по идеала и
делата
(при условие, че са искрени).
А у мъжете липсваха колосаните яки, тези модни халки на западната цивилизация. Голямото множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята – Бяло Братство. Хубаво име. Хубав символ и лесно изразим външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно. Как можем позна, бял ли е еди-кой си по душа?
Отчасти – по носията и по думите, повече от лицето и очите, а най-вече по обноските и по идеала и
делата
(при условие, че са искрени).
Срещнахме и двама-трима познати, бивши евангелисти. Между тези –сестра Х. С. – една американка. И тя носеше бяла забрадка. Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж почна, на английски, да ми проповядва.
към текста >>
Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото
делото
Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало.
Честният човек, казва английският поет, е най-благородното създание от ръката на Бога. А човекът, който посредничи – да създава от крадеца честен човек, от паразита – производител, от алкохолика – трезвеник, от кръвника – братолюбец, от бюрократа – служител, е велик обществен благодетел. Най-чудното и най-интересното у Белите Братя е техният Учител Дънов, основател, глава и душа, живот на това загадъчно и интересно движение. Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди.
Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото
делото
Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало.
Сигурно това е българин от рода на необикновените. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от онези редки исторически личности, които, поради изненадващите си постижения, още приживе стават легенди, изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений. Един от историческите духовни, може би мирови Учители.
към текста >>
Смърт
делото
Му няма да спре.
Все таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че Той е епохална, историческа личност; затова не Го наричат "дядо Дънов" или "господин Дънов", а Учителя. Учителя с главно "У" е един, несравним на земята. И с право, защото, доколкото знаем, Той е несравним с никой свой сънародник, с никой съвременник. Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек на историята, издигнат до недосегаема неувредимост в света, от когото и да е било, Той е вече неуязвим. Гонения от пътя Му няма да го отклонят.
Смърт
делото
Му няма да спре.
Насилствена смърт само би Го засилила и ускорила. Българинът, господин Петър Дънов, не е вече ни Петър, ни Господин; Той е Дънов – предмет на историята, за критика и за славословие. Неговото велико дело, което е като пристигаща пролет, носи пъпките на живота, началото на зората на утрешния ден. Историческо Братско движение, на което Той е родител, глава и душа. Ще се отнесе името Му над всяко българско име ,до краищата на света.
към текста >>
Неговото велико
дело
, което е като пристигаща пролет, носи пъпките на живота, началото на зората на утрешния ден.
Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек на историята, издигнат до недосегаема неувредимост в света, от когото и да е било, Той е вече неуязвим. Гонения от пътя Му няма да го отклонят. Смърт делото Му няма да спре. Насилствена смърт само би Го засилила и ускорила. Българинът, господин Петър Дънов, не е вече ни Петър, ни Господин; Той е Дънов – предмет на историята, за критика и за славословие.
Неговото велико
дело
, което е като пристигаща пролет, носи пъпките на живота, началото на зората на утрешния ден.
Историческо Братско движение, на което Той е родител, глава и душа. Ще се отнесе името Му над всяко българско име ,до краищата на света. България е дала досега само един друг велик реформатор, чието дело, отхвърлено у дома му, преобрази и издигна до първостепенна сила в света Германия, Англия, Америка – страните, които го възприеха и доразвиха. Ако днешната реформа вземе същия ход, същия път, тя ще има на по-висок етап подобни последици и постижения. Народ, който я приеме и доразвие, ще се издигне.
към текста >>
България е дала досега само един друг велик реформатор, чието
дело
, отхвърлено у дома му, преобрази и издигна до първостепенна сила в света Германия, Англия, Америка – страните, които го възприеха и доразвиха.
Насилствена смърт само би Го засилила и ускорила. Българинът, господин Петър Дънов, не е вече ни Петър, ни Господин; Той е Дънов – предмет на историята, за критика и за славословие. Неговото велико дело, което е като пристигаща пролет, носи пъпките на живота, началото на зората на утрешния ден. Историческо Братско движение, на което Той е родител, глава и душа. Ще се отнесе името Му над всяко българско име ,до краищата на света.
България е дала досега само един друг велик реформатор, чието
дело
, отхвърлено у дома му, преобрази и издигна до първостепенна сила в света Германия, Англия, Америка – страните, които го възприеха и доразвиха.
Ако днешната реформа вземе същия ход, същия път, тя ще има на по-висок етап подобни последици и постижения. Народ, който я приеме и доразвие, ще се издигне. Народ, който я отхвърли, ще изпадне на долно стъпало и ще лае на месечина против великите сили, т.е. против издигнатите чрез Истината. Бялото Братство е пиле, излюпено из черупката на християнските догми и с освободените си, засилени крака и криле, то ще ускори хода на България към Божието царство на Земята.
към текста >>
12.
63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Те ви черпят всеки ден, защото праната, която поглъщате ежесекудно и подкрепя и съживява вашата жизненост, е тяхно
дело
.
Златото, всички руди и всички скъпоценни камъни са тяхно изделие. Те ги правят. После ще дойдем до границите на Царството на ундините - духовете на водата, които са добре разположени към вас. После ще срещнем с Царството на силфите - въздушното царство. Те са духове, които може да се рече, са най-разположените към нас, затова ще ви приемат радушно.
Те ви черпят всеки ден, защото праната, която поглъщате ежесекудно и подкрепя и съживява вашата жизненост, е тяхно
дело
.
След това идва Царството на саламандрите, духовете на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични - те са като англичаните, само с пръст ще ви посочат пътя, без да говорят. От тях угощения няма да очаквате, но ако имате лекета, те ги пречистват. И най-после ще стигнем до ангелите, отгдето ще ни се отдаде възможност да видим как човек е слязъл и възлязъл.“ Всички светила, които виждаме по небесната сфера, се изучават от астрономията и астрологията.
към текста >>
Но естествено е да приемем, че редица геологически промени, които са ставали и стават на са допринесли за едно значително отклонение от програмата на
модела
.
Тя не само, че е сплесната при полюсите, но има и други отклонения от правилната сферична форма, която някога са били по-големи. Има сериозни основания да се приеме, че формата на Земята не е била толкова кръгла, каквато е днес. Едва по-късно тя се е заоблила. Някога тя по-скоро е напомняла многостенна фигура, отколкото сфера. Когато кристалът израства от своя странен зародиш, неговите увеличаващи се стени, ръбове и върхове, запазват първоначалната си геометрия.
Но естествено е да приемем, че редица геологически промени, които са ставали и стават на са допринесли за едно значително отклонение от програмата на
модела
.
Все пак не всичко е останало в безпорядък. От геологията разбираме, че рудите, полезните изкопаеми, само на пръв поглед изглеждат хаотично разхвърляни. Установява се известно подчинение на система. Освен това много огнища на древната култура са се оказали не къде да е, а във върховете и ръбовете на този кристал. Така е с центъра на древната индуска цивилизация Мохенджеро.
към текста >>
13.
МАРСОВ ТИП
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
По-чистите и интелигентни Марсови типове са способни да посрещат най-големите опасности в живота си и да се жертват за успеха и славата на някое велико
дело
.
Тялото на марсовите типове е средно на ръст, със здрави, добре развити еластични мускули и със здрави кости. Марс въобще управлява костно-мускулната система. Контактите на Черното слънце с Марс, е създало в психологията на тези типове отрицателни черти, които те (особено по-низшите) проявяват: стремеж към воюване и грабеж, рязко, дръзко и твърдо отношение към всички и всичко, голяма енергия, която в по-низшите типове се изразява в разрушителност, оскъдица на материални средства в живота. Не обичат да се съветват, нито да им се противоречи; в такива случаи много бързо кипват. Недоверчиви и фанатични са те.
По-чистите и интелигентни Марсови типове са способни да посрещат най-големите опасности в живота си и да се жертват за успеха и славата на някое велико
дело
.
Те са самоуверени, оптимистични и горди, говорят всичко ясно и чисто. Обичат да командват и да разпореждат, но самите не са много склонни да изпълняват нареждания. Отличават се с рицарска храброст, добри войници са, верни на дадената дума, верни на отечеството си, честни в делата си и предани на дълга си към семейството. Затова стават за добри съдружници. Не обичат съзерцание и занимание с отвлечени въпроси за задгробния мир, невидимите светове, висшите порядки и закони или молитвите.
към текста >>
Отличават се с рицарска храброст, добри войници са, верни на дадената дума, верни на отечеството си, честни в
делата
си и предани на дълга си към семейството.
Не обичат да се съветват, нито да им се противоречи; в такива случаи много бързо кипват. Недоверчиви и фанатични са те. По-чистите и интелигентни Марсови типове са способни да посрещат най-големите опасности в живота си и да се жертват за успеха и славата на някое велико дело. Те са самоуверени, оптимистични и горди, говорят всичко ясно и чисто. Обичат да командват и да разпореждат, но самите не са много склонни да изпълняват нареждания.
Отличават се с рицарска храброст, добри войници са, верни на дадената дума, верни на отечеството си, честни в
делата
си и предани на дълга си към семейството.
Затова стават за добри съдружници. Не обичат съзерцание и занимание с отвлечени въпроси за задгробния мир, невидимите светове, висшите порядки и закони или молитвите. Мозъчните центрове, които Марс създава и оформя, както вече отбелязахме, се намират в долната задна част на мозъка, в непосредствена близост с центровете, които управляват половия нагон. Затова голямата Марсова енергия тласка към полов контакт. Поради малкия размер на планетата, всички нейни прояви и влияния са краткотрайни.
към текста >>
14.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В подкрепа на това Учителят казва в един разговор: Има адепти в Индия, които работят за преуспяването на
делото
на Бялото Братство в България.
В Евангелието се казва, че Мъдреците от Изток дошли в Палестина, когато се е родил Христос и Му поднесли подаръци - злато, смирна и ливан. Учителят казва: Тези Мъдреци бяха Посветени от Изток, които бяха видели звездата на Изток, която им показа, че Христос се е родил, че е слязъл на Земята. И като дошли при Христа, казва Учителят, Той им предаде езотеричното знание и те го занесоха в Индия, където и до днес го пазят в едно окултно Братство, което е център на християнския езотеризъм. Тези Мъдреци са били от централната ложа на Бялото Братство на Земята, която ръководи развитието на човечеството, и която е във връзка с ложата на Бялото Братство на Слънцето, затова те изпратиха своите пратеници - Мъдреците - да посрещнат и поднесат подаръци на Христа. Те имаха там разговор с Духа на Христа, а не с малкото дете и той им предаде езотеричното знание.
В подкрепа на това Учителят казва в един разговор: Има адепти в Индия, които работят за преуспяването на
делото
на Бялото Братство в България.
Тези адепти от Азия са именно този център, откъдето са дошли Мъдреците при Христа от централната ложа на Бялото Братство на Земята. За това Братство Учителят казва: „Има едно Братство, което пътува в света и носи културата. То е в Египет, Индия, Халдея, Персия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действува, има култура и всичко се движи, расте и развива.
към текста >>
И евангелист Йоан, в своето Откровение ни представя в друга форма това, което Хермес е изложил в Тарот, в
отдела
на големите аркани, които са, както казах, 22.
По такъв начин устното предание се прекъсва и се прави достояние па един по-широк кръг от хора, което е в духа на новата епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се предаде на по-широк кръг от хора. Други, вече писмено предадени източници на западната езотерична традиция, представят части от съчиненията на Хермес, най-забележително и тайнствено от които е книгата на Тарот, което е истинска езотерична Библия, от която са черпили Посветените в течение на шест хиляди години. Тя, макар и публикувана, е била запечатана със седем печата и е достъпна само за Посветените. Тя представлява сборник от седемдесет и осем фигури, гравирани първоначално на златни плочи и е наречена още книга на арканите или книга на тайните. Разделена на две части, от които първата част представя така наречените големи аркани - 22 на брой, в които са изнесени принципите на окултното познание, а във втората част, която се състои от 56 аркана и е наречена книга на малките аркани, са дадени пътищата и методите за приложение на принципите.
И евангелист Йоан, в своето Откровение ни представя в друга форма това, което Хермес е изложил в Тарот, в
отдела
на големите аркани, които са, както казах, 22.
Не случайно Откровението на Йоан има 22 глави, които мисля, че отговарят на 22-та големи аркана. Също така и евангелието на Йоан, което е също един от документите на западната окултна традиция, не случайно има 22 глави. Други документи, останали от херметичната традиция, са някои съчинения на Хермес, които не са запазени изцяло, но повече или по-малко откъслеци. Такива са Поимандър, който е запазен почти изцяло; Асклепиус или книга за Посвещението; Децата на света и откъслеци от други книги. Към документите на западната традиция трябва да отнесем и еврейската Кабала, която води произхода си от Египет и Битието на Мойсей, специално първите десет глави.
към текста >>
Йоан завършва своето Евангелие с думите: Още много други
дела
извърши Исус, но ако се напишат едно по едно, струва ми се, че целият свят не щеше да събере написаните книги.
И те, заедно с Духа на Христа, образуват онзи истински езотеричен център, който непрекъснато излъчва и организира външното проявление в различни моменти па историческото развитие. Учителят казва: В миналото школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше известна Светлина в живота на човечеството, даваше известни импулси и се прибираше в своето вътрешно прибежище. Но сега школата е решила, продължава Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи в целокупния живот и да одухотвори живота. Та, от този жив, езотеричен център периодически излизаха пред света представители, които даваха видим израз на езотеричния център. Така след Голготската мистерия се продължи непрекъснатото съществуване на езотеричния център, което е показано в Евангелието с факти, където Христос след възкресението се явява многократно на учениците и ги ръководи.
Йоан завършва своето Евангелие с думите: Още много други
дела
извърши Исус, но ако се напишат едно по едно, струва ми се, че целият свят не щеше да събере написаните книги.
Това също показва, че езотеричния център е продължил своята дейност, като се е изявявал по различни начини и е давал импулси в различни времена. Така през четвърти век, когато езотеричната традиция постепенно се загуби външно и християнската община се обособи като едно религиозно общество, се роди движението на Манихеите, което се явява като външен израз на третия клон на Бялото Братство и като носител на езотеричната традиция. В същия дух работеха и различните гностични школи като Ориген, Валентин, неоплатониците и цялата александрийска школа. Като една по-голяма и силна проява на езотеричния център, като реакция на изгубването на вътрешната страна на учението от християнската църква, се явява богомилството в България, което просъществува 4-5 века и се превърна в масово народно движение, като винаги имаше за тил езотеричния център. Когато те бяха разпръснати и изгонени из България, този езотеричен център се премести на запад и от него се роди вътрешният розенкройцерски орден, който пое ръководството на западноевропейската култура.
към текста >>
15.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той чувства вече, че нейните
дела
, неговата дейност трябва да стане една брънка от творческото
дело
на Божествения свят, на Божественото, което работи в света.
Тогава се чувствува озарен от една нова Светлина, която е създала всичко, включително и самия него и той чувствува, че тази Божествена сила му дава крила. Тази сила е у него, тя е била преди него, тя ще бъде и след него. Той е създаден чрез нея. Сега той може да я улови и да вземе участие в собственото си създаване. Подчинил се на тази Висша сила и й дал свобода и път да работи в него, Посветеният чувства присъствието на Вечния, на Божественото в себе си.
Той чувства вече, че нейните
дела
, неговата дейност трябва да стане една брънка от творческото
дело
на Божествения свят, на Божественото, което работи в света.
Той си казва: Аз открих в себе си едно висше Аз, което надминава пределите на моето лично съществуване. То е било преди моето раждане, то ще бъде и след смъртта ми. Това Аз през цялата вечност е създавало и цяла вечност то ще създава. Моята физическа личност е създание на това висше Аз. То ме въплоти в материята, то работи в мене.
към текста >>
16.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова свободен от привързаност, постоянно работи това, което ти е дълг, защото когато човек върши
дела
без привързаност, наистина достига Всевишния.
Във всеки един от тези разговори той дава един път, по който може да се постигне съвършенство. Ще изложа последователно накратко различните пътеки от този Свещен Път, който води към съвършенство. Учението за Абсолютното Същество „Дейността произтича от Брама, а Брама изхожда от Нетленния. Така че, Вечният, що всичко прониква, вечно пребъдва в жертва.
Затова свободен от привързаност, постоянно работи това, което ти е дълг, защото когато човек върши
дела
без привързаност, наистина достига Всевишния.
Из начало, като породил човечеството чрез жертва, Владиката на раждането казал: Чрез жертва се размножавайте. Нека тя ви бъде подател на желанията. С нея хранете Светещите и дано Светещите да хранят вас. Тъй хранени едни други, вие ще постигнете висшето добро. При изникването на Деня из Непроявеното избликва всичко проявено.
към текста >>
При все това Аз съм във всяко
дело
.
Знай, че това е неразрушимо. То прониква всичко. Няма нищо в света, което може да унищожи Нетленното Едно." Учението на Кришна за Словото „Няма нищо в трите свята, което Аз трябва да извърша, нито нещо непостижимо, което да не осъществя.
При все това Аз съм във всяко
дело
.
Защото ако Аз не се бърках никога в делата, всички хора наоколо биха последвали моя пример. Тогава световете биха се превърнали в развалини, ако Аз не работех." „Като предоставиш всяко действие на Мен, успокой мисълта си във Висшето Себе, свободен от всяка надежда и себелюбие, изцерен от треската на ума, започвай борбата. Който пребъдва завинаги в това Мое учение, пълен с вяра и свободен от ухищрение, той също не е обвързан с дела. Който кори Моето учение, а не действува по него, е заблуден във всяко знание, значи този безумец тича към погибел."
към текста >>
Защото ако Аз не се бърках никога в
делата
, всички хора наоколо биха последвали моя пример.
То прониква всичко. Няма нищо в света, което може да унищожи Нетленното Едно." Учението на Кришна за Словото „Няма нищо в трите свята, което Аз трябва да извърша, нито нещо непостижимо, което да не осъществя. При все това Аз съм във всяко дело.
Защото ако Аз не се бърках никога в
делата
, всички хора наоколо биха последвали моя пример.
Тогава световете биха се превърнали в развалини, ако Аз не работех." „Като предоставиш всяко действие на Мен, успокой мисълта си във Висшето Себе, свободен от всяка надежда и себелюбие, изцерен от треската на ума, започвай борбата. Който пребъдва завинаги в това Мое учение, пълен с вяра и свободен от ухищрение, той също не е обвързан с дела. Който кори Моето учение, а не действува по него, е заблуден във всяко знание, значи този безумец тича към погибел." „Тази неизчезваща йога Аз изложих на Вивасван, Вивасван я предава на Ману, а Ману - на Икшаваку.
към текста >>
Който пребъдва завинаги в това Мое учение, пълен с вяра и свободен от ухищрение, той също не е обвързан с
дела
.
„Няма нищо в трите свята, което Аз трябва да извърша, нито нещо непостижимо, което да не осъществя. При все това Аз съм във всяко дело. Защото ако Аз не се бърках никога в делата, всички хора наоколо биха последвали моя пример. Тогава световете биха се превърнали в развалини, ако Аз не работех." „Като предоставиш всяко действие на Мен, успокой мисълта си във Висшето Себе, свободен от всяка надежда и себелюбие, изцерен от треската на ума, започвай борбата.
Който пребъдва завинаги в това Мое учение, пълен с вяра и свободен от ухищрение, той също не е обвързан с
дела
.
Който кори Моето учение, а не действува по него, е заблуден във всяко знание, значи този безумец тича към погибел." „Тази неизчезваща йога Аз изложих на Вивасван, Вивасван я предава на Ману, а Ману - на Икшаваку. Тази йога предавана по линия знаеха и Царете-мъдреци. Тази йога с време западна в света. Същата тази древна йога Аз днес ти изложих, защото ти си ми предан и Мой приятел.
към текста >>
Който върши
дела
заради Мен, чието висше благо съм Аз, предан на Мен, свободен от привързаност, без омраза към което и да е същество, той идва при Мен.
Нямат край Моите Божествени сили. Това, което ти изказах само указва за Моята безконечна Слава. Всичко що е славно, добро, хубаво, мощно, знай, че изхожда от един отломък на Моето великолепие. Като прониквам цялата вселена с една частица от Себе Си, Аз пребивавам в нея." „Само чрез преданост към Мен, човек може да Ме съзерцава и да Ме познае, и да види Моята Същност и да влезе в Мен.
Който върши
дела
заради Мен, чието висше благо съм Аз, предан на Мен, свободен от привързаност, без омраза към което и да е същество, той идва при Мен.
Които с ум приковани в Мен, винаги уравновесени, почитат Мен, проникнати с висша вяра, по Мое мнение, са най-добри в йога. Които се кланят на Неразрушимото, Неизговоримото, Непроявеното, Неизменното, Непоколебимото, Вечното, като въздържат и поддържат чувствата си и еднакво гледат на всичко, радостни за добрия успех на всичко, тези също идват при Мен. Но по-голяма е мъчнотията за тези, чиито умове са устремени в Непроявеното, понеже труден е пътят на Непроявеното за въплотени. Положи ума си в Мен и нека твоят разум влезе в Мен, тогава сигурно ти ще живееш в Мен завинаги." „Който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той като надмогва качествата е пригоден да стане едно с Вечния.
към текста >>
Който вижда, че материята върши всички
дела
и че Себето е бездейно, той вижда."
Духът се определя като причина за радване от удоволствия и мъка. Духът поселен в материята си служи с качествата, родени от материята. Привързаност към качествата е причина за неговото раждане в добри и лоши условия." „Надзорник и всепроникващ поддръжник и ликуващ е Великият Господ Бог, а също и Висшето Себе, така именуват в това тяло Върховния Дух. Който тъй различава Духа и материята с нейните качества, при каквито условия и да се намери, той не ще бъде роден пак.
Който вижда, че материята върши всички
дела
и че Себето е бездейно, той вижда."
„Хармония, движение, инерция, това са качествата родени от материята. Те здраво връзват в плътта неразрушимия обитател в тялото. От тях хармонията поради своята безпорочност, светосияние и здраве, свързва чрез привързаност към блаженство и към Мъдрост. Движението, страсто-природата, знай е източник за привързаност и жажда за живот, що свързва обитателя с тялото чрез привързаността към дейност. Но инерцията, знай, рожба на невежеството е заблудителят на всички обитатели на телата, тя свързва чрез безгрижност, разпуснатост и леност.
към текста >>
Лакомия, навън струяща се енергия, предприемане
дела
, безпокойство, желание - това са плодовете на увеличеното движение.
Движението, страсто-природата, знай е източник за привързаност и жажда за живот, що свързва обитателя с тялото чрез привързаността към дейност. Но инерцията, знай, рожба на невежеството е заблудителят на всички обитатели на телата, тя свързва чрез безгрижност, разпуснатост и леност. Хармонията привързва към блаженство, движението към дейност, а инерцията, бягаща от Мъдрост привързва към безгрижност. Някъде хармонията преодолява, надвива над движението и инерцията, а другаде - движението надвива хармонията и инерцията, на трето място - инерцията надвива над хармонията и движението." „Когато Мъдростта-светлина се струи из всички двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава.
Лакомия, навън струяща се енергия, предприемане
дела
, безпокойство, желание - това са плодовете на увеличеното движение.
Тъмнината вкаменелостта и безгрижността, а също и заблудата - тези се пораждат от увеличаване на инерцията. От Хармонията се ражда Мъдрост, от движението - лакомия; безгрижие и заблуда се пораждат от инерцията, а също и безсмислие. Издигат се тези, които пребивават в хармония; деятелният обитава в средата, а инертният отива надолу, обвит в най-противни качества." „Когато познавачът не вижда друг проводник освен качествата и познава това, което е по-високо от качествата, той влиза в Моята природа. Когато обитателят на тялото надмогне тия качества, от които всички тела произхождат и се освободи от раждане, смърт, старост и мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието."
към текста >>
И проникнат от него ти ще захвърлиш настрана веригите на
делата
.
Това е една от шестте системи на индуската философия, тя учи за еволюцията. Този път е изложен във втория разговор. Кришна казва на Аржуна: Това учение, което ти давам днес е съгласно със санкия. Чуй го сега съгласно с йога. (Друга една от шестте системи от индуската философия, която учи за медитацията).
И проникнат от него ти ще захвърлиш настрана веригите на
делата
.
(Всичко, което вършим на Земята ни привързва към него, освен ако го вършим от дълг, от Любов). В тази разговор отначало Кришна излага учението за безсмъртието на човешкия дух, който е Вечен и не може да бъде унищожен. Той казва: „Той не се ражда, нито умира, нито като е, ще престане някога да бъде. Нероден, Безкраен, Вечен, Издревен, той не може да бъде убит. Гледайки еднакво на удоволствие, и мъка, на печалба и загуба, на победа и поражение стегни се за битка.
към текста >>
Имай предвид само
делото
, но не и неговия плод.
Така ти няма да сториш грях." (В тази мисъл се учи, че човек от всичко събира опитност, която е необходима за неговото развитие и въздигане). „Ведите говорят за трите качества или форми на енергия. Те са: сатва - ритъм, хармония, чистота; раджас - движение, дейност, страст; тамас - инерция, тъмнина, невежество. Издигни се над тези три качества, над двойките противоположности, винаги укрепен в чистота, равнодушен към притежание, изпълнен със Себето. Ведите са толкова полезни за просветения, колкото щерна с вода, посред място, цяло заляно с вода.
Имай предвид само
делото
, но не и неговия плод.
Затова плодът от делото нека не ти служи за подтик - но не се привързвай към бездействие. Върши всичко, като си оставаш слят с Божественото и се отказваш от всяка привързаност, винаги еднакъв в успехи и злополука." „Мъдреците, сляти с Чистия Разум, се отказват от плодовете на делата си и освободени от връзките на раждането отиват в блажено обиталище. И този, чийто ум е свободен от тревоги посред мъки, равнодушен посред удоволствия, освободен от страсти, страх и гняв, той се нарича Мъдрец с утвърден ум. Бурно възбудените чувства мощно отвличат ума дори и на Мъдреца, макар той да се владее.
към текста >>
Затова плодът от
делото
нека не ти служи за подтик - но не се привързвай към бездействие.
„Ведите говорят за трите качества или форми на енергия. Те са: сатва - ритъм, хармония, чистота; раджас - движение, дейност, страст; тамас - инерция, тъмнина, невежество. Издигни се над тези три качества, над двойките противоположности, винаги укрепен в чистота, равнодушен към притежание, изпълнен със Себето. Ведите са толкова полезни за просветения, колкото щерна с вода, посред място, цяло заляно с вода. Имай предвид само делото, но не и неговия плод.
Затова плодът от
делото
нека не ти служи за подтик - но не се привързвай към бездействие.
Върши всичко, като си оставаш слят с Божественото и се отказваш от всяка привързаност, винаги еднакъв в успехи и злополука." „Мъдреците, сляти с Чистия Разум, се отказват от плодовете на делата си и освободени от връзките на раждането отиват в блажено обиталище. И този, чийто ум е свободен от тревоги посред мъки, равнодушен посред удоволствия, освободен от страсти, страх и гняв, той се нарича Мъдрец с утвърден ум. Бурно възбудените чувства мощно отвличат ума дори и на Мъдреца, макар той да се владее. Завладял всички чувства, той трябва да седи в хармония, и Аз да съм неговата висша цел.
към текста >>
„Мъдреците, сляти с Чистия Разум, се отказват от плодовете на
делата
си и освободени от връзките на раждането отиват в блажено обиталище.
Издигни се над тези три качества, над двойките противоположности, винаги укрепен в чистота, равнодушен към притежание, изпълнен със Себето. Ведите са толкова полезни за просветения, колкото щерна с вода, посред място, цяло заляно с вода. Имай предвид само делото, но не и неговия плод. Затова плодът от делото нека не ти служи за подтик - но не се привързвай към бездействие. Върши всичко, като си оставаш слят с Божественото и се отказваш от всяка привързаност, винаги еднакъв в успехи и злополука."
„Мъдреците, сляти с Чистия Разум, се отказват от плодовете на
делата
си и освободени от връзките на раждането отиват в блажено обиталище.
И този, чийто ум е свободен от тревоги посред мъки, равнодушен посред удоволствия, освободен от страсти, страх и гняв, той се нарича Мъдрец с утвърден ум. Бурно възбудените чувства мощно отвличат ума дори и на Мъдреца, макар той да се владее. Завладял всички чувства, той трябва да седи в хармония, и Аз да съм неговата висша цел. Който владее чувствата си, неговото разбиране е върху добра основа." „Дисциплинираното Себе, което се движи между чувствени предмети, с чувства свободни от всяко привличане и отблъскване, овладяно от Аза, постига Мир (нирвана).
към текста >>
Върши прави
дела
, понеже дейността стои по-горе от бездействието, а и не можеш да поддържаш тялото си без работа.
Кришна казва: В този свят има два пътя, както казах: пътя на йога чрез знание на санкиите и пътя на йога чрез дейност на йогите. Човек не може да достигне свобода от дейност чрез въздържане от работа, нито пък може да се издигне до съвършенство чрез отрицание. И едва ли може някой да остане и за миг в бездействие, защото всеки човек неудържимо се стреми към дейност, подтикнат от качествата, които му са присъщи по природа. Който е завладял своите органи на действие, но с ум се опира върху предметите на чувствата, такъв заблуден човек се нарича лицемер. Обаче, който контролира чувствата с ума и чийто органи на действие са освободени от привързаност, такъв човек извършва йога чрез дейност, и той е достоен.
Върши прави
дела
, понеже дейността стои по-горе от бездействието, а и не можеш да поддържаш тялото си без работа.
С жертва хранете Светещите, дано Светещите да хранят вас. Тъй хранени едни други, вие ще постигнете висшето добро. Защото хранени от жертвата Светещите ще ви даруват радостите, които желаете. Крадец наистина е този, който се радва на даденото от тях, без да им възвърне нещо. Праведните, които се хранят от останките на жертвата, са свободни от всякакви грехове.
към текста >>
Чиито
дела
са свободни от желания, чиито
дела
изгарят в огъня на Мъдростта, този Мъдрите наричат Мъдрец.
Но нечестивите, които приготвят храна само за себе си, те наистина ядат грях. Съществата се поддържат с храна, храната произраства от дъжда, дъждът произхожда от жертвата, а жертвата иде от дейността. Знай по-нататък, че дейността произтича от Брама, а Брама произхожда от Нетленния. Така че, Вечният, що всичко прониква, Вечно пребивава в жертва." Четвърти разговор: Йога чрез Мъдрост.
Чиито
дела
са свободни от желания, чиито
дела
изгарят в огъня на Мъдростта, този Мъдрите наричат Мъдрец.
Отхвърли всяка привързаност към плода от дейността, винаги доволен, не търсещ никъде опора, той не върши нищо, макар и да действува. Който не се надява на нищо, с ум и себе обуздани, захвърлил всякакви надежди, като действува само с тялото, такъв не прави грях. Доволен от всичко, който придобива без усилие, свободен от двойките противоположности, без завист, уравновесен в успех и загуба, макар и да действува, той не е свързан. Чиято привързаност е умряла, хармонизирана с мисли утвърдени в Мъдростта, и чиито дела са жертви, на такива делата се разтапят изведнъж. Вечният жертвува.
към текста >>
Чиято привързаност е умряла, хармонизирана с мисли утвърдени в Мъдростта, и чиито
дела
са жертви, на такива
делата
се разтапят изведнъж.
Четвърти разговор: Йога чрез Мъдрост. Чиито дела са свободни от желания, чиито дела изгарят в огъня на Мъдростта, този Мъдрите наричат Мъдрец. Отхвърли всяка привързаност към плода от дейността, винаги доволен, не търсещ никъде опора, той не върши нищо, макар и да действува. Който не се надява на нищо, с ум и себе обуздани, захвърлил всякакви надежди, като действува само с тялото, такъв не прави грях. Доволен от всичко, който придобива без усилие, свободен от двойките противоположности, без завист, уравновесен в успех и загуба, макар и да действува, той не е свързан.
Чиято привързаност е умряла, хармонизирана с мисли утвърдени в Мъдростта, и чиито
дела
са жертви, на такива
делата
се разтапят изведнъж.
Вечният жертвува. Във Вечния наистина ще отиде този, който в своите дела медитира върху Вечния. В следващите стихове след като изброява различните видове жертви, Кришна казва: Много и разнообразни са жертвите, така принесени пред Вечния. Знай, че всички те са породени от дейност и това като знаеш, ти ще бъдеш свободен. Жертвата на Мъдростта е по-добра от всяка друга жертва на предмети.
към текста >>
Във Вечния наистина ще отиде този, който в своите
дела
медитира върху Вечния.
Отхвърли всяка привързаност към плода от дейността, винаги доволен, не търсещ никъде опора, той не върши нищо, макар и да действува. Който не се надява на нищо, с ум и себе обуздани, захвърлил всякакви надежди, като действува само с тялото, такъв не прави грях. Доволен от всичко, който придобива без усилие, свободен от двойките противоположности, без завист, уравновесен в успех и загуба, макар и да действува, той не е свързан. Чиято привързаност е умряла, хармонизирана с мисли утвърдени в Мъдростта, и чиито дела са жертви, на такива делата се разтапят изведнъж. Вечният жертвува.
Във Вечния наистина ще отиде този, който в своите
дела
медитира върху Вечния.
В следващите стихове след като изброява различните видове жертви, Кришна казва: Много и разнообразни са жертвите, така принесени пред Вечния. Знай, че всички те са породени от дейност и това като знаеш, ти ще бъдеш свободен. Жертвата на Мъдростта е по-добра от всяка друга жертва на предмети. Всички дела в своята съвокупност се завършват в Мъдростта. Научи това чрез ученичество, чрез изследване и чрез служене.
към текста >>
Всички
дела
в своята съвокупност се завършват в Мъдростта.
Вечният жертвува. Във Вечния наистина ще отиде този, който в своите дела медитира върху Вечния. В следващите стихове след като изброява различните видове жертви, Кришна казва: Много и разнообразни са жертвите, така принесени пред Вечния. Знай, че всички те са породени от дейност и това като знаеш, ти ще бъдеш свободен. Жертвата на Мъдростта е по-добра от всяка друга жертва на предмети.
Всички
дела
в своята съвокупност се завършват в Мъдростта.
Научи това чрез ученичество, чрез изследване и чрез служене. Мъдрите, които виждат Светлината на нещата, те просветват в Мъдростта. Като научиш това, ти вече няма да паднеш в тази заблуда. Защото чрез това знание ти ще видиш всички същества без изключение, в себе си, т.е. в Мен.
към текста >>
От двете, йога чрез дейност е сигурно по-добра, отколкото отказването от
дела
.
в Мен. Дори и най-големият грешник да си измежду всички грешници, ти пак ще преплуваш над греха върху лодката на Мъдростта. Който е изпълнен с вяра постига Мъдростта, както и онзи, който владее своите чувства и като достигне Мъдростта, той мигновено влиза в превисшия Мир (нирвана). Петият разговор е наречен Йога чрез отказване от дейност. Отказването от дейност и йога чрез дейност еднакво водят към най-висшето благо.
От двете, йога чрез дейност е сигурно по-добра, отколкото отказването от
дела
.
Деца, а не Мъдреци, говорят за санкия и йога като за различни, защото, който е напълно установен в едното, постига плодовете и на двете. Който действува като оставя всички дела на Вечния и захвърля всяка привързаност, той е недосегаем за греха, както лотосовият лист за водата. Който Ме познава като такъв, що се възрадва на жертва и строго сподвижничество, който Ме знае като Могъщ Владика на всички светове и като Любящ всички същества, той отива в Мир (нирвана). Шестият разговор е наречен Йога чрез себе- подчинение. Нека онзи, който се подвизава, въздигне себето чрез Себето, и да не остави себето да изпадне в униние, защото наистина Себето е приятел на себето, както и негов враг.
към текста >>
Който действува като оставя всички
дела
на Вечния и захвърля всяка привързаност, той е недосегаем за греха, както лотосовият лист за водата.
Който е изпълнен с вяра постига Мъдростта, както и онзи, който владее своите чувства и като достигне Мъдростта, той мигновено влиза в превисшия Мир (нирвана). Петият разговор е наречен Йога чрез отказване от дейност. Отказването от дейност и йога чрез дейност еднакво водят към най-висшето благо. От двете, йога чрез дейност е сигурно по-добра, отколкото отказването от дела. Деца, а не Мъдреци, говорят за санкия и йога като за различни, защото, който е напълно установен в едното, постига плодовете и на двете.
Който действува като оставя всички
дела
на Вечния и захвърля всяка привързаност, той е недосегаем за греха, както лотосовият лист за водата.
Който Ме познава като такъв, що се възрадва на жертва и строго сподвижничество, който Ме знае като Могъщ Владика на всички светове и като Любящ всички същества, той отива в Мир (нирвана). Шестият разговор е наречен Йога чрез себе- подчинение. Нека онзи, който се подвизава, въздигне себето чрез Себето, и да не остави себето да изпадне в униние, защото наистина Себето е приятел на себето, както и негов враг. Себето е приятел на себето у този, в когото себето е победено от Себето. Но за неподчиненото себе, Себето наистина става непримирим враг.
към текста >>
Но човеците на чистите
дела
, у които няма вече грях, свободни от заблудителните двойки противоположности, те Ме познават и Ме почитат, верни на своите обекти.
Аз съм над тях Нетленен. Мъчно се прониква над тази Моя Божествена илюзия, причинена от качествата, и тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая. Нито могат всички да Ме открият, обвит в Моето творение-измама. Този заблуден свят не Ме познава. Поради измамата от двойките противоположности, що се пораждат от привличането и отблъскването, всички същества бродят из вселената в пълна заблуда.
Но човеците на чистите
дела
, у които няма вече грях, свободни от заблудителните двойки противоположности, те Ме познават и Ме почитат, верни на своите обекти.
Тези, които са прибегнали в Мен и се стремят към освобождаване от раждане и смърт, те познават Вечния, цялото себезнание и всяка дейност. Осмият разговор е озаглавен Йога чрез Неразрушимия, Върховен, Вечен. Неразрушимото, Висшето - това е Вечният. Неговата съществена природа се нарича себепознание. Еманацията, която е причина за пораждането на съществата, се нарича дейност.
към текста >>
Човек не може да постигне тази форма ни с Веди, ни с жертва, нито с милостиня, нито с
дела
, нито с подвиг строг, нито с наука.
Той видя цялата вселена, подразделена на различни части, покояща се единна в тялото на Бога на боговете, и казва: В облика Твой, Боже, аз виждам боговете, всички същества по ред с техните отличия и Брама, Господ върху своя лотос-трон и всички Риши и Божествени Змии с множество уста, очи, ръце, гърди, навред Те виждам Безконечно Същество, нито източник, ни начало, ни среда, ни край не Ти намирам, Боже Безконечний. Като Издревен Человек Те мисля Аз. Първопричина, Брама не е тъй велик, безкраен Бог на боговете, дума всемирна, нетленна, вечен Сат - Асат, пръв между боговете, издревен человек. Като се затварят духовните очи на Аржуна по негова молба, след като е съзерцавал Божествената форма, Благословеният рече: „Аржуна ти видя по Моя Воля, най-висшата форма, тъй разбулена чрез йога. Блестяща, Всепроникваща, Безкрайна, Първа, която никой освен тебе не е видял.
Човек не може да постигне тази форма ни с Веди, ни с жертва, нито с милостиня, нито с
дела
, нито с подвиг строг, нито с наука.
Много трудно може да се види този Мой облик, що ти съзерцава. Наистина, Светещите Деви винаги копнеят да видят тази Моя форма. И никой не може да Ме види, както ти ме видя. Ни чрез Веди, нито чрез въздържание, нито чрез милостиня, нито чрез жертвоприношение. Само чрез преданост към Мен човек може да Ме съзерцава и да Ме познае и да види Моята Същност и да влезе в Мен.
към текста >>
Който върши
дела
заради Мен, чието висше благо съм Аз, предан на Мен, свободен от привързаност, без омраза към което и да е същество, той идва в Мен.
Много трудно може да се види този Мой облик, що ти съзерцава. Наистина, Светещите Деви винаги копнеят да видят тази Моя форма. И никой не може да Ме види, както ти ме видя. Ни чрез Веди, нито чрез въздържание, нито чрез милостиня, нито чрез жертвоприношение. Само чрез преданост към Мен човек може да Ме съзерцава и да Ме познае и да види Моята Същност и да влезе в Мен.
Който върши
дела
заради Мен, чието висше благо съм Аз, предан на Мен, свободен от привързаност, без омраза към което и да е същество, той идва в Мен.
Дванадесетият разговор е озаглавен Йога чрез преданост. Тези, които отдават всички свои дела на Мен и уповават на Мен, и Ме почитат, като Ме съзерцават, съединени чрез йога с пълно сърце. Тях бързо въздигам от океана на смъртта, щом техните умове са приковани в Мен. Положи ума си в Мен и нека твоят разум влезе в Мен, тогава сигурно ти ще живееш в Мен завинаги. Ако ли не си способен здраво да приковеш ума си в Мен, тогава чрез упражнение в йога гледай да Ме постигнеш.
към текста >>
Тези, които отдават всички свои
дела
на Мен и уповават на Мен, и Ме почитат, като Ме съзерцават, съединени чрез йога с пълно сърце.
И никой не може да Ме види, както ти ме видя. Ни чрез Веди, нито чрез въздържание, нито чрез милостиня, нито чрез жертвоприношение. Само чрез преданост към Мен човек може да Ме съзерцава и да Ме познае и да види Моята Същност и да влезе в Мен. Който върши дела заради Мен, чието висше благо съм Аз, предан на Мен, свободен от привързаност, без омраза към което и да е същество, той идва в Мен. Дванадесетият разговор е озаглавен Йога чрез преданост.
Тези, които отдават всички свои
дела
на Мен и уповават на Мен, и Ме почитат, като Ме съзерцават, съединени чрез йога с пълно сърце.
Тях бързо въздигам от океана на смъртта, щом техните умове са приковани в Мен. Положи ума си в Мен и нека твоят разум влезе в Мен, тогава сигурно ти ще живееш в Мен завинаги. Ако ли не си способен здраво да приковеш ума си в Мен, тогава чрез упражнение в йога гледай да Ме постигнеш. И ако не можеш да свикнеш с постоянни упражнения, тогава се отдай на служба на Мен, като вършиш всичко заради Мен, ти ще достигнеш съвършенство. Ако дори и за това нямаш сила, тогава търси прибежище в единение с Мен, отказвай се от плодовете на своите дела и обуздавай своето себе.
към текста >>
Ако дори и за това нямаш сила, тогава търси прибежище в единение с Мен, отказвай се от плодовете на своите
дела
и обуздавай своето себе.
Тези, които отдават всички свои дела на Мен и уповават на Мен, и Ме почитат, като Ме съзерцават, съединени чрез йога с пълно сърце. Тях бързо въздигам от океана на смъртта, щом техните умове са приковани в Мен. Положи ума си в Мен и нека твоят разум влезе в Мен, тогава сигурно ти ще живееш в Мен завинаги. Ако ли не си способен здраво да приковеш ума си в Мен, тогава чрез упражнение в йога гледай да Ме постигнеш. И ако не можеш да свикнеш с постоянни упражнения, тогава се отдай на служба на Мен, като вършиш всичко заради Мен, ти ще достигнеш съвършенство.
Ако дори и за това нямаш сила, тогава търси прибежище в единение с Мен, отказвай се от плодовете на своите
дела
и обуздавай своето себе.
Наистина най-хубава е Мъдростта, не съжалявай за постоянните усилия. По- хубаво от Мъдростта е съзерцанието. По-хубаво от съзерцанието е отричането от плода на дейността. След отричането следва мирът. Тринадесетият разговор е озаглавен Йога чрез различаване на полето и на познавача на полето.
към текста >>
Лакомия, струяща навън енергия, предприемане на
дела
, безпокойство, желание - тези са плодовете на увеличеното движение.
Движението - страстоприродата - знай, е източник за привързаност и жажда за живот, което свързва обитателя на тялото чрез привързаност към дейност. Но инерцията, знай, рожба на невежеството, е заблудител за всички обитатели на тялото. Тя свързва чрез безгрижност, разпуснатост и леност. Някъде хармонията преобладава, някъде движението и инерцията, другаде движението надвива хармонията и инерцията, на трето място инерцията надвива хармонията и движението. Когато Мъдростта като Светлина се струи из всички двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава.
Лакомия, струяща навън енергия, предприемане на
дела
, безпокойство, желание - тези са плодовете на увеличеното движение.
Тъмнината, вкаменелостта и безгрижността, а също и заблудата, тези се пораждат от увеличаване на инерцията. От хармонията се ражда Мъдростта, от движението - лакомията, а безгрижието и заблудата, както и безсмислието, се пораждат от инерцията. Издигат се тези, които пребивават в хармония, деятелният обитава в средата, а инертният отива надолу, обвит в най-противни качества. Когато обитателят на тялото надмогне тези три качества, от които всички тела произхождат, се освобождава от раждане и смърт, от старост и мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието. И който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той, като надмогне качествата, е пригоден да стане едно с Вечния.
към текста >>
Който знае това, става Посветен и вече е извършил своето
дело
.
Непроменимата се нарича неразрушима. Най-висшата енергия е наистина тази, която се нарича Върховно Себе, която прониква всичко и поддържа трите свята. А понеже Аз съм над разрушимата енергия и стоя по- високо и от неразрушимата, затова във Ведите Аз съм наречен Върховен Дух. Който незаблуден така Ме познава - като Върховен Дух - той Ме боготвори с цялото си същество. Така Аз ти разкрих това, което е най-тайното учение.
Който знае това, става Посветен и вече е извършил своето
дело
.
Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез различаване между Божественото и демоничното. Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства. Лицемерие, надутост и самомнение, гняв, както и грубост и безсмисленост са качества на тези, които са родени с демонични свойства. Божествените свойства са предназначени да освобождават, а демоничните - да обвързват. Двойно е творението в този свят - Божествено и демонично.
към текста >>
Тя е създадена от взаимното случайно съединение на елементите, породено от похот и нищо друго." Поддържайки тези възгледи, тези паднали души, с малко прозрение и с жестоки
дела
, идват като врагове, за да внесат разрушение в света.
Божествените свойства са предназначени да освобождават, а демоничните - да обвързват. Двойно е творението в този свят - Божествено и демонично. Божественото е било подробно описано, чуй от Мен сега за демоничното. Демоничните хора не знаят нито правилна дейност, нито правилно въздържание, нито целомъдрие, нито приличие, дори истина няма в тях. Те казват: „Вселената е без Истина, без основа, без Бог.
Тя е създадена от взаимното случайно съединение на елементите, породено от похот и нищо друго." Поддържайки тези възгледи, тези паднали души, с малко прозрение и с жестоки
дела
, идват като врагове, за да внесат разрушение в света.
Отдали се на ненаситни желания, обладани от суетност, самонадеяност и надутост, поддържайки лоши идеи от заблуда, те действат с нечисти намерения. Предадени на неизмерима мисъл, чийто край е смъртта, като смятат удовлетворението на желанията за висша цел, чувствайки навярно, че това е всичко. Държани в робство чрез стотици връзки на очакване, отдадени на похот и гняв, те се блъскат да достигнат чрез незаконни средства големи богатства за чувствени наслади. Подивени от множество мисли, омотани в мрежата на заблудата, отдадени на забавленията на желанията, те стремително падат в грозен ад. Самовъзвеличаващи се, вироглави, изпълнени с надменност, опиянени от богатството, те извършват устни жертвоприношения за показ, против наредбите на Писанието.
към текста >>
Също така думата Сат се употребява в смисъл на едно добро
дело
.
Като чиста жертва, въздържание и милостиня са тези, които се правят безкористно. Аум, Тат, Сат - това се счита като тройно означаване на Вечния. Ето защо тези, които познават Вечния, винаги започват с произнасянето на Аум всяко жертвоприношение, милостиня или въздържание, както е наредено в Заповедите. Тези, които желаят освобождение, произнасят Тат и без домогване за плодове извършват разни деяния на жертва, въздържание и милостиня. Сат се употребява в смисъл на действителност и доброта.
Също така думата Сат се употребява в смисъл на едно добро
дело
.
Постоянство в жертва, въздържание и дарение също се нарича Сат. Едно дело за Възвишения също се нарича Сат. Всичко, което се върши без вяра - жертвоприношение, дарение, въздържание - се нарича Асат, то е нищо и тук, и отвъд. Осемнадесетият разговор е озаглавен Йога на освобождаване чрез себеотрицание. Аржуна иска да знае същността на себеотрицанието и себеотдаването и Кришна отговаряйки му на този въпрос, очертава този път, като казва: Мъдреците познават като себеотрицание отричането от дела, вършени с желание; себеотдаването те определят като отричане от плодовете на всички дела.
към текста >>
Едно
дело
за Възвишения също се нарича Сат.
Ето защо тези, които познават Вечния, винаги започват с произнасянето на Аум всяко жертвоприношение, милостиня или въздържание, както е наредено в Заповедите. Тези, които желаят освобождение, произнасят Тат и без домогване за плодове извършват разни деяния на жертва, въздържание и милостиня. Сат се употребява в смисъл на действителност и доброта. Също така думата Сат се употребява в смисъл на едно добро дело. Постоянство в жертва, въздържание и дарение също се нарича Сат.
Едно
дело
за Възвишения също се нарича Сат.
Всичко, което се върши без вяра - жертвоприношение, дарение, въздържание - се нарича Асат, то е нищо и тук, и отвъд. Осемнадесетият разговор е озаглавен Йога на освобождаване чрез себеотрицание. Аржуна иска да знае същността на себеотрицанието и себеотдаването и Кришна отговаряйки му на този въпрос, очертава този път, като казва: Мъдреците познават като себеотрицание отричането от дела, вършени с желание; себеотдаването те определят като отричане от плодовете на всички дела. Чуй Моето мнение по този въпрос. Делата на жертва, милостиня и въздържание не трябва да се отричат, а да се извършват.
към текста >>
Аржуна иска да знае същността на себеотрицанието и себеотдаването и Кришна отговаряйки му на този въпрос, очертава този път, като казва: Мъдреците познават като себеотрицание отричането от
дела
, вършени с желание; себеотдаването те определят като отричане от плодовете на всички
дела
.
Също така думата Сат се употребява в смисъл на едно добро дело. Постоянство в жертва, въздържание и дарение също се нарича Сат. Едно дело за Възвишения също се нарича Сат. Всичко, което се върши без вяра - жертвоприношение, дарение, въздържание - се нарича Асат, то е нищо и тук, и отвъд. Осемнадесетият разговор е озаглавен Йога на освобождаване чрез себеотрицание.
Аржуна иска да знае същността на себеотрицанието и себеотдаването и Кришна отговаряйки му на този въпрос, очертава този път, като казва: Мъдреците познават като себеотрицание отричането от
дела
, вършени с желание; себеотдаването те определят като отричане от плодовете на всички
дела
.
Чуй Моето мнение по този въпрос. Делата на жертва, милостиня и въздържание не трябва да се отричат, а да се извършват. Жертвата, милостинята и въздържанието са очистителите на разумния. Но и тези дела трябва да се извършват, като се остави настрана всяка привързаност и плод. Това е моята истинска и най-добра вяра.
към текста >>
Делата
на жертва, милостиня и въздържание не трябва да се отричат, а да се извършват.
Едно дело за Възвишения също се нарича Сат. Всичко, което се върши без вяра - жертвоприношение, дарение, въздържание - се нарича Асат, то е нищо и тук, и отвъд. Осемнадесетият разговор е озаглавен Йога на освобождаване чрез себеотрицание. Аржуна иска да знае същността на себеотрицанието и себеотдаването и Кришна отговаряйки му на този въпрос, очертава този път, като казва: Мъдреците познават като себеотрицание отричането от дела, вършени с желание; себеотдаването те определят като отричане от плодовете на всички дела. Чуй Моето мнение по този въпрос.
Делата
на жертва, милостиня и въздържание не трябва да се отричат, а да се извършват.
Жертвата, милостинята и въздържанието са очистителите на разумния. Но и тези дела трябва да се извършват, като се остави настрана всяка привързаност и плод. Това е моята истинска и най-добра вяра. Себеотдаващият е проникнат от чистота и разумност, освободен от съмнение, не мрази неприятни дела, нито е привързан към приятни. Въплотените същества, в действителност не могат съвсем да се откажат от дейност.
към текста >>
Но и тези
дела
трябва да се извършват, като се остави настрана всяка привързаност и плод.
Осемнадесетият разговор е озаглавен Йога на освобождаване чрез себеотрицание. Аржуна иска да знае същността на себеотрицанието и себеотдаването и Кришна отговаряйки му на този въпрос, очертава този път, като казва: Мъдреците познават като себеотрицание отричането от дела, вършени с желание; себеотдаването те определят като отричане от плодовете на всички дела. Чуй Моето мнение по този въпрос. Делата на жертва, милостиня и въздържание не трябва да се отричат, а да се извършват. Жертвата, милостинята и въздържанието са очистителите на разумния.
Но и тези
дела
трябва да се извършват, като се остави настрана всяка привързаност и плод.
Това е моята истинска и най-добра вяра. Себеотдаващият е проникнат от чистота и разумност, освободен от съмнение, не мрази неприятни дела, нито е привързан към приятни. Въплотените същества, в действителност не могат съвсем да се откажат от дейност. Но който се откаже от плодовете на делата, се нарича себеотрицател. След това се определят трите вида познания, трите вида дела в зависимост от влиянието на трите качества.
към текста >>
Себеотдаващият е проникнат от чистота и разумност, освободен от съмнение, не мрази неприятни
дела
, нито е привързан към приятни.
Чуй Моето мнение по този въпрос. Делата на жертва, милостиня и въздържание не трябва да се отричат, а да се извършват. Жертвата, милостинята и въздържанието са очистителите на разумния. Но и тези дела трябва да се извършват, като се остави настрана всяка привързаност и плод. Това е моята истинска и най-добра вяра.
Себеотдаващият е проникнат от чистота и разумност, освободен от съмнение, не мрази неприятни
дела
, нито е привързан към приятни.
Въплотените същества, в действителност не могат съвсем да се откажат от дейност. Но който се откаже от плодовете на делата, се нарича себеотрицател. След това се определят трите вида познания, трите вида дела в зависимост от влиянието на трите качества. След това се разглежда тройното разделение на разума и твърдостта в зависимост от трите качества, след това говори за трите вида удоволствия и казва: Няма нито едно същество на Земята или на Небето между Светещите Деви, което да е свободно от тези три качества родени от материята. Между четирите касти длъжностите се разпределят според качествата, породени от тяхната собствена природа.
към текста >>
Но който се откаже от плодовете на
делата
, се нарича себеотрицател.
Жертвата, милостинята и въздържанието са очистителите на разумния. Но и тези дела трябва да се извършват, като се остави настрана всяка привързаност и плод. Това е моята истинска и най-добра вяра. Себеотдаващият е проникнат от чистота и разумност, освободен от съмнение, не мрази неприятни дела, нито е привързан към приятни. Въплотените същества, в действителност не могат съвсем да се откажат от дейност.
Но който се откаже от плодовете на
делата
, се нарича себеотрицател.
След това се определят трите вида познания, трите вида дела в зависимост от влиянието на трите качества. След това се разглежда тройното разделение на разума и твърдостта в зависимост от трите качества, след това говори за трите вида удоволствия и казва: Няма нито едно същество на Земята или на Небето между Светещите Деви, което да е свободно от тези три качества родени от материята. Между четирите касти длъжностите се разпределят според качествата, породени от тяхната собствена природа. След това се изброяват длъжностите на различните касти в зависимост от проявените качества и казва: Човек достига съвършенство, като изпълнява добре своя собствен дълг. Слушай сега как достига съвършенство този, който е предан на своя дълг.
към текста >>
След това се определят трите вида познания, трите вида
дела
в зависимост от влиянието на трите качества.
Но и тези дела трябва да се извършват, като се остави настрана всяка привързаност и плод. Това е моята истинска и най-добра вяра. Себеотдаващият е проникнат от чистота и разумност, освободен от съмнение, не мрази неприятни дела, нито е привързан към приятни. Въплотените същества, в действителност не могат съвсем да се откажат от дейност. Но който се откаже от плодовете на делата, се нарича себеотрицател.
След това се определят трите вида познания, трите вида
дела
в зависимост от влиянието на трите качества.
След това се разглежда тройното разделение на разума и твърдостта в зависимост от трите качества, след това говори за трите вида удоволствия и казва: Няма нито едно същество на Земята или на Небето между Светещите Деви, което да е свободно от тези три качества родени от материята. Между четирите касти длъжностите се разпределят според качествата, породени от тяхната собствена природа. След това се изброяват длъжностите на различните касти в зависимост от проявените качества и казва: Човек достига съвършенство, като изпълнява добре своя собствен дълг. Слушай сега как достига съвършенство този, който е предан на своя дълг. Този, от Когото са излъчени съществата, Който прониква всичко, когато човек Го богопочита, с това човек изпълнява своя собствен дълг и достига съвършенство.
към текста >>
Като извършва непрекъснато всички
дела
, пребивавайки в Мен, той чрез Моята благодат достига Вечен, неразрушим обител.
Слушай сега как достига съвършенство този, който е предан на своя дълг. Този, от Когото са излъчени съществата, Който прониква всичко, когато човек Го богопочита, с това човек изпълнява своя собствен дълг и достига съвършенство. Когато човек по пътя на съвършенството добие състояние на вътрешен мир, той достига върховна преданост в Бога. Чрез преданост той познава Моята Същност. Като Ме познае тъй по Същност, той вече влиза в Предвечния.
Като извършва непрекъснато всички
дела
, пребивавайки в Мен, той чрез Моята благодат достига Вечен, неразрушим обител.
Мислейки за Мен, ти ще преодолееш всички спънки чрез Моята благодат. Господ живее в сърцата на всички същества. Прибегни към Него за закрила, с цялото свое същество. Чрез Неговата Милост ти ще достигнеш Вечен мир, вековечно обиталище. Така Аз ти открих Мъдростта, по-тайна от самата тайна.
към текста >>
17.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ПИТАГОР И НЕГОВОТО
ДЕЛО
ПИТАГОР И НЕГОВОТО
ДЕЛО
Учителят казва, че около седем-осем века преди Христа една духовна вълна преминава над света и събужда човешката мисъл. Тя е почнала от бреговете на Великия океан, от Китай, минава през Индия, Персия, Гърция, Рим. В Китай по това време се явява Лао Дзъ, като последовател на езотеризма на Фо-хи. Буда - Сакия Муни проповядва в Индия. В Гърция по това време се явява Питагор, а в Рим се явява, Посветеният в тайните, крал Нума Помпилий.
към текста >>
Той видя всичко това, и живота си и
делото
си в моментно и ясно просветление, с непоколебима и несъкрушима увереност на духа, който чувствувал, че се намира пред Истината.
И в едно величествено видение Питагор видял световете да се движат съгласно ритъма и хармонията на Свещените Числа. Той видял равновесието на Небето и на Земята, махалото на което се държи човешката свобода. Трите свята - природният, човешкият и Божественият, поддържащи се и оплодяващи се взаимно и представляващи всемирната драма чрез двояко движение - низходящо и възходящо. Той схвана областите на невидимия свят, които обгръщат видимия свят и безспирно го оживотворяват. Той схвана най- сетне пречистването и освобождаването на човека още на Земята чрез троякото Посвещение в тайните.
Той видя всичко това, и живота си и
делото
си в моментно и ясно просветление, с непоколебима и несъкрушима увереност на духа, който чувствувал, че се намира пред Истината.
Това беше цяла светкавица. Сега се касаеше да докаже с разсъдъка си това, което чистият му разум беше схванал от Абсолютното. Но затова се искаше наука, затова се искаше работа. Къде ще намери тази наука? И като се питаше и размишляваше в себе си, той си припомни думите на Първосвещеника от храма на Адонай, че само в Египет се намира науката за Бога.
към текста >>
Когато Питагор бил вече завършил обучението си в Египет и бе минал през всички изпитания и Посвещения, и бе придобил всичката Мъдрост на Египет, и мислил да се върне в Гърция, за да обнови и продължи
делото
на Орфей, Египет попаднал под ударите на персийците, които били завладели цяла предна Азия.
Но Питагор вярвал в звездата си и нищо не могло да го отклони от намеренията му да придобие Великото знание. Когато Жреците разбрали, че той притежава необикновена душевна сила и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред него съкровищата на своите опитности. При тях той имал възможност да научи напълно Свещената математика, науката на числата или на всемирните принципи, които той направи център на своята философия. Науката на числата и изкуството на силната воля са двата ключа на магията, му казаха Жреците на Египет. Те отварят всички врати на вселената.
Когато Питагор бил вече завършил обучението си в Египет и бе минал през всички изпитания и Посвещения, и бе придобил всичката Мъдрост на Египет, и мислил да се върне в Гърция, за да обнови и продължи
делото
на Орфей, Египет попаднал под ударите на персийците, които били завладели цяла предна Азия.
Те нахлули в Египет, като разрушили и разграбили храмовете и онези от Жреците, които останали живи, преселили във Вавилон като пленници. Между тях попаднал и Питагор. Там бил в плен на евреите. Така Питагор имал възможност във Вавилон да се срещне с древните халдейски маги, персийските маги и свещениците на поробените евреи. По това време във Вавилон е бил и Данаил, който е първият съветник на вавилонските деспоти, такъв остана и при персийския завоевател Кир, който завладя Египет.
към текста >>
Той отишъл в Гърция за да продължи
делото
на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота.
Един негов съотечественик, лекар при деспота, ходатайствал за него и успял да го освободи. Питагор се върнал в Самос след 34-годишно отсъствие. И неговото отечество беше поробено от персийците. Там намерил майка си, която не се съмнявала в неговото завръщане. Той с майка си напуснал Самос и отишъл в Гърция.
Той отишъл в Гърция за да продължи
делото
на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота.
След като пристигнал в Гърция славата му се разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали като Учител и обновител. След като обиколил всички по-важни храмове, той се спрял в храма на Делфи, където прекарал цяла година. Там пророческото изкуство било в упадък и Питагор искал да го възвърне с първоначалната дълбочина, сила и обаяние. Той искал да просвети жреците и служителите на Аполон, да огрее ентусиазма им, да събуди тяхната енергия. Той знаел, че да действува върху тях, значи да действува върху душата на Гърция и да подготви и нейното бъдеще.
към текста >>
Той е носил бяла ленена дреха, закопчана по египетски начин, пурпурна
кордела
обвивала широкото чело.
Тя се наричала Теоклея. Още щом го видяла, тя почувствала, че това е човекът, когото е търсила и чакала, това е нейният Учител. А и Питагор имал нужда от една подобна последователка на неговата мисъл в храма. Още при първите разменени погледи, още при първата казана дума, те се разбрали. Питагор тогава е бил в силата на възрастта си.
Той е носил бяла ленена дреха, закопчана по египетски начин, пурпурна
кордела
обвивала широкото чело.
Когато говорел, сериозните му и кротки очи се впивали в събеседника му и го обгръщали с топла Светлина. Един ден още преди изгрева на Слънцето Питагор имал дълъг разговор със Жреците на храма върху плана на работата, която искал да проведе в храма, да ги запознае с тайната наука. Той поискал и младата Жрица да бъде допусната при техния разговор. Най-напред той с този си разговор им разказвал за своя живот в Египет, за изпитанията, за Посвещенията. После им разправял за халдейските маги и тяхната дълбока наука.
към текста >>
Както магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме Божественото вдъхновение с мислите си, с молитвите си, с
делата
си.
Истината е душата на Бога, а Неговото тяло е Светлина. Само Мъдреците, ясновидците, пророците виждат тази Светлина. Другите хора виждат само сянката на Светлината. Прославените духове, които ние наричаме герои и полубогове обитават тази Светлина, образувайки легиони, заемайки неизброими области. Ето това е същинското тяло на Аполон, на слънцето на Посветените в тайните и без неговите лъчи нищо велико не става на Земята.
Както магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме Божественото вдъхновение с мислите си, с молитвите си, с
делата
си.
От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина. Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи цяла година. И когато научил и просветил Жреците във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия. Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор:
към текста >>
Така Посветеният, минал през всички метаморфози, намира Бога в себе си и съзерцава Истината лице в лице, трябва сега да приспособи тази Истина на
дело
в практическия живот.
Това разкриване на вселената Посветените го наричат още самосъзерцание, защото съзерцавайки вселената, душата вижда себе си проявена, обективирана. Защото вселената не е нищо друго, освен външно проявление на Бога. А Бог сега живее в душата, която е пробудена и цялата вселена е само едно отражение на вътрешния свят на душата, която е самият Бог. Така Посветените влизаха в контакт с възвишените същества в духовните светове, в които те познаваха проявите на Единния Бог. Така Посветените ученици бяха влезли във връзка със самата Реалност, която откриваха както в света, така и в самите себе си.
Така Посветеният, минал през всички метаморфози, намира Бога в себе си и съзерцава Истината лице в лице, трябва сега да приспособи тази Истина на
дело
в практическия живот.
За постигането на тази идея, според Питагор, се изисквало съединението на трите съвършенства: осъществяване на Истината в интелигентността, на добродетелите в душата и на чистотата в тялото. С други думи казано, тялото трябва да се поддържа в чистотата чрез хигиеничен живот. Тази чистота не е цел, но е средство. Защото всяка невъздържаност на физическото тяло оставя своята следа в звездното тяло и сетне в самия Дух. Тъй щото, за да бъде душата чиста, трябва тялото да бъде чисто.
към текста >>
Такова е учението на Питагор и неговото
дело
, предадено ни от неговите ученици Архип и Лизис, и от неопитагорейците и неоплатониците.
Който не можел да издържи тези изпитания, не бил приеман за ученик. Един такъв пропаднал ученик един ден разбунтувал жителите на Кротона, като ги настроил, че Питагор заедно с неговия съюз им отнел демократичните права и ги превърнал в послушни роби. Така възбудената тълпа се нахвърлила върху питагоровия град, подпалила зданията и по такъв начин прекратила дейността на школата. Преданието казва, че Питагор успял да избяга заедно с жена си и децата си и умрял в дълбока старост. А според друга версия, лично загинал в пламъците, като семейството му се спасило.
Такова е учението на Питагор и неговото
дело
, предадено ни от неговите ученици Архип и Лизис, и от неопитагорейците и неоплатониците.
към текста >>
18.
Сефер Йецира
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според преданието, Сефер Йецира е написана от Авраам, а авторът на Зохар е неизвестен, но по мнението на кабалис- тите е
дело
на няколко души.
Сефер Йецира Няколко пъти вече казах, че най-главните и най-старите книги върху Кабала са Сефер Йецира, наречена още „Книга на творението", или „Маасе Берешит" и „Зохар", наречена още „Кабала денудата" или „Маас Меркава".
Според преданието, Сефер Йецира е написана от Авраам, а авторът на Зохар е неизвестен, но по мнението на кабалис- тите е
дело
на няколко души.
Освен тези две книги в древни времена още, по подобие на Сефер Йецира, са създадени още две забележителни книги от неизвестни автори, в които, както в Сефер Йецира, е широко употребен методът на аналогията. По-рано изнесох някои мисли от Зохар. Сега, за пълнота на изложението, ще изложа накратко съдържанието на Сефер Йецира, а след това и на другите две книги, които носят следните имена: „Тридесет и двата пътя на Мъдростта" и „Петдесетте врати на разума". По превода на Папюс Сефер Йецира се състои от седем глави, а според един руски превод от шест глави. Папюс е разделил една глава на две, но съдържанието е същото.
към текста >>
Зохар ни представя безусловната Истина, а Сефер Йецира говори за нейното разбиране и приложение в
дела
.
Той показва съотношението, което съществува между буквите, съставящи Словото и идеите, които то изразява. Така че, съставяйки Словото, речта, образувана от думите, значи да образуваме идеи. Затова Сефер Йецира при разказа за сътворението на света се ограничава в развитието на еврейските букви, представящи идеите и законите. Затова, докато Зохар представя космогонията на света, то Сефер Йецира представя стълбата на Истината. Според учението на Сефер Йецира за основа на човешкия дух служи Истината и разума, затова той може да дава отчет за успеха и развитието на мненията посредством изчисления. Следователно.
Зохар ни представя безусловната Истина, а Сефер Йецира говори за нейното разбиране и приложение в
дела
.
Сефер Йецира си служи с дедуктивния метод, изхождайки от идеята за Бога като Първопричина за всичко съществуващо, преминавайки към явленията в природата. С това кратко изложение на съдържанието и основните идеи на Сефер Йецира дадох бегла представа за това древно окултно съчинение. В еврейската кабалистика има още две подобни съчинения, които са органически свързани със Сефер Йецира, защото говорят за неща, за които се споменава в Сефер Йецира. Това са „Тридесет и двата пътя на Мъдростта", която е съставена по подобие на Сефер Йецира и по дедуктивния метод, а другата - „Петдесетте врати на разума", която е съставена по индуктивния метод, започвайки от разглеждането на природата и стига до идеята за Бога, като си служи с метода на аналогията. Ще предам накратко тяхното съдържание.
към текста >>
19.
СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
мистиците не са хора с мъгляви съзнания, унесени и занесени, но са творчески личности, хора на трезвата и дълбока мисъл, хора с благородни сърца и силна благородна воля, която осъществява в
дела
тяхното мистично съзерцание и преживяване.
Той може да бъде философ като Бергсон, Фихте, Лайбниц, Спиноза, може да бъде учен като Нютон, Францис Бекон и други. Той може да бъде художник като Леонардо Да Винчи и Рафаел, може да бъде скулптор като Микеланджело и може да бъде всякакъв. Но какъвто и да е мистикът външно, той винаги в своите творби дава израз на своите духовни преживявания. Затова в изкуството и литературата мистиците са символисти, а в науката зад материалните процеси и явления те виждат Духа, който работи в природата. Така че.
мистиците не са хора с мъгляви съзнания, унесени и занесени, но са творчески личности, хора на трезвата и дълбока мисъл, хора с благородни сърца и силна благородна воля, която осъществява в
дела
тяхното мистично съзерцание и преживяване.
И прогресът в света, културата е дело на мистиците, а не на онези, които се мислят за учени и умни. Ако в тази светлина разгледаме световната история ще видим, че начело на прогреса и културата винаги стоят мистиците, хората с духовен поглед за света и живота, а тези, които се кичат с титлата учени, са само дилетанти в науката. Те само разработват и много често опорочават първоначалните идеи, дадени от истинските учени, които са били винаги мистици. Даже и най-големите светила на съвременната наука, Алберт Айнщайн и Иван Петрович Павлов, са хора с дълбоко религиозно убеждение. Мистиците са обикновено хора, които в миналото са преминали през Посвещение и през духовно подвизаване и сега спонтанно избликват в тяхната душа, в тяхното съзнание преживените минали опитности.
към текста >>
И прогресът в света, културата е
дело
на мистиците, а не на онези, които се мислят за учени и умни.
Той може да бъде художник като Леонардо Да Винчи и Рафаел, може да бъде скулптор като Микеланджело и може да бъде всякакъв. Но какъвто и да е мистикът външно, той винаги в своите творби дава израз на своите духовни преживявания. Затова в изкуството и литературата мистиците са символисти, а в науката зад материалните процеси и явления те виждат Духа, който работи в природата. Така че. мистиците не са хора с мъгляви съзнания, унесени и занесени, но са творчески личности, хора на трезвата и дълбока мисъл, хора с благородни сърца и силна благородна воля, която осъществява в дела тяхното мистично съзерцание и преживяване.
И прогресът в света, културата е
дело
на мистиците, а не на онези, които се мислят за учени и умни.
Ако в тази светлина разгледаме световната история ще видим, че начело на прогреса и културата винаги стоят мистиците, хората с духовен поглед за света и живота, а тези, които се кичат с титлата учени, са само дилетанти в науката. Те само разработват и много често опорочават първоначалните идеи, дадени от истинските учени, които са били винаги мистици. Даже и най-големите светила на съвременната наука, Алберт Айнщайн и Иван Петрович Павлов, са хора с дълбоко религиозно убеждение. Мистиците са обикновено хора, които в миналото са преминали през Посвещение и през духовно подвизаване и сега спонтанно избликват в тяхната душа, в тяхното съзнание преживените минали опитности. Това е ясно илюстрирано от живота на Сведенборг, който до 50 годишна възраст се е занимавал с научна работа и е бил дълбоко религиозен.
към текста >>
20.
Пророк Илия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но когато вникнем във Великия Дух на Илиевото
дело
и когато оставим да действува върху нас целия дух на Илия така, както ни го представя Библията, можем да кажем: В лицето на Илия пред нас застава всъщност духът на целия еврейски народ.
Следователно, тези неща не съвпадат. Но ето какво ни показва окултното изследване: В лицето на Илия имаме работа с един Велик Дух, който броди, така да се каже, невидимо из царството на Ахава и този дух понякога се вселява в душата на Навутей. Така че Навутей е един вид физическата личност на Илия. И когато говорим за личността на Навутей, ние говорим за физическата личност на Илия. В смисъла на Библията Илия е невидим образ, а Навутей е видимият образ на Илия във физическия свят.
Но когато вникнем във Великия Дух на Илиевото
дело
и когато оставим да действува върху нас целия дух на Илия така, както ни го представя Библията, можем да кажем: В лицето на Илия пред нас застава всъщност духът на целия еврейски народ.
Той е твърде велик, това ни показва окултното изследване, за да може да обитава напълно в душата на своята земна форма, в душата на Навутей. Той я обгръща някак си като един облак. Но той не е само в Навутей, но броди като природна стихия из цялата страна и действа в дъжда и в слънчевата светлина. Това ясно изпъква, като вземем цялото описание, което започва с това. че царува засуха, но чрез това.
към текста >>
И в часа на приношени- ето приближи се Илия, пророкът, и рече: Господи, Боже Авраамов, и Яковов и Израилев, нека бъде известно днес, че ти си Бог на Израиля, и аз твой раб и че според Твоето Слово направих всичките тези
дела
.
И нареди дърветата, и насече юнеца на късове, та го тури на дървата. И рече: Напълнете с вода четири водоноси, та излейте на всесъжението и дървата, и рече: Повторете, и повториха. И рече: Потретете - и потретиха. И обикаляше водата около олтаря. Още и браздата се напълни с вода.
И в часа на приношени- ето приближи се Илия, пророкът, и рече: Господи, Боже Авраамов, и Яковов и Израилев, нека бъде известно днес, че ти си Бог на Израиля, и аз твой раб и че според Твоето Слово направих всичките тези
дела
.
Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тези люде, че Ти, Господи, си Бог и Ти си обърнал сърцата им назад. Тогаз падна огън от Господа, га пояде всесъжението и дървата, и камъните, и пръстта, и облиза водата, която беше в браздата. И като видяха това всичките люде, паднаха на лицето и рекоха: Йеова! Той е Бог! Йеова!
към текста >>
От изложените
дела
на Илия се вижда, че той е един Велик Посветен, един Велик Маг.
И като възлизаше по пътя, из- лезоха от града малки деца, та му се присмиваха и казваха му: Възлизай, плешивий! Възлизай, плешивий! А той се обърна назад и като ги видя, прокле ги в името на Господа. И излязоха из дъбравата две мечки, та разкъсаха от тях 42 деца. И отиде оттам на планината Кармил и оттам се върна в Самария."
От изложените
дела
на Илия се вижда, че той е един Велик Посветен, един Велик Маг.
на когото природата е разкрила своите тайни и който е във връзка с Духа Господен, с Духа на Слънцето, които го ръководи и в чието име той всичко върши. Законът в окултната наука е, че зад всеки Посветен стоят същества от ангелската йерархия, които го ръководят и му помагат. Това ръководство е според степента на тяхното Посвещение. Илия беше под прякото ръководство на Божествения Дух, затова беше силен и мощен и можеше да направи всички тези чудеса. Кожухът, с който той удари водата на Йордан, който го остави на Елисей, това е неговото етерно тяло, което той предаде на Елисей, а с него заедно му предаде и своето знание и своята сила, които са скрити в това тяло.
към текста >>
21.
Пророк Исайя
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Речете на праведния, че добро ще му бъде, защото ще яде плода на
делата
си.
Това показва, че Исайя е Велик Посветен, който вижда далеч в бъдещето. И това не са само поетични блянове, но една бъдеща действителност. В трета глава пророкът изнася учението за Божествената справедливост, учението за кармата, за времето, когато народите ще се отрекат от Господа и Господ ще приложи закона си върху тях. От 9-ти до 11-ти стих се казва: „Видът на лицето свидетелствува против тях и изявяват греха си като Содом, не крият. Горко на душата им, защото въздадоха сами на себе си зло.
Речете на праведния, че добро ще му бъде, защото ще яде плода на
делата
си.
Горко на беззаконния, зло ще му бъде. Защото въздаянието му ще бъде по делата на ръцете му." В четвърта глава пророкът говори какво ще стане, след като хората минат през огъня и злото. Казва се: „В онзи ден Отрасълът Господен ще бъде красен и славен, и плодът на земята възвишен и великолепен за избавление на Израиля. И останалите в Сион, и оцелелите в Ерусалим ще се нарекат светии.
към текста >>
Защото въздаянието му ще бъде по
делата
на ръцете му."
В трета глава пророкът изнася учението за Божествената справедливост, учението за кармата, за времето, когато народите ще се отрекат от Господа и Господ ще приложи закона си върху тях. От 9-ти до 11-ти стих се казва: „Видът на лицето свидетелствува против тях и изявяват греха си като Содом, не крият. Горко на душата им, защото въздадоха сами на себе си зло. Речете на праведния, че добро ще му бъде, защото ще яде плода на делата си. Горко на беззаконния, зло ще му бъде.
Защото въздаянието му ще бъде по
делата
на ръцете му."
В четвърта глава пророкът говори какво ще стане, след като хората минат през огъня и злото. Казва се: „В онзи ден Отрасълът Господен ще бъде красен и славен, и плодът на земята възвишен и великолепен за избавление на Израиля. И останалите в Сион, и оцелелите в Ерусалим ще се нарекат светии. всички ще са писани между живите в Ерусалим, когато измие Господ нечистотата на сионовата дъщеря и очисти кръвта на Ерусалим отсред него чрез дух на съдба и чрез дух на зной." (от 2-ри до 4-ти стих). Тук се изнася учението, че за да се пречисти човек и да се роди Божественото в него, което е наречено Отрасъл Господен, човек трябва да мине през огън, през страдания, за да изгори всичко нечисто.
към текста >>
направете познати в народите
делата
Му.
И дете на цица ще играе над дупката на аспида, и отбиеното дете ще тури ръката си в гнездото на василиска. Не ще направят зло, нито пагуба във всичката ми света гора. Защото земята ще е пълна със знание за Господа, както водите покриват морето. И ще бъде в онзи ден и Иесевият корен, който ще стои хо- ругва на народите, към него ще притичват племената и неговото успокоение ще бъде слава." (От 1-ви до 10-ти стих) Дванадесетата глава е славословие към Господа: „И в онзи ден ще речете: Славословете Господа, призовете Името Му.
направете познати в народите
делата
Му.
Поминувайте, че се е възвисило Неговото Име, пейте Господу, защото направи величието величие - то е познато по всичката земя. Възпей и радостно викай, сионски жителю, защото Святият Израилев е велик всред тебе." (2-6 стих) Тази глава е благодарност на пробудената душа, която е получила Божието утешение, след като си е изплатила кар- мата и е влязла в благодатта или дихармата. В 13-та глава се описва видението на Исайя за разорението на Вавилон от мидийците, защото хората се развратили и изменили на Божия закон и човек станал нищо пред лицето им. „Ето денят Господен иде, лют в ярост и гняв, пламенен, за да направи земята пуста и ще изтреби от нея грешните й.
към текста >>
В 6-ти стих е казано: „Ще бъдеш посетен от Господа на силите с гръм и трус, и голям глас, с буря и вихрушка и с огнен пламък пояждащ." В 13-14 стих се казва: „За то Господ говори, понеже тези люде се приближават при Мене с устата си, но сърцето им далеч отстои от Мене, и благоговението им към Мене е според ученията на человеческите заповеди, за то ето, ще притуря да направя чудно
дело
между тези люде.
В 28-ма глава се говори за хората на доволството, че ще претърпят поражение и ще се самоунищожат. След като говори за самохвалството на забравилите се в удоволствие хора. се казва: „И за то така говори Господ Еова, ето полагам в Сион основание, камък избран, скъпоценен, крайъгълен, основание твърдо. Който вярва в Него няма да прибързва да побегне, и ще тури съдбата правило и правдата мерило, и град ще изтреби прибежището на лъжата и водата ще потопи местото на скриването." (16-17 стих) В 29-та глава говори за заблудените в световните пътища, които не познават Господа и в суетата си мислят, че всичко знаят и всичко могат.
В 6-ти стих е казано: „Ще бъдеш посетен от Господа на силите с гръм и трус, и голям глас, с буря и вихрушка и с огнен пламък пояждащ." В 13-14 стих се казва: „За то Господ говори, понеже тези люде се приближават при Мене с устата си, но сърцето им далеч отстои от Мене, и благоговението им към Мене е според ученията на человеческите заповеди, за то ето, ще притуря да направя чудно
дело
между тези люде.
чудно и странно дело. И мъдростта на мъдрите им ще се изгуби и разумът на разумните им ще се скрие. Горко на тези, които търсят дълбоко място, за да скрият съвестта си от Господа, на които делата са в тъмнината и казват: Кой ни види и кой ни знае? " В 30-та глава говори за отстъпилите от Господа и казва: Горко на отстъпилите чада, говори Господ, които правят съвет, но не от Мене, и които правят договори, но не чрез Духа Ми, за да притурят грях връх грях." След това се казва, че ако се обърнат, ще ги помилва и ще им даде изобилие от блага.
към текста >>
чудно и странно
дело
.
След като говори за самохвалството на забравилите се в удоволствие хора. се казва: „И за то така говори Господ Еова, ето полагам в Сион основание, камък избран, скъпоценен, крайъгълен, основание твърдо. Който вярва в Него няма да прибързва да побегне, и ще тури съдбата правило и правдата мерило, и град ще изтреби прибежището на лъжата и водата ще потопи местото на скриването." (16-17 стих) В 29-та глава говори за заблудените в световните пътища, които не познават Господа и в суетата си мислят, че всичко знаят и всичко могат. В 6-ти стих е казано: „Ще бъдеш посетен от Господа на силите с гръм и трус, и голям глас, с буря и вихрушка и с огнен пламък пояждащ." В 13-14 стих се казва: „За то Господ говори, понеже тези люде се приближават при Мене с устата си, но сърцето им далеч отстои от Мене, и благоговението им към Мене е според ученията на человеческите заповеди, за то ето, ще притуря да направя чудно дело между тези люде.
чудно и странно
дело
.
И мъдростта на мъдрите им ще се изгуби и разумът на разумните им ще се скрие. Горко на тези, които търсят дълбоко място, за да скрият съвестта си от Господа, на които делата са в тъмнината и казват: Кой ни види и кой ни знае? " В 30-та глава говори за отстъпилите от Господа и казва: Горко на отстъпилите чада, говори Господ, които правят съвет, но не от Мене, и които правят договори, но не чрез Духа Ми, за да притурят грях връх грях." След това се казва, че ако се обърнат, ще ги помилва и ще им даде изобилие от блага. Нивите им ще раждат и ще дават добър плод.
към текста >>
Горко на тези, които търсят дълбоко място, за да скрият съвестта си от Господа, на които
делата
са в тъмнината и казват: Кой ни види и кой ни знае?
Който вярва в Него няма да прибързва да побегне, и ще тури съдбата правило и правдата мерило, и град ще изтреби прибежището на лъжата и водата ще потопи местото на скриването." (16-17 стих) В 29-та глава говори за заблудените в световните пътища, които не познават Господа и в суетата си мислят, че всичко знаят и всичко могат. В 6-ти стих е казано: „Ще бъдеш посетен от Господа на силите с гръм и трус, и голям глас, с буря и вихрушка и с огнен пламък пояждащ." В 13-14 стих се казва: „За то Господ говори, понеже тези люде се приближават при Мене с устата си, но сърцето им далеч отстои от Мене, и благоговението им към Мене е според ученията на человеческите заповеди, за то ето, ще притуря да направя чудно дело между тези люде. чудно и странно дело. И мъдростта на мъдрите им ще се изгуби и разумът на разумните им ще се скрие.
Горко на тези, които търсят дълбоко място, за да скрият съвестта си от Господа, на които
делата
са в тъмнината и казват: Кой ни види и кой ни знае?
" В 30-та глава говори за отстъпилите от Господа и казва: Горко на отстъпилите чада, говори Господ, които правят съвет, но не от Мене, и които правят договори, но не чрез Духа Ми, за да притурят грях връх грях." След това се казва, че ако се обърнат, ще ги помилва и ще им даде изобилие от блага. Нивите им ще раждат и ще дават добър плод. Тридесет и първа глава говори за онези, които очакват помощ от Египет, т.е. от человеци, че няма да получат такава помощ, защото помощта идва само от Господ.
към текста >>
В 51-ва глава Бог се обръща към всички, които следват правдата, които търсят Господа и казва: „Слушайте ме, люде мои и дайте ми слушане, народе мой, защото закон ще излезе от мене и ще поставя съда си за
видело
на народите.
Той се намира в състояние на инспирация, вдъхновен от Бога. Но той вижда и видения, значи очите му са отворени, ясновидец е, което се нарича в окултизма имагинация. Но той също се отличава и с голяма интуиция. В началото на 49-та глава казва: „Господ ме повика още от утробата на майка ми, още от утробата на майка ми спомена името ми. И направи устата ми като остър нож, под сянката на ръката си ме покри, и направи ме като лъскава стрела, в тула си Aie скри и рече: „Ти си раб мой." Това показва, че той идва готов, предопределен за Божи помазаник, което показва, че той е един от великите Посветени на миналото.
В 51-ва глава Бог се обръща към всички, които следват правдата, които търсят Господа и казва: „Слушайте ме, люде мои и дайте ми слушане, народе мой, защото закон ще излезе от мене и ще поставя съда си за
видело
на народите.
Правдата ми наближава, спасението ми излезе и мишците ми ще съдят народите." (4-5 стих) Тук пак се загатва за идването на Христа. В 52-ра глава Бог говори за спасението на Израил и Ерусалим и казва: „Всички краища на земята ще видят спасението на Господа Бога Нашего." В цялата 52-ра глава се говори за Христа, който ще понесе греховете на света. Казва се: „Той наистина взе на себе си болестите ни и със скърбите ни се натовари. И ние го видяхме уязвен, поразен от Бога и оскърбен. И той биде наранен заради престъпленията ни, бит биде заради беззаконията ни, наказанието биде на Него за нашия мир.
към текста >>
Които ходят в правдата си, ще си почиват на леглото." След това се обръща към онези, които се кланят на идоли и им казва, че не ще успеят и ще съсипе всичките им
дела
.
Към края на главата Бог казва: „Словото, което излиза от устата Ми, не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми и ще бла- гоуспее в каквото го провождам." Петдесет и шеста глава започва по следния начин: „Така говори Господ, пазете съд и правете правда, защото наближава да дойде спасението ни и правдата ми да се открие. Блажен онзи человек, който пази съботата да не я оскверни и държи ръката си да не стори никакво зло." (1-2 ст.) И каза Господ по-нататък, че всеки човек и всеки народ, който се обърне към Него, ще го благослови и ще приеме молитвата му. И казва: „Защото домът ми ще се нарече дом молитвен за всички народи." (7 ст.) Петдесет и седма глава започва със следните силни думи: „Праведният загива и никой не туря на сърце и благочестивите человеци се вземат от земята, без да разумява някой, че праведният се взима преди злото и ще влезе в мир.
Които ходят в правдата си, ще си почиват на леглото." След това се обръща към онези, които се кланят на идоли и им казва, че не ще успеят и ще съсипе всичките им
дела
.
А след това казва: „А който уповават на Мене, ще наследят земята и ще придобият Светата Ми гора..." После казва: „Аз обитавам на високи и свети места, още със съкрушения в сърце и смирения духом, за да оживявам духа на смирени и да оживявам сърцата на съкрушените. Защото не ще бъда вечно съдба, нито ще бъда всякога гневен, понеже тогаз примрели пред Мен биха духът и душата, които съм направил." В 58-ма глава се говори отначало за погрешните разбирания на хората за поста и покаянието и казва: „Постът, който аз избрах, не е ли този, да развързваш узите на злото, да отв- ръзваш стеганията на ярема и да оставяш свободни насилваните, и да съкрушаваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да възвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не криеш себе си от своята си плът?
към текста >>
Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего и греховете ви скриха лицето Му от нас, за да не чуе." (1-2 ст.) И след като изрежда всичко, що отделя човека от Бога, казва: „Според
делата
ви така ще въздаде гняв на противниците си, въздаяние на враговете си ще направи въздаяние на островите." (18 ст.)
И Славата Господня ще ти е задна стража. Тогаз ще зовеш и Господ ще отговаря, ще викаш и Той ще рече: „Ето Аз." Ако извадиш из сред си хомота, посочването с пръст в суетните думи и отвориш душата си за гладния, и наситиш утешената си душа, тогаз светлината ти ще изгрее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. И Господ ще те води всякога." (6-11 ст.) В тази глава пророкът посочва пътя за духовното развитие и подигане на човека. В 59-та глава се изяснява закона на кармата и се казва, че когато Господ не ни чува, причината за това са нашите грехове и престъпления, които са скрили лицето Му от нас да не чува. Ето как е казано: „Ето, ръката Господня не се е съкратила да не може да спаси, нито ухото Му е натегнало да не може да чува.
Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего и греховете ви скриха лицето Му от нас, за да не чуе." (1-2 ст.) И след като изрежда всичко, що отделя човека от Бога, казва: „Според
делата
ви така ще въздаде гняв на противниците си, въздаяние на враговете си ще направи въздаяние на островите." (18 ст.)
В 60-та глава се описва състоянието на един Посветен, на един новороден. Главата започва със следните думи: „Стани, свети, защото Светлината ти дойде. И Славата Господня изгря за тебе. Защото ето тъмнина ще покрие земята и мрак народите, а над тебе ще огрее Господ и славата Му ще се яви на тебе. И народите ще дойдат в Светлината ти и царете в сиянието на зората ти.
към текста >>
Понеже ето, нови небеса създавам и нова земя, и предишните няма да се поменат, нито ще дойде на ум... И избраните ми ще видят да овехтее
делото
на ръцете им.
Рекох: ето аз, ето аз. Към народ, който не призоваваше Името Ми." (1 ст.) След това говори за верующите, които не изпълнили волята Му. Това е старото човечество, което не изпълни Божията воля. След това Господ говори, че е забравил всичко старо и се създава ново. Там е казано: „Защото предишните скърби се забравиха и защото се скриха от очите ми.
Понеже ето, нови небеса създавам и нова земя, и предишните няма да се поменат, нито ще дойде на ум... И избраните ми ще видят да овехтее
делото
на ръцете им.
Не ще да се трудят напразно, нито ще се раждат чада за скръб, защото са семе на благословените господни и потомството им с тях. И преди да въззоват, аз ще им отговарям и доде още говорят те, аз ще слушам. Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде плява като говедото, и храната на змията ще бъде пръстта, не ще да правят повреда, нито погубване във всичката ни света гора, говори гневен Господ." Тук ясно се говори за новата епоха, когато ще изчезнат всички противоречия, които сега съществуват. В 66-та глава в началото пророкът казва: „Така говори Господ: небето ми е престол и земята подножие за нозете ми кой е домът, който искате да съградите за мен? И кое е местото на упокоението ми?
към текста >>
Който коли вол и който убива човек, и изброява и други
дела
, които хората вършат, които са противни на Божия закон и казва Бог, че ще ги накаже за всички тия престъпления.
И преди да въззоват, аз ще им отговарям и доде още говорят те, аз ще слушам. Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде плява като говедото, и храната на змията ще бъде пръстта, не ще да правят повреда, нито погубване във всичката ни света гора, говори гневен Господ." Тук ясно се говори за новата епоха, когато ще изчезнат всички противоречия, които сега съществуват. В 66-та глава в началото пророкът казва: „Така говори Господ: небето ми е престол и земята подножие за нозете ми кой е домът, който искате да съградите за мен? И кое е местото на упокоението ми? "
Който коли вол и който убива човек, и изброява и други
дела
, които хората вършат, които са противни на Божия закон и казва Бог, че ще ги накаже за всички тия престъпления.
От 18-ти до 23-ти стих се говори за новата епоха, която ще дойде на земята, когато всички народи ще се съберат в Името Божие и ще живеят като братя. Казано е: „И аз ида да събера всички народи и езици. И те ще дойдат и ще видят Славата Ми. И ще туря знамение между тях. И онези от тях, които са достойни, ще ги проводя в народите, които не са чули Името Ми, нито са видели Славата Ми и ще проповядват Славата Ми между народите, и ще доведат всичките ви братя от всички народи принос Господу.
към текста >>
Вижда идването на Христа на земята и говори за Неговото
дело
, и описва цялата Голготска мистерия, както се развива впоследствие.
И те ще дойдат и ще видят Славата Ми. И ще туря знамение между тях. И онези от тях, които са достойни, ще ги проводя в народите, които не са чули Името Ми, нито са видели Славата Ми и ще проповядват Славата Ми между народите, и ще доведат всичките ви братя от всички народи принос Господу. Защото, както новите небеса и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, говори Господ, така ще пребъде семето ви и името ви." От приведените мисли от книгата на Исайя се вижда, че той е един голям пророк, един Велик Посветен, който вижда с ясен поглед в далечното бъдеще.
Вижда идването на Христа на земята и говори за Неговото
дело
, и описва цялата Голготска мистерия, както се развива впоследствие.
Също така с ясновидско прозрение говори за Йоан Кръстител. Той е бил във връзка с Христа и е видял с очите си Неговото идване и Неговата Слава. Видял е още новата епоха, която той създава в света, новото небе и новата земя, които създава, за да живеят в нея чадата Божии в мир и Любов. Той е бил в непрекъсната връзка с Бога, слушал е гласа Му и е изпълнявал волята Му. Главната тема на неговото слово е отношението на хората към Бога и на Бога КЪМ хората.
към текста >>
22.
Пророк Йеремия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този добър цар му съдействал във великото
дело
за преобразуването и превъзпитанието на народа.
Пророк Йеремия Пророк Йеремия е роден в град Анатот от свещенически род и от Бога отреден за пророк и посветен преди майка му да го роди. Още в младостта, Към 620-та година преди Христа, той е бил призван за пророк в 30-та година от царуването на цар Осия.
Този добър цар му съдействал във великото
дело
за преобразуването и превъзпитанието на народа.
Но отпосле животът на пророка се изпълнил със скърби и горчивини. Цар Йоаким хвърлил пророческия му свитък в огъня и и искал да му отнеме живота. Той поучавал цар Седекия и го предизвестил за тежката съдба, която висяла над народа му и за 70-годишното пленничество. но всичко това останало без последствия. Предаността на пророка към Божието дело често туряла в опасност живота му.
към текста >>
Предаността на пророка към Божието
дело
често туряла в опасност живота му.
Този добър цар му съдействал във великото дело за преобразуването и превъзпитанието на народа. Но отпосле животът на пророка се изпълнил със скърби и горчивини. Цар Йоаким хвърлил пророческия му свитък в огъня и и искал да му отнеме живота. Той поучавал цар Седекия и го предизвестил за тежката съдба, която висяла над народа му и за 70-годишното пленничество. но всичко това останало без последствия.
Предаността на пророка към Божието
дело
често туряла в опасност живота му.
Той бил запрян и затворен, когато Ерусалим бил обсаден от Навуходоносор, и след като вавилонците влезли в Ерусалим, го пуснали от затвора и го поканили да се пресели във Вавилон. Но той предпочел да остане между останалите евреи и с тях заедно бил заведен в Египет, в 588 година преди Христа, където той ги съветвал и изобличавал до самата си смърт. Цели 42 години той говорил Истината на своите сънародници. Ако по естество и да бил кротък, чувствителен и смирен, той не се спирал пред никаква опасност, когато длъжността го призовавала да говори. Никакви заплашвания не могли да го спрат да не говори.
към текста >>
А ако на някой е обещано въздигане и той отстъпи от правия път, обещанието се отменя, за да се въздаде зло според
делата
му.
И след дълго време пак ще ги събере в земята, която е обещал на отците им. „И тогаз ще познаят, че Името Ми е Йеова." В 17-та глава пак се говори за греховете на евреите и че ще бъдат отхвърлени от наследието, което им е обещано. В 18-та глава Бог сравнява човеците с калта на грънчаря и както той може да прави каквото пожелае от калта, така и Бог може да направи каквото пожелае от един народ. И по- нататък се казва, че ако Бог е изрекъл зло против някой народ или човек поради прегрешенията му, и той се върне в правия път, Бог ще го въздигне.
А ако на някой е обещано въздигане и той отстъпи от правия път, обещанието се отменя, за да се въздаде зло според
делата
му.
В 19-та глава Бог казва на Йеремия да каже на евреите, че ще ги счупи като грънчарски съд и ще ги накаже със жестока смърт заради престъпленията и поклонението на чужди богове. В 20-та глава се казва, че първосвещеникът се нахвърлил върху Йеремия и го затворил за една нощ в тъмница. И след като го пуснал, той казал нему H на всички евреи, че ще бъдат завладени от Вавилон и пренесени пленници в този град. По-нататък Йеремия се оплаква, че има много врагове, които искат живота му. В 21 -ва глава пророкът също казва на евреите, че ще бъдат завладени от Вавилонския цар и закарани пленници във Вавилон.
към текста >>
В 24-та глава Бог дава видение на Йеремия, в което символично му казва, че пленените юдеи ще бъдат разделени на две части според
делата
си - едни ще отидат при халдейците за добро и ще ги върнат пак в земите им, а другите ще ги разпръснат по цялата земя и ще ги измори с глад, болести и смърт заради
делата
им.
В 23-та глава Бог говори за пастирите, свещениците и лъжепророците, че не са изпълнили задачата си и са отклонили хората от правия път. По-нататък се казва, че Бог ще въздигне от Давида отрасъл праведен, който ще царува и благоденства, и ще върши съдба и правда по земята. Името ще бъде „ГОСПОД ПРАВДА НАША". Тук ясно се говори за идването на Христа. След това пак говори за лъжливите пророци.
В 24-та глава Бог дава видение на Йеремия, в което символично му казва, че пленените юдеи ще бъдат разделени на две части според
делата
си - едни ще отидат при халдейците за добро и ще ги върнат пак в земите им, а другите ще ги разпръснат по цялата земя и ще ги измори с глад, болести и смърт заради
делата
им.
Тук е прокарана идеята как действува кармата. В 25-та глава в Слово Господне към Йеремия се казва, че Бог ще накаже евреите с плен във Вавилон и след 70 години ще накаже и Вавилон с разорение, както и всички царства в Предна Азия заради делата им. В 31-ви стих е казано: „Господ ще излее яростта си против всички жители на земята, екотът ще стигне до край земята. защото Господ има съд с народите." Той ще се съди със всяка плът. Ще предам нечестивите на нож, говори Господ.
към текста >>
В 25-та глава в Слово Господне към Йеремия се казва, че Бог ще накаже евреите с плен във Вавилон и след 70 години ще накаже и Вавилон с разорение, както и всички царства в Предна Азия заради
делата
им.
Името ще бъде „ГОСПОД ПРАВДА НАША". Тук ясно се говори за идването на Христа. След това пак говори за лъжливите пророци. В 24-та глава Бог дава видение на Йеремия, в което символично му казва, че пленените юдеи ще бъдат разделени на две части според делата си - едни ще отидат при халдейците за добро и ще ги върнат пак в земите им, а другите ще ги разпръснат по цялата земя и ще ги измори с глад, болести и смърт заради делата им. Тук е прокарана идеята как действува кармата.
В 25-та глава в Слово Господне към Йеремия се казва, че Бог ще накаже евреите с плен във Вавилон и след 70 години ще накаже и Вавилон с разорение, както и всички царства в Предна Азия заради
делата
им.
В 31-ви стих е казано: „Господ ще излее яростта си против всички жители на земята, екотът ще стигне до край земята. защото Господ има съд с народите." Той ще се съди със всяка плът. Ще предам нечестивите на нож, говори Господ. Тук пак се говори за действието на закона на кармата, народна и индивидуална, Кармата е закон, който възстановява нарушената правда. Кармата е закон за причини и следствия, каквото човекът е посял, това ще пожъне.
към текста >>
23.
Пророк Йезекил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И чух зад себе си глас на велик трус, който говореше: Благословена Славата Господня от
делото
му.
И рече ми: Сине человечески. всичкото Ми Слово, което говоря вземи в сърцето си и послушай с ушите си. И иди и слез при пленниците, при синовете на людете си и говори и кажи им: Така говори Господ Иеова и послушат или непослушат." От 12-ти стих нататък се казва: „И подигне ме духът.
И чух зад себе си глас на велик трус, който говореше: Благословена Славата Господня от
делото
му.
И чух хвуче- нето на крилата на животните, които се скриляваха едно с друго и тропането на колелата срещу тях и глас на голям трус. И възвиси ме въздухът и ме взе. И в разпалването на духа отидох в огорчение. Но ръката Господня бе крепка върху мен и отидох при пленниците и стоях седем деня в смайване." От 16-ти до 20-ти стих изнася два важни окултни закона: „И след седем дни биде Слово Господне към мене и рече ми: Сине человечески, поставих те страж над Израилевия дом.
към текста >>
Според
делата
му ще бъде и животът му, и съдбата му.
В 14-та глава се изнася един важен окултен закон, според който когато човек живее в сърцето си с известни идоли и заблуждения и дойде пророкът, за да търси Господа, Господ казва: „Аз, Господ, ще му дам ответ от Мене си и ще поставя лицето Си против онзи человек, и ще го направя беглец и пословица, и ще го отсека отсред людете Си и ще познаете, че Аз съм Господ." И в 12-ти стих казва: „Сине человечески, когато някоя земя ми съгреши с тежко престъпление, тогаз ще простра ръката си върху нея и ще съкруша подпорката й от хлеб, и ще проводя глад върху нея и ще отсека от нея чело- век и скот." В 15-та глава се изнася същия закон за запустението на земята поради греховете на хората. В 16-та глава говори за пътя на развитието на еврейския народ и заради страшните му престъпления, заради които Господ го отхвърля. В 17-та глава в поетична форма прокарва закона, че без Бога всички усилия на човека остават безплодни, а с помощта на Бога даже и сухото дърво ще се раззелени. В началото на 18-та глава се говори, че съдбата на човека зависи от неговия живот.
Според
делата
му ще бъде и животът му, и съдбата му.
По-нататък изяснява закона, че синът няма да понесе беззаконието на баща си и бащата няма да понесе беззаконието на сина си. Правдата на праведния ще бъде върху него и беззаконието на беззаконния ще бъде върху него. Това е първото положение. Тук ясно е изразен законът за кармата, че всеки носи последствията на своя живот, а не страда за чужди грехове, както учи съвременната теория за наследствеността. Второто положение на закона е: но ако беззаконният се върне от всичките си грехове, които е сторил и направи съдба и правда, непременно ще живее, няма да умре.
към текста >>
24.
Пророк Данаил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И във всяко
дело
на Мъдрост и на проумение, заради които ги питаше царят, намери ги десетократно по-добри от всички въвли и вражари, които бяха във всичкото му царство.
От 17-ти стих до края на главата се казва: „И на тези четири юноши даде Бог знание и разум във всяко учение и Мъдрост. И Данаил бе провидец на всяко видение и съновидение. И в свършекът на дните, когато рече царят да ги въведат пред него, началникът ги въведе пред Навухо- доносора. И говори с тях царят, и не се намери между тях подобен на Данаила, Анания, Мисаила и Азария. И предстояха пред царя.
И във всяко
дело
на Мъдрост и на проумение, заради които ги питаше царят, намери ги десетократно по-добри от всички въвли и вражари, които бяха във всичкото му царство.
И остана Данаил до първото лято на Кира." Във втора глава се описва как Навуходоносор сънувал сън, който се изгубил и не го запомнил. Той повикал всички халдейски Мъдреци да му кажат съня и да го изтълкуват. Но те не могли и той заповядал да ги избият всички. Това показва, че древното ясновидство е било вече изгубено и е останала само черупката на тайната наука, с която Мъдреците не могли да открият съня на царя.
към текста >>
Сега аз, Навуходоносор, хваля и превъзнасям, и славя Небеснаго Царя, защото всичките Му
дела
са истинни и пътищата Му съдба.
И всичките земни жители се смятат пред Него като нищо. И според щението си прави на небесната войска и на земните жители. И няма кой да възбра- нява ръката Му или кой да Му говори: Що правиш ти? В това време умът ми се върна в мене. И за чест на царството, върна ми се славата и светостта ми, и везирите ми и големците ми ме търсеха, и утвърдих се в царството си и ми се притури повече величество.
Сега аз, Навуходоносор, хваля и превъзнасям, и славя Небеснаго Царя, защото всичките Му
дела
са истинни и пътищата Му съдба.
И може да смири онези, които ходят в гордост." От тази глава се вижда, както и от всички писания на пророците, че Бог е, Който поставя царе и сваля царе. Той е върховната власт в света. И когато някой се възгордее и мисли, че властта е негова, Той го сваля, за да го смири. Същият закон се отнася и за всеки отделен човек.
към текста >>
После станах и вършех
делата
на царя.
И в сетните времена на царуването им, когато беззаконията стигнат до върха на беззаконието си, ще въстане цар жесток на лице и знаещ ухитрения. И ще стане против началника на началниците, но ще се съкруши без ръка. И реченото видение за денонощията е истинно. Ти, прочее, запечатай видението, защото е за много дни. И аз, Данаил, примрях и бях болен няколко дни.
После станах и вършех
делата
на царя.
А чудех се на видението и нямаше кой да го изтълкува." Виденията на Данаил са интересни и дълбоки. Той с яс- новидски поглед прониква в далечното бъдеще и вижда нещата в образи, които трябва да се разбират правилно. Всеки един образ, който един Посветен вижда, има едно историческо значение, но има и едно мистично значение, а също така има и едно космично значение. Тук, както се дава обяснението, е на лице само историческата страна на въпроса.
към текста >>
25.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Осмият псалом е славословие за величието на Божието Име и за Неговите
дела
.
В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му. И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго."
Осмият псалом е славословие за величието на Божието Име и за Неговите
дела
.
Също говори за мястото на човека във вселената. Псаломът започва тържествено: „Иеова, Господи наш, колко е величествено Твоето Име по всичката земя. Като гледам Твоите небеса, делото на пръстите Ти, Луната и звездите, които Ти си поставил, що е человекът, та да го помниш? Или Син человечески. та да го посещаваш?
към текста >>
Като гледам Твоите небеса,
делото
на пръстите Ти, Луната и звездите, които Ти си поставил, що е человекът, та да го помниш?
И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго." Осмият псалом е славословие за величието на Божието Име и за Неговите дела. Също говори за мястото на човека във вселената. Псаломът започва тържествено: „Иеова, Господи наш, колко е величествено Твоето Име по всичката земя.
Като гледам Твоите небеса,
делото
на пръстите Ти, Луната и звездите, които Ти си поставил, що е человекът, та да го помниш?
Или Син человечески. та да го посещаваш? А Ти си го направил малко нещо по-долу от ангелите, и със слава ч чест си го венчал. Поставил си го господар над делата на ръцете си, всичко си покорил под нозете му." Забележителни са тук думите: „Що е човек, та да помниш, или Син человечески, та да го посещаваш"? Тук не случайно или само за рима е употребена един път думата човек и след това Син человечески.
към текста >>
Поставил си го господар над
делата
на ръцете си, всичко си покорил под нозете му." Забележителни са тук думите: „Що е човек, та да помниш, или Син человечески, та да го посещаваш"?
Псаломът започва тържествено: „Иеова, Господи наш, колко е величествено Твоето Име по всичката земя. Като гледам Твоите небеса, делото на пръстите Ти, Луната и звездите, които Ти си поставил, що е человекът, та да го помниш? Или Син человечески. та да го посещаваш? А Ти си го направил малко нещо по-долу от ангелите, и със слава ч чест си го венчал.
Поставил си го господар над
делата
на ръцете си, всичко си покорил под нозете му." Забележителни са тук думите: „Що е човек, та да помниш, или Син человечески, та да го посещаваш"?
Тук не случайно или само за рима е употребена един път думата човек и след това Син человечески. Това са две лични степени или състояния на човека. Под човек се разбира обикновения човек, а под Син человечески се разбира Посветения, когото Бог посещава и който е малко по-долу от ангелите. „И венчан със слава и чест и всичко си покорил под нозете му" - това се отнася за Посветените. Деветият псалом е пак славословие на Господа.
към текста >>
В 14-ти псалом се говори за състоянието на тези, които отричат Господа и за техните
дела
, че са нечестиви.
В 12-ти псалом Давид се обръща към Господ да спаси праведните, защото много се умножили нечестивите, които насилват сиромасите и сирачетата. И казва се: „Сега ще стана, говори Господ, ще туря в безопасност оногоз, срещу когото духа нечестивият." В 13-ти псалом Давид се обръща към Господа да не го забравя и да не крие лицето Си от него, и да го подкрепя, за да не би враговете да речат „Надвихме му". Но аз уповах на милостта Ти, сърцето ми ще се радва на спасението Ти. Ще пея Господу, защото ми стори благодеяние."
В 14-ти псалом се говори за състоянието на тези, които отричат Господа и за техните
дела
, че са нечестиви.
Псаломът започва с думите: „Рече безумният в сърцето си: няма Бог." И по-нататък описва, че всички тези, които отричат Бога са се развратили и няма кой да прави добро. И Господ казва: „Нямат ли разум всички, които правят беззаконие, които изпояждат людете Ми, като че ядат хляб." От целия псалом се вижда, че онези, които нямат разум, в които умът не работи, те казват, че няма Бог. Защото който има ум в главата си, той знае, че има Бог. В 15-ти псалом се описва душевното състояние на праведния, на добрия, на святия човек. Псаломът започва с думите: „Господи, кой ще обитава в Твоята скиния?
към текста >>
Деветнадесетият псалом е славословие към Господа и започва много тържествено: „Небесата разказват Славата Божия, и твърдта възвещава
делата
на ръцете Му.
Избави ме от силния ми враг, и от онези, които ме ненавидят, защото бяха по-силни от мене. Стигнаха ме в деня на скръбта ми, но Господ ми стана подпорка и изведе ме на ширина, избави ме. защото благоволи над мене. Въздаде ми Господ според правдата ми. според чистотата на ръцете ми възмезди ме, защото опазих пътищата Господни." След това славослови Господа и казва: „А на Бога пътят Му е непорочен, Словото Господне е опитано, той е щит на всички, които се надеят на Него." В този псалом се изнася паралелно учението за кар- мата и за дихармата.
Деветнадесетият псалом е славословие към Господа и започва много тържествено: „Небесата разказват Славата Божия, и твърдта възвещава
делата
на ръцете Му.
Ден на ден казва Слово, и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им по всичката земя излезе веща- нието и до краищата на вселената словесата им." И след като говори за Слънцето и неговия път, казва: „Законът Господен е непорочен, възвръща душата. Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия, Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите. Страхът Господен е чист, пребивава във век.
към текста >>
Аз казвам
делото
си на царя, езикът ми е тръст на словописец." Онзи, в когото Бог живее, е силен.
В 43-ти псалом са дадени ред формули за призоваване на Божията правда, на Божията сила и милост. Псаломът започва с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп- реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И после казва: „Провиди виделината Си и Истината Си, те да ме водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти." В 44-ти псалом се прокарва идеята, че силата на един човек и на един народ не е в неговия меч и неговата сила, но в Божието благоволение, и казва: „С Бога ще хвалим всеки ден и Името Ти во век ще песнословим." 45-ти псалол1 е дълбоко мистичен и ни разкрива вътрешния стремеж и живот на онзи, в когото Бог живее. Този, в когото Бог живее, казва: „Из сърцето ми извира Слово благо.
Аз казвам
делото
си на царя, езикът ми е тръст на словописец." Онзи, в когото Бог живее, е силен.
За него е казано: „Препаши меча си на бедрото си, силний, със славата и с великолепието си. И успявай във величеството си, езди за Истина и кротост, и правда. И десницата ти ще покаже страшни неща." След това говори за Бога, който живее в него и казва: „Твоят престол, Боже во век века, скиптъра на Твоето Царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и възневидил си неправда, затова те помаза, Боже, твоят Бог с елей на радост повече от твоите съучастници.
към текста >>
В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на
делата
си.
56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи. Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата. 57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко. Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина."
В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на
делата
си.
И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята." 59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога. В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците. Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта."
към текста >>
И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според
делата
му."
60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени.
И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според
делата
му."
63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава. Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце." 65-ти псалом е славословие към Бога. Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите.
към текста >>
Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои
дела
, и за деянията Ти ще размишлявам.
И псалмът завършва с думите: „Всички рогове на нечестивите ще съкруша, а роговете на праведните ще се възвисят." В 76-ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието и гордостта в каквато и форма да се проявяват. И ще се проведе съдба на земята, „за да спаси всички кротки на земята." В 77-ми псалом отначало се описва смущението на псал- мопевеца от това, че Бог ни е забравил и казва: „Дали престана милостта Му за всегда? Дали забрави да помилва Бог?
Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои
дела
, и за деянията Ти ще размишлявам.
Боже, в Святост е пътят Ти." 78-ми псалом започва с думите: „Слушайте, люде мои, закона ми, приклонете очите си към словата на устата ми. Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от древността, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни. И се отклоняват от Божия път, което предизвиква Божия гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях. И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води."
към текста >>
95-ти псалом в началото е славословие към Господа за Неговите Велики
дела
.
Започва с думите: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем Името Ти, Всевишний, да възвещаваме на ранина милостта Ти и Истината Ти всяка нощ." 93-ти псалом е също славословие за великолепието и силата на Господа. Започва с думите: „Господ царува, облечен е с великолепие, облечен е Господ с крепост и опасан. И вселената е утвърдена и няма да се поклати." В 94-ти псалом, в началото псалмопевецът се обръща към Бога на отмъщението и пита: „Докога нечестивите ще тържествуват и ще тормозят бедните, сирачетата и вдовиците, и ще казват: Господ няма да ни види и чуе." И псаломът завършва с думите: „И ще обърне върху тях беззаконието им и в лу- кавството им ще ги погуби."
95-ти псалом в началото е славословие към Господа за Неговите Велики
дела
.
След това Господ се обръща към евреите, да не бъдат като отците си неблагодарни, при все, че Бог им е давал изобилно Своите милости и блага, и затова Той се закле, че няма да влязат в упокоението Ми. 96-ти псалом е славословие към Господ и след като излага всичките Му дела и величието Му. и Славата Му, казва: „Господ иде да съди земята. Ще съди вселената с правда и народите с Истината си." 97-ми псалом е славословие към Господа.
към текста >>
96-ти псалом е славословие към Господ и след като излага всичките Му
дела
и величието Му.
Започва с думите: „Господ царува, облечен е с великолепие, облечен е Господ с крепост и опасан. И вселената е утвърдена и няма да се поклати." В 94-ти псалом, в началото псалмопевецът се обръща към Бога на отмъщението и пита: „Докога нечестивите ще тържествуват и ще тормозят бедните, сирачетата и вдовиците, и ще казват: Господ няма да ни види и чуе." И псаломът завършва с думите: „И ще обърне върху тях беззаконието им и в лу- кавството им ще ги погуби." 95-ти псалом в началото е славословие към Господа за Неговите Велики дела. След това Господ се обръща към евреите, да не бъдат като отците си неблагодарни, при все, че Бог им е давал изобилно Своите милости и блага, и затова Той се закле, че няма да влязат в упокоението Ми.
96-ти псалом е славословие към Господ и след като излага всичките Му
дела
и величието Му.
и Славата Му, казва: „Господ иде да съди земята. Ще съди вселената с правда и народите с Истината си." 97-ми псалом е славословие към Господа. В десетия стих се казва: „Вие, които обичате Господа, мразете злото. Той пази душите на преподобните си, избавя ги от ръката на нечестивите.
към текста >>
98-ми псалом е също славословие към Господа за Неговите чудни
дела
.
Ще съди вселената с правда и народите с Истината си." 97-ми псалом е славословие към Господа. В десетия стих се казва: „Вие, които обичате Господа, мразете злото. Той пази душите на преподобните си, избавя ги от ръката на нечестивите. Виделина се сее за праведния и веселие за правите в сърце."
98-ми псалом е също славословие към Господа за Неговите чудни
дела
.
99-ти псалом говори пак за величието и силата на Господа, който седи на херувими. И в третия стих се казва: Да славос- ловят Твоето Велико и Страшно Име. Посветеният знае, че Божието Име е Велико, защото носи всички блага и благословения за праведните и чистите, а страшно за нечестивите, защото ги поразява. Стотният псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Възкликнете към Господа всичката земя, работете Господу с веселие, идете пред Него с радост" и завършва с думите: „Славословете Го, благославяйте Името Му, защото Господ е благ, милостта Му е във век и до род и род Истината Му." Този стих, както и всички подобни, са формули, методи, с които Посветените и учениците на Бялото Братство призовават Божието благословение. 101-ви псалом е един мистичен псалом, който Посветеният псалмопевец казва: „Ще постъпвам разумно в път непорочен... , ще ходя с незлобие в сърцето си... , всяка заран ще погубвам всички нечестиви на земята, за да изтребя от гнева Господен всички делатели на беззаконие." Този псалом показва работата, която ученикът върши.
към текста >>
101-ви псалом е един мистичен псалом, който Посветеният псалмопевец казва: „Ще постъпвам разумно в път непорочен... , ще ходя с незлобие в сърцето си... , всяка заран ще погубвам всички нечестиви на земята, за да изтребя от гнева Господен всички
делатели
на беззаконие." Този псалом показва работата, която ученикът върши.
98-ми псалом е също славословие към Господа за Неговите чудни дела. 99-ти псалом говори пак за величието и силата на Господа, който седи на херувими. И в третия стих се казва: Да славос- ловят Твоето Велико и Страшно Име. Посветеният знае, че Божието Име е Велико, защото носи всички блага и благословения за праведните и чистите, а страшно за нечестивите, защото ги поразява. Стотният псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Възкликнете към Господа всичката земя, работете Господу с веселие, идете пред Него с радост" и завършва с думите: „Славословете Го, благославяйте Името Му, защото Господ е благ, милостта Му е във век и до род и род Истината Му." Този стих, както и всички подобни, са формули, методи, с които Посветените и учениците на Бялото Братство призовават Божието благословение.
101-ви псалом е един мистичен псалом, който Посветеният псалмопевец казва: „Ще постъпвам разумно в път непорочен... , ще ходя с незлобие в сърцето си... , всяка заран ще погубвам всички нечестиви на земята, за да изтребя от гнева Господен всички
делатели
на беззаконие." Този псалом показва работата, която ученикът върши.
Всяка сутрин той преглежда мислите и чувствата си и изхвърля от главата и сърцето си всички нечисти мисли и чувства. Това е смисълът на гореказаното. 102-ри псалом е озаглавен: „Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа." Псаломът започва с думите: „Господи, послушай молитвата ми и викането ми да дойде при Тебе." И по-нататък описва страданията на скърбящата душа: „Поради гнева Ти и раздразнението Ти. защото си ме дигнал и хвърлил долу." Това са моментите, когато кармата на човека действа и той минава през големи страдания и изпитания, и моли Бога да го послуша и помилва. 103-ти псалом е благодарност на избавената душа, която е минала през страданията, изплатила си е кармата и сега живее в дихармата, в благодатта Божия.
към текста >>
Благославяйте Господа всички
дела
Негови, във всяко място на владичеството Му.
Псалмът започва с думите: „Благославяй, душе моя Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния, който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести... жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив, не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни. Защото, колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят; колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни." Последните три стиха се отнасят до ангелите и светиите и до всички, които изпълняват Божията воля. „Благославяйте Господа вси ангели негови, силни с крепост, които изпълняват Словото Му, които слушат гласа на Словото Му. Благославяйте Господа всички сили Негови, слуги Негови, които изпълнявате Волята Му.
Благославяйте Господа всички
дела
Негови, във всяко място на владичеството Му.
Благославяй, душе моя, Господа." 104-ти псалом е славословие към Господа за Неговото Величие и за всичките Му чудни дела и се казва за Господа: „Ти, Който се обличаш във виделината като с дреха", т.е. ви- делината е външна страна на Бога. „Колко са многочислени Твоите дела, Господи, всичките си с Мъдрост направил" и Завършва с думите: „Моето за него размишление ще е сладко. Аз ще се веселя в Господа.
към текста >>
104-ти псалом е славословие към Господа за Неговото Величие и за всичките Му чудни
дела
и се казва за Господа: „Ти, Който се обличаш във виделината като с дреха", т.е.
Защото, колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят; колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни." Последните три стиха се отнасят до ангелите и светиите и до всички, които изпълняват Божията воля. „Благославяйте Господа вси ангели негови, силни с крепост, които изпълняват Словото Му, които слушат гласа на Словото Му. Благославяйте Господа всички сили Негови, слуги Негови, които изпълнявате Волята Му. Благославяйте Господа всички дела Негови, във всяко място на владичеството Му. Благославяй, душе моя, Господа."
104-ти псалом е славословие към Господа за Неговото Величие и за всичките Му чудни
дела
и се казва за Господа: „Ти, Който се обличаш във виделината като с дреха", т.е.
ви- делината е външна страна на Бога. „Колко са многочислени Твоите дела, Господи, всичките си с Мъдрост направил" и Завършва с думите: „Моето за него размишление ще е сладко. Аз ще се веселя в Господа. Да изчезнат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя.
към текста >>
„Колко са многочислени Твоите
дела
, Господи, всичките си с Мъдрост направил" и Завършва с думите: „Моето за него размишление ще е сладко.
Благославяйте Господа всички сили Негови, слуги Негови, които изпълнявате Волята Му. Благославяйте Господа всички дела Негови, във всяко място на владичеството Му. Благославяй, душе моя, Господа." 104-ти псалом е славословие към Господа за Неговото Величие и за всичките Му чудни дела и се казва за Господа: „Ти, Който се обличаш във виделината като с дреха", т.е. ви- делината е външна страна на Бога.
„Колко са многочислени Твоите
дела
, Господи, всичките си с Мъдрост направил" и Завършва с думите: „Моето за него размишление ще е сладко.
Аз ще се веселя в Господа. Да изчезнат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя. Господа. Алилуйя." Този псалом ни показва Бог като Бог на цялата природа, на всички същества, за които Той се грижи и ги храни. И казва псаломът: „Всички тези от Тебе очакват да дадеш навреме храната им."
към текста >>
111-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови
дела
и чудеса и за голямата Му милост.
доде положа враговете ти в подножието на нозете ти. От Сиона ще изпроводи Господ жезъла на силата ти. владей всред враговете си... Закле се Господ и не ще разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека. Господ е отдясно ти... "
111-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови
дела
и чудеса и за голямата Му милост.
„Делата на ръцете Му са Истина и правосъдие. Истинни са всичките Му заповеди... Свято и Страшно е Името Му. Начало на Мъдрост е страх Господен. Всички, които ги правят, имат добър разум, Неговата хвала пребъдва до век." Вече на няколко места казах за Името Божие, защо е Свято и Страшно, и че то е голяма сила.
към текста >>
„
Делата
на ръцете Му са Истина и правосъдие.
От Сиона ще изпроводи Господ жезъла на силата ти. владей всред враговете си... Закле се Господ и не ще разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека. Господ е отдясно ти... " 111-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови дела и чудеса и за голямата Му милост.
„
Делата
на ръцете Му са Истина и правосъдие.
Истинни са всичките Му заповеди... Свято и Страшно е Името Му. Начало на Мъдрост е страх Господен. Всички, които ги правят, имат добър разум, Неговата хвала пребъдва до век." Вече на няколко места казах за Името Божие, защо е Свято и Страшно, и че то е голяма сила. Затова е казал Мойсей: „Не произнасяй напразно Името на Господа." Фразата „начало на Мъдростта е страх Господен" е една дълбока мисъл и за нея Учителят казва: „Онзи, който пристъпва към проуча- ване на Божествените тайни, трябва да има или благоговение към Бога и Неговото Име, което крие всички тайни, или да има страх, защото ако не спазва законите, ще плати с живота си."
към текста >>
И по такъв начин този псалом има 22
раздела
, които характеризират 22- та големи аркана, които също отговарят на 22-те глави на Откровението на Йоана.
По-добре да се надее някой на Господа, а не да уповава на человек." И в 22-ри и 23-ти стих казва: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. От Господа стана това. И чудно е в нашите очи." И след това казва: „Благословен, който иде в Името Господне." Последните два пасажа загатват за Христа и са цитирани в Евангелието. 119-ти псалом е посветен на 22-те еврейски букви, които отговарят на 22-та големи аркана от книгата Таро.
И по такъв начин този псалом има 22
раздела
, които характеризират 22- та големи аркана, които също отговарят на 22-те глави на Откровението на Йоана.
Под раздела на буквата алеф е описан първия голям аркан. В Таро той е символизиран от един Посветен в тайните маг, съвършен човек. Давид го описва по следния начин: „Блажени, които са непорочни в пътя си, които ходят в закона на Господа. Блажени, които пазят свидетелствата Му и търсят Го със все сърце." Под раздела на буквата бет е описан втория аркан, който е наречен „вратата на окултното светилище." Псаломът го описва по следния начин: „Как ще очисти младият пътя си?
към текста >>
Под
раздела
на буквата алеф е описан първия голям аркан.
И в 22-ри и 23-ти стих казва: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. От Господа стана това. И чудно е в нашите очи." И след това казва: „Благословен, който иде в Името Господне." Последните два пасажа загатват за Христа и са цитирани в Евангелието. 119-ти псалом е посветен на 22-те еврейски букви, които отговарят на 22-та големи аркана от книгата Таро. И по такъв начин този псалом има 22 раздела, които характеризират 22- та големи аркана, които също отговарят на 22-те глави на Откровението на Йоана.
Под
раздела
на буквата алеф е описан първия голям аркан.
В Таро той е символизиран от един Посветен в тайните маг, съвършен човек. Давид го описва по следния начин: „Блажени, които са непорочни в пътя си, които ходят в закона на Господа. Блажени, които пазят свидетелствата Му и търсят Го със все сърце." Под раздела на буквата бет е описан втория аркан, който е наречен „вратата на окултното светилище." Псаломът го описва по следния начин: „Как ще очисти младият пътя си? - Като го пази според Словото Ти... Благословен си, Господи, научи ме на повеленията Си.
към текста >>
Под
раздела
на буквата бет е описан втория аркан, който е наречен „вратата на окултното светилище." Псаломът го описва по следния начин: „Как ще очисти младият пътя си?
И по такъв начин този псалом има 22 раздела, които характеризират 22- та големи аркана, които също отговарят на 22-те глави на Откровението на Йоана. Под раздела на буквата алеф е описан първия голям аркан. В Таро той е символизиран от един Посветен в тайните маг, съвършен човек. Давид го описва по следния начин: „Блажени, които са непорочни в пътя си, които ходят в закона на Господа. Блажени, които пазят свидетелствата Му и търсят Го със все сърце."
Под
раздела
на буквата бет е описан втория аркан, който е наречен „вратата на окултното светилище." Псаломът го описва по следния начин: „Как ще очисти младият пътя си?
- Като го пази според Словото Ти... Благословен си, Господи, научи ме на повеленията Си. В пътя на Твоите свидетелства се развеселих, като за всичкото богатство. В завещанията Ти ще се поучавам и ще гледам Твоите пътища. В повеленията Ти ще се наслаждавам, не ще да забравя Твоето Слово." Това са пътищата, по които се стига до окултното знание. Третият аркан, който отговаря на буквата гимел, носи името Изис - Урания.
към текста >>
127-ми псалом говори за това, че ако в едно
дело
не участвува Господ, то не може да се реализира.
124-ти псалом разкрива тайната на Божията помощ към онези, които му се надеят. „Помощта ни е в Името на Господа, който направи небето и земята." " 125-ти псалом говори за пътя на онези, които се надяват на Господа и за пътя на онези, които вършат беззаконие и неправда. 126-ти псалом говори за радостта на онези, които се надяват на Господа и казват: „Тези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Който излиза с плач и носи семе за сеене, той непременно с радост ще се върне и ще носи сноповете си." Тук говори за светлата страна на закона на причина и последствие.
127-ми псалом говори за това, че ако в едно
дело
не участвува Господ, то не може да се реализира.
Казано е: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. Ако не опази града, напразно бди стражът." Съдържанието на 128-ми псалом е изразено в първия стих: „Блажен всеки, който се бои от Господа и ходи в Неговите пътища, защото ще ядеш от труда на ръцете си, блажен ще си и добре ще ти бъде." 129-ти псалом започва с думите: „Много пъти са воювали против мене от младостта ми, но не ми надвиваха, защото Господ е с мене." Това е пътят на душата, която е положила съдбите си в ръцете на Господа. 130-тй псалом говори за Божията Милост и казва: „Ако погледнеш на беззаконията.
към текста >>
135-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови Велики
дела
, за всички блага, които излял към онези, които Го търсят и Му се надеят.
Наистина, смирих и утеших душата си." В 132-ри псалом, във връзка с Давидовия живот се прокарва идеята, че когато човек преди всичко търси Господа и жертва за Него всичко лично, и Господ ще му въздаде според както му е обещал, като го въвежда в Свещения път на пробудените души. 133-ти псалом: Понеже този псалом е много силен за ограждане и за избавяне от опасности, със своя окултен строеж, затова ще го предам изцяло: „Колко е добро и колко е угодно, да живеят братя в единомислие, както многоценното онова миро на главата, което слезваше по брадата, брадата Ааронова, което слезваше на полите на одеждите му, както Ермонската роса, която слязла на Сионските гори, защото там е определил Господ благос- ловение и живот до века." 134-ти псалом е благодарствена молитва към Господа, за да ни благослови.
135-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови Велики
дела
, за всички блага, които излял към онези, които Го търсят и Му се надеят.
136-ти псалом е славословие към Господа за Неговата Благост и Милост. Той е композиран от ред окултни формули, като е спазен закона на ритъма, който е закон за реализиране на нещата. 137-ми псалом е пророческо видение за вавилонското пленничество, което се изпълни. Това ни потвърждава, че Давид е Посветен или ясновидец, който вижда далечното бъдеще - вавилонското пленничество е станало след повече от 500 години след Давид и той го описва, а говори също и за въз- даянието на Вавилон, който развали Ерусалим. 138-ми псалом ни посочва състоянието на Посветения, който казва: „Ще те славя от всичкото си сърце, ще те песно- пея пред боговете (възвишените разумни същества, с които той е във връзка), ще се поклоня към Святия Твой храм и ще славя Твоето Име заради Милостта Ти и заради Истината Ти.
към текста >>
Чудни са Твоите
дела
и това душата ми добре знае.
Ако възляза на небето, там си Ти; ако си постеля в ада, ето Те там. Ако взема крилата на зората и се населя в най-отдалечените краища на морето и там ще ме настави ръката Ти и Твоята десница ще ме държи. Ако река, наистина ще ме покрие тъмнината, и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, и нощта свети като ден. Тебе е тъмнината като виделината... " „Защото чудно и страшно съм създаден.
Чудни са Твоите
дела
и това душата ми добре знае.
Не се укриха костите ми от Тебе, когато в тайно се създавах и в дълбините на земята се образувах. Твоите очи видяха необразуваното ми тяло и в Твоята книга бяха написани всичките ми удове, които в дните се образуваха, когато още ни един от тях не съществуваше." Целият този пасаж показва, че Посветеният е проникнал в Божествения свят и е видял първообразите на нещата, по които впоследствие се създават реално съществуващите неща. Там той е видял целия строеж на човека и е разбрал, че много чудно и странно е създаден човекът. Действително, чудно е устройството на човека не само във физическо отношение, но и в духовно отношение.
към текста >>
145-ти псалом е славословие към Господа за Неговите Велики и Мъдри
дела
и за Неговото Великолепие и Величие, и казва: „Милостив и жалостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив.
144-ти псалом отначало е славословие към Господа, Който е опора на душата. След това казва: „Що е человек, та да го познаваш? Син человечески, та да мислиш за него? Человек прилича на суета, дните му са като сянка, която прехожда." Тук се има предвид земния въплотения човек. След това моли Божието благословение да се излее върху всички, които търсят Господа.
145-ти псалом е славословие към Господа за Неговите Велики и Мъдри
дела
и за Неговото Великолепие и Величие, и казва: „Милостив и жалостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив.
Благ е Бог към всички и щедростите Му са върху всички творения... Праведен е Господ във всичките си пътища и Благ във всички свои дела. Господ е близо при всички, които Го призовават, при всички, които с Истина ги призовават. Изпълнява желанията на тези, които Му се боят и вниманието им се слуша, и избавя ги. Господ пази всички, които Го обичат. А ще изтреби всички нечестиви."
към текста >>
Благ е Бог към всички и щедростите Му са върху всички творения... Праведен е Господ във всичките си пътища и Благ във всички свои
дела
.
След това казва: „Що е человек, та да го познаваш? Син человечески, та да мислиш за него? Человек прилича на суета, дните му са като сянка, която прехожда." Тук се има предвид земния въплотения човек. След това моли Божието благословение да се излее върху всички, които търсят Господа. 145-ти псалом е славословие към Господа за Неговите Велики и Мъдри дела и за Неговото Великолепие и Величие, и казва: „Милостив и жалостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив.
Благ е Бог към всички и щедростите Му са върху всички творения... Праведен е Господ във всичките си пътища и Благ във всички свои
дела
.
Господ е близо при всички, които Го призовават, при всички, които с Истина ги призовават. Изпълнява желанията на тези, които Му се боят и вниманието им се слуша, и избавя ги. Господ пази всички, които Го обичат. А ще изтреби всички нечестиви." 146-ти псалом е хваление към Господа.
към текста >>
26.
Притчи Соломонови
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Аз мразя високоумие и гордост... Аз обичам, които ме обичат и които ме търсят, ще ме намерят... Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато... Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди
делата
Си отдавна, от века бидох помазана, началото преди създанието на земята.
В осмата глава говори за предвечната Мъдрост, която е основа на всичко съществуващо. Мъдростта казва: „Послушайте. защото ще говоря изящни неща и устните ми ще произнасят правото, защото езикът ми ще говори Истината... Защото Мъдростта е по-добра от многоценни камъни и всичко желателно не се сравнява с нея. Аз Мъдрост обитавам с остроумието и изнамервам знание на умни измишления, страхът Господен е да мрази някой злото.
Аз мразя високоумие и гордост... Аз обичам, които ме обичат и които ме търсят, ще ме намерят... Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато... Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди
делата
Си отдавна, от века бидох помазана, началото преди създанието на земята.
Родих се, когато нямаше бездните, когато нямаше източниците, които изобилстват с вода, преди горите да се поставят, преди хълмовете аз бях родена, като още не беше направил земята, нито полетата, нито върховете от пръстта на вселената. Когато готвеше небесата, аз бях там. Когато начертаваше кръг над лицето на бездната, когато утвърждаваше облаците горе, когато укрепяваше източниците на бездната, когато полагаше закона Си на морето, да не престъпят водите повеленията Му, когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устоявах всичко. И аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него. Веселях се, на обитаемата Негова земя и наслаждението ми беше с человеческите синове... Блажен този человек, който ме слуша и бди всеки ден при моите двери, и очаква при стълбовете на вратата ми.
към текста >>
„
Виделото
на праведните е весело, а светилникът на нечестивите ще угасне."
Например казва: „Който обича поучение, обича знание, но който мрази обличение, безумен е." „Мислите на праведните са справедливост, а намеренията на нечестивите са коварство." „Понякога несмисленото говорене пронизва като нож, а езикът на Мъдрите е изцеление." „Благоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупост." В 13-та глава също в мъдри изречения изнася двата пътя на живота, като ги съпоставя, казва: „Правдата съхранява ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния."
„
Виделото
на праведните е весело, а светилникът на нечестивите ще угасне."
„Само от гордостта произхожда препиране, а Мъдростта е с онези, които приемат съвети." „Всеки благоразумен върши работа със знание, а безумният открива глупост." В 14-та глава пак дава паралел на двата пътя на живота. „Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение." „Безумните наследяват глупост, а благоразумните се венчават със знание."
към текста >>
Ще направя на человека по
делата
му."
„Не ревнувай на злите человеци, нито желай да си с тях." „С Мъдростта се гради дом, и с разума се утвърждава и чрез знание клетове ще се напълнят с всяко многоценно и благоприятно богатство." „Мъдрият човек се укрепява, и человек със знание расте в сила." „Избавяй влачените на смърт и не се оттегляй от онези, които са докарани до клане." „Когато падне неприятелят ти, не се радвай, и да се не весели сърцето ти, когато се той подплъзне, да не би да съгледа Господ и да се яви това зло пред очите Му и обърне яростта Си от него към тебе." „Не казвай: Както ми направи, така ще му направя.
Ще направя на человека по
делата
му."
25-та глава е също от мисли за разумен живот. „Ако е гладен неприятелят ти, дай му хляб да яде, и ако е жаден, напой го с вода, защото ще натрупаш жар на главата му и Господ ще те възмезди." „Не е добро да яде някой много мед, и не е славно да търси своята си слава." „Който не въздържа духа си, е съсипан град без стени." В 26-та глава също дава мъдри съвети за разумен живот.
към текста >>
27.
Еклесиаст (Проповедникът)
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Видях всичките
дела
, що се вършат под Слънцето и ето всичко е суета и угнетение на духа."
И няма нищо ново под Слънцето." И по- нататък по-конкретно изказва разочарованието си. като казва: „И дадох сърцето си. за да издиря, и да изпитам чрез Мъдростта за всичко, що бива под небето. Този тежък труд даде Бог на человеческите синове, за да се трудят в него.
Видях всичките
дела
, що се вършат под Слънцето и ето всичко е суета и угнетение на духа."
Това е състоянието на Фауст, преди да дойде Мефистофел при него. Тук Мефистофел присъства невидимо и той говори тези думи. Това показва, че Соломон в окултните си опити е стигнал до първия пазач на прага, прозрял е реалността, но не е превъзмогнал своята личност, своя егоизъм и не е могъл да проникне във Великите мистерии, които се разкриват, след като човек премине през втория пазач на прага. Последният изисква от човека да се отрече от всичко лично и егоистично и да се посвети в служене на лекото начало. Горното, което казах се потвърждава от следните думи на Соломон: „Дадох сърцето си, за да зная Мъдрост и да зная лудост и безумие; познах, че и то е угнетение на духа.
към текста >>
Затова намразих живота, защото тежки ми се видяха
делата
, които биват под Слънцето."
След това изражда всичко, каквото е направил за себе си и от нищо не е доволен и казва: „Още и Мъдростта ми остана в мене. И всичко поискаха очите ми и не им отрекох. Не възбраних сърцето си от всяко веселие, и ето, всичко е суета и угнетение на духа, и няма полза под Слънцето. И обърнах се аз да разгледам Мъдростта и лудостта, и безумието... И видях аз, че Мъдростта превъзхожда безумието, както виделината превъзхожда тъмнината... Защото не остава вечно паметта на Мъдрия, нито на безумния, понеже в идещите дни всичко ще се забрави вече и как умира Мъдрия? Като безумния.
Затова намразих живота, защото тежки ми се видяха
делата
, които биват под Слънцето."
От последните мисли се вижда, че той не е успял да проникне в тайните на вечния живот и мисли, че със смъртта всичко придобито се изгубва, и идва до разочарованието и намразва живота. Към края на главата казва: „Няма по-добро за човека от доброто на труда му." Това е материалистично разбиране на живота и до него идва всеки, който претърпи крах в пътя на живота към Великото. Третата глава започва с думите: „Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето. Време за раждане и време за умиране, време за насаждане и време за изкореняване на засаденото; време за убиване и време за изцеляване..." и т.н., изрежда времената за всяко нещо. Това показва, че той познава астрологията и небесната динамика, която определя времето за всяко нещо и заключава: „Направи всяко нещо хубаво на времето му... Познах, че всичко, що прави Бог, то ще бъде вечно.
към текста >>
А по-добър от двамата е, който не е бил още, който не е видял лошите
дела
, които стават под Слънцето." И главата завършва с думите: И това е прочее, суета и угнетение на духа."
Време за раждане и време за умиране, време за насаждане и време за изкореняване на засаденото; време за убиване и време за изцеляване..." и т.н., изрежда времената за всяко нещо. Това показва, че той познава астрологията и небесната динамика, която определя времето за всяко нещо и заключава: „Направи всяко нещо хубаво на времето му... Познах, че всичко, що прави Бог, то ще бъде вечно. Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него." След това пак развива материалистичното схващане за преходността на живота и казва: „И человек не превъзхожда в нищо скота, всичко отива на истото място. Всичко е станало от пръст и всичко се връща в пръстта." В 4-та глава говори, че вижда всичките насилия и безправия в света и казва: „Блазе на умрелите, които са вече умрели, нежели на живите, които са още живи.
А по-добър от двамата е, който не е бил още, който не е видял лошите
дела
, които стават под Слънцето." И главата завършва с думите: И това е прочее, суета и угнетение на духа."
В началото на 5-та глава дава добри съвети за онези, които отиват в дома Божий и когато дават обещание към Бога. Казва: „Пазете ногата си, когато отиваш за дома Божий, и приближи повече да слушаш, нежели да принасяш жертва на безумния, който не знае, не струва зло. Не прибързвай с устата си и сърцето ти да не бърза да произнася думи пред Бога... Когато обречеш обричане Богу, не се бави да го изпълниш. Изпълни, което си обрекъл. По-добре да не се обречеш, нежели да се отречеш и да не изпълниш."
към текста >>
Защото Бог ще докара на съд всяко
дело
и всяко скришно добро или зло."
Тя започва с думите: „И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото, и стигнат годините, в които ще речеш: Нямам благодарение в тях... (Говори за края на земния живот)... И да се върне пръстта в земята както е била, а духът да се върне при Бога, който го е дал. Суета на суетите, рече проповедникът, всичко е суета. И колкото повече проповедникът стана мъдър, толкова повече поучи людете на знание, най-вече вникна и издири, и нареди много притчи. Да чуем свършека на всичкото слово: „Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичкото на человека.
Защото Бог ще докара на съд всяко
дело
и всяко скришно добро или зло."
към текста >>
28.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така че той трябва да се застъпи за окултното не само с думи, но и с
дела
, т. е.
За тях също се споменава в легендите за Вотан, а също така и враните в ковчега на Ной. Посветеният във втората степен е стоял вече напълно в окултния живот, затова е наречен окултният. Този, който е бил в третата степен, е трябвало да се застъпва за окултното, затова е наречен воюващият. Степен на воюващ не значи който воюва, но такъв, който трябва да се застъпи за окултното учение, да се застъпи за това, което окултният живот може да даде. Четвъртата степен на лъва означава човек, който осъществява окултния живот в себе си.
Така че той трябва да се застъпи за окултното не само с думи, но и с
дела
, т. е.
с един вид магически действия. Шестата степен е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества. Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е. организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят.
към текста >>
Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото
дело
на Отца: осъществяването на един космос, т. е.
Степен на воюващ не значи който воюва, но такъв, който трябва да се застъпи за окултното учение, да се застъпи за това, което окултният живот може да даде. Четвъртата степен на лъва означава човек, който осъществява окултния живот в себе си. Така че той трябва да се застъпи за окултното не само с думи, но и с дела, т. е. с един вид магически действия. Шестата степен е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества.
Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото
дело
на Отца: осъществяването на един космос, т. е.
организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа.
към текста >>
29.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието
дело
, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето.
И действително, целият космос е създаден по образ на Човека." "В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен. Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло". Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята.
Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието
дело
, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето.
В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов.
към текста >>
Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни
дела
бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот.
Чашата с отровите, това е цялата карма на човечеството, събрана от милиони години, която се беше надвесила като един страхотен тъмен облак на хоризонта на човешкото развитие и пречеше на човешкия прогрес. Тя задушаваше всеки благороден подтик. Човеците не можеха да повдигнат главите си над този тъмен облак, в който беше събрано цялото минало и никакъв слънчев лъч от ефирните простори не можеше да проникне през него до човешките души. Той беше като една задушлива и отровна атмосфера, която убиваше човешкия живот и човечеството рискуваше да се заличи от космоса. Тази карма се беше изпречила на пътя на човечеството като една непроходима планина, която прегражда пътя към Възвишените светове.
Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни
дела
бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот.
И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове. Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек. Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик. Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат. Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога.
към текста >>
Такъв е законът на земята - за да се върши Божието
дело
на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето.
Вие може да познаете Христа, Божия Дух, само когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите". "Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек". "За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята". "Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята.
Такъв е законът на земята - за да се върши Божието
дело
на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето.
В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух". "Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата като трябва. Когато Христос, Синът Божи слезе на земята, работниците от цялото Небе се съединиха с Него в Негово Име, за да довършат започнатото дело".
към текста >>
Когато Христос, Синът Божи слезе на земята, работниците от цялото Небе се съединиха с Него в Негово Име, за да довършат започнатото
дело
".
Такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух". "Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата като трябва.
Когато Христос, Синът Божи слезе на земята, работниците от цялото Небе се съединиха с Него в Негово Име, за да довършат започнатото
дело
".
"Христос е най-пълното проявление на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина". "Христос е бил съединен с Бога, познавал е Бога и чрез това познаване на Бога Той победи смъртта, възкръсна и дойде при нашите души. Сега Той е при нас. По-напред 33 години Той беше затворен заедно с нас и Той ни научи как да излизаме от този затвор и как да победим смъртта и злото. Христос сега е отвън, в Онзи свят при Отца на Светлината.
към текста >>
30.
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това те са свидетели на първото
дело
на изцелението на тъщата на Петър.
Първо виждаме тримата с Христа при възкресението на момичето в къщата на Яир, след това при Преображението на Христа на планината и най-после при борбата на Христа със Смъртта в Гетсиманската градина. Има сцени, където към тримата се прибавя и Андрей. Тогаз имаме кръга на двете двойки братя: Петър и Андрей. Яков и Йоан. За пръв път виждаме четиримата на брега на Галилейското езеро, тогава Христос ги призовава за ученици.
След това те са свидетели на първото
дело
на изцелението на тъщата на Петър.
В първата глава, 29 стих на Марко е казано: "Щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симона и Андрея и тъщата на Петър лежеше болна от огница". Третият път срещаме четиримата на маслинената гора преди Гетсимания. В 13 глава на Марко, от 3 до 8 стих е казано: "И когато седеше на маслиновата планина срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей го запитаха насаме: Кажи ни кога ще стане всичко това? И кое ще бъде знамението, ако всичко това трябва да се изпълни. А Исус им отговори... " Той им говореше преди своята смърт за свършека на стария свят и началото на новия.
към текста >>
Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта, Петър е представител на чувството, а Яков е представител на волята, на
делото
.
Петър вероятно е бил в някакъв духовен кръг, където неговата "тъща", неговата духовна ръководителка е била ръководителка на този кръжок. И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност. И това става пред присъствието на четиримата, които са представители на четирите природни стихии, чрез които са действали сибилите - обхванатите от огница. С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа. Казах, че тримата имаха отношение към вътрешния духовен живот на човека - мисълта, чувството и волята.
Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта, Петър е представител на чувството, а Яков е представител на волята, на
делото
.
И въздействайки върху тях, Христос въздейства върху всички човешки души, върху техните мисли, чувства и действия. Тримата са оставили и писмени документи, в които са отразили себе си: Йоан ни е оставил своето Евангелие, Откровението и три послания. От Петър имаме две послания и под негово ръководство евангелист Марко е написал своето Евангелие. От Яков имаме едно послание и той като представител на волята държи на делото и казва: "Вяра без дела е мъртва".
към текста >>
От Яков имаме едно послание и той като представител на волята държи на
делото
и казва: "Вяра без
дела
е мъртва".
Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта, Петър е представител на чувството, а Яков е представител на волята, на делото. И въздействайки върху тях, Христос въздейства върху всички човешки души, върху техните мисли, чувства и действия. Тримата са оставили и писмени документи, в които са отразили себе си: Йоан ни е оставил своето Евангелие, Откровението и три послания. От Петър имаме две послания и под негово ръководство евангелист Марко е написал своето Евангелие.
От Яков имаме едно послание и той като представител на волята държи на
делото
и казва: "Вяра без
дела
е мъртва".
Друго едно забележително положение е призоваването на четиримата - те всички са били рибари - и Христос ги извежда от морето на сушата. Понеже заставаме на положението, че всичко преходно е символ, то и тази сцена, макар да отговаря на един исторически факт, е същевременно символ. Морето в случая символизира света на природните стихии, под влияние на които са работили четиримата ученици. Христос ги извежда от това море на стихиите и както видяхме по-горе, прекъсва връзките с тези стихии и насочва тяхната дейност навътре. Това е символизирано с отиването на сушата, на която се излиза при отиване към къщи.
към текста >>
Той извършва едно
дело
на Откровение, на самопожертване, за да бъде обожествена вътрешността на човека, на микрокосмоса.
Мойсей представя Бога Отец, Който носи в Себе Си лоното на миналото. Христос е Синът - "Този е Моят обичен Син, Него слушайте". В лицето на Илия е представена създаващата бъдещето сила на Светия Дух. И сега в тримата ученици трябва да се отрази живо Небесната Троица. Христос иска да направи от този кръг на тримата ученици земни носители на Небесната Троица.
Той извършва едно
дело
на Откровение, на самопожертване, за да бъде обожествена вътрешността на човека, на микрокосмоса.
Небето трябва да бъде потопено в човешката душа в неговата троична същина. Учениците долавят смътно намерението на Христа и затова Петър казва: Да направим три шатри. Но Христос иска тримата ученици да бъдат тези три шатри, в които да се отрази Небесната Троица. Докато тримата са с Христа горе на планината, долу останалите се натъкват на една несполука. Дохожда при тях някакъв болен и те се опитват да го излекуват, но не могат.
към текста >>
31.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните
дела
сред човечеството.
Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан. Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа. Всеобгръщащите мирови идеи ни носят онази Мъдрост, която се влива в нас, когато изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Йоан. Тогава това, което се влива в нас от Евангелйето на Йоан, ни се явява като нещо, носещо се във висините, както орелът над всичко, което става в ежедневната, ежечасова, ежеминутна съдба на човека. И когато след това слезем от тези висини и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души.
Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните
дела
сред човечеството.
Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от любовта към това или онова същество, към един или друг въпрос. Човек вижда тогава как тази любов произвежда най-великото в човешките сърца, най-възвишеното, но и как тя същевременно е и като двуостър меч. Всеобщо известно е, че майките, от прекалена любов към децата ги развалят и правят негодни за живота. Затова Учителят казва, че Любовта извършва най-велики дела, когато е проникната от Божествената Мъдрост. Това беше именно и значението на онази Любов, която се разля от Голгота в света, че тя беше съединена в едно Същество със Светлината на света, с Мъдростта.
към текста >>
Затова Учителят казва, че Любовта извършва най-велики
дела
, когато е проникната от Божествената Мъдрост.
И когато след това слезем от тези висини и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души. Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството. Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от любовта към това или онова същество, към един или друг въпрос. Човек вижда тогава как тази любов произвежда най-великото в човешките сърца, най-възвишеното, но и как тя същевременно е и като двуостър меч. Всеобщо известно е, че майките, от прекалена любов към децата ги развалят и правят негодни за живота.
Затова Учителят казва, че Любовта извършва най-велики
дела
, когато е проникната от Божествената Мъдрост.
Това беше именно и значението на онази Любов, която се разля от Голгота в света, че тя беше съединена в едно Същество със Светлината на света, с Мъдростта. Така че, насочвайки погледа си върху Христос, като вземем предвид тези две качества, ние познаваме, че Любовта е най-висшето нещо в света, но същевременно познаваме, че Любовта и Мъдростта взаимно се стремят една към друга и взаимно се допълват. Затова Учителят казва: Отличителното качество на Любовта е, че тя има непреодолим стремеж към Знанието, към Мъдростта. А отличителното качество на Мъдростта е, че тя се стреми да изяви Любовта, която раздава от благата, които има, на другите. Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание.
към текста >>
В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на
делото
на Христос на земята.
Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири. И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи.
В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на
делото
на Христос на земята.
В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина. Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти.
към текста >>
32.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
" Със следващото изречение, че неговото време още не е дошло, Исус обръща внимание на това, че
делото
, което той извършва тука, не протича от неговия Дух, но че неговото произвеждане е свързано с дадените от Природата отношения на сили, в които Той е поставен чрез своето въплъщение.
Смъртта е победена чрез създаването на нов живот. Също превръщането на водата във вино става не просто като едно чудо чрез Христос, а протича от дадената от Природата връзка между Майката и Сина. Това е смисълът на присъствието на Исус и майка му на сватбата в Кана Галилейска. Този смисъл е бил забулен от кривия превод, където неправилно е казано: "Жено, какво общо имам Аз с тебе? " Но това изречение загатва за обмяната на сили между майката и сина, и трябва да се преведе: "Жено, какво тече между Мене и тебе?
" Със следващото изречение, че неговото време още не е дошло, Исус обръща внимание на това, че
делото
, което той извършва тука, не протича от неговия Дух, но че неговото произвеждане е свързано с дадените от Природата отношения на сили, в които Той е поставен чрез своето въплъщение.
Следователно, образът на майката в тази пролетна сцена сочи в крайна сметка назад, към онези времена, когато самата Природа още е била Великата Майка на Живота". "Ако преминем към новото съдържание на пролетта, което е изразено в разказа на Лазар и във всичко, което е свързано с него, ние виждаме, как новосъздаденият живот не е вече поставен наред с умирането за уравновесяване. Ние виждаме как животът е извоюван непосредствено от смъртта. Срещу смъртта се води борба не чрез зачатието, а чрез възкресението. Тук вече човек не черпи живот от изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност трябва да се обърне към изворите на Духа, който го укрепва вътрешно и прави от него победител на смъртта.
към текста >>
Извършените някога на земята седем Христови
дела
се превръщат в седем печата, при разпечатването на които бликват 7 степени на изживяване, през които могат да минат човешките души навсякъде и по всяко време.
Ако ги разгледаме внимателно ще видим, че чудесата не са били еднократни и това, което е станало веднъж няма повече влияние, но всъщност това е един процес, който обхваща всички човешки души в течение на времето. Така нашето собствено човешко същество се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино. Ние самите сме момчето, което получава изцеление по молбата на своя баща. Картината от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос". "Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията.
Извършените някога на земята седем Христови
дела
се превръщат в седем печата, при разпечатването на които бликват 7 степени на изживяване, през които могат да минат човешките души навсякъде и по всяко време.
Свещените исторически събития в Палестина се превръщат в Божествени притчи, изразени не с думи, а в събития. Те стават образи на виждането, без чрез това да престават да бъдат еднократни исторически събития в земния живот на Христос". В потвърждение на гореказаното, Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христос съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди и те прогледнаха. Очите на всички хора на земята са помазани, за да разбират това, което им се говори".
към текста >>
Тук вече Христос не действа външно и символично като образни
дела
.
Великите прощални слова на Исус са във втория кръг на орловия полет. Те обгръщат същинската област на инспирацията, на духовното чуване. Тук седемте мирови тръби са приели Гласа на Христос. Започвайки от 13-та глава на Евангелието на Йоан, се издига третия кръг на орловия полет. Започва страданието, умирането и Възкресението на Христос.
Тук вече Христос не действа външно и символично като образни
дела
.
Той не говори вече в слова на Откровение. Тук през времето, когато човечеството действа върху Него, бичува Го, разпъва Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско духовно дело. Той излива чашите на Божията Любов, а това е Неговото собствено Същество, Неговата собствена душа. Той се жертва, съединявайки Своята душа със Своите ученици и последователи от цялата земя. Отсега нататък една действителна интуиция прониква цялото Битие, става едно действително Единение със съществата на Божествения свят.
към текста >>
Тук през времето, когато човечеството действа върху Него, бичува Го, разпъва Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско духовно
дело
.
Тук седемте мирови тръби са приели Гласа на Христос. Започвайки от 13-та глава на Евангелието на Йоан, се издига третия кръг на орловия полет. Започва страданието, умирането и Възкресението на Христос. Тук вече Христос не действа външно и символично като образни дела. Той не говори вече в слова на Откровение.
Тук през времето, когато човечеството действа върху Него, бичува Го, разпъва Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско духовно
дело
.
Той излива чашите на Божията Любов, а това е Неговото собствено Същество, Неговата собствена душа. Той се жертва, съединявайки Своята душа със Своите ученици и последователи от цялата земя. Отсега нататък една действителна интуиция прониква цялото Битие, става едно действително Единение със съществата на Божествения свят. Христос е пожертвал, сега Той може да бъде близо до всяко създание, всяко създание може да долови и да докосне Неговата близост и Неговото Същество. Никое друго Евангелие не предава интуитивния характер на страданието, умирането и Възкресението на Христос, както Евангелието на Йоан.
към текста >>
Но тази сцена на Тайната вечеря не се намира в последните глави на интуицията, а се намира в средната част, в
раздела
на инспирацията.
Йоан има други възможности да получава от Христос отговори на въпросите, за разлика от другите ученици, защото може да слуша непосредствено в сърцето на Христос. Затова Петър казва на Йоан: Запитай Учителя кой е този, който ще го предаде. Ако отговорът би бил даден с думи, които могат да се чуят външно, тогава сам Петър би могъл да зададе въпроса. Йоан чува Христос да говори от една друга област, различна от тази, където се движат устните. Той може това благодарение на интуицията, която притежава.
Но тази сцена на Тайната вечеря не се намира в последните глави на интуицията, а се намира в средната част, в
раздела
на инспирацията.
Но както елементът на Словото се проявява още в първия образен раздел, така и интуицията се изявява още във втория раздел, в центъра на инспиративния елемент на Словото. Йоан е ученикът, когото Исус любеше, ученикът, в когото се излива чашата на Божията Любов. Спрямо Христа той се намира в положение на интуиция. Затова неговото Евангелие може накрая да се издигне действително в третия висш кръг на Орела. Така от цялата композиция на Евангелието на Йоана можем да разберем, че то произлиза он едно познание, което обгръща имагинацията, инспирацията и интуицията.
към текста >>
Седемте чудеса, описани от Йоана, са седемте печата на Откровението - това са
делата
на Христа.
Така от цялата композиция на Евангелието на Йоана можем да разберем, че то произлиза он едно познание, което обгръща имагинацията, инспирацията и интуицията. Всяка една от тези форми на познанието намира своето всеобхватно развитие: имагинацията обгръща главите от 10-ва до 11_та, където се извършват седемте чудеса. Инспирацията се простира от 12-та до 17-та глава в прощалните слова. Интуицията обгръща главите от 18-та до 21-ва, където се говори за страданието и Възкресението на Христа. Така, че завършвайки троякото описание на композицията на Евангелието на Йоана, можем да резюмираме по следния начин:
Седемте чудеса, описани от Йоана, са седемте печата на Откровението - това са
делата
на Христа.
В прощалните слова звучат тръбите на Откровението с Христовия Глас. В страданията, смъртта и Възкресението седемте чаши на Гнева, за които говори Откровението, са превърнати от Христа в голямата чаша на Жертвата на Любовта, която се излива за спасението на света.
към текста >>
33.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и
дела
, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват.
На пръв поглед изглежда, че тези очевидци са били апостолите, които по външен начин са разказали на Лука тези неща и той ги е записал, но ако приемем нещата така, то как те са видели изкушението на Христос от дявола, когато Той е бил сам? Това ни навежда вече на идеята, че Евангелието на Лука и въобще Евангелията имат свръхсетивен, т.е. духовен произход. Апостолите са видели всичко с духовните си очи и го предават на Лука, и той го описва. Значи, тук не става въпрос за физически очевидци, а за духовни очевидци, т.е. ясновидци.
Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и
дела
, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват.
А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора. Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят. Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език.
към текста >>
И Христос върши
дела
, които достигат своя връх във възкресението на момчето от Наин.
Най-първо той действа от степента на Ангела, на която степен се намираше Илия и постепенно се издига нагоре през Архангелите към Своята собствена сила и мощ като Бог. Първата проповед на Христос е в синагогата, в родния му град Назарет. Това е една Илиева проповед. Той казва: "Имаше много вдовици преди времето на Илия в Израил, когато Небето беше затворено за три години и шест месеца, когато настана голям глад в цялата страна, но нито при една не беше проводен Илия, а тъкмо в Сарепта, в страната Сидон при една вдовица. И имаше много прокажени в Израил през времето на пророк Елисей, но нито един от тях не бе очистен, тъкмо само сириеца Нееман."
И Христос върши
дела
, които достигат своя връх във възкресението на момчето от Наин.
Но това е подобно на делото на Илия в Сарепта. И Илия така възкреси сина на вдовицата от Сарепта, както сега Христос възкресява сина на вдовицата от Наин. Така че, проповедта на Илия е последвана от делата на Илия. Възкресения на "синове на вдовици" са били извършвани във всички Храмове на древността. "Син на вдовицата" бил наричан онзи, който се е стремял към Посвещение.
към текста >>
Но това е подобно на
делото
на Илия в Сарепта.
Първата проповед на Христос е в синагогата, в родния му град Назарет. Това е една Илиева проповед. Той казва: "Имаше много вдовици преди времето на Илия в Израил, когато Небето беше затворено за три години и шест месеца, когато настана голям глад в цялата страна, но нито при една не беше проводен Илия, а тъкмо в Сарепта, в страната Сидон при една вдовица. И имаше много прокажени в Израил през времето на пророк Елисей, но нито един от тях не бе очистен, тъкмо само сириеца Нееман." И Христос върши дела, които достигат своя връх във възкресението на момчето от Наин.
Но това е подобно на
делото
на Илия в Сарепта.
И Илия така възкреси сина на вдовицата от Сарепта, както сега Христос възкресява сина на вдовицата от Наин. Така че, проповедта на Илия е последвана от делата на Илия. Възкресения на "синове на вдовици" са били извършвани във всички Храмове на древността. "Син на вдовицата" бил наричан онзи, който се е стремял към Посвещение. Затова Христос казва, че много вдовици е имало в Израил, но Илия беше изпратен при вдовицата в Сарепта, т.е.
към текста >>
Така че, проповедта на Илия е последвана от
делата
на Илия.
Той казва: "Имаше много вдовици преди времето на Илия в Израил, когато Небето беше затворено за три години и шест месеца, когато настана голям глад в цялата страна, но нито при една не беше проводен Илия, а тъкмо в Сарепта, в страната Сидон при една вдовица. И имаше много прокажени в Израил през времето на пророк Елисей, но нито един от тях не бе очистен, тъкмо само сириеца Нееман." И Христос върши дела, които достигат своя връх във възкресението на момчето от Наин. Но това е подобно на делото на Илия в Сарепта. И Илия така възкреси сина на вдовицата от Сарепта, както сега Христос възкресява сина на вдовицата от Наин.
Така че, проповедта на Илия е последвана от
делата
на Илия.
Възкресения на "синове на вдовици" са били извършвани във всички Храмове на древността. "Син на вдовицата" бил наричан онзи, който се е стремял към Посвещение. Затова Христос казва, че много вдовици е имало в Израил, но Илия беше изпратен при вдовицата в Сарепта, т.е. при един, който се е стремял към Посвещение. Едва след като Христос се изяви на тримата ученици при Преображението, издигайки се над степента на Илия, на Ангела, пристъпи към Своите собствени дела.
към текста >>
Едва след като Христос се изяви на тримата ученици при Преображението, издигайки се над степента на Илия, на Ангела, пристъпи към Своите собствени
дела
.
Така че, проповедта на Илия е последвана от делата на Илия. Възкресения на "синове на вдовици" са били извършвани във всички Храмове на древността. "Син на вдовицата" бил наричан онзи, който се е стремял към Посвещение. Затова Христос казва, че много вдовици е имало в Израил, но Илия беше изпратен при вдовицата в Сарепта, т.е. при един, който се е стремял към Посвещение.
Едва след като Христос се изяви на тримата ученици при Преображението, издигайки се над степента на Илия, на Ангела, пристъпи към Своите собствени
дела
.
След започване на голямото пътуване за Ерусалим, в своите проповеди и действия Христос се издига над степента на Ангела. Лука предава началото на тази степен по следния начин: "А когато се изпълни времето да бъде въздигнат от тях, Той обърна лицето Си и тръгна направо за Ерусалим. И проводи пратеници пред Себе Си, т.е. пред лицето Си, които тръгнаха и стигнаха до един град на Самария, за да Му приготвят място. Но те не Го приеха, защото беше обърнал лицето Си да отиде в Ерусалим".
към текста >>
34.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Най-напред той подготвя учениците, които след Неговото напускане на физическия свят да продължат Неговото
дело
на поливачи на Божествения зародиш, за да поникне и даде обилен плод.
Тогава по асоциация ние постепенно си припомняме това, което някога, в далечно минало сме учили и сме го знаели. Затова Учителят казва, че Християнството не е ново Учение. То е Учение, което хората са учили в рая, т.е. в Божествения свят и сега си го припомнят. Христос три години проповядва на народа и на учениците и понеже той казва: Аз съм Светлината на света, Аз съм Животът, с тази Светлина и с този Живот Той въздейства на това, което спи дълбоко в човешката душа и му помага да се пробуди за нов живот.
Най-напред той подготвя учениците, които след Неговото напускане на физическия свят да продължат Неговото
дело
на поливачи на Божествения зародиш, за да поникне и даде обилен плод.
И Той им каза, че ще изпрати Светия Дух, който ще им припомни всичко, което Той им е казал. И този Дух Святи се изля върху апостолите в деня на Петдесетница. Оттогава постепенно апостолите започнаха да се проявяват, да проповядват и разнасят Учението. Сега ще направя един кратък исторически преглед на развитие на Християнството след Възкресението на Христос. Както вече казах, след възкресението 40 дни Той е учил учениците, предавал им е вътрешното Учение и ги е подготвил да им се отворят очите и ушите, за да влязат във връзка с Онзи свят, от който е дошъл и в който сега отива пак.
към текста >>
И след като ги пуснали, върнали се при своите и всички се радвали и славели Бога за Неговата Милост и за
делата
, които вършел чрез тях.
На другия ден ги извеждат пред синедриона, които ги питат: "С каква сила или с какво Име извършихте това? ", т.е. изцелението. Тогава Петър държал една проповед и пред тях, след което синедрионът, като ги смъмрил, заръчал да не говорят повече в Исусово Име". А Петър и Йоан им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете. И те пак ги заплашили, но ги пуснали, поради страха от народа.
И след като ги пуснали, върнали се при своите и всички се радвали и славели Бога за Неговата Милост и за
делата
, които вършел чрез тях.
"И като се помолиха, потресе се местото, където бяха събрани. И всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа. И нито един от тях не казваше, че нещо от имота е негово, но всичко беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса.
към текста >>
Но ако е Божие
дело
, каквото и да правите, не може да го унищожите".
Но ето, напълнихте Ерусалим с Учението си и възнамерявате да докарате кръвта на този човек върху нас. Петър и Йоан в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците". След като Петър им държал една проповед, с която ги изобличил, те се ядосали и искали да го убият. Но Гамалаил, знаменитият законоучител, им казал: "Внимавайте да не излезете богоборци. Ако това учение е човешко, то от само себе си ще се разпръсне.
Но ако е Божие
дело
, каквото и да правите, не може да го унищожите".
Те го послушали и като ги набили, и им заръчали да не говорят повече в това Име, ги пуснали. Те се върнали при своите си радостни, "че се удостоили да претърпят опозоряване за Исусовото Име" В 6-та глава се говори, че вследствие на голямото нарастване на хората на общността, започнали да стават спорове за неправилното разпределение на благата. Дванадесетте събрали всички ученици и им казали: "Не е добре ние да оставим Божието Слово и да прислужваме на трапезата". Затова предложили да се изберат 7 души "с одобрен и изпълнени с Дух и Мъдрост, които да поставят на тази работа, а ние ще постоянстваме в молитвата и в служене на Словото".
към текста >>
35.
ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В своето култово разбиране Рим беше повлиян от Египет, от египетската магическа волева култура, а и самите римляни били хора на волята и
делото
, което се отразило както върху езика им, така и върху техния религиозен култ.
Ерусалимската общност се е състояла предимно от юдеи. Антиохийската и ефеската общност са се състояли предимно от хора с елинска култура и разбиране. А в последствие, след предприемането на първото голямо гонение от страна на юдейската власт и разпръсване на апостолите, всички се разпръснали по различни страни в света и стигнали чак до Рим. Там, както ни показва традицията, основател на християнската общност е само апостол Петър, а след него вече там работи и Павел. Понеже те работили там, в сърцето на Римската империя, естествено, че работили в една среда, заквасена с римската култура, с римския начин на живот, с римския култ.
В своето култово разбиране Рим беше повлиян от Египет, от египетската магическа волева култура, а и самите римляни били хора на волята и
делото
, което се отразило както върху езика им, така и върху техния религиозен култ.
И всички тези култури и разбирания за живота и техния характер дали своя отпечатък върху новоразвиващото се Християнство. Защото средата е фактор, макар и не първостепенен, но все пак фактор. Както слънчевата светлина през различните среди претърпява различни пречупвания, така и Божествената Светлина на Християнството преминала през различните културни среди, все ще приеме техния отенък. Затова в развитието на първичното Християнство наблюдаваме три различни течения, оформили се всред три народности, в които се развива Християнството. Юдейските християни са оцветени от еврейския национален дух и юдейското религиозно разбиране.
към текста >>
Сливането на юдейството с гръцкото и римското естество било станало още в самото начало в него и то намери после своето изпълнение чрез това, че неговите
дела
се извършват в трите велики столици - Ерусалим, Атина и Рим.
Последната степен Петър изминава в Рим, където той е вече напълно самостоятелен и където той противопоставя магията, към която неговото същество било предразположено от Га- лилея, като изблик от проповядването на Христос, на магията на цезарството и на пренесения в Рим египетски елемент. Павел е бил така устроен още от началото на своя живот, че съдбата предварително го довежда до голяма универсалност. В него се сливат трите велики течения на тогавашното културно човечество. Езотеричното юдейство определя неговия духовен произход. Чрез майка си той изучил гръцки език и добил гръцка култура, а от баща си притежавал римско гражданство.
Сливането на юдейството с гръцкото и римското естество било станало още в самото начало в него и то намери после своето изпълнение чрез това, че неговите
дела
се извършват в трите велики столици - Ерусалим, Атина и Рим.
Той е бил един от най- образованите хора на своето време, макар, че упражнявал занаята правене на палатки. Пред Дамаск Павел изпита великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за сферата, в която Христос пребиваваше. В Пътя на своето духовно развитие Павел измина и седемте степени от Пътя на Ученика, за които говори и Евангелието на Йоан, за които споменах, когато говорих за Петър. В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря на изцелението на сляпородения, което отговаря на шестата степен.
към текста >>
Отсега нататък Павел е вече напълно свободен за своето
дело
.
Пред Дамаск Павел изпита великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за сферата, в която Христос пребиваваше. В Пътя на своето духовно развитие Павел измина и седемте степени от Пътя на Ученика, за които говори и Евангелието на Йоан, за които споменах, когато говорих за Петър. В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря на изцелението на сляпородения, което отговаря на шестата степен. Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането и Възкресението на Христос, което в Евангелието на Йоан е описано като възкресение на Лазар.
Отсега нататък Павел е вече напълно свободен за своето
дело
.
Така че, в първичното Християнство се развиват три главни течения, които произхождат от тримата апостоли - Яков, Петър и Павел. От Яков води началото си юдейското християнство в Ерусалим. Павел е основател на гръцкото мирово християнство, а Петър, който взема средно място между двамата, е основател на римското християнство. В по-нататъшния ход на развитието на историята се запазва само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египтизирания цезарски Рим. Павловото течение, както и дейността на Йоан намират своето място в езотеричните християнски кръгове.
към текста >>
36.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото Силният извърши на мене силни
дела
.
И от какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ. Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа" (1-.42-45). Следва откровението на Мария, от 46 стих на първа глава. И Мария каза: "Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя ми, защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си и ето отсега ще ме облажават всички родове.
Защото Силният извърши на мене силни
дела
.
И свято е Неговото име. И през родове и родове Неговата милост е върху ония, които му се боят. Извърши силни дела със своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в помислите на сърцето си. Свали владетели от престолите им и въздигна смирени.
към текста >>
Извърши силни
дела
със своята мишца.
Следва откровението на Мария, от 46 стих на първа глава. И Мария каза: "Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя ми, защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си и ето отсега ще ме облажават всички родове. Защото Силният извърши на мене силни дела. И свято е Неговото име. И през родове и родове Неговата милост е върху ония, които му се боят.
Извърши силни
дела
със своята мишца.
Разпръсна онези, които са горделиви в помислите на сърцето си. Свали владетели от престолите им и въздигна смирени. Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни. Помогна на слугата си Израил, за да помни, за да покаже милост към Авраама и към неговото потомство до века". Тук Мария, осенена от Святия Дух, прозира в бъдещето и предсказва какво ще стане.
към текста >>
И понеже има връзка с Човечеството и е работил за неговото повдигане и развитие, и той взема участие във великото
дело
, което се извършва на Земята.
Това потвърждава мисълта, в която е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Овчарите са хора простодушни, смирени, с чисти сърца, затова на тях се открива Духовния свят. За тях се отвори небето и те влязоха във връзка с Духовни същества -ангелите, които им казват радостната вест, че се е родил Спасител на света. Според Окултната Наука, както вече изтъкнах в предишните страници, тук заедно с ангелите се явява и Буда, който е завършил своето човешко развитие и е станал равноангелен.
И понеже има връзка с Човечеството и е работил за неговото повдигане и развитие, и той взема участие във великото
дело
, което се извършва на Земята.
6. Следващото откровение, за което Лука споменава е това, дадено на праведния Симеон и на пророчица Ана. От 25 до 35 стих на втора глава се казва: "И имаше в Ерусалим един човек на име Симеон. И този човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля. И Светият Дух беше в него. Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен.
към текста >>
По такъв начин Христос е подготвял хората, които да подемат
делото
, на което Той сложи началото.
Според Окултната Наука, в Древността кандидатите за посвещение са били наричани синове на вдовици. И винаги се подчертава, че такива синове на вдовици са умирали и някой пророк ги е възкресявал. Това показва, че не е случайно явление, а по такъв начин е описан един случай на Посвещение. Така че, възкресението на момчето от Наин е една форма на Посвещение, която са практикували в Древността. И Окултната Наука твърди, че този посветен от Наин в следващото си прераждане е бил един от знаменитите учители на християнството.
По такъв начин Христос е подготвял хората, които да подемат
делото
, на което Той сложи началото.
Също така и всички изцелявани от Христа са приели Неговия импулс. Те са приели от Него Сила и в следващото си прераждане са станали работници за разпространение на Учението. 12. Следващото окултно явление е възкресението на дъщерята на Яир. В Евангелието това събитие е предадено в осма глава, от 41 до 56 стих по следния начин: "И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата и падна пред Исусовите нозе, и му се молеше да влезе в къщата му, защото имаще едничка дъщеря, на около 12 години и беше на умиране. И когато отиваше, народът го притискаше и една жена, която имаше кръвотечение от 12 години и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого, се приближи изотзад и се допре до полата на дрехата му, и начаса престана кръвотечението й.
към текста >>
В следващото си прераждане е един от добрите работници за великото
дело
, начало на което сложи Христос.
И то става. Както при Лазар казва: Лазаре, излез вън, и при момчето от Наин е казано: Момче, казвам ти, стани! Това са все посвещения, които са предадени във формата на разказ, за да се скрие Истината. Затова Той казва на родителите да не казват никому за станалото. Също така и това момиче, след своето възкресение се преобразява и става нов човек, става ученик на Христа.
В следващото си прераждане е един от добрите работници за великото
дело
, начало на което сложи Христос.
13. Следващият окултен факт е нахранването на петте хиляди. Това е един окултен факт от голяма величина, който е ясен сам по себе си и хората, които не познават законите, по които стават нещата, ги наричат чудеса. Христос познаваше закона за умножаването на благата. Той, Който е Духът на Слънцето и носи всички блага и енергии на Земята, сега прилага тази сила при умножение на благата в природата. Това не е черна магия, но едно използване на природните сили, които са сили на Христовия Дух, за да умножат благата.
към текста >>
37.
10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва и неговите
дела
- възкресява момчето от Наин.
В действителност, между шестото и седмото блаженство се намира голям прелом, началото на пътуването за Ерусалим. Всичко, което се намира преди това пътуване, е подготовка. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето, Той да бъде отнесен оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9;51). И оттам нататък, в същинския Път на учението, висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христа. Ако проследим описанието на Лука за живота на Исус след кръщението, ще забележим, че той ни описва как постепенно се разгръща и проявява силата на Христос в Исус.
Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва и неговите
дела
- възкресява момчето от Наин.
Както казах, възкресението на синовете на вдовиците се е извършвало във всички Храмове на Мистериите в древността. Синове на вдовици са били наричани онези, които се стремили към Посвещение. Така че, възкресението на момчето на вдовицата от Исус и това от Илия е един процес на Посвещение. Силно впечатление в Евангелието на Лука прави онова място, когато след възкресението на момчето в Наин, Йоан Кръстител изпраща от тъмницата свои ученици да питат Христос: "Ти ли си, Който трябваше да дойде, или да чакаме друг? " (7;18 и нататък).
към текста >>
След като Христос се изявява на тримата ученици в преобразена форма между Мойсей и Илия, Той се приготовлява да се издигне над степените на Илия и пристъпва към Своето Собствено
дело
.
Така, както са описани нещата в Евангелието на Лука, в Йоан трябва да е възникнал въпросът: Аз ли съм Илия, или Той, Който върши знамения като Илия? Илия ли е Той или Христос? Дали Той е самият Христос или е Негов предтеча? Понеже Христос по това време е минавал през степените на Илия, затова предизвиква този въпрос в душата на този, който беше повярвал и възвестил, че вижда в него Христос. Като дава отговор на пратениците на Йоан, Христос говори тогава на народа за величието на Йоан.
След като Христос се изявява на тримата ученици в преобразена форма между Мойсей и Илия, Той се приготовлява да се издигне над степените на Илия и пристъпва към Своето Собствено
дело
.
Като отзвук от Преображението двама от учениците, които бяха присъствали на това преображение на планината, пристъпват при Христа, да бъдат един от лявата, а друг от дясната Му страна. Те искат да стоят до Христос като два стълба, за да може Той да пристъпи към Своята мирова задача. Когато учениците искат да предизвикат да падне огън от небето срещу тези, които не ги приели, Христос им казва: Не знаете на кой дух служите. Син Человечески не е дошъл да погуби човешки души, а да ги запази. С това Христос показва, че тук има повече от Илия, който беше извикал да падне огън от небето върху жертвеника.
към текста >>
38.
14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С това Той му казва: Докато гледаш само своята греховност, ти не ще намериш смелост за никое общочовешко
дело
.
Колкото по-голямо е изобилието на Божественото откровение, което се изявява чрез Христовото Същество в чудния риболов, с толкова по-голяма уплаха Петър осъзнава своята човешка слабост. Затова той казва: "Господи, иди си от мене, аз съм грешен човек". Така казва Петър, изпреварвайки с това думите на стотника от Капернаум: "Не съм достоен да влезеш под моя покрив" (17;9). Отговорът, който сега Петър получава, е истинското призоваване на учениците: "Не бой се, защото отсега нататък ще ловиш человеци" (5;10). С тези думи Христос извежда Петър и другите ученици от личното и ги насочва към общочовешкото.
С това Той му казва: Докато гледаш само своята греховност, ти не ще намериш смелост за никое общочовешко
дело
.
Не от собственото достойнство на Петър и въобще на човека, но от поръчението на Христа произтича смелостта за действие. В действието слабият забравя и побеждава слабостта, защото се научава да действа с Христа. С това Христос води Петър и въобще човека, от личното изживяване на греховността, към апостолските задачи на човечеството, към делата на Спасението, в които Той иска да има като съработници човеците. Можем да кажем, че разказът за риболова в Евангелието на Лука е като една пъпка, която съдържа в себе си цялото Евангелие. Цялото Евангелие е разцъфнал цвят, който постепенно се разцъфтява от тази пъпка.
към текста >>
С това Христос води Петър и въобще човека, от личното изживяване на греховността, към апостолските задачи на човечеството, към
делата
на Спасението, в които Той иска да има като съработници човеците.
Отговорът, който сега Петър получава, е истинското призоваване на учениците: "Не бой се, защото отсега нататък ще ловиш человеци" (5;10). С тези думи Христос извежда Петър и другите ученици от личното и ги насочва към общочовешкото. С това Той му казва: Докато гледаш само своята греховност, ти не ще намериш смелост за никое общочовешко дело. Не от собственото достойнство на Петър и въобще на човека, но от поръчението на Христа произтича смелостта за действие. В действието слабият забравя и побеждава слабостта, защото се научава да действа с Христа.
С това Христос води Петър и въобще човека, от личното изживяване на греховността, към апостолските задачи на човечеството, към
делата
на Спасението, в които Той иска да има като съработници човеците.
Можем да кажем, че разказът за риболова в Евангелието на Лука е като една пъпка, която съдържа в себе си цялото Евангелие. Цялото Евангелие е разцъфнал цвят, който постепенно се разцъфтява от тази пъпка. Призоваването на учениците, проповедтта на брега, ходенето по морето, изживяването на възкръсналия Христос, всичко това живее вътре в тази пъпка. Първата истинска среща с Христос предизвиква в душата на Петър основното религиозно изживяване - вярата. В случая, вярата не е работа на ума, а на сърцето.
към текста >>
39.
17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите
дела
, които се извършиха във вас, отдавна те биха се покаяли, седещи във вретище и пепел.
"И като влезете в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат, и изцелявайте болни в него, и казвайте: Божието царство е наближило до вас. А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улицата и речете: И праха, който се е полепил по нозете ни, от вашия град го отръсваме. Но това да знаете, че Божието Царство е наближило." (10;8-11) "Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град." (10; 12) "Горко ти, Хоризане, горко ти, Витсаидо!
Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите
дела
, които се извършиха във вас, отдавна те биха се покаяли, седещи във вретище и пепел.
Обаче, на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас. И ти, Капернауме, до небесата си се възвисил, до ада ще се смъкнеш." (10;13-15) "Който слуша вас, мене слуша. И който отхвърля вас, мене отхвърля. А който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил." (10; 16)
към текста >>
И тъй, вие свидетелствате за
делата
на бащите си и се съгласявате с тях, защото те ги избиха, а вие им градите гробници.
Горко вам, защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят. И един от законниците в отговор му рече: Учителю, като казваш това и нас кориш. А той казва: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят. А самите вие нито с един пръст не се допирате до бремената. Горко вам, защото градите гробници на пророците, а бащите ви ги избиха.
И тъй, вие свидетелствате за
делата
на бащите си и се съгласявате с тях, защото те ги избиха, а вие им градите гробници.
Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли, и едни от тях ще убият и изгонят, за да се изиска от това поколение кръвта на всички пророци, която е проливана от създаването на света - от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтаря и светилището. Да, казвам ви, ще се изисква от това поколение (11;37-51) (Тук се загатва за закона на кармата). "Горко на вас, законниците, защото отнехте ключа на знанието, сами вие не влизате и на влизащите попречихте." (11;52) След това Той казва на учениците си: "Преди всичко, пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие. Няма нищо покрито, което не ще се открие и тайно, което не ще се узнае.
към текста >>
Затова, каквото сте правили в тъмно, ще се чуе на
видело
и каквото сте казали на ухото във вътрешната стая ще се разгласи от покрива." (12;1-3)
Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли, и едни от тях ще убият и изгонят, за да се изиска от това поколение кръвта на всички пророци, която е проливана от създаването на света - от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтаря и светилището. Да, казвам ви, ще се изисква от това поколение (11;37-51) (Тук се загатва за закона на кармата). "Горко на вас, законниците, защото отнехте ключа на знанието, сами вие не влизате и на влизащите попречихте." (11;52) След това Той казва на учениците си: "Преди всичко, пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие. Няма нищо покрито, което не ще се открие и тайно, което не ще се узнае.
Затова, каквото сте правили в тъмно, ще се чуе на
видело
и каквото сте казали на ухото във вътрешната стая ще се разгласи от покрива." (12;1-3)
"А на вас, моите приятели, казвам: Не бойте се от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да сторят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от онзи, който след като е убил, има власт да хвърли в пъкъла. Да! Казвам ви от него да се боите. Не продават ли се пет врабчета за два асария и нито едно от тях не е забравено от Бога. На вам и космите на главата ви са преброени.
към текста >>
Цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики
дела
, които бяха видели, казвайки: "Благослови Царя, който иде в Господното име.
Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото". И като слушаха това, Той прибави и им каза една притча, защото беше близо до Ерусалим и те си мислеха, че Божието Царство щеше веднага да се яви. Затова им каза притчата за поверените таланти и в заключение на притчата казва: "Казвам ви, че на всеки, който има, ще му се даде, а този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. И като изрече това, Исус вървеше напред, влизайки в Ерусалим." (19; 1-28) След това следва тържественото влизане в Ерусалим на осле.
Цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики
дела
, които бяха видели, казвайки: "Благослови Царя, който иде в Господното име.
Мир на небето и слава във висините. А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. А Той в отговор им рече: Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще извикат. И като се приближи и видя града, плака за него и каза: "Да беше знаел ти поне, в този ден това, което служи за мира ти. Но сега е скрито от очите ти".
към текста >>
40.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук не става дума да бъдат скрити
делата
на Христос, но те трябва да действат като
дела
и да не бъдат разредени до думи и мисли.
Най-важен пример за това са думате, които Христос отправя към бащата на болното момче в полите на планината на Преображението: "Ако би могъл да вярваш! Всички неща са възможни за този, който вярва." (9,23) Тези думи, които призовават човека към магията на обожествената воля, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко. Особено характерно за начина на изложението в Евангелието на Марко е повелята за мълчание, която тук Христос винаги отправя към онези, които биват изцелявани или които са били свидетели на тези изцеления. На всяка крачка в Евангелието на Марко се среща такава повеля. Това, което трябва да се разбира с тези повели за мълчанието, не може да бъде разбрано, ако останем в областта на едно обикновено човешко разбиране.
Тук не става дума да бъдат скрити
делата
на Христос, но те трябва да действат като
дела
и да не бъдат разредени до думи и мисли.
Делата са семе на развитието, а не думите. В Евангелието на Марко е описано онова, което преминава над умовете и съзнанието на хората като силов импулс и като семе на космическо ставане чрез Христа в света. И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедта за мълчание, от това можем да разберем, че хората не са били в състояние да приемат напълно космическата Христова сила. Те разреждат тази космическа сила до едно съдържание на човешката душа, като изказваха станалото с думи, защото знаеха да говорят само на езика на Словото, но не и на езика на мълчанието. Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на мълчанието, което е всъщност езикът на космическите сили.
към текста >>
Делата
са семе на развитието, а не думите.
Всички неща са възможни за този, който вярва." (9,23) Тези думи, които призовават човека към магията на обожествената воля, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко. Особено характерно за начина на изложението в Евангелието на Марко е повелята за мълчание, която тук Христос винаги отправя към онези, които биват изцелявани или които са били свидетели на тези изцеления. На всяка крачка в Евангелието на Марко се среща такава повеля. Това, което трябва да се разбира с тези повели за мълчанието, не може да бъде разбрано, ако останем в областта на едно обикновено човешко разбиране. Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разредени до думи и мисли.
Делата
са семе на развитието, а не думите.
В Евангелието на Марко е описано онова, което преминава над умовете и съзнанието на хората като силов импулс и като семе на космическо ставане чрез Христа в света. И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедта за мълчание, от това можем да разберем, че хората не са били в състояние да приемат напълно космическата Христова сила. Те разреждат тази космическа сила до едно съдържание на човешката душа, като изказваха станалото с думи, защото знаеха да говорят само на езика на Словото, но не и на езика на мълчанието. Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на мълчанието, което е всъщност езикът на космическите сили. Между думите, които са изговорени в Евангелието на Марко, навсякъде съзвучи цял един свят от думи, които са премълчани.
към текста >>
Какво ползват всички свръхземни дарби и сили, ако те не могат да бъдат пренесени и приложени в света на волята и
делата
на физическия свят.
В отхвърлянето и на обущата в Евангелието на Матей и Лука се съдържа изискването да се откъснем от това, което ни свързва със Земята, и да се стремим към духовното. Това се дължи на факта, че Евангелието на Матей и Лука започват от земното, от детството Исусово и отиват към Христа. И затова е този зов за освобождаване от земното. Евангелието на Марко има обратно направление. То започва от равнището на Христос и показва как Христос напътства учениците да не изгубват почвата под краката си с предадените им свръхземни сили.
Какво ползват всички свръхземни дарби и сили, ако те не могат да бъдат пренесени и приложени в света на волята и
делата
на физическия свят.
Евангелието на Марко не е богато на притчи. По отношение броя на притчите, то далеч не може да се мери с Матей и още по-малко с Лука. Обаче в притчите, които Марко предава в своето Евангелие, се изразява цялата същност на възгледа на Христос. Евангелието на Марко съдържа четири притчи. Три от тях се намират една до друга в четвърта глава, а последната се намира в 12-та глава.
към текста >>
Неговата душа да бъде задържана в тялото, докато бъде завършено
делото
.
Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество. Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на Христовата душа. В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие. Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа. Следователно, в Гетсимания Христос води борба, щото въпреки започнатото отделяне на тялото.
Неговата душа да бъде задържана в тялото, докато бъде завършено
делото
.
Когато гонителите Го хващат, тази борба е вече издържана. Те именно Му помагат да остане още в тялото. Но въпреки това Той не е вече Този. Когото те искат да хванат. Процесът на отделянето е започнал. Това.
към текста >>
41.
2. НОВОТО НАЧАЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелието на Марко е сбито, кратко, то не се разпростира в проповеди и поучения, но се изявява в конкретни
дела
.
Без Мъдростта човек не може да влезе в Царството Божие. А Волята Божия има отношение към Истината. Без Истината човек не може да изпълни Волята Божия, не може да служи на Бога. Затова и Евангелието на Марко ни представя Христа като Същество на Силата, Същество на Истината, Което провежда в живота Си само Волята Божия. И затова в това Евангелие Христос още отначало започва с действията, изцеляването, а не с проповеди и поучения.
Евангелието на Марко е сбито, кратко, то не се разпростира в проповеди и поучения, но се изявява в конкретни
дела
.
А за да се изрази едно дело, не са необходими много думи. Всичко в това Евангелие е конкретно, ясно, сбито и силно. Както и останалите Евангелия, Евангелието на Марко ни описва събития и процеси от сетивния свят, примесени с някои факти и процеси от свръхсетивния свят. Те са така преплетени, че човек мъчно може да ги различи. И както и другите Евангелия, така и Евангелието на Марко е плод на едно откровение, на едно ясновидство, което му разкрива Христос такъв, какъвто ни Го описва.
към текста >>
А за да се изрази едно
дело
, не са необходими много думи.
А Волята Божия има отношение към Истината. Без Истината човек не може да изпълни Волята Божия, не може да служи на Бога. Затова и Евангелието на Марко ни представя Христа като Същество на Силата, Същество на Истината, Което провежда в живота Си само Волята Божия. И затова в това Евангелие Христос още отначало започва с действията, изцеляването, а не с проповеди и поучения. Евангелието на Марко е сбито, кратко, то не се разпростира в проповеди и поучения, но се изявява в конкретни дела.
А за да се изрази едно
дело
, не са необходими много думи.
Всичко в това Евангелие е конкретно, ясно, сбито и силно. Както и останалите Евангелия, Евангелието на Марко ни описва събития и процеси от сетивния свят, примесени с някои факти и процеси от свръхсетивния свят. Те са така преплетени, че човек мъчно може да ги различи. И както и другите Евангелия, така и Евангелието на Марко е плод на едно откровение, на едно ясновидство, което му разкрива Христос такъв, какъвто ни Го описва. Както казах по-рано, той е бил ученик на Петър и след това се отделя от него, отива в Александрия, където по това време е била на висотата си неоплатоническата Мъдрост или така наречения езически гносис.
към текста >>
42.
3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И хората се чудели на Мъдростта Му, като си казвали: " Каква е дадената на Този Мъдрост и какви са тези велики
дела
, извършени от ръцете Му".
Отсега нататък тя отново ще оживее в действието на апостолите. Учениците са направени носители на вечно женствената, на Божествената Любов. Отсега нататък те могат да действат между хората, носейки Живот. * * * В началото на 6та глава ни се разказва, че Исус отишъл в Своя роден град и поучавал в синагогата.
И хората се чудели на Мъдростта Му, като си казвали: " Каква е дадената на Този Мъдрост и какви са тези велики
дела
, извършени от ръцете Му".
Те виждат Мъдростта Му и делата Му, и се учудват на тях. Понеже гледат на Него като на обикновен човек, израснал между тях, затова казват: " Не е ли Той дърводелецът, синът на Мария, брат на Якова, Йосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли между нас? " А Исус им казва: "Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и между своите сродници, и в своя си дом. И не можеше да извърши никакво велико дело, освен дето положи ръцете Си на малцина болни и ги изцери".
към текста >>
Те виждат Мъдростта Му и
делата
Му, и се учудват на тях.
Учениците са направени носители на вечно женствената, на Божествената Любов. Отсега нататък те могат да действат между хората, носейки Живот. * * * В началото на 6та глава ни се разказва, че Исус отишъл в Своя роден град и поучавал в синагогата. И хората се чудели на Мъдростта Му, като си казвали: " Каква е дадената на Този Мъдрост и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му".
Те виждат Мъдростта Му и
делата
Му, и се учудват на тях.
Понеже гледат на Него като на обикновен човек, израснал между тях, затова казват: " Не е ли Той дърводелецът, синът на Мария, брат на Якова, Йосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли между нас? " А Исус им казва: "Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и между своите сродници, и в своя си дом. И не можеше да извърши никакво велико дело, освен дето положи ръцете Си на малцина болни и ги изцери". Значи, те виждат в Него само един техен съгражданин и не вярват в Него.
към текста >>
И не можеше да извърши никакво велико
дело
, освен дето положи ръцете Си на малцина болни и ги изцери".
И хората се чудели на Мъдростта Му, като си казвали: " Каква е дадената на Този Мъдрост и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му". Те виждат Мъдростта Му и делата Му, и се учудват на тях. Понеже гледат на Него като на обикновен човек, израснал между тях, затова казват: " Не е ли Той дърводелецът, синът на Мария, брат на Якова, Йосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли между нас? " А Исус им казва: "Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и между своите сродници, и в своя си дом.
И не можеше да извърши никакво велико
дело
, освен дето положи ръцете Си на малцина болни и ги изцери".
Значи, те виждат в Него само един техен съгражданин и не вярват в Него. И тяхното неверие пречи на проявите на Божествените сили, защото както по-рано изтъкнах, Вярата е добър проводник на Божествените сили. По-нататък се говори за изпращането на учениците, двама по двама, да проповядват, като им дава власт над нечистите духове и им дава съвети и правила, как да се държат между народа, как да ходят. Това са правила за окултните ученици. И в заключение на това се казва: "Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеряваха".
към текста >>
43.
3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Деянията на апостолите те са посочени също че вървят известно време заедно, като в повечето случаи Петър говори и върши
делата
, а Йоан е като наблюдател.
Така те са на Преображението, при възкресението на дъщерята на Яир, при устройването на Тайната вечеря, също в Гетсимания. А също и в двора на първосвещеника. На Тайната вечеря Петър се обръща към Йоана да пита Христа кой ще Го предаде В утрото на възкресението Петър и Йоан тичат заедно към гроба и при виждането на Възкръсналия Йоан е този, който казва на Петра: Господ е. При поръчението, което после Възкръсналият възлага на Петра, Петьр, посочвайки към Йоана, запитва, защо Йоан ги следва. Христос изговаря загадъчните думи за Йоан, които имат отношение към Неговото второ идване.
В Деянията на апостолите те са посочени също че вървят известно време заедно, като в повечето случаи Петър говори и върши
делата
, а Йоан е като наблюдател.
Той остава като една загадъчна фигура, която е като тил на Петър. Петър беше изцяло човек от Галилея и неговата душа се различава коренно от юдейството. Той е бил човек от Витса- ида, което значи Домът на рибите при Генисаретското езеро. Неговата душа като че е обладана от природните сили, които го карат да избухва и да се оттегля след това в себе си. В този център на Галилея трябва да са били живи още дълго време прадревните природни култове, сродни на тези на другите.
към текста >>
Едва тогава Петър се е домогнал до пълна самостоятелност и започва неговото
дело
и затова той отстъпва от сцената на Деянията на апостолите.
Сцените с Петър и Йоан в Деянията па апостолите продължават по същата линия, която бе започнала още в първите три Евангелия. Сцената Петър и Йоан, както видяхме, продължават от Евангелието в Деянията на апостолите до изцелението на хромия и отхвърлянето на Симона мага. Едва след това образът на Йоан отстъпва на заден план. И при освобождаването на Петра от тъмницата на мястото на Йоан застава ангелът. Той го замества и поема грижата в ръководството на съдбата на Петър.
Едва тогава Петър се е домогнал до пълна самостоятелност и започва неговото
дело
и затова той отстъпва от сцената на Деянията на апостолите.
В поредицата от сцени с Петър и Йоан има две възлови точки, които трябва да се вземат под внимание, за да разберем тези сцени и отношения. Тези две възлови точки разделят сцените на три раздела. Тези възлови точки са Гетсимания и Петдесетница. При тези две сцени между душите на Петър и Йоан има голяма разлика. За Йоан заспиването в Гетсимания означава съвсем друго нещо, отколкото за Петра.
към текста >>
Тези две възлови точки разделят сцените на три
раздела
.
Едва след това образът на Йоан отстъпва на заден план. И при освобождаването на Петра от тъмницата на мястото на Йоан застава ангелът. Той го замества и поема грижата в ръководството на съдбата на Петър. Едва тогава Петър се е домогнал до пълна самостоятелност и започва неговото дело и затова той отстъпва от сцената на Деянията на апостолите. В поредицата от сцени с Петър и Йоан има две възлови точки, които трябва да се вземат под внимание, за да разберем тези сцени и отношения.
Тези две възлови точки разделят сцените на три
раздела
.
Тези възлови точки са Гетсимания и Петдесетница. При тези две сцени между душите на Петър и Йоан има голяма разлика. За Йоан заспиването в Гетсимания означава съвсем друго нещо, отколкото за Петра. За Йоан това заспиване означава излъчване на духа от тялото, за да стои близо до борещата се Христова душа. За Петра със заспиването започва трагичното опразване на тялото и душата от духа, което довежда после до отричането от Христа.
към текста >>
Това, което Петър изминава като поредица от сцени, е едно участие в
делата
Христови от Евангелията.
Умереностга, която душата на Петър можа да постигне само в течение на много изпитания, е гарантирана отначало чрез съучастието на Йоана. Преди да постигне една напълно уверена самостоятелност, Петър трябва да мине през още един преход. Този преход може да се види в сцените с Петър, за които Деянията на апостолите разказва след изживяването на Павел пред Дамаск: в изцелението на схванатия Еней, възкресението на Тавита и действието в дома на Корнилий. Тук Йоан се намира до него като мълчалив придружител. В случая Петър черпи сили от Йоан.
Това, което Петър изминава като поредица от сцени, е едно участие в
делата
Христови от Евангелията.
Тук имаме един пример за многообразните отношения, които сферата на Евангелията намира в Деянията на апостолите. Тук се отразява изцелението на схванатия, възкресението на дъщерята на Яира, нахранването на петте хиляди и други.
към текста >>
44.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Партяни, мидияни и еламити и жители на Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Пам- филия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея и посетители от Рим - юдеи и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии
дела
.
И те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят. А тогава престояваха в Ерусалим юдеи и благочестиви человеци от всеки народ под небето. И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени?
Партяни, мидияни и еламити и жители на Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Пам- филия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея и посетители от Рим - юдеи и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии
дела
.
И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това? А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино. А Петър, като се изправи с единадесетге, издигна главата си и им проговори, казвайки: Юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно това, и внимавайте в моите думи. Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня. Но това е казано чрез пророка Йоила: "И в последните дни, казва Бог, ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища."
към текста >>
При това Посвещение ученикът добива друго съзнание и заедно с това се облича в сила, с която може да извършва изцеления и други знамения, което се потвърждава от фактите и живота на апостолите и техните
дела
.
Това, както вече казах, е новата форма на Посвещение, без човек да минава през мистичната смърт, както е било в древните Мистерии, и така влизаха във връзка с разумните същества от духовния свят. Тази нова форма на Посвещение внесе Христос и с това преустрои Окултните Школи и ги постави на нова основа. Старото време изтече и заедно с него и старото Посвещение се прекратява и се провъзгласява нова форма на Посвещение, което може да наречем Християнско посвещение. То също си има своите Принципи и методи, които не са дадени в книгата Деянията на апостолите, но за тях е загатнато в скрита форма в Евангелията. Те се преподават в Християнските окултни Школи, които се ръководят от великия Учител Исус.
При това Посвещение ученикът добива друго съзнание и заедно с това се облича в сила, с която може да извършва изцеления и други знамения, което се потвърждава от фактите и живота на апостолите и техните
дела
.
Това е потвърдено с казаното в 43-ти стих на 2-ра глава: "И много чудеса и знамения станаха чрез апостолите." 3. Друг един факт, на който ни обръща внимание книгата Деянията на апостолите, който не е от окултно естество, но е резултат на окултното учение за Любовта и Братството, е следният: В 44-ти стих на 2-ра глава е казано: "И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си и разпределяха парите на всички според нуждата на всекиго." Тук ни се посочва социалната страна на Христовото учение. За да живеят така братски, те трябва да са били подготвени за това от излагане на Учението за Любовта и Братството като основа на всяка разумна обществена форма. По такъв начин са живели учениците на всички Окултни Школи в древността.
към текста >>
Но Петър с ясновидски поглед вижда, че те лъжат като говорят така пред Бога, в името на Когото се извършва това
дело
.
Там се казва: "И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко беше общо и апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса и голяма благодат почиваше на всички тях. Но и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха ги при нозете на апостолите и раздаваше се на всекиго, колкото имаше нужда. Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което значи Син на увещание, левит, родом кипря- нин, който имаше земя, продаде я и донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите." След това в началото на петата глава се разказва за случката с Анания и Сапфира, които също продали имота си, като задържали една част от парите, а другата слагат пред апостолите, като излъгват, че са продали имота за толкова, колкото предават на апостолите.
Но Петър с ясновидски поглед вижда, че те лъжат като говорят така пред Бога, в името на Когото се извършва това
дело
.
И Анания, като слушал изобличаването на Петра, пада и издъхва. Същото се случва и с жена му. Тук ни се изнася един велик окултен Закон, че когато човек обещае нещо на Бога и след това не го изпълни, той плаща с живота си. Защото Бог е Огън Всепояждащ за онези, които не изпълняват дадените обещания. 4. В началото на третата глава се разказва, че Петър и Йоан, отивайки в храма, видели пред вратата на храма един куц човек, който просел.
към текста >>
Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде,... и рече на събора: ... Оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото ако това намерение или това
дело
е от човеци, ще се провали; но ако е от Бога, не ще можете да го повалите.
Но дойде някой си, та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете." /5:19-25/. След това ги изкарват пред синедриона да ги съдят и да им забранят да говорят за Исуса. А апостолите в отговор им рекли: "Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеци." /5;29/. И им говорили цяло слово за Исуса Христа, как е разпънат и възкръснал. "А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.
Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде,... и рече на събора: ... Оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото ако това намерение или това
дело
е от човеци, ще се провали; но ако е от Бога, не ще можете да го повалите.
Пазете се да не би да се намерите и богопротивници. И те го послушаха..." /5:34,38-40/. И те били апостолите и ги заплашили да не говорят за Исуса Христа и ги пуснали. 6. В шеста и седма глава се говори за обвинението и убийството на Стефан, който с голяма сила и мъдрост проповядвал за Исуса Христа. След като го задържали, изправили го пред синедриона и в 15-ти стих на шеста глава се казва: "И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха и него, видяха лицето му като че беше лице на ангел." След това Стефан държи голяма реч пред синедриона.
към текста >>
Там имало един маг на име Симон, който също проповядвал и се кръстил и постоянно придружавал Филипа, та като гледал, че стават знамения и велики
дела
, удивлявал се.
И като рече това, заспа." И Савел одобрявал това убийство. 7. След убийството на Стефан се повдига голямо гонение против учениците и те всички напускат Ерусалим и отиват в други градове на Юдея и Самария и проповядват Учението по тези места, където отишли. Така Филип слиза в град Самария и проповядва Христа. "И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени, тъй щото настана голяма радост в оня град." /8,6-8/.
Там имало един маг на име Симон, който също проповядвал и се кръстил и постоянно придружавал Филипа, та като гледал, че стават знамения и велики
дела
, удивлявал се.
Апостолите, като чули за това нещо, пратили им Петър и Йоан, "които като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус Христовото Име. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух. А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки: Дайте и на мене тая сила, щото на когото положа ръцете си, да приема Светия Дух. А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари." /8;15-20/. След това апостолите се връщат в Ерусалим.
към текста >>
Тая жена вършеше много добри
дела
и благодеяния.
И там намери един човек на име Еней, който беше прекарал на легло 8 години, понеже беше парализиран. И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, оправи леглото си. И веднага той стана. И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа. А в Иония имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна).
Тая жена вършеше много добри
дела
и благодеяния.
И през тия дни тя се разболе и умре; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая. И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама человека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас. И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всички вдовици стояха около него и плачеха, и му показваха много ризи и дрехи, които правеше Сърна, когато бе с тях. А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани!
към текста >>
"При това Бог вършеше особено велики
дела
чрез ръцете на Павла, дотолкоз, че когато носеха по болни кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха." /19;11-12/.
И той преседе там година и шест месеца, та ги поучаваше в Божието Слово."/18;8-11/. След това отива в Ефес и оттам в Ерусалим и след това в Антиохия. След това се връща пак в Ефес, където се среща с някои ученици, които са приели Учението, но още не са били приели Светия Дух. "И като положи Павел ръцете си на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха. И те всички бяха около дванадесет мъже..." /19;6-7/.
"При това Бог вършеше особено велики
дела
чрез ръцете на Павла, дотолкоз, че когато носеха по болни кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха." /19;11-12/.
20. Някои юдеи, които се занимавали с магия, при изгонване на духове се опитали чрез произнасянето на Името на Исуса Христа да изгонват лоши духове, казвайки: Заклевам те в Името на Исуса Христа, когото Павел проповядва. "Но еднаж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте? И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща. И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи, и гърци, и страх обзе всички тях, и Името на Господа Исуса се е възвеличаваше."/19;15-17/ Тук ни е показано, че не всеки може да си служи с Името на Исуса Христа като магическа формула против духовете.
към текста >>
45.
2. СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А твърдостта нека извърши
делото
си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък." /1;2-4/.
Посланията му са път към Школата, затова в тях се дават правила и методи за придобиване на морална чистота, за създаване на морален гръбнак, което е предверие на Школата. А придобиването на чистотата е свързано с големи изпитания от различен характер. И затова Яков започва своето Послание с наставления от този род. Той казва: "Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
А твърдостта нека извърши
делото
си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък." /1;2-4/.
Твърдостта, към която апелира Яков, е това, което на съвременен език се нарича морална стабилност, морален гръбнак. По-нататък дава един метод за работа, като казва: "Но ако някому от вас не достига мъдрост, искайте от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде. Но да просите с вяра, без да се съмнявате ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища." /1;5-8/.
към текста >>
"Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма
дела
?
"Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно." /1;26/. "Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света." /1;27/. "Обаче, ако изпълнявате царския закон, според Писанието: "Да обичаш ближния като себе си", добре правите." /2:8/. "Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници." /2;9/. "Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко." /2;10/.
"Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма
дела
?
Може ли такава вяра да го спаси? " /2;14/. "Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им даде потребното за тялото, каква полза? " /2;15-16/. "Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва." /2;17/.
към текста >>
"Така и вярата, ако няма
дела
, сама по себе си е мъртва." /2;17/.
"Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? " /2;14/. "Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им даде потребното за тялото, каква полза? " /2;15-16/.
"Така и вярата, ако няма
дела
, сама по себе си е мъртва." /2;17/.
"Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва." /2;26/. "Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят."/2;79/. "Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на Мъдростта." /3;13/. "Но ако в сърцето ви имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против Истината." /3;14/.
към текста >>
"Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от
дела
е мъртва." /2;26/.
Може ли такава вяра да го спаси? " /2;14/. "Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им даде потребното за тялото, каква полза? " /2;15-16/. "Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва." /2;17/.
"Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от
дела
е мъртва." /2;26/.
"Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят."/2;79/. "Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на Мъдростта." /3;13/. "Но ако в сърцето ви имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против Истината." /3;14/. "Това не е Мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска; защото гдето има завист и крамолии- чество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо." /3;15-16/.
към текста >>
Нека показва своите
дела
чрез добрия си живот, с кротостта на Мъдростта." /3;13/.
" /2;15-16/. "Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва." /2;17/. "Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва." /2;26/. "Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят."/2;79/. "Кой от вас е мъдър и разумен?
Нека показва своите
дела
чрез добрия си живот, с кротостта на Мъдростта." /3;13/.
"Но ако в сърцето ви имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против Истината." /3;14/. "Това не е Мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска; защото гдето има завист и крамолии- чество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо." /3;15-16/. "Но Мъдростта, която е отгоре, преди всичко е чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна е милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна." /з;п/. "А плодът на Правдата сее се с Мир от миротворци- Те." /3;18/. "И тъй, покорявайте се на Бога; но противете се на дявола, и той ще бяг а от вас." /4;7/.
към текста >>
Всички горепосочени мисли насочват стремящия се да придобие чистота, да придобие вяра във възвишения свят и тази вяра да бъде придружена е
дела
.
"Прочее, ако някой знае да прави добро и не го прави, грях е нему." /4:17/. "И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и ако е извършил грехове, ще му се простят." /5,75/. "Когато някой е болен, нека повика ближните и приятелите си и нека се помолят над него..." /5,14/. "И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се усърдно един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния." /5;16/.
Всички горепосочени мисли насочват стремящия се да придобие чистота, да придобие вяра във възвишения свят и тази вяра да бъде придружена е
дела
.
Това са все методи, с които трябва да работи онзи, който иска да влезе в Пътя на окултното развитие.
към текста >>
46.
3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата; да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви
дела
." /2; 11-12/.
Той също апелира към придобиване на чистотата като първа стъпка в Пътя, който Христос посочва на човечеството. Ще цитирам някои мисли от Посланието на Петър, за да се види как той разбира това изкупление. "Като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречистен, Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в окончанието на времената за вас, които чрез Него повярвахте в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му е дал Слава, така щото вярата и надеждата ви да бъдат в Бога. Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на Истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце, тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието Слово, което живее и трае до века." /1,18-23/. "И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелайте, като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение, ако сте опитали "че Господ е благ"; при Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа." /2;1-5/.
"Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата; да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви
дела
." /2; 11-12/.
"Защото това е Божията Воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата като покривало на злото, но като Божии слуги. Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте." /2;15-17/. "Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога. Защото на това сте и призовани; понеже Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който сам понесе в тялото си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за Правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.
към текста >>
Защото на това сте и призовани; понеже Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше
делото
Си на Този, Който съди справедливо; Който сам понесе в тялото си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за Правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.
"Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата; да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела." /2; 11-12/. "Защото това е Божията Воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата като покривало на злото, но като Божии слуги. Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте." /2;15-17/. "Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога.
Защото на това сте и призовани; понеже Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше
делото
Си на Този, Който съди справедливо; Който сам понесе в тялото си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за Правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.
Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви." /2;20-25/. "А, най-после, бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри. Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив - благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благослове- ние... Защото очите на Господа са върху праведните и ушите Му към тяхната молитва; но Лицето на Господа е против ония, които вършат зло." /3:8-9,12/. "Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е така Божията Воля, а не като вършите зло. Защото и Христос един път пострада за греховете; Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата... възкръсна от мъртвите... Който е отдясно на Бога, като Се е възнесъл на Небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили."/3;7-19,22/.
към текста >>
47.
5. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова се яви Божият Син, да съсипе
делата
на дявола." /3;8/.
Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца." /2;24/. "И обещанието, което Той ни даде, е това - Вечен Живот." /2;25/. "А колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас и няма нужда да ви учи някой; затова както Неговото помазание ви учи на всичко и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите." /2;27/. "Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден." /2;29/. "Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава.
Затова се яви Божият Син, да съсипе
делата
на дявола." /3;8/.
"Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога." /3;9/. "По това се различават Божиите чада от дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си." /3;10/. "Защото поръчката, която чухте отначало, е това: да се любим един другиго." /3;11/. "Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смъртта." /3;14/.
към текста >>
"Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с
дело
и в действителност.
"Всеки, който мрази брата си, е человекоубиец; и вие знаете, че в никой человекоубиец не пребъдва Вечен Живот." /3;15/. "От това познаваме Любовта Му, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята."/3;16/. "Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога? " /3;17/.
"Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с
дело
и в действителност.
От това ще познаем, че сме от Истината, и ще уверим сърцето си пред Него..." /3;18-19/. "И Неговата заповед е това: да вярваме в Името на Сина Му Исуса Христа и да се любим един другиго, както ни е заповядал." /3;23/. "И който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в Него; и по това познаваме, че Той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал." /3;24/. "Възлюблени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете, дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света." /4;1/. "По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповядва Спасителя (Исуса), не е от Бога.
към текста >>
"Ако някой дойде при вас и не носи това учение, недейте го приема в къщи и не го поздравявайте, защото който го поздравява, става участник в неговите зли
дела
." /10-11/.
Това е Истинският Бог и Вечният Живот." /5;20/. Във второто и третото Послания няма нищо ново, а само повтаря някои неща, които е казал в Първото послание, затова няма да се спирам на тях. Ще дам някои мисли от Второто послание, които имат значение и днес. "Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исуса Христа в плът. Такъв човек е измамник и антихрист."/7/.
"Ако някой дойде при вас и не носи това учение, недейте го приема в къщи и не го поздравявайте, защото който го поздравява, става участник в неговите зли
дела
." /10-11/.
И днес има такива, които минават за окултисти, които не приемат, че Христос е дошъл в плът в тялото на Исуса. Всички цитирани мисли от апостол Йоан са много дълбоки и имат нужда от обяснение, но няма да го направя. Това са окултни истини, които могат да бъдат разбрани само в светлината на Окултната наука. А окултни истини са тези, които са плод на вдъхновение или откровение, на ясновидство, на връзка с духовните същества, а не са плод на сетивните възприятия и интелекта. И Йоан в началото на Посланието казва: "Това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас, а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос."
към текста >>
48.
6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа, и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви
дела
, вяра в Бога, учение за кръщение и за ръкополагане, за възкресяване на мъртвите и за вечния съд.
" И казва още следното: "Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушането. Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой най-елементарните начала на Божието Слово, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец. А твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение ea обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /Послание към евреите 5; 11-14/.
"Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа, и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви
дела
, вяра в Бога, учение за кръщение и за ръкополагане, за възкресяване на мъртвите и за вечния съд.
И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. Млякото, за което говори Павел, това е екзотерична- та страна на Учението, което той проповядва в църквите и което е написано на книга и се проповядва и до днес във всички църкви. А твърдата храна, това е езотеричната страна на Учението, което той проповядва в окултната Школа. Това е Учението, за което Христос казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях (т.е. на широките народни маси), се говори с притчи".
към текста >>
Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително
дело
за човечеството.
Така щото хората остават без извинение, защото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи." А в Посланието към Тимотея, 6-та гл. 16-ти ст., казва: "Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна Светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, комуто да бъде чест и вечна Слава." А Йоан казва: "Той е познат на Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие." Павел казва също: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват."
Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително
дело
за човечеството.
Затова Павел казва в Първото послание към Тимотея, 2-ра гл. 5-ти ст.: "Защото има само Един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, който като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." "И без противоречие, велика е Тайната на благочестието. Тоя, "Който биде явен в плът,
към текста >>
И
дело
на Твоите ръце е Небето;
А за Сина казва: "Твоят Престол, о, Боже, е до вечни векове; И скиптърът на Твоето Царство е скиптър на Правда. Възлюбил си Правда и намразил си беззаконие; Затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя", и пак: "В начало Ти, Господи, си основал Земята,
И
дело
на Твоите ръце е Небето;
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха И като одежда ще ги свиеш И те ще бъдат изменени;
към текста >>
И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри
дела
."
"Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си.
И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри
дела
."
Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление. Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/.
към текста >>
В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез
дела
, за да не се похвали някой.
"И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си. И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление. Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос.
В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез
дела
, за да не се похвали някой.
Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила. На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/. В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/.
към текста >>
Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри
дела
, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/.
И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление. Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой.
Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри
дела
, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/.
"Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила. На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/. В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/
към текста >>
И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без
делата
на закона, а на този, който върши
дела
, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг.
"Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата. Това стори, за да покаже Правдата Си в прошението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тези, които вярват в Исуса.
И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без
делата
на закона, а на този, който върши
дела
, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг.
А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда." "И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава. И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." Тази мисъл за оправдаване чрез вярата, независимо от делата, е най-костеливата мисъл в Посланията на апостол Павел и нея я използват много догматици и буквоядци, за да се оправдаят, че само чрез вяра се спасява човек. Понеже при цитирането на мислите на Павел по Послания съм се спрял на тази мисъл, затова тук само ще кажа, че това прощение и спасение се отнася до първичния грях, а не до всекидневните грехове, които човек прави, и които той трябва да изплати чрез дела, за които Павел говори на друго място.
към текста >>
А на този, който не върши
дела
, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда."
"Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата. Това стори, за да покаже Правдата Си в прошението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тези, които вярват в Исуса. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без делата на закона, а на този, който върши дела, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг.
А на този, който не върши
дела
, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда."
"И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава. И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." Тази мисъл за оправдаване чрез вярата, независимо от делата, е най-костеливата мисъл в Посланията на апостол Павел и нея я използват много догматици и буквоядци, за да се оправдаят, че само чрез вяра се спасява човек. Понеже при цитирането на мислите на Павел по Послания съм се спрял на тази мисъл, затова тук само ще кажа, че това прощение и спасение се отнася до първичния грях, а не до всекидневните грехове, които човек прави, и които той трябва да изплати чрез дела, за които Павел говори на друго място. Той казва: "Но нека всеки изпита своята работа и тогава ще може да се похвали сам със себе си, а не е другите.
към текста >>
Тази мисъл за оправдаване чрез вярата, независимо от
делата
, е най-костеливата мисъл в Посланията на апостол Павел и нея я използват много догматици и буквоядци, за да се оправдаят, че само чрез вяра се спасява човек.
Това стори, за да покаже Правдата Си в прошението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тези, които вярват в Исуса. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без делата на закона, а на този, който върши дела, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг. А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда." "И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава. И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух."
Тази мисъл за оправдаване чрез вярата, независимо от
делата
, е най-костеливата мисъл в Посланията на апостол Павел и нея я използват много догматици и буквоядци, за да се оправдаят, че само чрез вяра се спасява човек.
Понеже при цитирането на мислите на Павел по Послания съм се спрял на тази мисъл, затова тук само ще кажа, че това прощение и спасение се отнася до първичния грях, а не до всекидневните грехове, които човек прави, и които той трябва да изплати чрез дела, за които Павел говори на друго място. Той казва: "Но нека всеки изпита своята работа и тогава ще може да се похвали сам със себе си, а не е другите. Недейте се лъга, Бог не е за подигравка, понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне Вечен Живот. Да не ни дотяга да вършим добро, защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем.
към текста >>
Понеже при цитирането на мислите на Павел по Послания съм се спрял на тази мисъл, затова тук само ще кажа, че това прощение и спасение се отнася до първичния грях, а не до всекидневните грехове, които човек прави, и които той трябва да изплати чрез
дела
, за които Павел говори на друго място.
И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без делата на закона, а на този, който върши дела, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг. А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда." "И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава. И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." Тази мисъл за оправдаване чрез вярата, независимо от делата, е най-костеливата мисъл в Посланията на апостол Павел и нея я използват много догматици и буквоядци, за да се оправдаят, че само чрез вяра се спасява човек.
Понеже при цитирането на мислите на Павел по Послания съм се спрял на тази мисъл, затова тук само ще кажа, че това прощение и спасение се отнася до първичния грях, а не до всекидневните грехове, които човек прави, и които той трябва да изплати чрез
дела
, за които Павел говори на друго място.
Той казва: "Но нека всеки изпита своята работа и тогава ще може да се похвали сам със себе си, а не е другите. Недейте се лъга, Бог не е за подигравка, понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне Вечен Живот. Да не ни дотяга да вършим добро, защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем. И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра."
към текста >>
"А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според
делата
му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри
дела
търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро..." /2;5-10/.
Привидно тази мисъл на Павел е в противоречие е по- предната мисъл, в която се говори за изкупление чрез вярата. В тази мисъл Павел изразява Закона на Кармата. И на друго място казва: "Затова и ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, когато съдиш другиго. Защото с каквото съдиш другите, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. Аз зная, че Божията съдба е против тези, които вършат такива работи според Истината."
"А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според
делата
му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри
дела
търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро..." /2;5-10/.
По-нататък доизяснява действието на Закона на Кармата, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците, според моето благовестие." След това засяга въпроса за двойната природа на човека - духовния и физическия човек, а също така още по-конкретно дефинира човешката природа, като казва, че човек се състои от тяло, душа и дух. След това говори за слизането на Духа в материята и неговото възлизане. Засята и въпроса за Божествената и човешката Мъдрост, също така и въпроса за яденето на месо и пиенето на вино, за женитбата и други подобни въпроси. По всички тези въпроси съм цитирал мисли в изложението на Посланията.
към текста >>
По-нататък доизяснява действието на Закона на Кармата, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните
дела
на човеците, според моето благовестие."
В тази мисъл Павел изразява Закона на Кармата. И на друго място казва: "Затова и ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, когато съдиш другиго. Защото с каквото съдиш другите, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. Аз зная, че Божията съдба е против тези, които вършат такива работи според Истината." "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро..." /2;5-10/.
По-нататък доизяснява действието на Закона на Кармата, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните
дела
на човеците, според моето благовестие."
След това засяга въпроса за двойната природа на човека - духовния и физическия човек, а също така още по-конкретно дефинира човешката природа, като казва, че човек се състои от тяло, душа и дух. След това говори за слизането на Духа в материята и неговото възлизане. Засята и въпроса за Божествената и човешката Мъдрост, също така и въпроса за яденето на месо и пиенето на вино, за женитбата и други подобни въпроси. По всички тези въпроси съм цитирал мисли в изложението на Посланията. В 13-та глава от Първо послание към коринтяните разглежда подробно въпроса за Любовта.
към текста >>
49.
19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И
дело
на Твоите ръце е Небето;
"А за Сина казва: - "Твоят Престол, о, Боже, е до вечни векове; И скиптърът на Твоето Царство е скиптър на правота." "Възлюбил си Правда и намразил си беззаконие; Затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя." /1;9/. "И пак: "В начало Ти, Господи, си основал земята,
И
дело
на Твоите ръце е Небето;
Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш,[/left] Да! Те всички ще овехтеят като дреха, И като одежда ще ги свиеш, И те ще бъдат изменени;
към текста >>
И поставил си го над
делата
на ръцете Си;
"Но някой е засвидетелствал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш? Ти си го направил само малко по-долен от ангелите. Със слава и чест си го увенчал,
И поставил си го над
делата
на ръцете Си;
Всичко си подчинил под нозете му."/2;6-8/. "А като му е подчинил всичко, не е оставил нищо непод- чинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено." /2;8/. "Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-до- лен от ангелите, че е увенчан със слава и чест, поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт е Божията благодат, за всеки човек."/2;9/. "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение." /2;10/. "Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя;
към текста >>
"Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви
дела
, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин. Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане. Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /5;7-14/.
"Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви
дела
, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. "Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват." /6;4-6/. "Така щото чрез две неизменни неща, в които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/. "Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/. "А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/.
към текста >>
"Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите
дела
, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват." /6;4-6/.
Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /5;7-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/.
"Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите
дела
, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват." /6;4-6/.
"Така щото чрез две неизменни неща, в които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/. "Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/. "А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/. "Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/. "А безспорно по-долният се благославя от по-горния." /7,7/.
към текста >>
"И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзнове- ние да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри
дела
." /10;19-24/.
защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност, (понеже законът не е усъвършенствал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога."/7,15-19/. "И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като казва: Ти си свещеник до века", толкоз на по-добър Завет Исус стана поръчител." /7,20-22/. "При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго." /7;23-24/. "Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях. Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата." /7;25-26/.
"И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзнове- ние да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри
дела
." /10;19-24/.
"Тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо пролятата при Завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта." /10;29/. "Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздеяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си." Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог." /10;30-31/. "А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат." /11;1/. "Защото поради нея за старовременните добре се свиде- телствуваше." /11;2/. "С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието Слово, тъй щото видимото не стана от видими неща." /11;3/.
към текста >>
50.
5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той иска да може да вижда в Божествения план на световете, за да бъде сътрудник на Бога в Неговото
дело
.
При тази фаза на развитието пред ученика се откриват два пътя - пътят на Бялата магия, на Бялото Братство и пътят на Черната магия - на Черното братство. Както е представено в петия Аркан, ученикът в бялото облекло мисли честно, което е показано с това, че той държи дясната си ръка върху сърцето си. Неговите стремежи са чисти. Той иска да напредва. Неговият стремеж е към познаване на Божественото.
Той иска да може да вижда в Божествения план на световете, за да бъде сътрудник на Бога в Неговото
дело
.
Той иска да помага, да служи, да бъде полезен, да върви в Пътя на Светлината и Любовта. Съвсем друг е ученикът в черното. Той също иска да учи, иска да знае, да може, но неговите стремежи са нечисти. Той търси познанието и властта по егоистични причини. Лакомството за пари и удоволствия изпълват неговото сърце.
към текста >>
В хороскопа този Аркан съветва: преди да кажеш на един човек дали той е щастлив или нещастен, узнай как той е употребил волята си, защото всеки човек се създава по образа на неговите
дела
.
Той ще падне и ще се провали поради своя егоизъм. В Божествения свят този Аркан символизира всемирния Закон, регулатор на безкрайните прояви на Битието. В умствения свят отношенията на Абсолютното Същество към относителните същества, от Безкрайното към крайното. Във физическия свят — вдъхновението, предавано от трептенията на астралния флуид. Изпитването на свободата на действие на човека в непреодолимия кръг на всемирния Закон.
В хороскопа този Аркан съветва: преди да кажеш на един човек дали той е щастлив или нещастен, узнай как той е употребил волята си, защото всеки човек се създава по образа на неговите
дела
.
Всеки човек се намира под влиянието на един добър или на един лош дух. Човек трябва да се съсредоточи в мълчание и усамотение, за да може да чуе какво му говори вътрешният глас, който ще му покаже кой е добрият дух и кой е лошият дух, и ще му покаже да следва съвета на добрия дух.
към текста >>
51.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
МОХАМЕД И НЕГОВОТО
ДЕЛО
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ
МОХАМЕД И НЕГОВОТО
ДЕЛО
В Арабия, респективно в арабския свят Бялото Братство е имало свои центрове още от древно египетско време. Тук е бил и Иетро, при когото Мойсей избяга и при когото стоял 40 години. Тук е имало пренесени мистерии от Лемурия и Атлантида. Тук според преданието идва и апостол Павел след срещата си с Христа и Дамаск. Тук идва по-късно Христи-ян Розенкройц и вероятно и основателят на богомилството - Боян Магът.
към текста >>
После постарайте се да се надпреварвате едни други в добри
дела
, всички вие ще се обърнете към Бога и тогаз Той ще ви покаже в какво сте се различавали." (Кор.гл5и6)
Бог е покровител на верните. Кой е този, който по религиозни работи е сторил повече от човека, койго е бил покорен Богу, пазил е Правдата и е следвал закона на Авраам, правоверущият? - Защото Бог направи Авраам свой приятел." (Кop. гл.4) Бог казва: "На всекиго от вас ние сме дали по един закон и открили един път. И ако да беше угодно на Бога Той сигурно би направил от всички народи един единствен народ, но Той е намерил за добре да даде на различните народи различни закони, за да може да изпита всекиго от тях според дадения му закон.
После постарайте се да се надпреварвате едни други в добри
дела
, всички вие ще се обърнете към Бога и тогаз Той ще ви покаже в какво сте се различавали." (Кор.гл5и6)
Според учението на Мохамед има четири велики Архангели, които управляват непосредствено подир самия Бог. Те са следните: Михаил - ангел,който закриля, Гавраил - ангел, който разнася Божиите послания, Азраил - ангел на смъртта и Исрафаил - ангел на Тръбата на Страшния съд. След това идат тези ангели, които отбелязват делата на хората, като двама по двама са привързани към всеки човек. После легионите-ангели, които живеят около нас, прилагат Божествените закони, изпълняват Божествената воля и ръководят стъпките на хората, защитават ги и ги закрилят от опастност. След това идват ниските класове от духовни същества.
към текста >>
След това идат тези ангели, които отбелязват
делата
на хората, като двама по двама са привързани към всеки човек.
Бог казва: "На всекиго от вас ние сме дали по един закон и открили един път. И ако да беше угодно на Бога Той сигурно би направил от всички народи един единствен народ, но Той е намерил за добре да даде на различните народи различни закони, за да може да изпита всекиго от тях според дадения му закон. После постарайте се да се надпреварвате едни други в добри дела, всички вие ще се обърнете към Бога и тогаз Той ще ви покаже в какво сте се различавали." (Кор.гл5и6) Според учението на Мохамед има четири велики Архангели, които управляват непосредствено подир самия Бог. Те са следните: Михаил - ангел,който закриля, Гавраил - ангел, който разнася Божиите послания, Азраил - ангел на смъртта и Исрафаил - ангел на Тръбата на Страшния съд.
След това идат тези ангели, които отбелязват
делата
на хората, като двама по двама са привързани към всеки човек.
После легионите-ангели, които живеят около нас, прилагат Божествените закони, изпълняват Божествената воля и ръководят стъпките на хората, защитават ги и ги закрилят от опастност. След това идват ниските класове от духовни същества. Те са пет класа по един за всеки елемент. Ислямът проповядва за седморността на Небето и седморността на ада. Най-после те вярват в дявола, когото наричат Ибрис, който станал против Бога и със своите ангели е паднал от Небесата и е станал низ на атмосферата и враг на човека.
към текста >>
Когато той умре, хората ще питат какви богатства остави, но ангелите, които ще го изпитват зад гроба ще го питат какви
дела
е пратил напред (Из еднаМохамедова проповед)
Обаче той не се опитва да се изкатери на скалата. Кой би ти побегнал да разбереш какво нещо е тази скала? - Да се изкатериш, това значи да освободиш пленника и да нахраниш в гладни дни сирака, твоя роднина, който лежи на земята. Тези, които правят това и са между верующите и поддържат помежду си милосърдието, тези ще бъдат отделени от дясната страна." (Кор.гл.40) "Истинската съдба на човека в другия живот е доброто, което той е правил на подобните си в настоящето.
Когато той умре, хората ще питат какви богатства остави, но ангелите, които ще го изпитват зад гроба ще го питат какви
дела
е пратил напред (Из еднаМохамедова проповед)
Според учението на Мохамед мъжете и жените са с равни права пред Бога и пред закона. Личните длъжности, които мохамеданинът трябва да изпълнява са следните пет: 1. Калимах или верую - няма друг Бог освен Бога и Мохамед е Негов пророк. 2. Закат или даване милостиня, която човек трябва да практикува към странници, бедни, сираци и роби. "Всяко добро дело е едно благодеяние.
към текста >>
"Всяко добро
дело
е едно благодеяние.
Когато той умре, хората ще питат какви богатства остави, но ангелите, които ще го изпитват зад гроба ще го питат какви дела е пратил напред (Из еднаМохамедова проповед) Според учението на Мохамед мъжете и жените са с равни права пред Бога и пред закона. Личните длъжности, които мохамеданинът трябва да изпълнява са следните пет: 1. Калимах или верую - няма друг Бог освен Бога и Мохамед е Негов пророк. 2. Закат или даване милостиня, която човек трябва да практикува към странници, бедни, сираци и роби.
"Всяко добро
дело
е едно благодеяние.
Да увещаваш подобните си да познаят добродетелите е равносилно на милостиня. Да помогнеш на слепеца е милостиня. Да отмахнеш от пьтя камъни, тръни и други такива пречки е милостиня. Да подадеш вода на жадния е милостиня." (Кор.гл.2) 3. Салат - различните пет часове, определени за молитва.
към текста >>
В една от своите проповеди Мохамед казва: "Придобийте знания, защото този, който го придобие в пътя на Бога, върши
дело
на милосърдие.
3. Салат - различните пет часове, определени за молитва. 4. Роза - тридесетдневния пост на Рамазама. 5. Хажита - поклонението в Мека. Това са петте длъжности, които трябва да изпълняват всички. Виното е строго забранено.
В една от своите проповеди Мохамед казва: "Придобийте знания, защото този, който го придобие в пътя на Бога, върши
дело
на милосърдие.
Този, който говори за него, хвали Бога. Този, който го търси, боготвори Бога. Този, който разпространява познанието прави милостиня. И този, който го дава на този. комуто то подхожда,извършва един акт на преданност към Бога.
към текста >>
52.
БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тънки миниатюри, пергаменти с извитъци, плетеници и заглавки, мозайка, резбарска златна работа, стъклени детайли, книги на строгост и проникновение, бранни доспехи, изваяния, съсъди, старинни одежди, летописи на минали времена и начертания на идни — това е средата, която дава почва за работа на оногова, който трябваше да даде най-добрата българска книга, най-дълбоката теория на вечните искания и най-тънкото
дело
на човешкото осъществяване."
проповедник и разпространител на учението." Учителя Един летописец от десети век пише подробно за императорската /Магнаурската/ школа във Византия, където се възпитавали наследниците на престола. Понеже по това време още от Симеонови дни между Преслав и Византия имало връзка на приятелство, макар и не на интимност, и един от българските наследници на престола — Боян-Вениамин беше изпратен да се учи там. Поставен в двора на хитрите ромеи, между тънките оплитания на античния ум и на византийската сръчност, посред паметниците на великото онова изкуство, за което подробно разказва Константин Седми Багренородни в своите летописи, ние можем да си представим впечатленията, които е трябвало да упражнят ранните търсения на необикновения юноша.
Тънки миниатюри, пергаменти с извитъци, плетеници и заглавки, мозайка, резбарска златна работа, стъклени детайли, книги на строгост и проникновение, бранни доспехи, изваяния, съсъди, старинни одежди, летописи на минали времена и начертания на идни — това е средата, която дава почва за работа на оногова, който трябваше да даде най-добрата българска книга, най-дълбоката теория на вечните искания и най-тънкото
дело
на човешкото осъществяване."
В тази среда от изкуство, форма и начертания, дето го бе поставил народностния каприз на една национална съдба, Боян живя няколко години. В тази школа на ромейските наследници той срещна две лица, които трябваше да играят своята роля в идните събития и да дадат дан на почит Бояну — Мария, внучка на Роман Лакатник, също се учеше там. Един от главните възпитатели на имперската школа ни казват, че е бил Николай Мистик — канонист, литератор и философ, чието име е влязло в историята. Тези две лица — княгиня Мария и Николай Мистик, ясно очертават фона на оная странна школа, дето чудните събития трябва да заченат и родят между два набелязани полюса — тънката измамна красота на чара и дълбоката трескава бръчка на мисълта. Нека се спрем и видим впечатлението, което младият мислител може да остави върху тези две лица, защото то е характерно.
към текста >>
Лиутпранд, епископ кремонски, който в своето звание посланик на императора Отон Втори е бил дохождал в Преслав два пъти и няколко пъти във Византия и се силно заинтересувал от личността и
делата
на Бояна, той ни е оставил две-три думи за него: „... А Вениамин-Боян, беше силен в магия, вълшебство и тайно очарование" — пише той.
Но студен е бил Боян — и онова, което говорят за мраморната колона, не е легенда, а истина. Той казвал на царица Мария: „Върви си! Не ме доближавай! Иди си! Прегърни по-скоро тези мрамори, те биха те стоплили повече, защото аз съм постуден от тях."
Лиутпранд, епископ кремонски, който в своето звание посланик на императора Отон Втори е бил дохождал в Преслав два пъти и няколко пъти във Византия и се силно заинтересувал от личността и
делата
на Бояна, той ни е оставил две-три думи за него: „... А Вениамин-Боян, беше силен в магия, вълшебство и тайно очарование" — пише той.
И знае се, че отпосле десет години след ония времена на първо далечно благоговение, кремонския епископ тайно посетил Бояна във Византия и е получил от него магичен жезъл и пръстен. Лиутпранд, зрял мъж вече, разнася в своята родина ученията на вълшебника и разпратил ученици да основат центрове и да преписват първите легенди за Бояна. Цитираните редове на германския владика изразяват по-скоро възхищение пред магичната мощ на Бояна, но те не ни дават никакви сведения за неговата работа като маг. Каква е работата на този странен младеж, който още на 16 годишната си възраст владеел ключовете на Великото Дело? Знае се, че онзи, който притежава ключовете на Великото Дело, е господар на живота и смъртта.
към текста >>
Каква е работата на този странен младеж, който още на 16 годишната си възраст владеел ключовете на Великото
Дело
?
Прегърни по-скоро тези мрамори, те биха те стоплили повече, защото аз съм постуден от тях." Лиутпранд, епископ кремонски, който в своето звание посланик на императора Отон Втори е бил дохождал в Преслав два пъти и няколко пъти във Византия и се силно заинтересувал от личността и делата на Бояна, той ни е оставил две-три думи за него: „... А Вениамин-Боян, беше силен в магия, вълшебство и тайно очарование" — пише той. И знае се, че отпосле десет години след ония времена на първо далечно благоговение, кремонския епископ тайно посетил Бояна във Византия и е получил от него магичен жезъл и пръстен. Лиутпранд, зрял мъж вече, разнася в своята родина ученията на вълшебника и разпратил ученици да основат центрове и да преписват първите легенди за Бояна. Цитираните редове на германския владика изразяват по-скоро възхищение пред магичната мощ на Бояна, но те не ни дават никакви сведения за неговата работа като маг.
Каква е работата на този странен младеж, който още на 16 годишната си възраст владеел ключовете на Великото
Дело
?
Знае се, че онзи, който притежава ключовете на Великото Дело, е господар на живота и смъртта. Той е един Велик посветен, на когото са разкрити всички тайни на трите свята. Той е бил във връзка с великите разумни същества на Космоса и се ползва от тяхната сила и подкрепа. Познава скритите сили на Природата и ги използва за благото и доброто на хората. Затова той може да лекува всички болести и да възкресява мъртви.
към текста >>
Знае се, че онзи, който притежава ключовете на Великото
Дело
, е господар на живота и смъртта.
Лиутпранд, епископ кремонски, който в своето звание посланик на императора Отон Втори е бил дохождал в Преслав два пъти и няколко пъти във Византия и се силно заинтересувал от личността и делата на Бояна, той ни е оставил две-три думи за него: „... А Вениамин-Боян, беше силен в магия, вълшебство и тайно очарование" — пише той. И знае се, че отпосле десет години след ония времена на първо далечно благоговение, кремонския епископ тайно посетил Бояна във Византия и е получил от него магичен жезъл и пръстен. Лиутпранд, зрял мъж вече, разнася в своята родина ученията на вълшебника и разпратил ученици да основат центрове и да преписват първите легенди за Бояна. Цитираните редове на германския владика изразяват по-скоро възхищение пред магичната мощ на Бояна, но те не ни дават никакви сведения за неговата работа като маг. Каква е работата на този странен младеж, който още на 16 годишната си възраст владеел ключовете на Великото Дело?
Знае се, че онзи, който притежава ключовете на Великото
Дело
, е господар на живота и смъртта.
Той е един Велик посветен, на когото са разкрити всички тайни на трите свята. Той е бил във връзка с великите разумни същества на Космоса и се ползва от тяхната сила и подкрепа. Познава скритите сили на Природата и ги използва за благото и доброто на хората. Затова той може да лекува всички болести и да възкресява мъртви. Той е господар на формата и може да става видим и невидим" и да се пренася на далечни разстояния и може да заема каквато форма пожелае.
към текста >>
От тези двама непознати окултни Учители от Сирия Боян получил ключовете на Великото
Дело
и станал посветен.
Те го дирили и в двореца, където той живеел. Нощем се губели някъде и пак ги виждали във Византия винаги заедно, винаги мълчаливи и скришом разговарящи. Това обърнало внимание и на Николай Мистик и той започнал да се безпокои за намеренията и плановете на ученика си. На два пъти те напущали Византия и отивали някъде на Изток с гемия. Един ден след едно такова пътуване Боян се върнал сам и върху ръката му блестял пръстен с оникс и изумруд, белег на високо посвещение и на лицето — черно покривало, символ на дискретност и пазене на тайна.
От тези двама непознати окултни Учители от Сирия Боян получил ключовете на Великото
Дело
и станал посветен.
Те събуждат архангела в него и го подготвят за неговата мисия. Знае се от* окултната наука, както вече казах, че в Сирия, в областта на Дамаск, има в етерния свят един окултен център. Затова там Христос се яви на апостол Павел. Оттам и Боян получава своето посвещение. Там по-късно и Християн Розенкройц получава своето посвещение.
към текста >>
И Щайнер в своята сказка Християн Розенкройц и Буда казва: „През десетия век на западния бряг на Черно море е имало окултна школа, където са идвали да проповядват Християн Розенкройц и Буда." Тази мисъл потвърждава гореказаното, че когато се яви един посветен във физическия свят, зад него стоят всички посветени и работници за Великото
Дело
от миналото.
Там, където то се установи, се развива и цъфти култура и цивилизация. То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Германия, Франция и сега постепенно преминава между българите и славянството." На друго място Учителя казва: „Всеки един от трите клона на Бялото Братство се ръководи от един Велик посветен." И когато на дадено място трябва да се създаде един окултен център на физическия свят, един Велик посветен се въплътява и цялото Братство, за което говори Учителя, стои зад него. То е тил, а той е на предна линия. Всички посветени, които са работили в миналите културни епохи, се събират около него като негов тил и му помагат. Същото става и при Боян Мага, Той е пратеник на Бялото Братство да основе един окултен център в България, като проявление на Третия клон на Братството, който клон почва от Египет, след това минава в Персия, Арабия, Мала Азия и оттам преминава в България.
И Щайнер в своята сказка Християн Розенкройц и Буда казва: „През десетия век на западния бряг на Черно море е имало окултна школа, където са идвали да проповядват Християн Розенкройц и Буда." Тази мисъл потвърждава гореказаното, че когато се яви един посветен във физическия свят, зад него стоят всички посветени и работници за Великото
Дело
от миналото.
Така че за нас Богомилството не е едно случайно явление, резултат на някакви физически причини, но е дело на Бялото Братство, което иска да създаде един окултен център, чрез който да даде импулс за духовното повдигане на българския народ и оттам на целия европейски свят. И богомилите, начело с Бояна, направиха много в това отношение, но реакцията беше силна и се опита да унищожи това дело. Но един път семената посятй, те дадоха своя плод за развитието на културата в Европа и сега за делото на Бялото Братство в България. Защото Учителя казва, че сегашните ученици на Бялото Братство в България са някогашните богомили.
към текста >>
Така че за нас Богомилството не е едно случайно явление, резултат на някакви физически причини, но е
дело
на Бялото Братство, което иска да създаде един окултен център, чрез който да даде импулс за духовното повдигане на българския народ и оттам на целия европейски свят.
То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Германия, Франция и сега постепенно преминава между българите и славянството." На друго място Учителя казва: „Всеки един от трите клона на Бялото Братство се ръководи от един Велик посветен." И когато на дадено място трябва да се създаде един окултен център на физическия свят, един Велик посветен се въплътява и цялото Братство, за което говори Учителя, стои зад него. То е тил, а той е на предна линия. Всички посветени, които са работили в миналите културни епохи, се събират около него като негов тил и му помагат. Същото става и при Боян Мага, Той е пратеник на Бялото Братство да основе един окултен център в България, като проявление на Третия клон на Братството, който клон почва от Египет, след това минава в Персия, Арабия, Мала Азия и оттам преминава в България. И Щайнер в своята сказка Християн Розенкройц и Буда казва: „През десетия век на западния бряг на Черно море е имало окултна школа, където са идвали да проповядват Християн Розенкройц и Буда." Тази мисъл потвърждава гореказаното, че когато се яви един посветен във физическия свят, зад него стоят всички посветени и работници за Великото Дело от миналото.
Така че за нас Богомилството не е едно случайно явление, резултат на някакви физически причини, но е
дело
на Бялото Братство, което иска да създаде един окултен център, чрез който да даде импулс за духовното повдигане на българския народ и оттам на целия европейски свят.
И богомилите, начело с Бояна, направиха много в това отношение, но реакцията беше силна и се опита да унищожи това дело. Но един път семената посятй, те дадоха своя плод за развитието на културата в Европа и сега за делото на Бялото Братство в България. Защото Учителя казва, че сегашните ученици на Бялото Братство в България са някогашните богомили.
към текста >>
И богомилите, начело с Бояна, направиха много в това отношение, но реакцията беше силна и се опита да унищожи това
дело
.
То е тил, а той е на предна линия. Всички посветени, които са работили в миналите културни епохи, се събират около него като негов тил и му помагат. Същото става и при Боян Мага, Той е пратеник на Бялото Братство да основе един окултен център в България, като проявление на Третия клон на Братството, който клон почва от Египет, след това минава в Персия, Арабия, Мала Азия и оттам преминава в България. И Щайнер в своята сказка Християн Розенкройц и Буда казва: „През десетия век на западния бряг на Черно море е имало окултна школа, където са идвали да проповядват Християн Розенкройц и Буда." Тази мисъл потвърждава гореказаното, че когато се яви един посветен във физическия свят, зад него стоят всички посветени и работници за Великото Дело от миналото. Така че за нас Богомилството не е едно случайно явление, резултат на някакви физически причини, но е дело на Бялото Братство, което иска да създаде един окултен център, чрез който да даде импулс за духовното повдигане на българския народ и оттам на целия европейски свят.
И богомилите, начело с Бояна, направиха много в това отношение, но реакцията беше силна и се опита да унищожи това
дело
.
Но един път семената посятй, те дадоха своя плод за развитието на културата в Европа и сега за делото на Бялото Братство в България. Защото Учителя казва, че сегашните ученици на Бялото Братство в България са някогашните богомили.
към текста >>
Но един път семената посятй, те дадоха своя плод за развитието на културата в Европа и сега за
делото
на Бялото Братство в България.
Всички посветени, които са работили в миналите културни епохи, се събират около него като негов тил и му помагат. Същото става и при Боян Мага, Той е пратеник на Бялото Братство да основе един окултен център в България, като проявление на Третия клон на Братството, който клон почва от Египет, след това минава в Персия, Арабия, Мала Азия и оттам преминава в България. И Щайнер в своята сказка Християн Розенкройц и Буда казва: „През десетия век на западния бряг на Черно море е имало окултна школа, където са идвали да проповядват Християн Розенкройц и Буда." Тази мисъл потвърждава гореказаното, че когато се яви един посветен във физическия свят, зад него стоят всички посветени и работници за Великото Дело от миналото. Така че за нас Богомилството не е едно случайно явление, резултат на някакви физически причини, но е дело на Бялото Братство, което иска да създаде един окултен център, чрез който да даде импулс за духовното повдигане на българския народ и оттам на целия европейски свят. И богомилите, начело с Бояна, направиха много в това отношение, но реакцията беше силна и се опита да унищожи това дело.
Но един път семената посятй, те дадоха своя плод за развитието на културата в Европа и сега за
делото
на Бялото Братство в България.
Защото Учителя казва, че сегашните ученици на Бялото Братство в България са някогашните богомили.
към текста >>
53.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Кои бяха тези двама непознати, чиито имена не са записани, но чиито
дела
никой не може да отрече, защото те са един факт в световната история, и чието учение е пуснало кълнове от северния полюс до екватора и от Китай до Мексико?
Параскева" става център на Новото учение и там се групират онези хора, които ще играят в историята на света една роля неблагодарна, лишена от сладостта на признанието, но велика, чиста и пълна със строга святост. Там се срещат първите ученици, там външните, след като приемат учението и получат известно посвещение, според степента на своето развитие, дават обещание да бъдат послушни и да мълчат като риби. Оттам се запалва огънят, който отначало слабо гори, но после се усилва и лумва в голям огън, чиито пламъци целят да пречистят света, огънят, чиито пламъци трябва да изгорят и самите причинители на пожара, които се самопожертват, за да повдигнат света с една крачка напред. Там дохождат и двамата непознати сирийци. Тези непознати изрекли пред учениците онези тайнствени слова Талита Куми, които трябваше да възкресят душите на българите за нов живот и да родят духовната Зора на българите.
Кои бяха тези двама непознати, чиито имена не са записани, но чиито
дела
никой не може да отрече, защото те са един факт в световната история, и чието учение е пуснало кълнове от северния полюс до екватора и от Китай до Мексико?
Те са присъствали при Тайната на Голгота и са първомайсторите на Светата Тайнопис и Западът не познава велика мисъл, ярко дело и широк устрем, които да не се съобразяват с техните думи, жест и благословение. Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд. Тези двама непознати са двама от Учителите на Западното езотерично Предание. Общо тези учители са четирима, един от които е този, когото Западът наричат Князът, познат като Християн Розенкройц. Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева".
към текста >>
Те са присъствали при Тайната на Голгота и са първомайсторите на Светата Тайнопис и Западът не познава велика мисъл, ярко
дело
и широк устрем, които да не се съобразяват с техните думи, жест и благословение.
Там се срещат първите ученици, там външните, след като приемат учението и получат известно посвещение, според степента на своето развитие, дават обещание да бъдат послушни и да мълчат като риби. Оттам се запалва огънят, който отначало слабо гори, но после се усилва и лумва в голям огън, чиито пламъци целят да пречистят света, огънят, чиито пламъци трябва да изгорят и самите причинители на пожара, които се самопожертват, за да повдигнат света с една крачка напред. Там дохождат и двамата непознати сирийци. Тези непознати изрекли пред учениците онези тайнствени слова Талита Куми, които трябваше да възкресят душите на българите за нов живот и да родят духовната Зора на българите. Кои бяха тези двама непознати, чиито имена не са записани, но чиито дела никой не може да отрече, защото те са един факт в световната история, и чието учение е пуснало кълнове от северния полюс до екватора и от Китай до Мексико?
Те са присъствали при Тайната на Голгота и са първомайсторите на Светата Тайнопис и Западът не познава велика мисъл, ярко
дело
и широк устрем, които да не се съобразяват с техните думи, жест и благословение.
Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд. Тези двама непознати са двама от Учителите на Западното езотерично Предание. Общо тези учители са четирима, един от които е този, когото Западът наричат Князът, познат като Християн Розенкройц. Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". В този манастир Боян, на 12 април 928 г.
към текста >>
среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на
делото
, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа.
Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд. Тези двама непознати са двама от Учителите на Западното езотерично Предание. Общо тези учители са четирима, един от които е този, когото Западът наричат Князът, познат като Християн Розенкройц. Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". В този манастир Боян, на 12 април 928 г.
среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на
делото
, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа.
Боян му обяснява учението и неговата мисия и му съобщава, че двама сирийци на другата вечер ще присъстват там. На 13 април двамата непознати се явяват в подземната зала на манастира и там намират Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки /Камерун Добровницки/, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преславски и Светомир Македонец — всичко са дванадесет. Двамата непознати приемат клетвата-обещание на дванадесетте и дават на Бояна онези двадесет и две таблици, които езотерично се наричат Богомилско Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат и първообраза на Йоановото Евангелие. Те слагат върху Олтаря едно старо изваяние на петолъчна звезда, около която се виждат наредени зодиакалните знаци и дванадесет чаши, което изваяние обладава голяма магическа сила. После сирийците благославят присъстващите и си отиват.
към текста >>
Там
делото
имало нечуван успех между гърците и островяните.
По занятие той е бил ваятел и мозаист, умел преписвач на ръкописи и е работил при Боян още през времето на неговите школски дни. Преписвал му е ръкописи, които е вземал от императорската библиотека чрез Никита и Николай Мистик. Оттам той бил запознат от интересите на Боян към известен род книжнина и го е питал често по ред въпроси и получавал отговори, които го учудвали по своята дълбочина. Привързан към Боян с онова безмерно почитание, което се приближава до благоговение и тайнствен страх, той заслужил скоро доверието му и влязъл между учениците. Когато тези ученици излезли да разпространяват учението, което трябвало да разрушава и гради едновременно, Василий бил пратен за ръководител на братството в Кипър.
Там
делото
имало нечуван успех между гърците и островяните.
Кипърското братство достигнало до високата чест Боян и Богомил на два пъти да го посетят. Дълги години работил Василий Византиец в островите, обикалял повечето Малоазийски брегове, минавал често през Александрия, Крит и Малта, дето имало три братства, ръководени от негови близки ученици. Той не е писал нищо. Един от активните ученици на Боян е и Теодор Преславец, ръководител на Средечкото братство. Еднакво прочут и като оратор, и като писател, става най-предания помощник на Богомил в работата му из България.
към текста >>
Книгата има 22 глави, в които дава страшните картини на онова, което в Средновековието се е наричало Великото
Дело
.
Книгата има 364 листа. На всяка страница се намират рисунки, които изясняват мистичното, магичното и митичното изображение на влиянията на този ден. Ред сфери се кръстосват, грубо дадени, свързват се с магични фигури — библейски лица, растения, апокалиптични атрибути и животни. Тук ясно личи влиянието на Богомилското Таро. Друга негова книга е Митарствата на душата.
Книгата има 22 глави, в които дава страшните картини на онова, което в Средновековието се е наричало Великото
Дело
.
Иисус слиза в ада, който се пази от голям змей, за да посети местата на митарствата. На всяка врата стои съответен надпис, изясняващ стадията, през която душата минава. Всички врати са 21. Толкова загадки трябва да разреши душата, толкова подвизи трябва да извърши човешкия дух. Друг работник в полето на Богомилството е Камерун Дубровнишки, родом от Александрия, учен, дълбоко просветен човек.
към текста >>
Характерна за неговото книжно
дело
е онази черта, която го доближава до диалектиката на Платона и първите неоплатоници.
На всяка врата стои съответен надпис, изясняващ стадията, през която душата минава. Всички врати са 21. Толкова загадки трябва да разреши душата, толкова подвизи трябва да извърши човешкия дух. Друг работник в полето на Богомилството е Камерун Дубровнишки, родом от Александрия, учен, дълбоко просветен човек. Той е бил ръководител в Дубровник и е написал няколко ценни книги.
Характерна за неговото книжно
дело
е онази черта, която го доближава до диалектиката на Платона и първите неоплатоници.
Първата от книгите му е наречена За Тайната вечеря и в нея говори за две неща — за Тайната вечеря на човека и за Тайната вечеря на Вселената. Другата му книга е озаглавена Енигми за Чашата. В нея разглежда Тайните на първия момент от Великото Дело и разглежда Тайната на Светия Граал. Друга негова работа е Книга за домовете. В нея разглежда дванадесетте зодиакални знаци и техните митични и алхимични образи.
към текста >>
В нея разглежда Тайните на първия момент от Великото
Дело
и разглежда Тайната на Светия Граал.
Друг работник в полето на Богомилството е Камерун Дубровнишки, родом от Александрия, учен, дълбоко просветен човек. Той е бил ръководител в Дубровник и е написал няколко ценни книги. Характерна за неговото книжно дело е онази черта, която го доближава до диалектиката на Платона и първите неоплатоници. Първата от книгите му е наречена За Тайната вечеря и в нея говори за две неща — за Тайната вечеря на човека и за Тайната вечеря на Вселената. Другата му книга е озаглавена Енигми за Чашата.
В нея разглежда Тайните на първия момент от Великото
Дело
и разглежда Тайната на Светия Граал.
Друга негова работа е Книга за домовете. В нея разглежда дванадесетте зодиакални знаци и техните митични и алхимични образи. Описва в образи пътя на Слънцето и планетите през дванадесетте знака, като почва от пролетната равноденствена точка, което е начало на знака Овен. 1. Овен е символ на жертвата, Агнецът заклан върху равноденствения кръст. Там е главата на Небесния Човек.
към текста >>
6. Ключ на деянията — подвизи,
дела
, изпитания, посвещения, загадки.
1. Азбучен ключ на човешките имена с превод, тълкуване, езотерична легенда, мистични начертания и кабалистично значение. 2. Ключ на имена Божии с гностично кабалистично указание, значения, магични действия, седем произношения и скъпоценните камъни, отговарящи на всяко име. 3. Ключ на митовете на всички времена и религии. 4. Ключ на ангелските йерархии — признаци, деления, влияния, молитви, заклинания, дни и часове. 5. Ключ на страните — страни, градове, острови, области с тълкуване на езотеричните значения и зодиакалните знаци, под които се намират.
6. Ключ на деянията — подвизи,
дела
, изпитания, посвещения, загадки.
7. Ключ на символите — пентакли, букви, цифри, линии, знакове, образи и пр. 8. Ключ на службите — култове, церемонии, одежди, молитви, жертви, ръкополагания, Тайнства, треби. 9. Ключ на Тайните — Мистерии и секретни церемонии. Книгата е от огромно значение. Единствената книга, дето са запазени и изложени точно и строго ключовете на едно тайно общество.
към текста >>
Духовната верига от устрем, мисъл и чиста ревност за
делото
трябвало да роди буря, да разрови въглените на жадно духовно дирене — и метежът се наложи.
В наши дни това звучи като съдбоносно пророчество, но тогава, в далечната епоха на устрем и борба, тези думи са звучали само като строга увереност. Учениците, за които споменахме по-горе, са били изпращани през 928-929 година. Те се пръснали по света и работили, разнасяли учението и създавали братства, като по някой път минавали през България, за да искат насока и осветление. Нуждите на времената са били наложили всеки да бъде сам съдник и ръководител, като се придържа към основните Принципи, получени от Боян, понеже нямало нито време, нито възможност да се искат наставления по всички въпроси. Но за направеното се е долагало.
Духовната верига от устрем, мисъл и чиста ревност за
делото
трябвало да роди буря, да разрови въглените на жадно духовно дирене — и метежът се наложи.
Той дойде по шаблона на онези исторически закони, които еднакво извикват падането на снежинките и падането на метеора и сега трябваше метеорът да падне. По времето, когато Боян започна своята дейност, както дворецът, така и църквата, бяха потънали в разкош и разврат и народът не можеше да вярва в догмите на една вяра, чиито представители не живееха по морала на тези догми. Той се отвращаваше от разпътния клир, от разтленните властници — боляри и слабия цар. Политическите условия помогнали на това недоволство да се разрази на няколко пъти. В 928 година, както летописец Кедрин говори, боляри въстанали, за да свалят от преславския трон Петра и да покачат на престола брат му Иван.
към текста >>
7. Великото
Дело
: Притчи /Книга на загадките/ и Савската царица /Соломон и Балкиза/.
1. Магия: Небето /Трите Небеса/ и стълбът — Вавилонската кула. 2. Мистика: Царят на Салим /Мелхиседек/ и търсещата / Каломина/. 4. Езотеризъм: Мойсей, жрецът на Озирис и поклонението на влъхвите /Пътят на звездата/. 5. Ритуал: Скритият — псалом на Слънцето и скритата — песен на Девата. 6. Символика: Соломон /словата на блажения/ и гадателят /Даниил/.
7. Великото
Дело
: Притчи /Книга на загадките/ и Савската царица /Соломон и Балкиза/.
8. Малкото Дело: Блудният син /сватбата на царския син/ и домът /дъщерята на царя/. 9. Апокалиптика: Ездра /видението на Ездра/ и Юда /Иисус на планината/. Освен това по това време Богомил е бил написал 29 легенди. Ето имената им: 1. Изгонването на ангелите
към текста >>
8. Малкото
Дело
: Блудният син /сватбата на царския син/ и домът /дъщерята на царя/.
2. Мистика: Царят на Салим /Мелхиседек/ и търсещата / Каломина/. 4. Езотеризъм: Мойсей, жрецът на Озирис и поклонението на влъхвите /Пътят на звездата/. 5. Ритуал: Скритият — псалом на Слънцето и скритата — песен на Девата. 6. Символика: Соломон /словата на блажения/ и гадателят /Даниил/. 7. Великото Дело: Притчи /Книга на загадките/ и Савската царица /Соломон и Балкиза/.
8. Малкото
Дело
: Блудният син /сватбата на царския син/ и домът /дъщерята на царя/.
9. Апокалиптика: Ездра /видението на Ездра/ и Юда /Иисус на планината/. Освен това по това време Богомил е бил написал 29 легенди. Ето имената им: 1. Изгонването на ангелите 2. Кръстното дърво
към текста >>
54.
НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Богомил не открил пред царя нищо от Тайното учение на Богомилите, но само казал: "Ние сме християни, ние се стремим да заслужим Божията Милост с
дела
, думи и мисъл.
Тогава, по настояването на двамата църковници, царят извикал Богомил и отправил към него въпросите: Той ли е водач на еретиците, що учат те, какви скверни деяния вършат на потулени места, какво замислят против царя и властта и пр. Богомил не отговорил на тези въпроси, а намира причината за метежите в слабостта на царя, разтлението на двора, лукавството на царица Мария, нехайната слабост на болярството. Той казал на царя, че онези духовници, с които той общува, са позор на Христовото Царство и плевели на Божията нива. От този разговор Петър разбрал, че наистина богомилите са безвластници, не търпят господарска власт, но не правят заговори против короната и властта. Те се стремят да пробудят съзнанието на народа за нов живот и така да преобразят обществото и държавата.
Богомил не открил пред царя нищо от Тайното учение на Богомилите, но само казал: "Ние сме християни, ние се стремим да заслужим Божията Милост с
дела
, думи и мисъл.
Ние нищо скверно не вършим. Нищо от Учението на Христа не отричаме, нито изменяме. Ние живеем онова, което са живели първите християни. Проповядваме Словото на Спасението и пазим Христовите овци, разделени на оглашени, вярващи и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк, който напада Божието стадо.
към текста >>
Той подкрепял тайно
делото
на богомилите и бил събрал 123 преписвачи да преписват Бояновите легенди за избрани и съвършени.
Като казал това, Боян напуснал събранието, а след него излезли Никита, Антоний и Лазар. Додето тези четирима в покоите на Бояна говорили за това, което трябва да извършат сега, когато държавата явно убива верните, останалите продължили съвета, като извикали болярите и военоначалниците. Сурсувул казал, че Боян е най-опасният богомил, та трябва да се наблюдава и да се съобщава за онова, което той върши. Царят въстанал срещу това, като заявил, че Боян е прав, а всички те са виновни и че без Бояновата воля той не може да снеме короната. По това време във Византия император бил Константин Седми, който бил под силното влияние на Боян, защото бил тих и добър човек и предразположен към духовен живот.
Той подкрепял тайно
делото
на богомилите и бил събрал 123 преписвачи да преписват Бояновите легенди за избрани и съвършени.
През 956 година се покръстила във Византия руската княгиня-регентка Олга със своята свита от придворни дами, служители и ...* видни руски търговци. Кръстник бил сам Константин. Това покръстване станало по инициативата на Петър Осоговец и Симеон Антипа, които работили в Русия. Русите трябвало да приемат Християнството, за да могат богомилите да работят преди официалната църква да наложи суровите си сухи форми върху духовния живот на онези области. Около това време, през 958 година, един монах се бил заселил в Лесновската гора, на север от Кратово на Лисец планина.
към текста >>
Делото
искало да бъде предотвратен метежът и Богомил трябвало да бъде там да увещава.
Богомилството се развивало широко по този път. В тези глухи гори народът слушал мистичния глас на бледите монаси, който като че идвал от Небето и разкривал на хората Вечната Истина. Боян и Богомил често ходели там. Тук за пръв път богомилските ученици чули легендата за Победния меч, който от ръка на ръка е бил предаван от Вотана още на седмина избраници. През 958 година Боян и Богомил отишли в Лесновския манастир, откъдето Боян отишъл във Византия да се срещне с Непознатите, а Богомил заминал на югозапад, където двама комитополи, които били богомили, замисляли заговор.
Делото
искало да бъде предотвратен метежът и Богомил трябвало да бъде там да увещава.
Още от манастира Боян и Богомил изпратили 8 души с мисия из Хърватско, Босна, Унгария и Галия. Като плод на тази мисия се явили две големи братства — едното в Марсилия, а другото — в Будин, от които впоследствие произлиза това, което е познато в историята като Аблигойство и Катарство. На 30 януари 969 година умира цар Петър от удар. Преди това, на 16 януари 969 година умира Гавраил Лесновски. След смъртта на Петра на престола се възкачва син на Борис Втори, под регенството на Сурсувул.
към текста >>
55.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А у богомилите няма такова противоречие между идеите и
делата
.
Това е едно положение, от което можем да излезем, за да си съставим известно правилно понятие и представа за учението на богомилите. Защото те са били хора умни, сериозни и с дълбока и светла мисъл и не са могли да поддържат неща, които са противоречиви сами по себе си. Щом като са се наричали християни и Евангелието на Йоана им е било настолна книга, те са приемали изцяло Учението на Христа, изложено в Евангелията, в Посланията и Деянията на апостолите и няма в тяхното учение място за някакъв дуализъм. Аз изясних в предишните глави как те са разбирали Сатанаил и неговата дейност — като слуга на Бога и изпълнител на Неговата Воля. Можем да кажем, че те са наследници на езотеричната традиция на Християнството и са имали дълбоки разбирания за мировите закони и тяхното проявление, която традиция официалната църква отхвърля, като приема само буквата на Християнството, а в живота си остава езичеството.
А у богомилите няма такова противоречие между идеите и
делата
.
Те каквото говорили и учели, го прилагали в живота си. У тях, както вече изтъкнах, най-свещено и почитано е било Евангелието на Йоана, в което намираме най-пълно и дълбоко изложено езотеричното учение на Христа. От друга страна, според съвременната окултна наука, изнесена от Учителя, богомилите са ученици на Третия клон на Бялото Братство, следователно в тяхното учение ние трябва да открием учението на Бялото Братство, което лежи също и в основата на Християнството, което е плод на Втория клон на Бялото Братство. В тази светлина ще се опитам да изнеса учението на богомилите. Богомилите не са секта, не са религиозно общество, както се разбира обикновено сега.
към текста >>
Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително
дело
за човечеството.
А Посланието към Тимотея, 6-та глава, 16-ти стих казва: "Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, Комуто да бъде чест и вечна сила." Йоан казва: "Той е познат от Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие", сиреч на посветените, на съвършените. Павел също казва: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват." Тази идея за Бога и за Неговото познаване, изявен чрез Сина, е основа на християнското езотерично учение и следователно и на богомилите, които се наричали християни и приемали изцяло Новия Завет. Този Бог, за Когото Павел говори и Който е познат на посветените, е скрит дълбоко във всяка душа и езотеричното християнство и богомилите посочват Път, по който човек може да стигне до Него и да Го познае. И който Го е открил у себе си, той ще Го намери и във Вселената, изявен чрез Сина.
Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително
дело
за човечеството.
За това Павел говори в Първото послание към Тимотея, 2-ра глава, 5-ти стих. "Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, Христос Иисус, който като своевременно свидетелства за това и даде себе си откуп за всички. И без противоречие велика е Тайната на благочестието. Той, който биде явен по плът, доказан чрез Духа, виден от ангелите, проповядван между народите, повярван в света, възвишен в Слава." В Посланието към евреите 1-ва глава, 1-2 стих, Павел много говори върху Тайната на Христа, като казва: "Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в старите времена на бащите ни чрез пророците, в края на този век говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи и световете"
към текста >>
"В началото, Ти Господи, си основал земята, и
дело
на Твоите ръце е Небето.
Той, който биде явен по плът, доказан чрез Духа, виден от ангелите, проповядван между народите, повярван в света, възвишен в Слава." В Посланието към евреите 1-ва глава, 1-2 стих, Павел много говори върху Тайната на Христа, като казва: "Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в старите времена на бащите ни чрез пророците, в края на този век говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи и световете" "Който бидейки Сияние на Неговата Слава и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо Слово, след като извърши чрез Себе Си очищение на греховете, седна отдясно на Величието на всичко и стана по-горен от ангелите, колкото името, което наследи, е по-горно от тяхното. Защото кому от ангелите е рекъл Бог някому: "Ти си Мой Син, Аз днес те родих", и още: "И Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде Син." А когато пък въвежда Първородния във Вселената, казва: "И поклонете се нему, всички Божии ангели." И за ангелите Си казва: "Който прави ангелите си силни като ветрове и служители си като огнен пламък." А за Сина Си казва: "Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове. И скиптърът на Твоето Царство е скиптър на Правда." "Възлюбил си Правдата, а намразил си беззаконието, затова, Боже, твоят Бог те е помазал с миро на радост повече от твоите събратя."
"В началото, Ти Господи, си основал земята, и
дело
на Твоите ръце е Небето.
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдеш. Да, те всички ще овехтеят като дрехи и като одежди ще ги свиеш и те ще бъдат изменени, а Ти си същият и Твоите години няма да се свършат." Във всички гореприведени мисли на апостол Павел се изнася езотеричното учение за Отца и Сина и че светът е създаден чрез Сина и всичко е подчинено на Него. А щом богомилите са приемали и Посланията, и Евангелията като основа на тяхното учение, къде има тук място за дуализъм, за който ги обвиняват техните противници? Дуалистичното Богомилство е измислено от техните противници, които не са разбирали дълбоките основи на тяхното учение и техните космогонични разбирания за дейността на Сатанаил като изпълнител на Божията Воля, а не като самостоятелен Бог.
към текста >>
Редом с учението за прераждането в християнството се приема и учението за Кармата, което е изразено с думите: "На всекиму ще бъде отдадено според
делата
му." И "Кой каквото посее, това ще и да пожъне."
Това са приемали и богомилите, защото то е съставна част от учението на езотеричното християнство. Същината на човека е духовният човек, душата, в която живее духът. И тази душа се развива чрез последователни превъплътявания, за да развие своите вътрешни потенциални възможности, които са вложени в нея от Бога. Че Християнството е приемало това учение се вижда от мисълта на Христа, където говори за Йоан Кръстител, като казва: "Ако искате да приемете, той е Илия, който имаше да дойде." А Морис Магр в своята книга за албигойците казва: "Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И немският историк Гьорингер, и други автори потвърждават, че богомилите са приемали и проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция.
Редом с учението за прераждането в християнството се приема и учението за Кармата, което е изразено с думите: "На всекиму ще бъде отдадено според
делата
му." И "Кой каквото посее, това ще и да пожъне."
Такова е в общи линии учението на езотеричното християнство за човека и неговото развитие, което се приема и от богомилите, като наследници на езотеричното християнство. А колкото до версията, че богомилите отричали Стария Завет като даден от Сатанаил, това е едно твърдение, което не отговаря на истината. Защото те, като езотерици, са знаели много добре кой е Мойсей и къде е учил той, както и Кой му е говорил. Едно езотерично учение не може да даде такова твърдение. От друга страна сам Христос, като говори, на много места се позовава на Стария Завет, което е показано най-вече в Евангелието на Матея.
към текста >>
56.
НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Храната и съгласуването на вярата с
делата
оказвало голямо въздействие върху поведението и характера на богомилите.
Богомилите, подобно на първите християни, възприели публичната изповед, която има голямо възпитателно и морално значение за предпазване от падение, за затвърдяване на вярата в доброто. Дълбокото значение на изповедта се състои в това, че човек освобождава съзнанието си от известни отрицателни образи, които от своя страна са свързани с известни отрицателни енергии, които обременяват съзнанието. Богомилите, подобно на първите християни, не ядели месо, не пиели вино, а се хранели с прясна храна и пиели чиста вода. „Богомилите", казва Козма, „проповядвали да не се вкусва месо и вино, смятайки ги за скверни. Съвършените богомили ядели само растителна храна, а верните и оглашените употребявали млечни продукти и яйца."
Храната и съгласуването на вярата с
делата
оказвало голямо въздействие върху поведението и характера на богомилите.
В един новооткрит паметник във Виенската библиотека се казва, че „нравствено чистите богомили се удостоявали да виждат Светия Дух и да влизат в общение с него и да получават откровение от него. Това се дължи на тяхното умствено просветление и морално съвършенство." Презвитер Козма казва, че богомилите били кротки, смирени, мълчаливи, бледи от пост, не се вглеждали в хората, не се кикотели, т.е. външно приличали на истински християни. Това, обаче, според Козма, е само външно, а вътрешно те били вълци, грабели стадото, заблуждавали го и го тласкали към ада.
към текста >>
Богомилите извършили едно велико
дело
, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений.
Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н. Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов. По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета. Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес. Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа.
Богомилите извършили едно велико
дело
, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений.
Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека. За тези си убеждения те отивали с радост на кладата. Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог. С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено. С признаването на всяко Писание, което назидава, за боговдъхновено, богомилите признали за ценни творенията на мъдреците от всички векове, народи и религии.
към текста >>
С това
дело
те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено.
Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа. Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека. За тези си убеждения те отивали с радост на кладата. Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог.
С това
дело
те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено.
С признаването на всяко Писание, което назидава, за боговдъхновено, богомилите признали за ценни творенията на мъдреците от всички векове, народи и религии. С тази си умствена толерантност те се издигнали твърде високо над всяко сектантство, фанатизъм и буквоядство. Със свободното тълкуване на Евангелието богомилите премахнали опасния догмат, който донесъл толкова пакости на християнската религия и на науката. С отричането на убийството на хора и животни, защото те са били против смъртното наказание, те се издигат високо над съвременното културно човечество, което и до днес си устройва „пиршества" не само с животинска, но и с човешка кръв и месо. Храната, около която става толкова много спорове, богомилите са разрешили много просто — хранели се с растителна храна и за питие им е служела чистата вода.
към текста >>
Христо Въргов, който е писал върху Богомилството, казва: „Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога българският гений и то не само в теоретическо умуване, а приложено на
дело
.
Човекът на труда е достоен за своята награда. Богомилите били глашатаи на свободната мисъл и съвест; на свободното творчество — научно и художествено; на отделяне на църквата от държавата; на брак, несанкциониран от църква и държава, а само от любовта между съпрузите, и с това с векове са изпреварили съвременно човечество. С всеобщото свещенство и с идеята за мира и за братските общежития, в които се практикува задружно производство и потребление, като се спазва принципа: Всекиму според силите и на всеки според нуждите. С тяхната работа за идването на Царството Божие на Земята, което е Царство на свободата и братската любов, с трезвеността и вегетарианството те са отишли далеч пред съвременното човечество. Те са се борили не да намалят радостите в живота, а да ги увеличат, да изчезне злото и неговото място да се заеме от доброто.
Христо Въргов, който е писал върху Богомилството, казва: „Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога българският гений и то не само в теоретическо умуване, а приложено на
дело
.
Чрез Богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин." Като се вглеждали по-дълбоко в себе си и в душата и живота на другите хора, богомилите забелязали, че в човека има две природи. Едната е телесната природа, която се грижи само за себе си и търси наслаждения и удоволствия, а другата — разумна духовна природа, която се чувства като част от общия вселенски живот и се стреми към възвишеното и благородното в живота. Тя се стреми към сливане с Бога, към намирането на Бога в себе си. На това стремление на духовната природа да се слее с общия живот пречи свързаната с нея физическа природа.
към текста >>
57.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А онзи, който няма благородни и възвишени чувства, не е свободен за никакво добро
дело
- той е един лист, който се люшка по вълните на океана.
При това състояние, като проникне в Невидимия свят, той ще свети като Слънце, всички тъмни същества ще отстъпят пред него и ще му отворят път. Защото човек неизбежно ще мине през тяхното царство, преди да влезе във Възвишения свят. Човек при влизане в Невидимия свят неизбежно минава през тъмната зона, и ако не е силен, той ще се уплаши и ще стане жертва на тъмните същества, които живеят в този свят. Затова Учителя казва в "Царския път на душата": "Разумният ред на Божествената душа, който трябва да следва ученикът на Бя-лото Братство, е: силата предшества свобода-та, свободата предшества правата мисъл, пра-вата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка." Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, а ще бъде играчка на природните сили. А докато не е свободен, човек не може да мисли, а само ще бъде проводник на чужди мисли, защото мисълта е един творчески процес и само свободният може да мисли, а онзи, който не може да мисли, той не е свободен за собствени, благородни и възвишени чувства.
А онзи, който няма благородни и възвишени чувства, не е свободен за никакво добро
дело
- той е един лист, който се люшка по вълните на океана.
Следователно, за да влезе безопасно във връзка с Невидимия свят, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки и да ги подчини на разумната воля на духа. Само при това условие той може безопасно да влезе във връзка с Невидимия свят и с разумните същества. В противен случай той ще е играчка на нисшите и невежи духове. Учителя казва: "Всички лоши духове се познават по това, че обичат да подкупват и да ласкаят човека. Когото видят, ласкаят го, че имал добри, ценни качества, че бил голямо величие в миналото, а също си служат с изобличението и критиката.
към текста >>
Плодът показва дървото и
делата
на човека.
Човек може да излъже себе си, може да излъже хората, но никога Бога. Сега вие се надхитряте. На едното говори Майката Господня, на други - Христос. Е, моля ви, как ще оправдаете факта, когато двата тези духове се карат помежду си? Дали в светлото чисто небе пречистите духове са се опълчили един срещу друг?
Плодът показва дървото и
делата
на човека.
Предупреждавам ви всинца, да пазите свято името Божие. Бог не е Бог на немирствата, на завист, на крамоли. Той е Бог на Вечна Благост и Милост. На лъжата каквото име да й се тури, тя е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието.
към текста >>
58.
5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото и разбъркването на обществения живот не е само наше
дело
, но в него са се намесили същества извън човешката еволюция, по чийто ум човек се е повел.
За глупавите - мъчнотиите и противоречията никога няма да се разрешат. Туй да го знаете всички. Сегашните хора искат да оправят обществения строй. Желанието е хубаво, но това не е само наша задача. В оправянето на обществото вземат участие по-висши разумни същества.
Защото и разбъркването на обществения живот не е само наше
дело
, но в него са се намесили същества извън човешката еволюция, по чийто ум човек се е повел.
Слънцето се занимава с оправянето на Земята, а нашата задача е съвсем дребна - да изправим нашия живот, да разрешим противоречията и мъчнотиите в нашия личен живот. Но за да разрешим противоречията, трябва да мислим, а мислят само умните. Само умният човек може да разрешава противоречията, които съществуват в живота; защото противоречията са вътре в нас - те съществуват в нашия ум, нашето сърце и в нашата воля. Но според науката, която ние, посветените знаем, противоречията се намират специфично в човешката воля. Защото у човека е всадено в неговата воля.
към текста >>
Защо намираме противоречия в
делата
на туй разумно същество?
И от отношенията му към тази работа ще зависят и условията на живота му. Сега * хората, като се оженят почват да се оплакват, че не се разбират, че условията са лоши. Глупавият човек има право да се оплаква, но добрият, умният човек ще каже: Само чрез своята жена ще постигна най-великите работи в света. Религиозните вярват, че Бог е създал света, и Го считат за най-умен и най-силен. Ако е туй, както те вярват, къде са противоречията в света?
Защо намираме противоречия в
делата
на туй разумно същество?
Едно от двете трябва да приемем - или че ние сме глупави и не разбираме отношенията, които съществуват в живота, следствие, на което се раждат противоречията или че светът не е създаден от Бога и въобще, че няма разумност в Битието. Но ако се вгледаме в явленията и проявите в живота и природата, ще забележим навсякъде присъствието на една разумност. Само за този, който не мисли, разумността не съществува. За онзи, който мисли и разбира, няма нищо скрито-покрито - той навсякъде вижда проявлението на една велика разумност. Няма скрити дела в света.
към текста >>
Няма скрити
дела
в света.
Защо намираме противоречия в делата на туй разумно същество? Едно от двете трябва да приемем - или че ние сме глупави и не разбираме отношенията, които съществуват в живота, следствие, на което се раждат противоречията или че светът не е създаден от Бога и въобще, че няма разумност в Битието. Но ако се вгледаме в явленията и проявите в живота и природата, ще забележим навсякъде присъствието на една разумност. Само за този, който не мисли, разумността не съществува. За онзи, който мисли и разбира, няма нищо скрито-покрито - той навсякъде вижда проявлението на една велика разумност.
Няма скрити
дела
в света.
Някой път, дето съществува тъмнина в света, тя е по единствената причина на любовта да закрие престъпленията на хората, за да не ги виждат. Тъмнината съществува, за да си почивате: ако може да ви се отворят очите, и видехте онова, което става по лицето на земята, вие не бихте спали. Затова Бог е затворил очите и ушите на хората, за да не виждат и да не чуват; и Бог се е заел с най-трудната работа - да приведе всичкия този безпорядък в порядък - защото в света съществуват два порядъка - човешки и Божествен. Всички нещастия произтичат от човешкия порядък. Това е законът, който индусите наричат карма и прераждане.
към текста >>
59.
Типът на огъня - холеричният темперамент
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са хора на
делото
и не знаят пречки, преминават от думи към
дела
.
Затова те обичат да водят, да застават начело на известни движения, да дават тон и насока на нещата. Могат да бъдат силни военачалници и въобще добри войници, смели борци, ловци, оратори, съдии. Огнените хора са смели и решителни, със силно развити лични чувства и с голяма амбиция. Инициативни и постоянни, те действат бързо и неочаквано. Буйни са, сприхави, огнени.
Те са хора на
делото
и не знаят пречки, преминават от думи към
дела
.
Не дават време на своите желания да узреят. Умът им мисли бързо и е подвижен и проницателен. Не обичат да им се съпротивляват. Склонни са да господстват над другите, но не търпят никакво върховенство над себе си. Здраво държат за своите права и всякога са готови да ги защитават с всички средства.
към текста >>
60.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя е на
предела
на нашата слънчева система.
Поне според традицията. Като казвам, че това е било познато на древните, разбирам външното, езотерично знание, а не онова на посветените, защото те са знаели неща, все още неизвестни и за съвременните учени. В новите времена се откриха планетите Уран, Нептун и Плутон. Освен тях, между Марс и Юпитер се намират астероидите, малки планети около 1000 на брой, които са остатъци от разрушена при космична катастрофа планета от нашата планетна система. Според окултистите една планета се намира пред Меркурий, по-близо до Слънцето - тя е единадесетата, и има още една планета зад орбитата на Плутон.
Тя е на
предела
на нашата слънчева система.
Така че в слънчевата ни система имаме следните планети: Вулкан, Меркурий , Венера , Земя, Марс , астероидите, Юпитер , Сатурн , Уран , Нептун , Плутон и зад Плутон още една неизвестна. Както казах, съвременната, както и древната астрологична система включва Слънцето и Луната в планетните течения. Защото тя изучава влиянието на планетните течения в аурата на Земята и човешкото съзнание. Така, че планетните течения, които съвременната астрология изучава и които ще разгледаме и ние, са следните:
към текста >>
Родените под влиянието на тази енергия са активни, пъргави,
делови
, променливи, предприемчиви, способни за работа и обичащи труда, склонни към многобройни връзки и отношения.
Енергията, която Меркурий възприема от Слънцето, е жива, подвижна и интелектуална. Тя отговаря на жълтия цвят и на тона ми. Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие между мисли и чувства. Укрепва и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие. Приет в нечист вид, произвежда болезнени телесни и душевни състояния.
Родените под влиянието на тази енергия са активни, пъргави,
делови
, променливи, предприемчиви, способни за работа и обичащи труда, склонни към многобройни връзки и отношения.
Това са хора, жадни за знание и винаги добре осведомени за нещата, изобретателни, остроумни, подвижни. ВЕНЕРА. В древността са я познавали като богиня на любовта. Гърците са я наричали Афродита, финикийците - Астарта, индусите - Лакшми и пр. Във великия небесен човек Венера се явява елемента любов в неговата душа. Тя е топла, влажна, сангвинична, любвеобилна, срамежлива и плодоносна.
към текста >>
Революциите във всички области са Ураново
дело
.
Предразполага към мистични занимания и окултни науки и дава склонност към старинността - антикварите са под негово влияние. Това си има своите дълбоки психологически причини, на които сега няма да се спирам. Хората, засегнати от това влияние, търсят по-необикновени занаяти и професии, които да задоволяват влечението им. Изобретателите, електротехниците, метафизиците са родени под това влияние. Много учени, философи и реформатори, които внасят нещо ново в своята област и правят революция в нея, са все под Ураново влияние.
Революциите във всички области са Ураново
дело
.
Всички онези, които се занимават с хипноза, астрология, френология, хиромантия, парапсихология, психометрия, изследователи в новата физика и пр., действат все под импулса на Уран. Уран е принципът, който работи за пробуждане на космичното съзнание. Той прекрачва границите на личните интереси и става космополит. Той счупва оковите на всяко робство и търси свобода, както за индивида, така и за обществото. Той е индивидуалист в най-благородния смисъл и като силна личност работи за освобождението на своите братя.
към текста >>
61.
8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Изхождайки от тази основа, Либра е разгледал значението на аспектите във връзка с проявлението на енергиите в човешкото съзнание или както казва той, от гледището на кармата: „Защото най-вече аспектите между отделните планети са тези, които ни показват последиците от нашите
дела
в миналите ни съществувания.”
Когато такива вълни преминат през пространството, тя ги долавя, а човек като жива антена изпитва и въздействието на тези вълни. Понеже в ефемеридите са дадени положенията на планетите и аспектите за всеки ден, то, като знае човек какви са аспектите в неговия хороскоп, ще е наясно кога с какви влияния ще има да се справя, и на какво се дължат неговите настроения, разположения и неговите успехи или неуспехи в известна работа. По този начин човек може да провери и истинността на астрологичните твърдения. *** Вземайки външните механични аспекти като символ на вътрешното съотношение на енергиите в човека, можем да допуснем, че различните аспекти - от съвпада до опозицията, ни показват различните фази, през които минават енергиите, обуславящи един процес, протичащ в човека.
Изхождайки от тази основа, Либра е разгледал значението на аспектите във връзка с проявлението на енергиите в човешкото съзнание или както казва той, от гледището на кармата: „Защото най-вече аспектите между отделните планети са тези, които ни показват последиците от нашите
дела
в миналите ни съществувания.”
Ще предам накратко схващанията на Либра по този въпрос. Той казва: „Делим аспектите на хармонични и дисхармонични, но ние знаем, че те са наречени така в зависимост от начина на действие, който предизвикват в нас. А космичните влияния сами по себе си не могат да бъдат добри и лоши. В нас се проявяват като такива поради собствената ни дисхармония. Хармония и дисхармония, подобно на добро и зло, са само противоположни полюси на едно и също качество.
към текста >>
Този аспект се проявява повече като мисъл, отколкото като
дело
.
Съвпадът означава започване на един нов цикъл, старият е завършен, не е донесъл своя опит и начева новото. С една дума, съвпадът означава започване и ново начало. Дали то ще бъде хармонично или дисхармонично зависи от планетите, когато образуват този аспект. В него можем да съзрем известна склонност в характера, която започва да се сформира, но в много случаи и склонност, която е била достигнала пълна зрелост на едно по-горно поле и чака само подтик, за да се изяви на физическото поле. Полусекстил (30 градуса) - представя вече развита склонност, която обаче още не се е превърнала в качество, защото още не се е калила в огъня на изпитанията.
Този аспект се проявява повече като мисъл, отколкото като
дело
.
Само при много напреднали хора може да се изрази в стройно дело, защото тук вече е повлиял очистителният огън на следващия аспект. Полуквадратът (45 градуса) представя първите трудности по пътя на по-нататъшното превъзмогване на тези трудности, които действат повече върху умственото и астрално поле, следователно върху мислите и чувствата, а от това зависи дали склонността ще се превърне в качество или не. Секстил - тук вече склонността се е превърнала в хармонично качество на характера и става мощен извор на помощ в живота. Този аспект ни предоставя възможност за по-нататъшни издигания и ни подпомага да напредваме. Квадрат. За да стане едно качество неделима част от нашето Аз, то трябва да бъде подхвърлено на изпитанията на квадрата.
към текста >>
Само при много напреднали хора може да се изрази в стройно
дело
, защото тук вече е повлиял очистителният огън на следващия аспект.
С една дума, съвпадът означава започване и ново начало. Дали то ще бъде хармонично или дисхармонично зависи от планетите, когато образуват този аспект. В него можем да съзрем известна склонност в характера, която започва да се сформира, но в много случаи и склонност, която е била достигнала пълна зрелост на едно по-горно поле и чака само подтик, за да се изяви на физическото поле. Полусекстил (30 градуса) - представя вече развита склонност, която обаче още не се е превърнала в качество, защото още не се е калила в огъня на изпитанията. Този аспект се проявява повече като мисъл, отколкото като дело.
Само при много напреднали хора може да се изрази в стройно
дело
, защото тук вече е повлиял очистителният огън на следващия аспект.
Полуквадратът (45 градуса) представя първите трудности по пътя на по-нататъшното превъзмогване на тези трудности, които действат повече върху умственото и астрално поле, следователно върху мислите и чувствата, а от това зависи дали склонността ще се превърне в качество или не. Секстил - тук вече склонността се е превърнала в хармонично качество на характера и става мощен извор на помощ в живота. Този аспект ни предоставя възможност за по-нататъшни издигания и ни подпомага да напредваме. Квадрат. За да стане едно качество неделима част от нашето Аз, то трябва да бъде подхвърлено на изпитанията на квадрата. При квадрата става едно пречистване, не толкова върху астралното и умственото поле, колкото на физическото.
към текста >>
62.
27-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Най-после, за изненада на някои, ще прочете в лицето на Учителя
делови
човек, който може да превърне идеите и мислите в
дела
и разбира всички потънкости на обществения и социалния живот, и който може да даде принципи и методи, върху които може да се изгради наистина свободно и щастливо човешко общество.
83. Ако един физиогномист застанеше пред Учителя, без да го познава, или пред неговия портрет, той би ни го описал по следния начин: "Учителя е човек със силен дух и характер, човек с широка душа, човек със светъл, обширен и всепроникващ ум, човек с любвеобилно и благородно сърце, човек със силна воля и благородни стремежи. Общият израз на лицето ще му подскаже, че стои пред един човек, изпълнен с безгранична благост и милост, човек изпълнен с велико благоговение и преданост към Великото Начало. Също така той ще разбере, че стои пред човек с висок идеал, пред човек, който е готов на всички жертви заради идеала, на който служи. Той ще види в лицето му отразена хармонията на сферите, ще види музиката и естетичното чувство, които живеят в неговата душа, ще види големия музикант - творец и изпълнител, ще види вдъхновения човек, ще види дълбокия мислител и философ, ще види най-после всестранно надарен и развит научен гений, способен да разчита великата книга на Природата и да открива великите закони, които действуват в нея. Ще види един дълбок психолог, който прониква в най-съкровените глъбини на човешката душа и може да разреши всички задачи, поставени пред човешката душа, ум и сърце.
Най-после, за изненада на някои, ще прочете в лицето на Учителя
делови
човек, който може да превърне идеите и мислите в
дела
и разбира всички потънкости на обществения и социалния живот, и който може да даде принципи и методи, върху които може да се изгради наистина свободно и щастливо човешко общество.
Учителя еднакво се интересуваше както от най-великите идеи и принципи, легнали в сянката на живота, така и от най-дребните ежедневни въпроси и неща, които занимават обикновения човек. Всичко той осветяваше и осмисляше със своята голяма мъдрост, която като ореол светеше над неговата глава и лице. 84. Учителя съчетаваше в себе си чудното единство в дивен синтез на мистика, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултиста, който намираше Бога проявен в цялата Природа и в целокупния живот, където намираше и откриваше Неговата мисъл, проявени като велики закони на Битието, натуралиста, който познаваше както най-малките потънкости в устройството на външната природа и всички нейни прояви, така и устройството на човешкото тяло, тяхната връзка и зависимост с духовния принцип, който ги оживява. Затова той четеше в природата и човека като по отворена книга и можеше да разкрие тайните, скрити в Природата и да открие съдбата и характера на човека, изразена в неговата външна форма. Като китайски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота, във всичките му проявления, той можеше да намери метод и цяр за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие.
към текста >>
63.
КАРМА, СЪДБА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Ако служиш на Цялото, ще бъдеш свободен и сътрудник в
делото
на Учителя.
Например мразиш един човек. Ако е умрял, ще дойде от невидимия свят и ще ти направи пакости. Може да те събори, да паднеш, да си счупиш крак или ръка. Затова ти трябва да се примириш с този враг. * Ако се движиш в орбитата на една личност, на едно общество, на един народ, ти ще носиш тяхната карма.
Ако служиш на Цялото, ще бъдеш свободен и сътрудник в
делото
на Учителя.
* Кармата е тъмнота, дхармата - светлина. * Кармата е сбор от сили на тъмнината, които вие трябва да разсеете. Само с любовта ще влезете в обратния закон - дхармата, светлината и благодатта Божия. * Всеки човек е носител на специфична енергия. През даден човек минава такава Божествена енергия, каквато през друг по никой начин не може да мине.
към текста >>
* Каквото кажеш, това да почувстваш и да го направиш, да има строга последователност между убежденията ти и
делата
ти.
* Кармата е тъмнота, дхармата - светлина. * Кармата е сбор от сили на тъмнината, които вие трябва да разсеете. Само с любовта ще влезете в обратния закон - дхармата, светлината и благодатта Божия. * Всеки човек е носител на специфична енергия. През даден човек минава такава Божествена енергия, каквато през друг по никой начин не може да мине.
* Каквото кажеш, това да почувстваш и да го направиш, да има строга последователност между убежденията ти и
делата
ти.
* Всеки човек е точно на мястото си, без него би се нарушило нещо от целостта на битието. Човек - като ум, като сърце, като душа - е необходим и Вселената без него не може да се прояви в своята хармония. * Не съществува друга съдба освен изправяне на нарушените закони на живота. * Карма значи да допуснеш в твоя ум неща, които не са Божествени. * Господ ти е дал специална задача при тези условия, в които се намираш, да я решиш.
към текста >>
64.
Биографични бележки за сестра Милка Периклиева
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
" Оттогава насетне Милка
ходела
свободно на беседите и родителите и не се съпротивлявали.
Петнадесет-шестнадесет годишната Милка, с кошница грозде от тяхното лозе, посещава Учителя в дома му и го помолва да я посъветва как да постъпи, че родителите и да не я спират от неделните беседи във Варна. Учителя само казал: „Истината ше ви направи свободни". Тогава Милка решава да не казва вече, че отива при приятелка, а всяка неделя сутрин се затваряла в стаята си и в 10 часа започвала да чете беседа от Учителя. Това тя правела всяка неделя. И станало чудо: една неделя, в 10 часа сутринта, майка и влязла в стаята и, казавайки: „Хайде, върви при твоя Учител !
" Оттогава насетне Милка
ходела
свободно на беседите и родителите и не се съпротивлявали.
Учителя е имал особено благоразположение към сестра Милка Периклиева. Цял живот е работила за Учението. Но в края на живота си все казваше „Като млада колко малко съм разбирала от Учението, сега вече съм немощна, и чак сега започвам да усещам какво благословение е да се докоснеш до такъв велик Учител и да надзърнеш в това Учение на бъдещето." В последните години от нейния жизнен път тя бе тежко болна и лежа на легло около седем години. Никога не се оплакваше, въпреки големите болки, които търпеше геройски.
към текста >>
Не е имала дори пари за трамваен билет и често е
ходела
пеша до Изгрева и до дома на родителите си в Конъовица.
Венъж ми каза, че това страдание тя самата си го е поискала от Небето. Може би ето защо: Баща й през 1930 година загубва имуществото и парите си поради голямата икономическа криза и финансов крах от 1929 година. Той силно задлъжнява и задълженията му падат върху гърба на големия му син и на Милка. И така, през тридесетте години на миналия век тя живее в голям недоимък на средства и пари, защото е трябвало със скромната си заплата на детска учителка да помага на родителите си и на по-малките си брат и сестра.
Не е имала дори пари за трамваен билет и често е
ходела
пеша до Изгрева и до дома на родителите си в Конъовица.
Зимно време, без солидни обувки и с тънко старо палтенце, често се е прибирала замръзнала и мокра у дома си. По онова време, един път, след беседа, Учителя я запитва: „Сестра Милка, ако сега Небето се отвори и те благослови за някакво твое желание, какво би си поискала ? " Милка била толкова тъжна поради тежкото си материално положение, че казала на Учителя : „О, Учителю, бих поискала и аз като другите братя и сестри да съм с по-нови и хубави дрехи и обувки, да имам средства да се нахраня както трябва и да се чувствам радостна и доволна от живота." А Учителя казал: „Милка, ако Небето иска да ти даде нещо, трябва да поискаш много повече, твоето желание е много малко за Съществата от Невидимия свят." Въпреки тази реакция на Учителя, след този кратък разговор нейното материално положение се подобрява. Но десетина години по-късно Учителя отново задава същия въпрос на сестра Милка. И тогава тя пожелала много повече: да бъде свободна, за да служи на Делото на Братството, при каквито и да е условия.
към текста >>
И тогава тя пожелала много повече: да бъде свободна, за да служи на
Делото
на Братството, при каквито и да е условия.
Не е имала дори пари за трамваен билет и често е ходела пеша до Изгрева и до дома на родителите си в Конъовица. Зимно време, без солидни обувки и с тънко старо палтенце, често се е прибирала замръзнала и мокра у дома си. По онова време, един път, след беседа, Учителя я запитва: „Сестра Милка, ако сега Небето се отвори и те благослови за някакво твое желание, какво би си поискала ? " Милка била толкова тъжна поради тежкото си материално положение, че казала на Учителя : „О, Учителю, бих поискала и аз като другите братя и сестри да съм с по-нови и хубави дрехи и обувки, да имам средства да се нахраня както трябва и да се чувствам радостна и доволна от живота." А Учителя казал: „Милка, ако Небето иска да ти даде нещо, трябва да поискаш много повече, твоето желание е много малко за Съществата от Невидимия свят." Въпреки тази реакция на Учителя, след този кратък разговор нейното материално положение се подобрява. Но десетина години по-късно Учителя отново задава същия въпрос на сестра Милка.
И тогава тя пожелала много повече: да бъде свободна, за да служи на
Делото
на Братството, при каквито и да е условия.
Това нейно желание е много по-голямо от първото, но и много по-трудно. Да бъдеш свободен от всички тежести на живота - това изисква жертви. Не е лесно да се освободим от кармата, натрупана през вековете. Но заради такова силно желание - да се освободиш, за да служиш - заслужава си да се изтърпят седем години мъка! Какво са седем години за Вечността!
към текста >>
65.
Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
видян по
делата
им.
За един от тях трябва да се ожените." Но минаха много години оттогава - един път двадесет и две години до 1944 година и още двадесет и две години след това, и се видя и разбра, че те се бяха оженили за света. Учителят ги опита и техният опит бе
видян по
делата
им.
Ожениха се за света и там останаха. Но което е най- важното, след като се ожениха, се народиха безброй техни последователи. И сега, аз пиша това не за моето поколение, което знае как са нещата, а за следващите поколения, които по дух са верни на делото на Учителя, за да
към текста >>
следващите поколения, които по дух са верни на
делото
на Учителя, за да
видян по делата им. Ожениха се за света и там останаха. Но което е най- важното, след като се ожениха, се народиха безброй техни последователи. И сега, аз пиша това не за моето поколение, което знае как са нещата, а за
следващите поколения, които по дух са верни на
делото
на Учителя, за да
знаят как стоят нещата и да знаят, че ще имат неприятности и проблеми с децата и последователите на тези двама хубавци. А Учителят беше казал на всички: "За света никога не се женете, абсолютно никога, ако се жени някой, за Бога да се ожени." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год.,
към текста >>
66.
Самозванецът
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
- Каквито са
делата
, такъв е и
покрива. Тогава го търсехме упорито, намирахме магията, изнасяхме я навън и я изгаряхме. Много наши приятели се убедиха в това, когато и те самите ни помагаха в търсенето. Какво да кажем?
- Каквито са
делата
, такъв е и
човекът. По това спор няма. През 1969 година при мен дойде един брат и ме помоли да му разкажа как стоят нещата с французите. Аз взех и му предадох всички анонимни писма и заплахи срещу мен, за да ги прегледа и чак след
към текста >>
писмено, във връзка с едно съдебно
дело
, което се води срещу Братството.
Сега разбрахте ли, че той е изпратен да бъде представител на онази фирма от София и на "Изгрева", а не да хвърля табелата, окачена зад гърба му и да прави своя фирма. Сега, за да разберете добре горното писмо, ще ви представя отговори на въпроси, поставени на Учителя през 1937 година
писмено, във връзка с едно съдебно
дело
, което се води срещу Братството.
От Учителя се иска показание и Той собстеноръчни пише. Ето думите на Му: "Има три порядъка: Идеален, Реален и Материален. Към първия принадлежат: Бог, Природа и Човека. Към втория спадат: Народ, Държава и Личност.
към текста >>
Но по
делата
им ще ги[/b][/size]
[size=4][b]също ще имате дял в тази борба, защото всеки ще бъде принуден сам да се[/b][/size] [size=4][b]определи и да провери дали ще устои в онази борба, която ние водихме -[/b][/size] [size=4][b]борбата за съхранение на Словото на Всемировия Учител на Всемирното[/b][/size] [size=4][b]Велико Бяло Братство.[/b][/size] [size=4][b]В името на Учителя ще идват мнозина.
Но по
делата
им ще ги[/b][/size]
[size=4][b]различите - кому те служат и на кого се кланят. Ето, това е най-важното - да[/b][/size] [size=4][b]ги различите! Това е най-важното в живота ви като ученици на тази Школа.[/b][/size] [size=4][b]Ще различите истината от лъжата.
към текста >>
67.
Край на първо действие
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
И когато ние говорим за тях, ние не се насочваме да ги унищожим, ние напротив искаме да дойдат до туй положение, когато и те ще помагат за
Делото
на Учителя.
на стр. 268, 269, 270-271, на 278-279, 307-322.От това време има един частен разговор на Учителя с трима възрастни приятели Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев. Учителят там се спира подробно за тях двамата. Ние не можем да отречем ролята на тъмната ложа, която играе в света. Само че тази тъмна ложа, в която има много интелигентни същества, то там е задачата в тази епоха, те да станат слуги на Доброто.
И когато ние говорим за тях, ние не се насочваме да ги унищожим, ние напротив искаме да дойдат до туй положение, когато и те ще помагат за
Делото
на Учителя.
Понеже се намираме вече пред прага на второто действие, ще направя един духовно-психологически анализ на един епизод, който се случи между мен и Михаил Иванов. През 1925 г. бяхме отишли на екскурзия цялото братство на връх Мусала. На този връх Учителят често извеждаше братството, където извършваше много магически операции чрез различни фигури при най-различните вериги души, с формули, молитви и песни се чертаеха в етера страниците на новата човешка история. Когато Той извършваше всичките тези неща, беше мълчалив, недостъпен и мъчно разбираем.
към текста >>
Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в
раздела
„Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г.
Духовната група, след като замина един от големите ми приятели Георги Марков, беше заменена с новата окултна и интелектуална група. Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно-мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирова-на група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство. След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, като по този начин човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието.
Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в
раздела
„Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г.
Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителя ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение. С други думи, това ще рече да се пречисти менталното тяло, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието. Ученикът ще разбере, че едничкият източник на знания това е високия връх на Мъдростта. При това второ посвещение, ще се роди и човешкото съзнание, Синът на Мъдростта, който ще разкрие дълбоките закони, които направляват целокупния живот, животът на живата разумна природа.
към текста >>
68.
Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г.
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
А обективни са
делата
и фактите.
За идната петилетка, след като се направиха много болници и санаториуми, вече се настъпва към масовата профилактика, която включва на първо място „сутринна ведрина" - гимнастика на открито, при изгрев слънце. 7. Вярвам да разбираш, че „материалистите" не дават и дума да се изкаже за някакво „учение", за някакъв „окултизъм". Може би до известна степен са и прави! Много се злоупотребява с тия понятия от маниаци и търгаши. Хората следват понятието на диалектиката относно истината: „ тя е обективна и познаваема".
А обективни са
делата
и фактите.
Вярвам, ще се съгласиш, че в това отношение ние си позволявахме доста нарушения, за които плащаме. 8. А „окултизмът" на Майстора е именно „обективен и познаваем". Постепенно се събират материалите около него, спомените за него - наистина съкровище от национален мащаб. Това е, очевидно, една от първите задачи на нас точно през времето на подземния период. 9. Докато трае тоя период, ние можем и трябва да проговорим на народа, който не иска да ни признава, на понятен за него език.
към текста >>
Туризмът, някога внесен от Майстора, се превръща все повече в общонародно
дело
.
Постепенно се събират материалите около него, спомените за него - наистина съкровище от национален мащаб. Това е, очевидно, една от първите задачи на нас точно през времето на подземния период. 9. Докато трае тоя период, ние можем и трябва да проговорим на народа, който не иска да ни признава, на понятен за него език. И той започва да ни разбира! Почна се борба против алкохолизма, в която и моя милост съм на едно от видните места.
Туризмът, някога внесен от Майстора, се превръща все повече в общонародно
дело
.
Витоша, Рила, Пирин, Балкана, морето вече не са пусти. Напротив. Хиляди и хиляди хора, без да съзнават, вече се потапят в „аурата на планината", поемат нейните животворящи сили, благодарят на Твореца, без да Го наричат така, както ние сме свикнали да Го наричаме, вживяват се в Него, ценят Го и Му благодарят. А това е толкова хубаво! Народът ни развива все повече култа към дръвчето. Садят се дръвчета навсякъде, никнат гори, покриват се голи бърда, променя се общият вид, климатът на страната ни.
към текста >>
69.
01 Влизането ми в Братството
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
След това започнаха съдебни
дела
, ядове, разправии, а отговорниците за парите лежаха по затворите.
Касиерът слагаше парите под дюшека на кревата и спеше върху тях. Средства за всичко имаше, но послушание нямахме, виждаше се нещата накъде отиват. Аз се карах с тях, казвах им, даже ги пердашех с бастуна, а те ходеха да се оплакват от мене на Учителя. Той казал на хората, които се оплакват от мене: „Това е злото куче сред стадото на Изгрева, ако няма такова, вълците ще изядат стадото и то ще се разпръсне.“ – Е, това е казал Учителя за мене, сестра, нека да го знаете.“ После Никола Антов пак повтори: „Касиерът слагаше парите под дюшека и спеше върху тях. Като дойде 9-ти септември 1944-та и си замина Учителя, те напълнили тенекии с пари и ги скрили на Витоша.
След това започнаха съдебни
дела
, ядове, разправии, а отговорниците за парите лежаха по затворите.
Комунистите бяха „вдигнали мерника“ на Бялото братство, целта им беше да го разпръснат, в крайна сметка държавата прибра парите на Братството. Аз бях партиец и отговарях за Изгрева, един ден се събраха отговорниците на района, за да ме мъмрят и изключат, защото съм им пречел да си изпълнят задачата. Един приятел ме предупреди, че събранието е организирано заради мене, защото защитавам дъновистите. Събрахме се всички и началникът на района ми каза да наредя на дъновистите, че трябва да извадят Учителя си от градината, защото това не е гробище. Аз станах, извадих си пищова в ръката и застанах срещу него разтреперан от гняв, казах му: „Само да смее някой да направи нещо, ще ви разстрелям всичките!
към текста >>
Ние си отиваме, вие оставате да продължите
делото
.“
Успях да извадя разрешително да се четат беседи в салона и се четяха до предаването на селището на руснаците по волята на Учителя. После извадих разрешително да се четат беседи при Симеон Симеонов, при Иван А. Михайлов и в Мърчаево, без да ни безпокоят. Нашите хора, които живееха на Изгрева, всички бяха настанени в жилища, никой не остана на улицата. Това, сестра, ви го казвам, за да знаете и разказвате.
Ние си отиваме, вие оставате да продължите
делото
.“
На сбогуване д-р Давидова каза: „Дойдохме за малко, а то минаха часове.“ Тръгнахме през гората към спирката на трамвая, Давидова бе забелязала с какво учудване наблюдавах през цялото време Никола Антов и затова каза: „Той просто имаше нужда да си разкрие душата пред някого. Учителя е знаел какво голямо дело ще извърши злото куче за Братството, затова не му е правел никакви забележки, въпреки оплакванията на някои от братята.“ Съвсем скоро след нашата среща Никола Антов наистина излезе от бараката и се нанесе в апартамента. Не мога да кажа с точност колко време живя там, защото, когато се запознах с дъщеря му Мария след две години, той си бе заминал. Мария бе предала всички книги с беседи на Учителя, които имаше в дома на баща ѝ, на братята в Мърчаево, където се премести Школата.
към текста >>
Учителя е знаел какво голямо
дело
ще извърши злото куче за Братството, затова не му е правел никакви забележки, въпреки оплакванията на някои от братята.“
Михайлов и в Мърчаево, без да ни безпокоят. Нашите хора, които живееха на Изгрева, всички бяха настанени в жилища, никой не остана на улицата. Това, сестра, ви го казвам, за да знаете и разказвате. Ние си отиваме, вие оставате да продължите делото.“ На сбогуване д-р Давидова каза: „Дойдохме за малко, а то минаха часове.“ Тръгнахме през гората към спирката на трамвая, Давидова бе забелязала с какво учудване наблюдавах през цялото време Никола Антов и затова каза: „Той просто имаше нужда да си разкрие душата пред някого.
Учителя е знаел какво голямо
дело
ще извърши злото куче за Братството, затова не му е правел никакви забележки, въпреки оплакванията на някои от братята.“
Съвсем скоро след нашата среща Никола Антов наистина излезе от бараката и се нанесе в апартамента. Не мога да кажа с точност колко време живя там, защото, когато се запознах с дъщеря му Мария след две години, той си бе заминал. Мария бе предала всички книги с беседи на Учителя, които имаше в дома на баща ѝ, на братята в Мърчаево, където се премести Школата. От тези книги се четеше там, като ходехме на молитва. Дъщерята на Антов раздаде и няколко броя от Завета на цветните лъчи на братя и сестри и бе поръчала на брат Темелко да предаде една от тези книжки и на мене.
към текста >>
70.
32. Домашната помощница Петранка
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Решила да си легне, а сутринта на
видело
да оправи и подреди всичко.
ДОМАШНАТА ПОМОЩНИЦА ПЕТРАНКА Една вечер във Варна имало братска среща и гостите останали до късно през нощта. Разотишли се, а домакинята, както е редно, трябва да прибере масата, да измие и прибере посудата и да измете. Обаче Йорданка не могла да свърши всичко това, защото било късно през нощта.
Решила да си легне, а сутринта на
видело
да оправи и подреди всичко.
Та нали тя е стопанката на дома и няма кой да й прави забележки! На сутринта, като става, вижда, че всичко е почистено. Съдовете са събрани от масата, измити и прибрани в шкафа, кухнята е изметена и изчистена - всичко е в пълен ред. Тя гледала и се чудела коя ли сестра е пристигнала толкова рано, та е свършила всичко вместо нея. Скоро се задава Учителя и тя го пита: „Коя ли сестра е дошла толкова рано, та е ошетала?
към текста >>
Тя гледала и се
чудела
коя ли сестра е пристигнала толкова рано, та е свършила всичко вместо нея.
Обаче Йорданка не могла да свърши всичко това, защото било късно през нощта. Решила да си легне, а сутринта на видело да оправи и подреди всичко. Та нали тя е стопанката на дома и няма кой да й прави забележки! На сутринта, като става, вижда, че всичко е почистено. Съдовете са събрани от масата, измити и прибрани в шкафа, кухнята е изметена и изчистена - всичко е в пълен ред.
Тя гледала и се
чудела
коя ли сестра е пристигнала толкова рано, та е свършила всичко вместо нея.
Скоро се задава Учителя и тя го пита: „Коя ли сестра е дошла толкова рано, та е ошетала? ". Учителя се засмял и рекъл: „Петранка", а тя с учудване възкликнала: „Какво казахте? ". Йорданка усмихната стои, гледа го и продължава да се чуди. По едно време се сеща, че личното име на г-н Дънов е Петър и женският вариант на името е Петранка. Значи къщовницата, ошетала всичко в къщата, е Учителя.
към текста >>
71.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
И тъй, въоръжен е Христовия ключ или душемер: „От плодовете (
делата
) им ще ги познаете", аз отидох на събора им, без всяко предубеждение да видя, да чуя и да науча, ако е възможно, самата истина.
Да им съдействуваме ли или да им се противопоставяме? Дългът на българската публицистика е да отговори искрено и вещо на тия въпроси. Длъжност на всеки писател и общественик е да знае къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение. Ето защо и аз пожелах да се запозная с тези наши сънародници. Исках да видя и да чуя също и особено техния Учител Дънов; и да схвана с какви идеи той борави и с какви учения вдъхновява своите последователи.
И тъй, въоръжен е Христовия ключ или душемер: „От плодовете (
делата
) им ще ги познаете", аз отидох на събора им, без всяко предубеждение да видя, да чуя и да науча, ако е възможно, самата истина.
Е, научих ли я? Това ще си отговорите вие, мои четци. Аз само ще ви кажа какво видях и чух и как аз разбирам видяното и чутото. * Беше 26 август, къде 17 часа, когато поизпотени под силното слънце, стигнахме на „Баучер", където по случай годишният му събор, беше разположено Бялото Братство.
към текста >>
Отчасти по носията и по думите; повече по лицето и по очите; а най-вече по обноските и по
делата
(при условие, че са искрени).
Вместо модни шалове, всякъде личаха бели пребрадки- А у много мъже липсваха колосани яки - тези модни халки на западната цивилизация. Голямо множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята Бяло Братство. Хубаво име. Хубав символ и лесно изразим външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно. Как можем позна бяла ли е на еди-кого си душата?
Отчасти по носията и по думите; повече по лицето и по очите; а най-вече по обноските и по
делата
(при условие, че са искрени).
Срещнахме и двама-трима познати, бивши евангелисти. Между тях сестра X. С. - една американка. И тя носеше бяла пребрадка. Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж на английски почна да ми проповядва.
към текста >>
Но уви, аз доживях да науча, че кога изфиряса чувството, изчезне братствеността на
дело
, същите думи стават бая банални и нещо по-лошо.
и брат С. Те и мен тук наричаха и третираха като брат. Званията „брат" и „сестра", докато са нови и пресни, са наистина мили и топлят сърцето. Сладка е мисълта, че сме деца на Бога, следователно братя и сестри. Помня колко хубаво ми се видя това, когато преди гониш за пръв път чух методистите да се здрависват и означават така.
Но уви, аз доживях да науча, че кога изфиряса чувството, изчезне братствеността на
дело
, същите думи стават бая банални и нещо по-лошо.
Дано нашите братя никога не изпитат това душевно огорчение и разочарование. Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, къде 4 часа, набързо се облякохме, поизчихме се и се отправихме за сборището всред лагера. I и мк- хубава нощ, обещаваше ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почваха да блестят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир 4,30 часа стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочаквана гледка.
към текста >>
72.
ПЪТЯТ НА СЕСТРА ВАСИЛКА
 
- Теофана Савова
По него време не било обичайно жените да се интересуват от обществени
дела
.
ПЪТЯТ НА СЕСТРА ВАСИЛКА В началото на века Учителя пътува из България, прави френологически изследвания и говори пред гражданството. По него време в град Айтос живее една будна девойка, известна по-късно в София като сестра Василка. Един ден Василка научава, че интересен и хубав човек изнася сказки в града.
По него време не било обичайно жените да се интересуват от обществени
дела
.
Василка обаче поканва своята съседка да я придружи. В обявения час двете са в салона и очакват лектора. Скоро той пристига и започва своята реч. Василка поглъща с интерес всяка негова дума. За да сподели вълнението си тя побутва приятелката си и й казва: „Това е Христос!
към текста >>
ти труд в служба на
делото
Божие!
Сутринта на другия ден Учителя казва на сестра Василка: - Докато съм тук, на земята, това, което видяхте тази нощ, няма да го казвате никому. Когато Учителя се установи на Изгрева, сестра Василка му носеше пощата от „Опълченска 66". Това разстояние тя извървяваше пеш, понеже все още нямаше никакво превозно средство до там. Бъди благословена сестра Василке за безкористния
ти труд в служба на
делото
Божие!
към текста >>
73.
ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Твоят живот и твоето
дело
показват, че си дошъл с голяма мисия.
Наричат те Великия гост. Защото не си обикновен жител на Земята. Не всеки ще види, че ти се отличаваш от нас по всичко. Умът ти е в абсолютна хармония със святата мъдрост, обходата ти се нарича Божествена любов, а погледът ти - факел на истината. Дошъл си от Слънцето, наш скъп гост, за да радваш нашите души, за да стоплиш нашите сърца и да внесеш светлина в умовете ни.
Твоят живот и твоето
дело
показват, че си дошъл с голяма мисия.
Това, което ни даваш, е божествена благодат, жива вода на извор, който знае да дава. За теб е казано още: „ Учителя наблюдава организирането на геологическите пластове, канализира известни между планетни влияния, грижи се за растенията и животните, като подобрява техните качества. Регулира атмосферните течения, урежда динамическия обмен между планетите и приготвя със столетия напред големите модификации на общата биология." Ние знаем, че една от твоите задачи е да изправиш оста на Земята, т. е.
към текста >>
Ще запазя само съкровения спомен за преображенията на Духа и за
делата
Му, за всичко онова, което преживях и което видяха очите ми.
Тогава чух един вътрешен глас, който ми каза: „Обиденото работничество!..." Изплаших се, че мъката ми няма да има край и отчаяна търсих помощ. Помислих за Учителя и из-веднаж почувствах присъствието му. И мъката ми се разсея в пространството, превърна се в роса върху цвят, огрян от слънцето, и си отиде. Сега аз не искам и не мога повече да мисля за всичко това, защото за мен то е голяма тежест, непоносима мъка.
Ще запазя само съкровения спомен за преображенията на Духа и за
делата
Му, за всичко онова, което преживях и което видяха очите ми.
Зная, че сама не бих могла да изнеса до върха на просветлението тежестта на страданието, но с твоята подкрепа и закрила, с Божията помощ, Учителю, мога да страдам. Защото зная, че страданията ми един ден ще се превърнат в радост. Велик, но труден е пътят, по който върви Учителя. Защото той носи светлина на хората в един свят на непрестанни борби и големи противоречия. Светлина, която идва отгоре, това е нашият Учител.
към текста >>
74.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
Той имаше вид на услужлив и
делови
човек.
Това беше почетна служба, която тя трябваше да носи с любов в един светъл и гостоприемен дом. Домът се намираше край млада борова гора. Пред него имаше широка поляна, заобиколена от кокетни дървени къщички. Навсякъде из градините и около домовете се виждаха наскоро посадени овощни дръвчета. Един млад момък бе спрял пред бялата слънчева сграда.
Той имаше вид на услужлив и
делови
човек.
Това впечатление от пръв поглед се допълваше от една доста голяма и тежка чанта, каквато обикновено носят онези хора, които изпълняват техническа длъжност. По всичко си личеше, че е инициатор и изпълнител на особено отговорни задачи. Ведрият вид на лицето му издаваше един приятен характер на човек, който върши всичко с весело сърце. Когато тръгна към бялата къща, той запя с тих глас една приятна песен. В този момент на поляната се появи възрастен мъж и също се отправи към къщата.
към текста >>
- запита отново с
делови
тон младият посетител.
- Учителю, донесох бравата за вашата врата. Той извади въпросната брава от чантата си и, като я подаде, запита: - Ето, одобрявате ли я? - Хубава е - отговори възрастният мъж. - Харесвате ли я?
- запита отново с
делови
тон младият посетител.
- Рекох, вратата трябва да я одобри - пошегува се мъжът, към когото деловият посетител се бе обърнал с особена почит, наричайки го „Учител". Младият мъж, известен на всички като брат Боянчо, придружи Учителя до вратата на стаята му, където се спря и извади от чантата си чукче, свредел и гласпапир, след което, без много да се бави, започна да поставя бравата. Учителя го наблюдаваше с интерес и с много любов като баща, който се радва на прилежния си син. Така в този ден бравата прие своята длъжност -да отваря и затваря вратата на една стая, към която бяха насочени много погледи, съдби и надежди. Късно през нощта Учителя се разхождаше бавно в стаята си.
към текста >>
- Рекох, вратата трябва да я одобри - пошегува се мъжът, към когото
деловият
посетител се бе обърнал с особена почит, наричайки го „Учител".
Той извади въпросната брава от чантата си и, като я подаде, запита: - Ето, одобрявате ли я? - Хубава е - отговори възрастният мъж. - Харесвате ли я? - запита отново с делови тон младият посетител.
- Рекох, вратата трябва да я одобри - пошегува се мъжът, към когото
деловият
посетител се бе обърнал с особена почит, наричайки го „Учител".
Младият мъж, известен на всички като брат Боянчо, придружи Учителя до вратата на стаята му, където се спря и извади от чантата си чукче, свредел и гласпапир, след което, без много да се бави, започна да поставя бравата. Учителя го наблюдаваше с интерес и с много любов като баща, който се радва на прилежния си син. Така в този ден бравата прие своята длъжност -да отваря и затваря вратата на една стая, към която бяха насочени много погледи, съдби и надежди. Късно през нощта Учителя се разхождаше бавно в стаята си. - „Защо не спи - се питаше една звезда над „Изгрева" - вече минава полунощ!
към текста >>
Така Учителя работи непрестанно, ден и нощ за Божието
дело
.
Те му благодариха за хубавата беседа и му зададоха няколко въпроса, за да получат допълнителни пояснения върху онова, което току-що бяха чули. - Искам да попитам нещо Учителя - каза една сестра, която се бе присъединила към тях. Трябваше пак да даде здравни съвети, при все че в току що изнесената беседа бе говорил за духовното и физическото здраве, бе дал и съвети по повод на конкретни случаи в живота. След като отговори на зададените въпроси, той се отправи към поляната, където вече го очакваха. По пътя някой го заговори в боровата гора, други се присъединиха и събеседването продължи.
Така Учителя работи непрестанно, ден и нощ за Божието
дело
.
Един брат се стеснява, а има нужда от съвет, но как да се осмели и да прекъсне този хубав разговор? Но Учителя тръгва, хората от групата остават по-назад и той се отзовава сам пред него. - Учителю,... - започва той и се увлича така, че разказва всичките си преживявания, докато стигне до същественото в така търсената среща - да получи облекчение на своята болка. Когато и той е удовлетворен, групата около Учителя отново нараства. *
към текста >>
Мнозина са дошли тук с надаждата да намерят лекарство за някоя болка, да избегнат беда, да получат напътствия по житейски
дела
, а често и заради проблеми на някой близък.
Други са седнали на скамейките отсреща и също чакат. Някой потропва нетърпеливо с крак. Към шестнадесет часа Учителя отново отваря вратата на Любовта. Докато слиза по стълбата, той отговаря на вече зададени въпроси пред входа на стаята, но без да се спира задълго. Докато отговаря на третия въпрос, той е пред вратата на приемната, отваря я и поканва нетърпеливата сестра да влезе.
Мнозина са дошли тук с надаждата да намерят лекарство за някоя болка, да избегнат беда, да получат напътствия по житейски
дела
, а често и заради проблеми на някой близък.
Една сестра държи бележник със записки от утринната беседа и чака своя ред. Учението на Учителя не може да се обхване само с ума. За да оживее в ученика, то трябва да се приложи на дело. Върху него не се философства, то не е едно забавление, но изисква ежедневна работа, изучаване на законите в живата природа и постоянство в приложението им. То е обширна наука за любовта в действие, за развитието й в личния и социалния живот така, че да се изгради нов тип човек, проводник на Божественото и негов служител.
към текста >>
За да оживее в ученика, то трябва да се приложи на
дело
.
Докато слиза по стълбата, той отговаря на вече зададени въпроси пред входа на стаята, но без да се спира задълго. Докато отговаря на третия въпрос, той е пред вратата на приемната, отваря я и поканва нетърпеливата сестра да влезе. Мнозина са дошли тук с надаждата да намерят лекарство за някоя болка, да избегнат беда, да получат напътствия по житейски дела, а често и заради проблеми на някой близък. Една сестра държи бележник със записки от утринната беседа и чака своя ред. Учението на Учителя не може да се обхване само с ума.
За да оживее в ученика, то трябва да се приложи на
дело
.
Върху него не се философства, то не е едно забавление, но изисква ежедневна работа, изучаване на законите в живата природа и постоянство в приложението им. То е обширна наука за любовта в действие, за развитието й в личния и социалния живот така, че да се изгради нов тип човек, проводник на Божественото и негов служител. * Учителя посрещаше и изпращаше посетители до двадесет и два часа, след което с малка група ученици около него извърши с телескоп наблюдения на звездното небе. Разговорите продължиха до полунощ.
към текста >>
Който може да разбере и приложи на
дело
словото за любовта, коренно ще преобрази живота си и за него всички пътища ще са отворени.
Седнал на стол, той потъваше в размисъл, като че ли отиваше в един далечен свят, където, като престояваше, освежаваше духа си и възстановяваше силите си. След известен престой в този далечен свят, той се завръщаше при нас, в домовете и градините на „Изгрева". В този необикновен живот вратата на стаята му бе загубила своя смисъл, а нейната практическа роля се свеждаше до това да улеснява общуването между два свята - вътрешния духовен свят на Учителя и нашия свят. Защото голям беше напливът на онези, които го търсеха и непрекъснато тропаха на тази врата. И само онези, които бяха прекрачили свещения праг на тази врата, можеха да разберат защо Учителя говореше непрекъснато за Любовта.
Който може да разбере и приложи на
дело
словото за любовта, коренно ще преобрази живота си и за него всички пътища ще са отворени.
Следните мисли трябва да подтикнат към размисъл всеки разумен човек: „Любовта прави човека силен и мощен. Докато Любовта е в тебе, нищо отвън не ти трябва. Отвън никой не може нито да опази любовта, нито да я отнеме. Не е лесно да задържиш любовта на хората към себе си.
към текста >>
75.
5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
" Михаил отговаря: „Аз съм ученик на Учителя Петър Дънов." Така Учителя — Божията Любов, търпи и използва всички да работят за
делото
Божие, макар и с негативни средства.
Това да знаеш от мене." Ванга го изгонва от дома си. Скоро Михаил се прибира във Франция. Край на неговата лъжлива дейност слага заболяването му от левкемия в последните три години от живота му. Той си заминава при непоносими болки и страдания. Преди да си замине, при него идват група журналисти и го питат: „Кой си ти, велик учител Омраам, индийски йога или ученик на Учителя Петър Дънов?
" Михаил отговаря: „Аз съм ученик на Учителя Петър Дънов." Така Учителя — Божията Любов, търпи и използва всички да работят за
делото
Божие, макар и с негативни средства.
Кръстьо живее дълго време на Изгрева, без да работи, сдружава се с певицата Лиляна Табакова и със съветите си я спира в развитието й. Той така я обсебва, че тя и след заминаването му се плаши от него и често го сънува, че я души. Друг голям медиумичен канал за изтичане на злото от братството е учителката Магдалена Попова, добре образована, владееща няколко чужди езика, често посещаваща европейските страни. По характер тя е крайно капризна, своенравна и непоносима за никого, когато я обсебват духовете. Подкупена от поповете за 4000 лв., поставя надпис на главата си „Жертва на Дънов" и няколко дена се разхожда из София, като същевременно говори нелепости срещу Учителя.
към текста >>
Прокурорът прекратява
делото
, изгонва Магдалена и освобождава Учителя да си отиде.
Тя казва: „Преди една седмица." „Има ли свидетели за това деяние? — пита прокурорът. Тя отговаря, че няма. Тогава прокурорът настойчиво иска да знае къде я е целунал Учителя. Тя мълчи известно време и най-после, че я е целунал на сън.
Прокурорът прекратява
делото
, изгонва Магдалена и освобождава Учителя да си отиде.
При поредната беля, която тя прави в Братството, Учителят взема бастуна си и я налага два пъти. Приятелите, които присъстват на този случай питат Учителя: „Учителю, Вие сте човек на любовта, защо я удряте с бастуна? ". Учителя отговаря: „Вие не знаете какво голямо благословение получи тя от тия два удара. В нея влиза един александрийски дух, мой стар враг от Александрийската школа, който иска да я умори, и тогав а да ни обвинят, че сме я убили и да ни изправят пред съд. С тия два удара аз изгоних този дух от нея и продължих живота й с двадесет години."
към текста >>
Цялото черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни
дела
." (72, с. 185)
Това показва, че цялото човечество е като един организъм... Защо българите отказаха събора в 1923 г.? Има си друга причина. Други същества са причина българите да не приемат събора. Причините са в държавата на черното братство. Сега го извеждат на съд за неизпълнение на Божиите закони.
Цялото черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни
дела
." (72, с. 185)
След деветоюнския преврат и убийството на Стамболийски на власт идва Демократическият сговор с министър-председател Александър Цанков. Той най-жестоко се справя със земеделците и комунистите, които организират Септемврийското въоръжено въстание. Много видни интелектуалци са избити. На поисканото от братството разрешение за провеждане на събора в Търново през 1924 г. правителството категорично отказва.
към текста >>
76.
5.16 Завръщане на Учителя в София
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В тях са вложени любовта и доброто желание на братята и сестрите в България, да преуспее
делото
Божие на Земята, като се създаде едно хармонично братство.
Учителя се обръща към нея и казва: „Сестра, видя ли, че никой не иска да изпълни Волята Божия, да се създаде един хармоничен център на Бялото братство. Аз ще дам Изгрева на други да го застроят и да ви покажат как трябва да се работи, а вие няма да можете и да видите какво е направено, през високите огради, които те ще направят." Това е поредното и най-голямо непослушание към Бога, което нашите братя и сестри правят, последствията от което и сега носим. Какви са резултатите от това грубо непослушание? Парите, събрани с любов от братята и сестрите, остават неизползвани за целите на Бялото братство.
В тях са вложени любовта и доброто желание на братята и сестрите в България, да преуспее
делото
Божие на Земята, като се създаде едно хармонично братство.
След заминаването на Учителя парите стават спънка за братския живот и главна причина за всички разправии и борби на Изгрева. Идва обмяната на парите и Тодор Стоименов, заедно с няколко братя и сестри, цял ден ги гори в печката на брат Ради Танчев. По същото време има много закъсали братя и сестри. Някои искат от Тодор Стоименов по малко средства, като например Кирил Стоянов, печатар в братската печатница, да си купи жилище, но получава груб отказ. Могло е тези наши ръководители да повикат ръководителите на братствата от провинцията, да им дадат по един милион лева, които чрез хората в братствата да ги обменят в банката.
към текста >>
Трябва да спомена, че почти всички братя и сестри от провинцията са честни и всеотдайни в
делото
.
Могло е тези наши ръководители да повикат ръководителите на братствата от провинцията, да им дадат по един милион лева, които чрез хората в братствата да ги обменят в банката. Тогава се обменят по 10 000 лева от човек. Така е могло средствата да се запазят и да отидат там, откъдето са дошли — у братята и сестрите. След това те ще ги върнат в калта на братството. Даже да би се получило някакво отклонение, то щеше да бъде много малко и незабележимо.
Трябва да спомена, че почти всички братя и сестри от провинцията са честни и всеотдайни в
делото
.
Тази постъпка на братския съвет мъчно може да се извини на този и на другия свят. Това е първият резултат от непослушанието към Учителя и Бога — за правилното използване на братските средства. След това последва разрушаване на салона и Изгрева, разпръсване на братята и сестрите по цяла София немили-недраги, без салон и елементарни условия за общ живот и духовна работа. Не съдя никого, но жалко, че дотам е стигнало съзнанието на цвета на братството и че още не сме готови за общ живот — живот за цялото. Една малка наглед причина — непослушанието, довежда до фатални последствия в братския живот, които продължават и сега.
към текста >>
Много бавно стават процесите и трябва да се изчаква." Учителя преживява последните дни на своя живот, сякаш е изправен пред съд, където трябва да отговаря за
делата
си.
От този ден здравословното му състояние се влошава. Това са хора от новата власт, които разпитват Учителя във връзка с дневника на цар Борис III и царския архив. 9 Учителя се моли усърдно да не стане това, което е станало преди 2000 години. Той казва на разтревожените братя и сестри около него: „Всичко ще стане, както е определено. Знаете, че всичко предварително е определено и става така, както Бог го е определил.
Много бавно стават процесите и трябва да се изчаква." Учителя преживява последните дни на своя живот, сякаш е изправен пред съд, където трябва да отговаря за
делата
си.
В това състояние той съобщава: „Втори път не желая да мина по този път." Сутринта преди заминаването си от Земята, в 3 часа, той казва: „Хубаво, сега всичко хубаво се разреши." Българите искат да го разпънат на кръст, но небето не допусна да си навлекат тази страшна карма. В разговор Учителя обяснява: „Втори път Христос няма да бъде разпънат. Който се опита да го разпъне, сам ще се качи на кръста." Учителя е болен на легло. Обслужва го доктор Дафина Кьорчева.
към текста >>
77.
Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий'
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Какво друго мога да сторя на този свят сред людските греховни
дела
и сред нашата тежка робия?
- изрече тихо и с мек глас старият свещеник, а този глас внесе нещо като полъхване на пролетен ветрец в душата му. - Благодаря ти, свети отче - отвърна със смирено почитание Константин и целуна десницата му. - Бог чу твоето молене - продължи старецът със същия кротък гласец, но сега в името на любовта Христова кажи ми точно откъде си и защо искаш да идеш в Света гора? Развълнуван от тази среща, Константин вдигна глава и се вгледа в чудните очи на стария човек, присъствието на когото той чувстваше едва ли не като знамение в този чужд град. - В Света гора отивам, защото реших да стана монах, отче.
Какво друго мога да сторя на този свят сред людските греховни
дела
и сред нашата тежка робия?
Роден съм в Устово, в Родопите. Учих там нашия народ, доколкото можах, на нашенско писмо и книга, а после с вуйко ми отидох във Варна. Мислех си, че там ще найда успокоение и смисъл на живота си, но и там е както всякъде. Тегли ме нещо към светинята на нашия народ - към Света гора, и затова Господ пощади живота ми, тъй като страшна беше бурята, която преживяхме. А и гемията се разби в скалите.
към текста >>
Започнатото
дело
следвало с надежда в Божията милост, а ревностните Божии служители продължавали да се молят дано Бог съкрати времето, та и те да видят освобождението на християнския род.
Всичко това е станало съвсем тайно поради страх. Отведнъж на Константин дойде на ум това, което четоха върху пергамента във Варна. Види се хора бяха научили нещо за това Божие обещание, а някой благочестив българин бе написал това на пергамента, за да го четат поколенията и да живеят с вяра, че ще дойде избавлението. Така то е попаднало у дядото на Тодор Хаджимаврудиев. Преподобний Теофан, след като ходил на свети Синай, отишъл и в Антиохия и до островите Патмос, Кипър и след двадесет годишно скитане се върнал в Света гора, където и починал.
Започнатото
дело
следвало с надежда в Божията милост, а ревностните Божии служители продължавали да се молят дано Бог съкрати времето, та и те да видят освобождението на християнския род.
Между многото ревнители е бил и патриархът Григорий в Цариград, който е предложил на свои събратя да прилагат в антиминсите и по нещо от мощите на Светаго Великомученика Мина и наредил да остават моления в празниците в навечерието на Рождество Христово, Богоявление, Велика събота, Петдесетница и Преображение Христово. Но патриарх Григорий бил предаден от свой близък сподвижник и обесен на ден Великден. С него заедно пострадали и други архиереи и свещеници - също избесени и изклани. Едного само по чудо изварди Бога заради продължението на почнатото дело и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се сбъдне в определеното от Бога време. - Сега - продължи старецът - в тази тържествена минута аз чувствувам с пълно упование на Бога едно облекчение на съвестта, а сърцето ми се прелива от непознато ангелско веселие.
към текста >>
Едного само по чудо изварди Бога заради продължението на почнатото
дело
и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се сбъдне в определеното от Бога време.
Преподобний Теофан, след като ходил на свети Синай, отишъл и в Антиохия и до островите Патмос, Кипър и след двадесет годишно скитане се върнал в Света гора, където и починал. Започнатото дело следвало с надежда в Божията милост, а ревностните Божии служители продължавали да се молят дано Бог съкрати времето, та и те да видят освобождението на християнския род. Между многото ревнители е бил и патриархът Григорий в Цариград, който е предложил на свои събратя да прилагат в антиминсите и по нещо от мощите на Светаго Великомученика Мина и наредил да остават моления в празниците в навечерието на Рождество Христово, Богоявление, Велика събота, Петдесетница и Преображение Христово. Но патриарх Григорий бил предаден от свой близък сподвижник и обесен на ден Великден. С него заедно пострадали и други архиереи и свещеници - също избесени и изклани.
Едного само по чудо изварди Бога заради продължението на почнатото
дело
и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се сбъдне в определеното от Бога време.
- Сега - продължи старецът - в тази тържествена минута аз чувствувам с пълно упование на Бога едно облекчение на съвестта, а сърцето ми се прелива от непознато ангелско веселие. Като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго, имай го в пазвата си, при сърцето си. Константин бе дълбоко затрогнат от този разказ на стария свещеник. Той не можа да продума нищо. Но по лицето му сияеше обаянието, което получи от чутите думи, а очите на стареца бяха пълни с любов и доверие.
към текста >>
78.
Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Много внимателно и ловко те са успявали да заангажират вниманието и сътрудничеството не само на духовни, но и на мирски люде за святото
дело
на свободата.
Монасите се събирали тайно, като се молели за освобождението на християнските народи от агарянско иго. Немалко е било и теглото на тези монаси, тъй като на няколко пъти манастирите са били ограбвани и опожарявани от турците. Константин разбра, че Антиминсът се предава от ръка на ръка на верни и изпитани люде и почувствува гордост и благодарност към Бога, че съдбата го удостои да има и той до сърцето си този свещен знак и символ. При един разговор с човек, когото срещна в гостоприремницата, отиващ за Атон, той разбра и това, че някои монаси от манастира били изпращани да събират помощи. Досети се, че много от тези монаси са били от изпитаните и верните на „заговора".
Много внимателно и ловко те са успявали да заангажират вниманието и сътрудничеството не само на духовни, но и на мирски люде за святото
дело
на свободата.
Някои от тях вероятно са носели и Антиминса, но действували така умело, че тайната е била запазена до Освобождението от турско робство. Толкова са били верни, скрити и внимателни атонските монаси. Единственият провал е бил оня с патриарх Григорий, който бил издаден на турците от неговия протосингел. Другарите на Константин - Белю Пинин, Тодор Хаджимаврудиев и Петър Атанасов продължиха пътя си за Халкидическия полуостров. Константин не счете за потребно да им разказва всичко, което се случи с него.
към текста >>
За Божиите
дела
и за народните работи хвалба не бива, нито сам да прави човек за себе си, нито пък да позволи друг да го хвали.
- Да не мислиш, че съм тръгнал по търговия, за печалба. Не такава мисъл ме доведе в Цариград. На тебе мога да ти доверя всичко. Ти ми се понрави още в първата минута. Искам всичко да ти кажа, но някак ми е трудно да говоря, защото е греховно човек да хвали себе си.
За Божиите
дела
и за народните работи хвалба не бива, нито сам да прави човек за себе си, нито пък да позволи друг да го хвали.
Но все пак трябва да ти кажа всичко, защото инак не би разбрал за какво говоря и за какво съм намислил да те взема със себе си. Ей, младежо, като че Господ нареди да се видим. За народна работа дойдох тук, а като че е трябвало теб да срещна. Антиминс - Всепрестолие - Така изглежда, байчо, защото и моята съдба е цяла приказка; кажи това, което си намислил, аз пък зная кое е хвалба и кое не.
към текста >>
Всичко, което е направено във Варненския санджак, е негово
дело
.
Не виждаш ли, че съдбата нагласява тук всичко? Пък ако не знаеш кой е чорбаджи Атанас, аз ще ти разкажа. Като каза това, той сложи ръка на рамото на младия човек и го доведе до приградената стаичка. - Слушай мене - започна сухичкият човек с будните подвижни очи - не се отделяй от чорбаджи Атанас. Той е не само добър човек, но и знатен българин.
Всичко, което е направено във Варненския санджак, е негово
дело
.
Ако все още се намират свестни и будни българи из оня край, пак на него трябва да благодарим. И езици знае човекът, и думата му е на място. Той сам ще отвори училище. Ей така, на свои разноски. Дава ли всеки парите си за людските деца?
към текста >>
79.
Свещеник Константин Дъновски и гърците
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Нито народът, нито историята ще забравят името на чорбаджи Атанас Георгиев, който стана стожерът, около който се движеше всичко и в ръцете на когото беше кормилото на българското възродително
дело
в този край.
Свещеник Константин Дъновски и гърците През 1858 г. в село Хатърджа се случиха едновременно три събития: беше вече изградена новата църква, която макар и много скромна на вид, радваше душите на селяните от това будно село, на което бе отсъдено да застане начело на българското възраждане във Варненския санджак.
Нито народът, нито историята ще забравят името на чорбаджи Атанас Георгиев, който стана стожерът, около който се движеше всичко и в ръцете на когото беше кормилото на българското възродително
дело
в този край.
Впоследствие в единия край на църквата, която представляваше продълговата и ниска постройка, беше отредено помещение за училището, отделено от църквата само с една тънка стена. Там децата на родолюбивото село щяха да изучават кирилицата, да четат редове от псалтиря и да смятат отначало до десет, а после и до сто. Там ще слушат разказите на младия даскал Константин Дъновски, който така увлекателно знае да разказва за миналото на нашия народ, за славата на царе, войска и писменост. Третото, макар и затворено в дома на чорбаджи Атанас събитие ще се приеме добре от много хора. Бащата беше сгодил дъщеря си Добра за Константин и беше получил съгласието на двамата варненски свещеници да дойдат и да извършат полагаемата се церемония.
към текста >>
За голяма радост на чорбаджи Атанаса и на всички в селото младият Константин се оказа още по-ревностен и по-
делови
и от своя тъст.
Константин Дъновски беше вече стъпил на свои нозе. Имаше дом и близки, започна народна и мечтана от него работа и за другар в живота си щеше да има кротката, свенлива и предана душа Добра, с която скоро щеше да се венчае. * Не мина и цяла година от изграждането на църквата-училище, будното село Хатърджа първо последва решението на Цариградските българи да се отделят от патриаршията. Главен помощник и дясна ръка на Атанас Георгиев стана Константин Дъновски - неговият зет, който е вече учител и свещеник в селото.
За голяма радост на чорбаджи Атанаса и на всички в селото младият Константин се оказа още по-ревностен и по-
делови
и от своя тъст.
На няколко пъти той ходи във Варна, срещна се там с близките люде от рода на вуйко си Йоргаки, намери по-събудени българи и сформира в града българска училищна община, след което и там бе открито първото българско училище. За известно време свещеник Дъновски е назначен в митрополската църква „Свети Атанас". Той прие това назначение с оглед на свои замисли. Това му положение го улесняваше да бъде по-близо до варненци, на които той искаше да премахне вродената им мудност и нерешителност. Често при литургията той си позволяваше да произнася някои ектения на славянски, а дори имаше случай, когато той прочиташе на църковно-славянски и евангелието.
към текста >>
Както в митрополията, така и в църквата си, те събират редовен съвет под председателството на поменатия свещеник, с когото разглеждат всички духовни и други
дела
на българите... От около деветдесет села, канонически подчинени на варненската гръцка епархия, едва десет, обитавани от чисти гърци, признават святата гръцка митрополия, а останалите не се подчиняват.
По това време протойерей Констанди освещавал българския параклис и светогорските монаси участвували в това освещение." Накрай, за да охарактеризира като много опасна дейността на тоя размирен свещеник, митрополит Йоаким пише: „Откритата тук църква в българското училище, която съществува беззаконно, е станала огнище на ония, които тласкат към възбунтуване цялата епархия." А в друг доклад следното: „Главно от преди години, а систематически от пристигането ми, тукашните многобройни първенци и братя в Христа български заедно с един свещеник на име Констанди, съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което Божествените и свети канони отдават на каноническия кириарх.
Както в митрополията, така и в църквата си, те събират редовен съвет под председателството на поменатия свещеник, с когото разглеждат всички духовни и други
дела
на българите... От около деветдесет села, канонически подчинени на варненската гръцка епархия, едва десет, обитавани от чисти гърци, признават святата гръцка митрополия, а останалите не се подчиняват.
Този духовен председател управлява целия клир на неподчиняващите се села, църквите, училищата и всичко, което се отнася до тези християни. Той назначава местни свещеници, учители и подобни. Съди съпружески спорове, издава разводи и позволителни за брак, освен това освещава църкви, събира безпрепятствено владичината, за което е свикал през юли общо събрание от свещениците и първенците на българските села." За да бъде ясно какво е значението на протойерея Константин Дъновски, трябва да се има предвид обстоятелството, че първенците от село Гюн-Доуду - Варненско, са изпратили до българската църква „Свети Архангел Михаил" във Варна следното съобщение: „Подписаните селяни от Гюн-Доуду молиме българската църква във Варна, която като знае, че сме вече отделени от гръцката патриаршия и сме в мараза, а също и българското общество да представлява селото ни пред хюкюмата за всички работи.
към текста >>
И точно тук, в тази важна стъпка за българското национално освободително
дело
във Варна и Варненско свещеник Константин Дъновски повече от всеки друг е принесъл неоценим принос.
Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни християни, всъщност бил официален представител и на варненските българи. С пробива, направен от Иларион Макариополски в Цариград и отделянето на българската църква от Вселенската патриаршия, настъпва съществена промяна. Докато българи и гърци се черкували общо в гръцките църкви, всички кръщения, сватби, погребения, панихиди и пр. също така се извършвали от гръцки свещеници. Чрез отделянето на българската църква от гръцката патриаршия, всички треби, за които става дума по-горе, както и самата служба се извършвали отделно в новоорганизираните български църкви.
И точно тук, в тази важна стъпка за българското национално освободително
дело
във Варна и Варненско свещеник Константин Дъновски повече от всеки друг е принесъл неоценим принос.
При това трябва да се има предвид, че той е действувал съвършено сам, без да има близката подкрепа на Атанас Георгиев Чорбаджи, който по това време бил в Цариград. Освобождаването на българите във Варна от цариградската патриаршия допринесло твърде много за общото национално разведряване и подемане с по-голяма сила на борбата за политическа свобода от турско иго. При всички случаи ние трябва да признаем, че важна предпоставка за повдигане на революционния дух срещу политическия гнет на турците е изиграла извоюваната победа за църковна независимост. През 1876 г. свещеник Константин Дъновски започнал да служи и в руския параклис в руското консулство във Варна.
към текста >>
80.
Първият събор на Бялото Братство
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
- Оставям на вас да решите въпроса - казва смирено
деловодителят
Киров, но в думите му трепти съкровеното желание да иде във Варна, което за него е от жизнено значение.
На другия ден и двамата вече са в канцеларията на председателя. Стоят изправени пред бюрото му с виновно усмихнати лица и чакат отговора. - Нямам нищо против - отговаря той бавно и замислено, като с едната си ръка премята една мукавена кутийка с кабърчета. В кутийката похлопват металическите кабърчета, а по добродушното лице на началството се чете усилието му да намери разрешение на това неголямо, но все пак неприятно затруднение. Между причините, които те му казват, че са ги довели до решението да поискат от него тази услуга, стои и важното за тогавашното време обстоятелство, че Тодор Стоименов желае да присъствува на юнашкия събор във Варна, а той е член на Бургаското юнашко дружество.
- Оставям на вас да решите въпроса - казва смирено
деловодителят
Киров, но в думите му трепти съкровеното желание да иде във Варна, което за него е от жизнено значение.
- Ето какво - малко проточено проговорва най-сетне началството. - Тъй като моята работа изисква аз също да напусна града за една седмица, ще наредя да се спре за десетина дни разглеждането на насрочените дела. В съда ще работи само деловодството, писарите и архивата. Ще поставим обява, че всички насрочени за въпросната седмица дела ще се гледат по същия ред както бе съобщено, но от следващия след седмица понеделник. Сякаш птица проиграва в сърцата на двамата служители и по лицата им се появява сияеща усмивка.
към текста >>
- Тъй като моята работа изисква аз също да напусна града за една седмица, ще наредя да се спре за десетина дни разглеждането на насрочените
дела
.
- Нямам нищо против - отговаря той бавно и замислено, като с едната си ръка премята една мукавена кутийка с кабърчета. В кутийката похлопват металическите кабърчета, а по добродушното лице на началството се чете усилието му да намери разрешение на това неголямо, но все пак неприятно затруднение. Между причините, които те му казват, че са ги довели до решението да поискат от него тази услуга, стои и важното за тогавашното време обстоятелство, че Тодор Стоименов желае да присъствува на юнашкия събор във Варна, а той е член на Бургаското юнашко дружество. - Оставям на вас да решите въпроса - казва смирено деловодителят Киров, но в думите му трепти съкровеното желание да иде във Варна, което за него е от жизнено значение. - Ето какво - малко проточено проговорва най-сетне началството.
- Тъй като моята работа изисква аз също да напусна града за една седмица, ще наредя да се спре за десетина дни разглеждането на насрочените
дела
.
В съда ще работи само деловодството, писарите и архивата. Ще поставим обява, че всички насрочени за въпросната седмица дела ще се гледат по същия ред както бе съобщено, но от следващия след седмица понеделник. Сякаш птица проиграва в сърцата на двамата служители и по лицата им се появява сияеща усмивка. Председателят, стар съдия и опитен в живота човек, е изненадан от тая по детински трепнала радост у тия двама чиновници, за които отдавна той има мнение, че са едни от най-честните и най-ревностни служители. - Така ще бъде - казва той в заключение на трудничкия и за тримата разговор.
към текста >>
В съда ще работи само
деловодството
, писарите и архивата.
В кутийката похлопват металическите кабърчета, а по добродушното лице на началството се чете усилието му да намери разрешение на това неголямо, но все пак неприятно затруднение. Между причините, които те му казват, че са ги довели до решението да поискат от него тази услуга, стои и важното за тогавашното време обстоятелство, че Тодор Стоименов желае да присъствува на юнашкия събор във Варна, а той е член на Бургаското юнашко дружество. - Оставям на вас да решите въпроса - казва смирено деловодителят Киров, но в думите му трепти съкровеното желание да иде във Варна, което за него е от жизнено значение. - Ето какво - малко проточено проговорва най-сетне началството. - Тъй като моята работа изисква аз също да напусна града за една седмица, ще наредя да се спре за десетина дни разглеждането на насрочените дела.
В съда ще работи само
деловодството
, писарите и архивата.
Ще поставим обява, че всички насрочени за въпросната седмица дела ще се гледат по същия ред както бе съобщено, но от следващия след седмица понеделник. Сякаш птица проиграва в сърцата на двамата служители и по лицата им се появява сияеща усмивка. Председателят, стар съдия и опитен в живота човек, е изненадан от тая по детински трепнала радост у тия двама чиновници, за които отдавна той има мнение, че са едни от най-честните и най-ревностни служители. - Така ще бъде - казва той в заключение на трудничкия и за тримата разговор. - Сега сте свободни, считайте се в едноседмичен отпуск.
към текста >>
Ще поставим обява, че всички насрочени за въпросната седмица
дела
ще се гледат по същия ред както бе съобщено, но от следващия след седмица понеделник.
Между причините, които те му казват, че са ги довели до решението да поискат от него тази услуга, стои и важното за тогавашното време обстоятелство, че Тодор Стоименов желае да присъствува на юнашкия събор във Варна, а той е член на Бургаското юнашко дружество. - Оставям на вас да решите въпроса - казва смирено деловодителят Киров, но в думите му трепти съкровеното желание да иде във Варна, което за него е от жизнено значение. - Ето какво - малко проточено проговорва най-сетне началството. - Тъй като моята работа изисква аз също да напусна града за една седмица, ще наредя да се спре за десетина дни разглеждането на насрочените дела. В съда ще работи само деловодството, писарите и архивата.
Ще поставим обява, че всички насрочени за въпросната седмица
дела
ще се гледат по същия ред както бе съобщено, но от следващия след седмица понеделник.
Сякаш птица проиграва в сърцата на двамата служители и по лицата им се появява сияеща усмивка. Председателят, стар съдия и опитен в живота човек, е изненадан от тая по детински трепнала радост у тия двама чиновници, за които отдавна той има мнение, че са едни от най-честните и най-ревностни служители. - Така ще бъде - казва той в заключение на трудничкия и за тримата разговор. - Сега сте свободни, считайте се в едноседмичен отпуск. - От сърце ви благодарим!
към текста >>
81.
Беседа за силите
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Не се грижете за големите, за световните
дела
.
Турците имат пословица, която казва: На този, който може да слуша, и комарът да му свирне, ще го усети, но този, който не знае да слуша, и зурла, и даул да му блъскат в ухото, пак не ще те чуе и разбере. Природата не дава нищо даром. Тя дава силите си, за да бъдат използувани в определена работа. Тези сили трябва да бъдат изразходвани системно и мъдро за развитието на човека, а не с тях да се произвеждат експлозиви. На всеки човек, който е злоупотребил със силите на природата, сметката му е задължена и той ще плати за това, когато и да е.
Не се грижете за големите, за световните
дела
.
Тях има кой да следи и завърши. Вие свършете онази работа, която е възложена на вас. Вършете добре и ония работи, които наричате земни и които не винаги са ви приятни, но извършването на които калява вашата воля. Ако успеете покрай тях да спечелите един приятел по Божието дело, те са полезни. Дали пишете с писалка или копаете на лозето или нивата, винаги дръжте в съзнанието си мисълта, че вършите Неговото дело.
към текста >>
Ако успеете покрай тях да спечелите един приятел по Божието
дело
, те са полезни.
На всеки човек, който е злоупотребил със силите на природата, сметката му е задължена и той ще плати за това, когато и да е. Не се грижете за големите, за световните дела. Тях има кой да следи и завърши. Вие свършете онази работа, която е възложена на вас. Вършете добре и ония работи, които наричате земни и които не винаги са ви приятни, но извършването на които калява вашата воля.
Ако успеете покрай тях да спечелите един приятел по Божието
дело
, те са полезни.
Дали пишете с писалка или копаете на лозето или нивата, винаги дръжте в съзнанието си мисълта, че вършите Неговото дело. От значение е не толкова външният облик на работата, но съдържанието, което влагате в нея, и мисълта, с която я вършите. Не се извинявайте с условията. В каквито и времена да се намирате, реализирайте вашите идеи в малки дела, които никой не може да ви забрани. Няма пречка в света, която би ви отнела възможността да направите някому едно малко, дори микроскопично добро.
към текста >>
Дали пишете с писалка или копаете на лозето или нивата, винаги дръжте в съзнанието си мисълта, че вършите Неговото
дело
.
Не се грижете за големите, за световните дела. Тях има кой да следи и завърши. Вие свършете онази работа, която е възложена на вас. Вършете добре и ония работи, които наричате земни и които не винаги са ви приятни, но извършването на които калява вашата воля. Ако успеете покрай тях да спечелите един приятел по Божието дело, те са полезни.
Дали пишете с писалка или копаете на лозето или нивата, винаги дръжте в съзнанието си мисълта, че вършите Неговото
дело
.
От значение е не толкова външният облик на работата, но съдържанието, което влагате в нея, и мисълта, с която я вършите. Не се извинявайте с условията. В каквито и времена да се намирате, реализирайте вашите идеи в малки дела, които никой не може да ви забрани. Няма пречка в света, която би ви отнела възможността да направите някому едно малко, дори микроскопично добро. Обикновено хората, които не желаят да си дадат труд и да поработят съзнателно за своето развитие, казват: „Бог ще промисли за всичко.
към текста >>
В каквито и времена да се намирате, реализирайте вашите идеи в малки
дела
, които никой не може да ви забрани.
Вършете добре и ония работи, които наричате земни и които не винаги са ви приятни, но извършването на които калява вашата воля. Ако успеете покрай тях да спечелите един приятел по Божието дело, те са полезни. Дали пишете с писалка или копаете на лозето или нивата, винаги дръжте в съзнанието си мисълта, че вършите Неговото дело. От значение е не толкова външният облик на работата, но съдържанието, което влагате в нея, и мисълта, с която я вършите. Не се извинявайте с условията.
В каквито и времена да се намирате, реализирайте вашите идеи в малки
дела
, които никой не може да ви забрани.
Няма пречка в света, която би ви отнела възможността да направите някому едно малко, дори микроскопично добро. Обикновено хората, които не желаят да си дадат труд и да поработят съзнателно за своето развитие, казват: „Бог ще промисли за всичко. Няма за какво да се безпокоим.“ Че Господ промисля за всички, това е вярно, но знаете ли как Той мисли за човека? Той, Който ни е дал всички възможности, праща при нас един вестител, който ни казва: „Стани и почни да работиш! “
към текста >>
82.
Теменужките
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Много непросветени граждани, не проучили и не разбрали нищо от окултната наука, незапознати с школите от изток и от запад, не чули нищо за Хермес, Питагор, Платон, както и за тайната наука на Изтока, неосведомени за теософията, антропософията и розенкройцерите, недокоснали се още до принципите на парапсихологията, не могат да разберат, че Учителят на Бялото Братство е един от тези, които продължават започнатото от векове и хилядолетия
дело
, насочено към духовното повдигане на човечеството.
Тези определености съвсем избледняваха и дори се стопяваха съвсем, защото могъщите вибрации на Божественото начало се налагаха над всичко със своята сила. В такива минути, когато всеки отделен индивид е в съзвучие с частица поне от величието на Всемирния Творчески Дух, хората недоумяват как е възможно за такива дребни, незначителни и изкуствено създадени отлики да се пролива кръв и да се нанасят такива адски страдания. В обществото на Бялото Братство можеше да влезе всеки без никакви церемонии и специални проверки. Проверката извършва самият живот, който изяснява всичко и то така, че онези елементи, които не са резултат на свещената жажда за знание и духовен възход, сами по себе си отпадат. Безграничната свобода, която Учителят даваше на своите ученици, ставаше понякога причина неулегнали и неутвърдени в идеите „последователи“ да правят неправилни стъпки, които невежествената тълпа прехвърля дори върху чистия и светъл образ на Учителя.
Много непросветени граждани, не проучили и не разбрали нищо от окултната наука, незапознати с школите от изток и от запад, не чули нищо за Хермес, Питагор, Платон, както и за тайната наука на Изтока, неосведомени за теософията, антропософията и розенкройцерите, недокоснали се още до принципите на парапсихологията, не могат да разберат, че Учителят на Бялото Братство е един от тези, които продължават започнатото от векове и хилядолетия
дело
, насочено към духовното повдигане на човечеството.
Учителят на Бялото Братство не обичаше агитация с идеите на Божественото учение. Той считаше такъв вид проповядване на люде, у които не е пробудена свещената жажда, за недостойно. Хората, които идваха при него, не бяха събрани от стъгдите с агитационни речи. Те сами го намираха така, както жадният пътник в зноя на летния ден търси и намира чешмата с планинската вода или самия извор в дебрите на планината. Един показателен пример за това е разговорът на брат М. 3.
към текста >>
Нашите светли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни
дела
са като аромата на теменужките.
Вярвам, че си се спирал по някои хубави поляни и си дишал въздуха, напоен с аромата на теменужки. - Да, Учителю. - Ти си поемал този чудесен аромат, без да виждаш теменужките. Може би по-късно погледът ти да е паднал зад някой храст - там, където се гушели малките ароматни цветенца, които ти пращат този аромат. Ето така, както теменужките ще работим.
Нашите светли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни
дела
са като аромата на теменужките.
- Този ли е единственият метод? - запитал М. 3. - Има и други методи. Ако ти срещнеш една душа, която търси, кажи й две думи - запали в нея свещеното пламъче и я остави. - Не е ли това много малко?
към текста >>
83.
Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Това дружество издаваше известния на голяма част от българския народ вестник „Зорница“ - един от най-старите български седмичници, започнал своето просветителско
дело
още от турско време.
Стоян Ватралски Направи ми силно впечатление това, че Ваталски като християнин писател, при това сурово обективен и критичен, даваше в своето съчинение израз на хубавото, непосредственото и не търсеше съзнателно и преднамерено отрицателни страни в учението, което охотно правеха мнозина съвременници на Учителя. Все около същото време имах и няколко интересни разговори за Учителя и с други негови състуденти - пастора Димитър Николов Фурнаджиев. Пастор Фурнаджиев беше също така изтъкнат евангелистки деятел - един буден българин от Пиринска Македония. Той бе дългогодишен представител на българския евангелизъм в световния съвет на християнските църкви в Швейцария и дълго време представител на „Българското евангелско благотворително дружество“.
Това дружество издаваше известния на голяма част от българския народ вестник „Зорница“ - един от най-старите български седмичници, започнал своето просветителско
дело
още от турско време.
Пастор Фурнаджиев беше и най-дългогодишният работник на амвона на най-голямата евангелистка църква в България „Първа евангелска църква“ в София на улица Солунска. Пастор Фурнаджиев познаваше Учителя още от студентските години в Америка. Той добре си спомняше, че още тогава Учителят е имал изработено ясно и определено духовно становище. Това е било един задълбочен християнски мистицизъм. При това Учителят още тогава осъзнавал духовната си мисия.
към текста >>
Познавам доста добре
делата
и идеите на големите древни и нови философи и учени.
Признавам, че тези въпроси са ме поставяли в доста голямо затруднение. Как мога аз да зная със сигурност това, което е най-трудно да се знае? Ако говоря неща по предположение, то значи да се занимаваме със забавления. Та самият аз не зная кой съм. Това обаче, което мога да спомена тук, е, че не съм срещал по-забележителен човек от него.
Познавам доста добре
делата
и идеите на големите древни и нови философи и учени.
Срещал съм и някои от нобеловите лауреати, но пред мен не е блесвала по-мощна духовна виделина от тази, която носи словото на Учителя, за никой друг не мога да изрека това, което мога да кажа за него. Що се отнася до отношението му към Христа, ще ти цитирам изрази, дословно взети от беседите му, за да направиш сам преценката по този противоречиво схващан въпрос. „Христос, това е Бог, Който се разкрива на света. Като проява на Бога Христос не може да се отдели от Него. Христос е дал най-пълен израз на любовта на земята, все едно как различните хора Го разглеждат: като исторически, като космичен, като мистичен.“ В словото на Учителя Христос е най-възвишеният и най-чист образ на богочовека.
към текста >>
Ще ти кажа накрая, че само личният контакт с него и със словото му може да ти донесе истинско запознанство с него и неговото
дело
.
Като проява на Бога Христос не може да се отдели от Него. Христос е дал най-пълен израз на любовта на земята, все едно как различните хора Го разглеждат: като исторически, като космичен, като мистичен.“ В словото на Учителя Христос е най-възвишеният и най-чист образ на богочовека. Но, драги X., трябва да спра дотук. Мисълта между другото е и страстен композитор. За да не стигна дотам, искам да привърша своето писмо.
Ще ти кажа накрая, че само личният контакт с него и със словото му може да ти донесе истинско запознанство с него и неговото
дело
.
Сърдечно твой Д. К.“ Друг слушател на Учителя и последовател на Учението на Бялото Братство пише следното: „Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише „Бъдещето хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство“, ние пък имаме не по-малко основания да очакваме, че съществени елементи от бъдещата духовна сграда на човечеството ще бъдат идейни и нравствени ценности, взети от съкровищницата на Учителя Беинса Дуно, изявени за пръв път в България. Ортодоксалните християнски дейци заклеймиха богомилството като ерес и разкол, но след едно хилядолетие всички сериозни и обективни историци оцениха това движение като един от най-ранните и мощни тласъци в развитието и тържеството на реформацията в Европа. Разбира се, подобни сложни въпроси из областта на философията и духовната история на народите не могат да се третират нито с прости и евтини аналогии, нито с леки шаблонни прогнози.
към текста >>
Разбира се, косвеното запознаване с каква да е действителност, особено с едно духовно
дело
, е само щриховане както на
делото
, така и на образа на този, който го е създал.
Друг слушател на Учителя и последовател на Учението на Бялото Братство пише следното: „Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише „Бъдещето хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство“, ние пък имаме не по-малко основания да очакваме, че съществени елементи от бъдещата духовна сграда на човечеството ще бъдат идейни и нравствени ценности, взети от съкровищницата на Учителя Беинса Дуно, изявени за пръв път в България. Ортодоксалните християнски дейци заклеймиха богомилството като ерес и разкол, но след едно хилядолетие всички сериозни и обективни историци оцениха това движение като един от най-ранните и мощни тласъци в развитието и тържеството на реформацията в Европа. Разбира се, подобни сложни въпроси из областта на философията и духовната история на народите не могат да се третират нито с прости и евтини аналогии, нито с леки шаблонни прогнози. Ако смелостта на Шпенглер се крие в познанието и оценката, която дава на Достоевската диалектика, нашата увереност е в големия духовен зрителен обсег на Учителя на Бялото Братство както в широчината, така и във философската задълбоченост.
Разбира се, косвеното запознаване с каква да е действителност, особено с едно духовно
дело
, е само щриховане както на
делото
, така и на образа на този, който го е създал.
То е годно да спре вниманието на такъв, който се интересува от него, а не и да даде цялостна представа за съдържанието му и неговата духовна сила. Ако тези мои редове успеят да отправят взора на търсещите към един импозантен духовен планински масив, за който говоря тук, тяхното усилие не ще е напразно. Всяка епоха има свой идеен двигател и всеки идеен лост - своя опорна точка и сфера на приложение. Дали идеите движат живота и битието или обратното, битието и историята определят идеите - това е стар и все пак спорен въпрос за конвенционалната философия. В книгите, които разглеждат систематичната философия, не се споменава името на Гьоте, но Гьоте беше философ.
към текста >>
От живота и
делата
на човека зависи в кой живот е той.
Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към целокупния живот и светлината.“ „Колко сме далече - обяснява Фериер - от изкуствения аскетизъм на средните векове, който за така наречената любов към небето презираше земята, който за благото на чистия дух пренебрегваше тялото.“ „Учителят Дънов остроумно осмива различните определения, които хората дават на Христа. Някои проповедници мислят, че трябва да се прави разлика между един „исторически“ Христос и „космически“ или пък „мистически“. Те говорят обаче за различни противоречиви светове, както се говори за „светски“ или за „вечен“ живот.
От живота и
делата
на човека зависи в кой живот е той.
Сам по себе си животът е един. физическият, Духовният и Божественият живот са три прояви на един и същ живот.“ 1 Първо послание към Коринтяните, 13:12 (б. р.).
към текста >>
84.
Разговори с Учителя. Разговор четвърти
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Чрез нея той изгражда себе си, но истинската работа на човека е безкористното
дело
, посветено на Бога.
Ученикът: В последно време като по-нов елемент в живота се забелязва стремежа към обща колективна работа. Интересува ме особено много това, дали при колектива се губи отчасти или съвсем изчезва индивидуалността. Какво бихте ми казали по това? Учителят: Вярно е това, че се появява желание за колективен живот и работа, но вие не знаете един скрит закон, според който човек и в колективната работа запазва своята индивидуалност, тъй като той ще заеме в общата работа този дял, който му е определен предварително от съдбата. Запомнете: индивидуалната работа има отношение към индивида.
Чрез нея той изгражда себе си, но истинската работа на човека е безкористното
дело
, посветено на Бога.
В общата работа хората имат възможност да изглаждат някои грапавини и да се опознаят по-добре. Добре е, когато ученикът е готов да върши съзнателно и точно двата вида работа. Добре е, когато понякога хората биват принудени да се събират на едно и също място дори само затова, че имат възможност да научат някои на вид прости неща като учтивостта, която прави човека готов да изслушва другия така, както той би желал да бъде изслушан. Освен това тази обстановка е подходяща за взаимното опознаване като монади. Знайно е, че хората не са еднакви.
към текста >>
Когато се събирате за някакво общо
дело
, на пръв поглед ви се струва, че сте еднакви, но постепенно изпъкват различията, които ви изненадват.
Освен това тази обстановка е подходяща за взаимното опознаване като монади. Знайно е, че хората не са еднакви. Тези, които живеят по скалисти места, са подобни на скалите, а жителите на южните склонове на планините са съвсем други. Сложен комплекс от влияния е всеки човешки индивид. Това човек най-добре може да научи при съвместния живот и работа.
Когато се събирате за някакво общо
дело
, на пръв поглед ви се струва, че сте еднакви, но постепенно изпъкват различията, които ви изненадват.
Някои ще се изявят като разумни и скромни люде, а други с големи претенции й кандидати за високи служби и звания. Други пък, както и на друго място се каза, се считат годни да станат учители, без да знаят, че за всяко столетие разумната и жива природа е определила само няколко високи длъжности. Знаете ли, че за да се роди един светия, потребно е неговото появяване да бъде подготвено от двама гениални хора. А за да се роди един учител, неговото идване в света трябва да бъде предшествувано от десет светии. „Да се живее по Бога“ казват често верующите хора.
към текста >>
Но те разбират това по свой начин и дори някои от тях мислят, че да живееш по Бога ще рече да извършиш необикновени
дела
.
Някои ще се изявят като разумни и скромни люде, а други с големи претенции й кандидати за високи служби и звания. Други пък, както и на друго място се каза, се считат годни да станат учители, без да знаят, че за всяко столетие разумната и жива природа е определила само няколко високи длъжности. Знаете ли, че за да се роди един светия, потребно е неговото появяване да бъде подготвено от двама гениални хора. А за да се роди един учител, неговото идване в света трябва да бъде предшествувано от десет светии. „Да се живее по Бога“ казват често верующите хора.
Но те разбират това по свой начин и дори някои от тях мислят, че да живееш по Бога ще рече да извършиш необикновени
дела
.
Всъщност някои много малки на вид дела, на които те дори не обръщат внимание, влизат като главна съставка на това, което се нарича „живеене по Бога“. Услужливият, благородният и внимателният човек дори само с тези свои качества живее по Бога. Тук аз искам да обърна вниманието ви върху едно качество, което за съжаление липсва в достатъчно количество у българина. То е взаимното почитание. Българите притежават много добри качества, но имат един недъг, който много пречи за духовното им развитие.
към текста >>
Всъщност някои много малки на вид
дела
, на които те дори не обръщат внимание, влизат като главна съставка на това, което се нарича „живеене по Бога“.
Други пък, както и на друго място се каза, се считат годни да станат учители, без да знаят, че за всяко столетие разумната и жива природа е определила само няколко високи длъжности. Знаете ли, че за да се роди един светия, потребно е неговото появяване да бъде подготвено от двама гениални хора. А за да се роди един учител, неговото идване в света трябва да бъде предшествувано от десет светии. „Да се живее по Бога“ казват често верующите хора. Но те разбират това по свой начин и дори някои от тях мислят, че да живееш по Бога ще рече да извършиш необикновени дела.
Всъщност някои много малки на вид
дела
, на които те дори не обръщат внимание, влизат като главна съставка на това, което се нарича „живеене по Бога“.
Услужливият, благородният и внимателният човек дори само с тези свои качества живее по Бога. Тук аз искам да обърна вниманието ви върху едно качество, което за съжаление липсва в достатъчно количество у българина. То е взаимното почитание. Българите притежават много добри качества, но имат един недъг, който много пречи за духовното им развитие. Това е липсата на почитание един към друг.
към текста >>
Ние не бива да ги изключваме от нашата мисъл и от вярата си, че те могат да участвуват в общите добри
дела
, и от нашата любов.
Законът за отношенията при себепознаването е следният. Ако някой каже: Аз мога да направя всичко, той казва една трета от истината. Ако каже: Аз и всички добри хора можем да направим всичко,той казва две трети от истината. Най-после ако каже: Аз, всички добри хора и Бог с нас можем да направим всичко, казва три трети, или цялата истина. Под всички добри хора трябва да се подразбира всичките добри хора, които живеят на земята, включително и тези земни жители, които са заминали за другия свят.
Ние не бива да ги изключваме от нашата мисъл и от вярата си, че те могат да участвуват в общите добри
дела
, и от нашата любов.
Ако някой поет, художник, музикант или какъвто и да е творчески човек реши да работи за доброто и светлината, както и за възхода на човеците, тогава всички поети, художници и музиканти на земята и в другия свят му помагат. Ученикът: Защо настъпват понякога такива резки промени в нашето съзнание? Кое е вярното наше състояние, щом като то е така променливо? Понякога човек мисли за себе си, че е много добър, разумен и благороден, а друг път има обратното самочувствие. Учителят: Ето защо трябва да познавате законите на физическия свят.
към текста >>
Те най-много работят, но тяхното
дело
няма външен ефект.
Една вълна може да бъде укротена с енергията на друга вълна, която действува в противна посока на първата. От това следва, че за равновесието и мира на човешкото общество е необходима намесата на външна енергия. От това следва, че миротворците, доброжелателните и любещите хора, които възстановяват мира и равновесието на света, не са ленивци, а най-активни работници в доброто. Хората погрешно смятат, че добрите люде са пасивни и бездейни наблюдатели на живота. Това не е истина.
Те най-много работят, но тяхното
дело
няма външен ефект.
Омиротворяването, хармонията е разумен творчески процес. Само много умни, любящи люде, които изразходват голяма вътрешна енергия, могат да донесат мира. Ако човек няма мир в себе си, той не може да го възстанови отвън. Така трябва да се разбират думите на Христа, Който каза: „Моя мир ви давам! “
към текста >>
85.
Разговори с Учителя. Разговор девети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ученикът: За да направя резюмето, което ми поръчахте, аз прочетох Вашата беседа, озаглавена „Преди Авраама“, отпечатана в тома „
Делата
Божи“ през 1940 г.
Разговор девети Този разговор бе определен за прочитане на резюмето, което учениците обещаха да направят, след като през седмицата бяха занесли на Учителя седем теми. След като Учителят бе прочел темите, върна ги на ученика, който отиде да се осведоми за следващия разговор и който бе натоварен да направи резюмето.
Ученикът: За да направя резюмето, което ми поръчахте, аз прочетох Вашата беседа, озаглавена „Преди Авраама“, отпечатана в тома „
Делата
Божи“ през 1940 г.
Началото на беседата е на страница 340. Там прочетох следния стих от Евангелието на Йоан, глава 8, ст. 58, който гласи: „Истина, истина ви казвам: Преди да бъде Авраам, Аз съм“. В същата беседа на стр. 352 намерих следните редове, които вземам като мото на резюмето за търпението:
към текста >>
Делата
ни може да са добри или лоши, но свободата, с която сме напуснали дома на нашия Небесен Баща, си остава.
Има определено време, за което дадено небесно тяло извършва една пълна обиколка по своята орбита. И ако земните жители пожелаят да изследват това тяло, трябва да го изчакат да дойде в едно изгодно за нас положение, например в едно „противосъстояние“, когато това е най-удобно поради най-голямата му близост до земята. И за човека отделно, и за обществото са отредени цикли в развитието, които отделната личност или обществото трябва да изминат, за да стигнат до онова състояние, когато вече можем да ги считаме за културни. А имат ли вече духовна култура, те вече са отговорни за всичко, което вършат, тъй като заедно със знанието расте и отговорността. На човека е дадена по начало свобода, дори и ангелите не се намесват, когато ние по свобода вършим всичко в своя живот.
Делата
ни може да са добри или лоши, но свободата, с която сме напуснали дома на нашия Небесен Баща, си остава.
Но извършени вече, нашите дела са подготвили пътеката за бъдните времена. Последиците добри или лоши, са неминуеми. Както е невъзможно да променим реда на природните явления, така е невъзможно да променим законната последователност на явленията в духовния живот, където причините и техните последствия имат свои „орбити“ и свое време за изминаването им. В съзнанието на духовния човек трябва да се затвърди аксиомата, че никой друг, а самите ние сме автори на този порядък, който хората наричат съдба. Търпеливият ще узнае времето за всяко нещо и няма да влошава положението си, тъй като търпеливият е мъдър, и мъдрият е търпелив.
към текста >>
Но извършени вече, нашите
дела
са подготвили пътеката за бъдните времена.
И ако земните жители пожелаят да изследват това тяло, трябва да го изчакат да дойде в едно изгодно за нас положение, например в едно „противосъстояние“, когато това е най-удобно поради най-голямата му близост до земята. И за човека отделно, и за обществото са отредени цикли в развитието, които отделната личност или обществото трябва да изминат, за да стигнат до онова състояние, когато вече можем да ги считаме за културни. А имат ли вече духовна култура, те вече са отговорни за всичко, което вършат, тъй като заедно със знанието расте и отговорността. На човека е дадена по начало свобода, дори и ангелите не се намесват, когато ние по свобода вършим всичко в своя живот. Делата ни може да са добри или лоши, но свободата, с която сме напуснали дома на нашия Небесен Баща, си остава.
Но извършени вече, нашите
дела
са подготвили пътеката за бъдните времена.
Последиците добри или лоши, са неминуеми. Както е невъзможно да променим реда на природните явления, така е невъзможно да променим законната последователност на явленията в духовния живот, където причините и техните последствия имат свои „орбити“ и свое време за изминаването им. В съзнанието на духовния човек трябва да се затвърди аксиомата, че никой друг, а самите ние сме автори на този порядък, който хората наричат съдба. Търпеливият ще узнае времето за всяко нещо и няма да влошава положението си, тъй като търпеливият е мъдър, и мъдрият е търпелив. Ако нетърпеливият направи нови грешки в ходовете на своите постъпки, той ще натрупа нови неприятни последици и положението му, като настъпи момент за някоя стара ликвидация, ще бъде много по-лошо отколкото преди.
към текста >>
Той търси последователи, за да извърши своето мрачно
дело
, а истинският спасител на човешката душа никога не говори за обществото, никога не създаде организация, а каза: „Дойдох да прибера своите“, а на друго място казва: „Не вие Мене, но аз вас избрах“.
Принудителният им „нов ред“ не внася в тоя дом никакъв нов живот, а само объркване и хаос. Търпеливият организира себе си, а нетърпеливият - обществото. Всички тирани, които историята е отбелязала в страниците си, се явяват като носители на идеи за „ново човечество“, за някакъв „нов ред“ и за „окончателно оправяне на света“. Срещнете ли човек, който никога не е признал, че е сгрешил, човек, който не се е вгледал в нито една черта на своя характер, а непрекъснато коригира човешкото общество, бягайте от него. Мрачният дух, когото Творецът изгони от небето, сега е приел формата на организатор и спасител на света.
Той търси последователи, за да извърши своето мрачно
дело
, а истинският спасител на човешката душа никога не говори за обществото, никога не създаде организация, а каза: „Дойдох да прибера своите“, а на друго място казва: „Не вие Мене, но аз вас избрах“.
Хората могат и бива да се сдружават, за да си помагат при извършването на ред неща от земен материален характер. Те могат да построят задружно голяма сграда, едно шосе, едно пристанище. Те могат да се сдружават и да улесняват живота си, но никога да не отнемат свободата един другиму. Но ако такова общество е построено по закона на принудата, то няма да успее. Търпеливите, които са и мъдри, знаят това.
към текста >>
86.
Закони
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Всеки живот произлиза от Бога и затова никой досега не е успял да повтори великото
дело
на Твореца да създаде живот.
Любовта пренебрегва тази правда и дава не само повече от това, което ще получи, но дава и без оглед на каквото и да е получаване. Това е законът на изобилието, наречен опуленс. 10. Закон: На човека не е позволено да отнема ничий живот. Животът с нищо не се изкупува. Пояснение: Най-великото нещо, на което никой никога не може да намери равноценността, е животът.
Всеки живот произлиза от Бога и затова никой досега не е успял да повтори великото
дело
на Твореца да създаде живот.
Не само, че не е по силата на смъртния човек да стори това, но не с позволено да узнае и тайната, която отделя мъртвата от живота природа. Ето защо на човека не е позволено да отнема ничий живот. Дори и тогава, когато ние умъртвяваме растения, за да се храним, тъй като това е неизбежно поради факта, че единствени растенията произвеждат белтъчни вещества, пак трябва да се отплатим за този дар, като получената от растителния свят енергия превръщаме в достойни дела. Това, което е позволено за животното, което няма още индивидуализирано съзнание, не е позволено за човека. Ако животните се самоизяждат, това за човека е най-страшното престъпление.
към текста >>
Дори и тогава, когато ние умъртвяваме растения, за да се храним, тъй като това е неизбежно поради факта, че единствени растенията произвеждат белтъчни вещества, пак трябва да се отплатим за този дар, като получената от растителния свят енергия превръщаме в достойни
дела
.
Животът с нищо не се изкупува. Пояснение: Най-великото нещо, на което никой никога не може да намери равноценността, е животът. Всеки живот произлиза от Бога и затова никой досега не е успял да повтори великото дело на Твореца да създаде живот. Не само, че не е по силата на смъртния човек да стори това, но не с позволено да узнае и тайната, която отделя мъртвата от живота природа. Ето защо на човека не е позволено да отнема ничий живот.
Дори и тогава, когато ние умъртвяваме растения, за да се храним, тъй като това е неизбежно поради факта, че единствени растенията произвеждат белтъчни вещества, пак трябва да се отплатим за този дар, като получената от растителния свят енергия превръщаме в достойни
дела
.
Това, което е позволено за животното, което няма още индивидуализирано съзнание, не е позволено за човека. Ако животните се самоизяждат, това за човека е най-страшното престъпление. Като имаме предвид всичко това, може да си представим как изглежда за висшите същества животът на нашата планета. Някои хора казват, че и да убият някого, ще изкупят постъпката си с други „благородни“ дела. Не, законът е категоричен: животът с нищо не се изкупува.
към текста >>
Някои хора казват, че и да убият някого, ще изкупят постъпката си с други „благородни“
дела
.
Ето защо на човека не е позволено да отнема ничий живот. Дори и тогава, когато ние умъртвяваме растения, за да се храним, тъй като това е неизбежно поради факта, че единствени растенията произвеждат белтъчни вещества, пак трябва да се отплатим за този дар, като получената от растителния свят енергия превръщаме в достойни дела. Това, което е позволено за животното, което няма още индивидуализирано съзнание, не е позволено за човека. Ако животните се самоизяждат, това за човека е най-страшното престъпление. Като имаме предвид всичко това, може да си представим как изглежда за висшите същества животът на нашата планета.
Някои хора казват, че и да убият някого, ще изкупят постъпката си с други „благородни“
дела
.
Не, законът е категоричен: животът с нищо не се изкупува. 11. Закон: Изплати ли човек големия си дълг, той ще изплати и малките си дългове. Пояснение: Щом човек е наясно по големите въпроси за Бога, за развитието, за съдбата и за безсмъртието на душата, всички останали по-дребни въпроси, които възникват от неразбирането на големия въпрос, се разрешават от само себе си. 12. Закон: Човек не може да се учи, докато не обича нещо или някого. Пояснение: На този свят не може да се извърши нищо добро и полезно, без човек да има импулс и вдъхновение.
към текста >>
14. Закон: Не съществуват сили, които могат да попречат на човека да направи едно добро
дело
.
Немалко са привържениците на това схващане, които поставят съзнателно своето тяло на най-различни мъчения: глад, физически болки, мъчителни пози, понасяне несгодите, които причиняват остри металически предмети, и други такива самоизтезания. Западният окултизъм, включително Бялото Братство, което е част от Великото Всемирно Братство, не споделят тези методи за духовно издигане. Тъй като западният окултизъм във всички свои разклонения върви по Христовото Слово, последователите му считат за погрешно всяко варварско отношение към тялото, което ни е дадено от природата като съвършен и прекрасен инструмент. В устройството и функциите на тялото е вложена великата и още неразкрита премъдрост на живата природа. Има случаи, когато някои от школите на западния окултизъм препоръчват за известно време глада, но само като средство за лекуване.
14. Закон: Не съществуват сили, които могат да попречат на човека да направи едно добро
дело
.
Пояснение: Някои хора, които са тръгнали в духовния път, често се оплакват, че в страната, където живеят, липсва свобода. Вярно е, че липсата на свобода за духовно подвизаване в широк смисъл на думата гнети човека, но за най-главното - вътрешната работа на ученика, винаги и при всички условия има свобода. Всеки и във всяко положение може да се моли. Никому не е забранено да каже на своя приятел една топла насърчителна дума, никому не е забранено да обича ближния си. 15. Закон: В богатството, спечелено по бърз начин, действуват силите на злото, а в богатството, спечелено с честен труд, действуват силите на доброто.
към текста >>
Пояснение: Само обичта на околните може да ти даде кураж и сила в един момент, в който трябва да извършиш едно сериозно
дело
.
Ограничението, което човек е получил, след като е злоупотребил с тази свобода, идва от закона за каузалността, а не от отмъстителността на Бога. Бог не отмъщава, защото е Любов. Онова, което изглежда като отмъщение, е нарушеното равновесие в света на абсолютната правда, което законът възстановява. И тъй мярката на твоята лична свобода е свободата, която ти даваш на другите. 17. Закон: Щом хората те обичат, те те повдигат.
Пояснение: Само обичта на околните може да ти даде кураж и сила в един момент, в който трябва да извършиш едно сериозно
дело
.
Не прекъсвайте връзките си с добрите хора. Те са невидимите източници, от които получавате сила в най-сериозните моменти на своя живот. Какво става с растението, лишено от слънчевата светлина? 18. Закон: Добрият е винаги силен. Пояснение: Ние коригираме понятието сила.
към текста >>
22. Закон: За всяко добро
дело
се изисква една малка жертва.
Пояснение: Благодарността е много ценно качество. Благодарният предизвиква щедростта и благоговението на всекиго. Благодарният е разтворил душата си като цвят, който получава любовта на слънцето. На благодарния всеки помага. Благодарният най-добре се учи и най-бързо расте.
22. Закон: За всяко добро
дело
се изисква една малка жертва.
Пояснение: Ние нямаме друга мярка, с която бихме могли да измерим добрината на хората, освен големината на жертвата, която те правят, когато искат да ни сторят някакво добро. Ако мислиш, че можеш да направиш някому нещо добро, без да жертвуваш нещо от себе си, ти не си на прав път. 23. Закон: Ако унищожим враговете си тук, на физическото поле, те влизат в нас. Пояснение: Липсата на духовна просвета е причина за многото злини и нещастията, които съпътствуват живота на човека. Ако знаехме колко фатални са последиците на някои наши постъпки, ние бихме съблюдавали на всяка крачка горния закон.
към текста >>
87.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
 
- Константин Златев
Атеизмът е приемлив за хора, които се боят, че някъде в глъбините на Вселената, в духовните пространства на безкрая, стоят записани по незаличим начин техните
дела
, за които те трябва да отговарят.
Тази именно Любов и никоя друга разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда Космоса като един колосален по мащабите си организъм, в който съществуването на галактиките, звездите и планетите, на човека, животните, растенията, минералите, молекулите, атомите и най-малките частици на веществото се направлява от едно Единно Мирово Съзнание Творческия Универсален ДУХ, Когото народите през различните епохи са назовавали по различен начин. Отрицателите на тази вездесъща Реалност, т.нар. атеисти, плащат прескъп данък на изконно невежество.
Атеизмът е приемлив за хора, които се боят, че някъде в глъбините на Вселената, в духовните пространства на безкрая, стоят записани по незаличим начин техните
дела
, за които те трябва да отговарят.
Атеизмът им носи измамно, временно успокоение. Ала ние, вярващите в Божието битие, знаем, че Онова, Което се назовава Мирова Правда, частица от която обитава всяка душа, един ден неизбежно ще похлопа по дверите на съвестта. И тогава... Учението на ББ, което е една от формите на великата наука за човека, природата и Бога, е поставено върху непоклатимия фундамент на вечните, ненакърними, всепроникващи принципи на Xристовото Слово. Това Учение датира още от преди времето на Xермес Трисмегист (Триждивеликия) в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне своя безспорно най-висок връх у Иисус Xристос от Назарет.
към текста >>
Помнете: добрите ви
дела
ще останат с вас.
Или гледате, че някому е студено. Зимно време е. Няма защо да му казвате, че Господ ще промисли за него. Носите кожух, метнете го на неговия гръб, кожухът ще започне да му говори, че Господ го обича. Вие казвате: "Господ ще промисли за тебе", а кожух не му давате.
Помнете: добрите ви
дела
ще останат с вас.
Където и да отидете, те ще вървят подир вас." От теорията към практиката това е водещото направление, червената нишка в словесното съкровище на Учителя П. Дънов: "Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила." Според него: "Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити." От придобитото познание към ежедневния живот с неговите безбройни проблеми; от изградените в съзнанието образи, представи и настройки към тяхното осъществяване в действителността, така богата на изпитания. Словото облича във форма всяка мисъл, изказана на глас. А пък делото е това, което претворява словесните форми в конкретни практически резултати.
към текста >>
А пък
делото
е това, което претворява словесните форми в конкретни практически резултати.
Помнете: добрите ви дела ще останат с вас. Където и да отидете, те ще вървят подир вас." От теорията към практиката това е водещото направление, червената нишка в словесното съкровище на Учителя П. Дънов: "Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила." Според него: "Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити." От придобитото познание към ежедневния живот с неговите безбройни проблеми; от изградените в съзнанието образи, представи и настройки към тяхното осъществяване в действителността, така богата на изпитания. Словото облича във форма всяка мисъл, изказана на глас.
А пък
делото
е това, което претворява словесните форми в конкретни практически резултати.
Така своеобразната верига мисъл слово дело се затваря и принася плодовете на човешкото творческо начало пред олтара на Служението. В този смисъл Учителят П. Дънов наставлява: "Когато хората започнат да прилагат в малък мащаб това, за което говорят, тогава ще се обнови светът. Всяка мисъл, която човек има, трябва да я постави на опит. И философията, която има, трябва да я постави на опит."
към текста >>
Така своеобразната верига мисъл слово
дело
се затваря и принася плодовете на човешкото творческо начало пред олтара на Служението.
Където и да отидете, те ще вървят подир вас." От теорията към практиката това е водещото направление, червената нишка в словесното съкровище на Учителя П. Дънов: "Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила." Според него: "Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити." От придобитото познание към ежедневния живот с неговите безбройни проблеми; от изградените в съзнанието образи, представи и настройки към тяхното осъществяване в действителността, така богата на изпитания. Словото облича във форма всяка мисъл, изказана на глас. А пък делото е това, което претворява словесните форми в конкретни практически резултати.
Така своеобразната верига мисъл слово
дело
се затваря и принася плодовете на човешкото творческо начало пред олтара на Служението.
В този смисъл Учителят П. Дънов наставлява: "Когато хората започнат да прилагат в малък мащаб това, за което говорят, тогава ще се обнови светът. Всяка мисъл, която човек има, трябва да я постави на опит. И философията, която има, трябва да я постави на опит." Образите, с които П.
към текста >>
В същност той знае реално само онова, което вече е опитал на
дело
в своя живот.
Истините и упражненията, които съм ви дал, се дават за първи път на външния свят. Най-новото, което сега е в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години беше друго. Казват: "Едно време Христос е казал това." Но Христос е казал също: "Сега не можете да разберете някои неща, а после ще ги разберете." Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови." Прилагането на усвоеното знание е първа и неотменна задача на окултния ученик.
В същност той знае реално само онова, което вече е опитал на
дело
в своя живот.
Останалото е теоретично богатство без покритие до момента на приложението. Затова си заслужава да се вслушаме в съвета на П. Дънов: "Туй, което ученикът знае, трябва да го приложи в живота си! Знаеш само това, което си приложил и опитал. И само това знание ще върви винаги след тебе."
към текста >>
Мисълта, чувството и
делото
трябва да вървят заедно.
Дънов настоятелно препоръчва: "Дойде ти една мисъл. Тя трябва да създаде едно чувство и да се приложи без отлагане (курсивът мой К. З.). Ако отложиш мисълта, ще я изгубиш. Нещата не се повтарят никога. Те всеки път са нови.
Мисълта, чувството и
делото
трябва да вървят заедно.
Ако Божествената мисъл, която дойде в тебе, не създаде чувство и не премине в действие, връзката с Божественото я няма. Тя е прекъсната и липсват онези пълни условия за проява на Божественото." От човека а още повече от ученика по духовния път небето очаква да проявява градивна инициатива във всеки миг от неговия съзнателен живот. Най-вече, разбира се, при вземането на съдбоносни решения, когато именно проличава най-ясно до каква степен той е възприел Божественото Слово и доколко го е превърнал в неделима част от своето мислене и поведение. " Детето, което е в майчината утроба, когато прави движения и рита, получава нещо от нея. С тези движения детето държи майката във връзка със себе си.
към текста >>
88.
Божественият Принцип на ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Тя е доминантата и при изграждането на бъдещата Култура на VI окултна раса, чиито основи вече са излети благодарение живота,
делото
и Словото на Учителя П.
(Учителят П. Дънов) Според твърдението на самия П. Дънов най-много от всичко той е говорил именно за Любовта. И въпреки това, пак по негово мнение, слушателите и последователите му са все още едва в преддверието на осъзнаването на нейната същност. Любовта е непоклатимият фундамент на новозаветното благовестие на Господ Иисус Христос.
Тя е доминантата и при изграждането на бъдещата Култура на VI окултна раса, чиито основи вече са излети благодарение живота,
делото
и Словото на Учителя П.
Дънов и на мнозина други знайни и незнайни пратеници на Всемирното Бяло братство. Любовта е едновременно смисъл, цел и съдържание и на вселенския, и на нашия малък човешки живот. Каквото и да кажем за нея, няма да бъде достатъчно. Нека тук да проследим как осветлява нейната същност и проявления един велик духовен Учител. 1. Любовта принцип на Битието, извор на всемирния Живот
към текста >>
Бъдещата Култура на Любовта ще се отличава с пълното отсъствие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми, предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и
дела
, и на престъпления.
Тази грандиозна Божествена Истина е водещо начало и в учението на П. Дънов. Той я свързва като теза с Културата на VI раса - Култура на Любовта: "Без любов човек не може да разбере единството на света. Любовта внася пълно единство в живота. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. ...Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първичната Причина, толкова и обществата се по-добре организирани. "
Бъдещата Култура на Любовта ще се отличава с пълното отсъствие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми, предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и
дела
, и на престъпления.
Братството между човеците ще бъде закон без изключения: "Христос говори сега на европейските народи: "Ако вие приложите Моето учение, очаква ви велико знание, велико благословение. Но ако отхвърлите Любовта, ще опитате най-голямото нещастие."Под земята се готви нещо страшно. Ако тези хора не приемат Божествената Любов, ще има една революция в природата. А тази революция, която става сега, не е нищо пред тази, която природата приготвя. Ще стане такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал.
към текста >>
Остава само да ги
оделотво
- рим в живия живот.
Дънов относно контакта между мъжа и жената, следва да правим разлика между вече използваните по-горе понятия: брак (формална връзка между двата пола) и партньорство (неформална връзка). Всеки сам трябва да реши кое за него е от по-голямо значение - формалното или неформалното общуване. Учението на ББ в редакцията на П. Дънов не възразява и срещу двете (с изключението за окултния ученик, което вече цитирахме). А принципите, върху които следва да изграждаме този род най-деликатни взаимоотношения, са ясно изложени в Словото.
Остава само да ги
оделотво
- рим в живия живот.
Умната и всеотдайна жена, дори и да не е красива (както се пее в популярната песен) и богата, може извънредно много да помогне на мъжа си в социалното и духовното му израстване. До всеки велик мъж в историята на човечеството винаги е стояла и една велика жена, дори и до нас да не са достигнали сведения за нея. Обратно, дребнавата и егоцентрична съпруга, дори и да е красива и богата, може да съсипе и кариерата, и духовното равновесие на партньора си. Ако ли пък на всичкото отгоре е и непривлекателна, или ще направи от мъжа до нея виден философ (случаят със Сократ - от порядъка на изключение), или ще му вгорчи битието до най-високата възможна степен. Обратният вариант - за мъжа, който трансформира жената до себе си в позитивен или негативен аспект, също е в сила!
към текста >>
89.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
 
- Константин Златев
Самият Бог - върховната еманация на Доброто - се изявява в
делата
на добродетелност: "Няма по-велик акт от този, да направиш едно добро.
Ако си я възприел, доброто ще дойде. Бъди готов да възприемеш Любовта и след пет минути ще бъдеш добър." (Учителят П. Дънов) Истинско Добро е само онова, което произлиза от Любовта и е свързано неразривно с нея. Тази е причината за краткото и категорично съждение на Учителя П. Дънов: "Любовта ражда доброто." Мотивацията на човека да върши добро се корени в неговото Божествено начало, което изявява и Любовта в нашия живот.
Самият Бог - върховната еманация на Доброто - се изявява в
делата
на добродетелност: "Няма по-велик акт от този, да направиш едно добро.
Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог" (Който е Любов според I Йоан 4:8,16; бел. К. З.) - споделя Учителят на ББ у нас. В нашата действителност Любовта може да се прояви само посредством добродетелта. Иначе тя би останала неразбрана и неоценена. По този повод Учителят П.
към текста >>
За щастие - дори и най-дълбокото падение в нравствено отношение, водещо до рецидив на престъпните, злотворни
дела
, е обратимо.
...Всяка хубава мисъл и всяко благородно чувство произтичат от доброто, което вършим." Според езотеричното познание вътрешната настройка на личността да прави добро е нормалната. Именно тя отговаря на състоянието на физическо и психическо здраве. Отклонението или въздържането от вършене на добро говори за смущения в психо-физическото единство на човека - най-вече в хармонията на неговата душевност. А в най-тежкия вариант - при извършване на зло, можем вече да говорим за сериозни деформации в психиката на извършителя.
За щастие - дори и най-дълбокото падение в нравствено отношение, водещо до рецидив на престъпните, злотворни
дела
, е обратимо.
Падналият толкова ниско човек би могъл да бъде спасен от пълно морално разложение главно по два начина: или чрез решителна намеса отвън - когато в една или друга форма някой му протегне ръка и го измъкне от блатото, или ако той самият преживее разтърсващо душата му събитие, което да го доведе до катарзис (пречистване), преосмисляне на поведението си и пренасочване на жизнения си път. Като следствие от този закон би могло да се разгледа закономерността, че мотивираното извършване на добро е най-сполучливият метод за поддържане и разрастване кълновете на живота. В този смисъл са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Доброто е основа на живота (курсивът мой - К. З.). Доброто е почва на живота и същевременно - негова храна.
към текста >>
Да извършваме с готовност, самоотверженост и максимално прецизно - сякаш е за Небесния ни Баща - всяко свое
дело
, дори и най-нищожното, в това именно е най- дълбоката мъдрост на живота!
Не можел да скрие от самия себе си разочарованието си. Той навярно очаквал продължителна дискусия, започваща от обсъждането на личностните му качества и завършваща с поредица от мъдри напътствия. А какво получил?! - Само една кратка фраза, която все още не му говорела нищо. Трябвало да мине известно време, за да осмисли словата на Учителя и да проумее заряда и величието им.
Да извършваме с готовност, самоотверженост и максимално прецизно - сякаш е за Небесния ни Баща - всяко свое
дело
, дори и най-нищожното, в това именно е най- дълбоката мъдрост на живота!
Така не само Му служим пълноценно и достойно. Така и самите ние израстваме в духовно-нравствено отношение по най-ускореното трасе на еволюционната спирала. И все пак - как да разгадаем каква точно е Божията воля? Дали има универсална рецепта да бъдем точни в преценката си? И тук на помощ отново ни идва Словото - този път Христовото благовестие.
към текста >>
90.
Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА
 
- Константин Златев
Всички мисли, чувства и
дела
извън Любовта, без заряда на Любовта, не подпомагат духовната еволюция на съществото и не го водят към свободата.
а) с Любовта "От Любов да направиш нещо - там е истинската свобода. Всичко може да направиш, но като го направиш от Любов, тогава си свободен. Ако не го направиш от Любов, не си свободен." (Учителят П. Дънов)
Всички мисли, чувства и
дела
извън Любовта, без заряда на Любовта, не подпомагат духовната еволюция на съществото и не го водят към свободата.
Пълна свобода има само в Любовта. Да обичаш, означава да си готов да предоставиш най-голямата възможна свобода на любимото същество. Всеки акт на ограничение в това отношение е акт на егоизъм, на самолюбие и възпрепятства проявлението на свободата. Ето задълбочения размисъл на Учителя на ББ в нашата страна, разкриващ най-дълбоките взаимовръзки между свободата и Любовта: "Помнете: без Любов няма свобода в света. Ако разбираш любовта, ти си свободен.
към текста >>
И обратното: липсата на свобода (в разглеждания смисъл) свидетелства, че човешкото същество се е отклонило от вечните закони на Вселената с мисъл, слово или
дело
.
"Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро." (Учителят П. Дънов) Така формулираният от Учителя на ББ в България закон довежда до извода, че наличието на постигната, реализирана свобода е съвършено достоверно доказателство, че човек е извървял докрай пътя на Доброто. Той, самоосъщественият в Доброто човек, е достигнал преддверието на висшата Божественост и Създателят му подава ръка, за да го издигне в ранг на Свой пълномощен сътрудник и сътворец в цялото Проявено Битие.
И обратното: липсата на свобода (в разглеждания смисъл) свидетелства, че човешкото същество се е отклонило от вечните закони на Вселената с мисъл, слово или
дело
.
Тази личност (индивидуалност) все още е на път към Истината. А този път е съизмерим с Вечността. Следователно мярката за принадлежност към Доброто или злото (освен всички останали познати критерии за оценка в това направление) е именно свободата. И по-конкретно - степента, в която сме овладели, в която проявяваме, в която сме изпълнени със свободата. И не би могло да бъде другояче.
към текста >>
В подобен случай не бихме носили и отговорност за
делата
си.
Ала в същото време е и премъдър. Творецът не би допуснал никоя част от творението да бъде обект на натиск отвън, за да избере Доброто. Всеки сам трябва да стигне до такова равнище на духовна зрелост, че със собствената си свободна воля да извърши правилния избор. В това е смисълът на процеса на духовно-нравствено усъвършенстване, което наричаме още "богоуподобяване". Иначе бихме били марионетки, кукли на конци, направлявани от чужда воля, без личен избор.
В подобен случай не бихме носили и отговорност за
делата
си.
Но понеже имаме свободата на избора, предоставена ни от Всевишния още от акта на сътворяването ни, носим и отговорност за всяка своя мисъл, чувство, слово и действие. Разбира се, напълно свободен е само Бог. Нашата свобода е относителна, както и светът, в който живеем и я проявяваме. Но същевременно по-висок духовен ръст означава и по-голяма свобода на избора. Най-изостаналите в духовно отношение са съответно и с най-малки възможности да упражняват свободната си воля.
към текста >>
91.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
Природата е разтворена книга, в която са написани
делата
на живия Бог, но тя се чете само от Посветените, от тези, които са достигнали до съвършенството, които имат привилегията, дадена от белите братя, да четат книгата на Вечността.
Те посещават човеците и работят между тях, видимо и невидимо. Този разумен център привлича всички, които са подготвени през вековете да влязат в него като работници. Мировият Учител иде от Всемирното Бяло братство. Той се явява през хилядолетията чрез разни имена." Същественото за природата е това, че тя обема в себе си целия живот - живота на човека, на животните, на растенията, на привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлизането в нейната окултна (от лат. окултен = таен, скрит) същност.
Природата е разтворена книга, в която са написани
делата
на живия Бог, но тя се чете само от Посветените, от тези, които са достигнали до съвършенството, които имат привилегията, дадена от белите братя, да четат книгата на Вечността.
В тази книга, винаги отворена за мъдрия и добрия, без оглед на неговата професия и социална реализация, непрекъснато се вписват и ще продължават да се вписват във вековете следите на Божието присъствие. Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в светлината и водата, във въздуха и човека, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите. Външно те се изразяват чрез справедливостта, която цари в Уни- версума, в красотата и хармонията на Космоса, но тяхната истина, тяхната ценност и логика има само една вътрешна проява и това е свободата на Божия Промисъл, свободната мисъл на Всевишния. Тя управлява човека и обективните реалности на всички равнища, движенията и събитията. Тук учението на ББ в редакцията на Учителя П.
към текста >>
Всичко, което излиза от човека - неговите мисли, чувства и
дела
, всяко негово изречено слово, - се завръща рано или късно при него.
А другото (алтернативата) - изкачването - изисква ежедневни усилия и беззаветна преданост към дълга на разумното същество. Дългът на осъщественото богоподобие. 7) Духовният бумеранг "Всичко, което излиза от тебе, ще се върне пак при тебе." (Учителят П. Дънов)
Всичко, което излиза от човека - неговите мисли, чувства и
дела
, всяко негово изречено слово, - се завръща рано или късно при него.
В някои от случаите с умножена мощ на въздействието. На Изток този Закон за причината и следствието се нарича карма (от санск- рит = действие, въздействие). В духовното познание е известен още и като Закон за възмездието. И така, доброто поражда добро, а злото - зло. Първото съгражда, а второто разрушава.
към текста >>
И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно служение на ближния или дори едно нищожно добро
дело
.
Астрологическата епоха на Водолея таи в недрата си издигане степента на съзнанието на човечеството, а заедно с това - и отпадане необходимостта от консумация на месо. Дано новите енергии на планетарната трансформация заработят още по-усърдно, за да ускорят промяната в начина на мислене на съвременния човек. А това означава - и във всички аспекти на поведението му. За духовния поглед на ясновидеца Земята е обгърната от плътен слой мрак със сиви, кафяви, черни и мръсно зелени оттенъци. Това е аурата на планетата, възникнала вследствие преобладаващата мисловна и емоционална дейност на днешните хора.
И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно служение на ближния или дори едно нищожно добро
дело
.
Тази нерадостна картина е нарисувана така от духовния Учител: "Около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания, вследствие на това се образуват палещите лъчи на Слънцето. " Ученикът на Духа има за първостепенен дълг да пречиства непрестанно и неуморно земната аура и да я насища ежедневно с красиви и чисти мисли, чувства и пориви - към Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Методи и средства за това той може да намери в изобилие в учението на ББ. Ученикът по вечния Път на самоусъвършенстването знае, че така би бил полезен на своите по- малки братя и сестри не само косвено, но и съвсем пряко. Понеже неконтролираните умствени и емоционални изблици на невежата маса от хора се отразяват негативно даже и върху климатичните условия около Земята: "Мрачното време се дължи на кавгите, скандалите, обидите, недоразуменията, които хората разменят помежду си." С подобни прояви на неразумност ние навреждаме не само на природната среда, но и на самите себе си: "Лошият живот на хората е причина за всички болести и страдания, сиромашия, бури и земетресения" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Всички те го даряват с незаменима по качество енергия, която той може да въплъти в благородни мисли, чувства и
дела
.
Планинските върхове са свързани с центъра на Слънцето. Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Например, ако сте неразположени и се изкачвате на някой планински връх, неразположението ви ще изчезне и вие ще се върнете освежен, обновен. В долината човек се чувства неразположен, угнетен, напрегнат. Щом се качи на планината, неразположението изчезва." Всички елементи от природата в планината съдействат за духовните търсения на ученика: кристалният въздух, чистата изворна вода, светлината на изгряващото слънце.
Всички те го даряват с незаменима по качество енергия, която той може да въплъти в благородни мисли, чувства и
дела
.
В сърцето му се ражда топла благодарност към Онзи, Който го е обсипал с толкова много блага и с грижа като за най-скъпо чедо: "Ще благодарим на Бога, че сме на планината при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото Слънце. Ако искате да се ползвате от чистия въздух, качвайте се по върховете. Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете. Водата е като дете, тя обича да я носят. Искате ли да придобиете чистота, вода носете.
към текста >>
92.
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Реалната Любов е проявление, непрестанно развитие и разгръщане на най-чистите помисли и
дела
: "Любовта е любов, само когато се прави.
Дънов разглежда и други четири проявления на Любовта, които ще бъдат обект на изясняване в настоящото изложение: като стремеж - свързана с физическата природа на човека, като чувство - изразяваща емоционалното му естество, като сила - кореспондираща с умствената същност на човека, и като принцип - произтичаща от висшата му духовност. В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, Любовта изпъква като ядро на живота - негова неугасима и неотклонима светлина. Тя не е някаква литературна абстракция, а действие, работа за Божия План, стремеж към съвършенство, служение в името на човечността, доброто и справедливостта. Ако Любовта бъде възприемана само като дума, израз или форма, то нейният плод би бил нищожен, еволюцията би пресъхнала.
Реалната Любов е проявление, непрестанно развитие и разгръщане на най-чистите помисли и
дела
: "Любовта е любов, само когато се прави.
Любовта е реална, когато се прави. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдещо. Божествената реалност е всякога реалност " (Учителят П. Дънов). В този контекст българският духовен Учител достига до едно завършено окултно разбиране за мисията на човека като строител на новия живот, като носител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>
Апостоли в разпространението на новите идеи, те са пожертвали всичко лично пред олтара на Божието свято
дело
.
И четвъртата, най- възвишената, е: от Бога към Бога. При четвъртата връзка човек вижда в лицето на другите Бога така, както го вижда в своето лице." Любовта в проявлението си като принцип е приоритет на окултните ученици. Това са онези пробудени души, разпознали своя духовен Учител и следващи го предано по пътя към съвършенството. Те са неговите помощници, съратници и сътрудници в утвърждаването на всички нови епохи и култури.
Апостоли в разпространението на новите идеи, те са пожертвали всичко лично пред олтара на Божието свято
дело
.
"Моралът на ученика е Божествената Любов! " - казва Учителят П. Дънов. И на друго място в своето Слово той доразвива тази мисъл: "Когато ученикът влезе в Любовта, там има вече други закони. Любовта е нещо духовно. В Любовта няма раздяла.
към текста >>
93.
IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи - като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и
дела
на земната общност на Разума.
мисията му бива преценена от Учителя П. Дънов и от Всемирното Бяло братство като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) "носители и застъпници на мира"; 4) "синове на Царството Божие" - следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) "свята длъжност в Царството на мира"; 6) "велико събитие в живота на този свят" - последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло. А кои са носителите на Промяната - тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? - Учителят П. Дънов ги назовава "всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род".
Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи - като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и
дела
на земната общност на Разума.
Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната Учителят на ББ в нашата страна изтъква: "Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя." На друго място в текста неговият ав-тор подчертава: "Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението." Учителят П. Дънов с тези свои думи отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той утвърждава тезата, че VI културна епоха (или подраса) на V епоха (или коренна раса) е епоха на славянството. Както вече бе посочено по-горе, основната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните.
към текста >>
По-нататък в текста на Призванието следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за мащабно световно назначение - утвърждаването на Новата Култура на VI раса: "Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем,
делата
Му са неотложни, вие сте мой народ.
Ала те добавят и нещо, непосилно за другите главни световни етноси - сърцето. Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта на възгледите и толерантност - това е тайната на избора на славянството от Небето. Избор, потвърден категорично от редица велики адепти и представители на езотеричното познание. Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който трябва да се реализира!
По-нататък в текста на Призванието следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за мащабно световно назначение - утвърждаването на Новата Култура на VI раса: "Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем,
делата
Му са неотложни, вие сте мой народ.
Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (курсивът мой - К. З.)." Същевременно Учителят П. Дънов посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: "Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род..." Тук става въпрос за разединение и разногласие както сред българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), така и между отделните славянски народи - на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят на ББ в България, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание - утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? - "...Новото поколение - казва той, - което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят." Под "новото поколение" би следвало да разбираме напредналите души, които са се въплътили на Земята до края на отминалия вече ХХ век (тоест те са вече сред нас!) и чиято роля е да съдействат решително за триумфа на Новото учение - според едно от пророчествата на Учителя П.
към текста >>
Дънов посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: "Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото
дело
на славянския род..." Тук става въпрос за разединение и разногласие както сред българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), така и между отделните славянски народи - на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа.
Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който трябва да се реализира! По-нататък в текста на Призванието следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за мащабно световно назначение - утвърждаването на Новата Култура на VI раса: "Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (курсивът мой - К. З.)." Същевременно Учителят П.
Дънов посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: "Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото
дело
на славянския род..." Тук става въпрос за разединение и разногласие както сред българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), така и между отделните славянски народи - на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа.
А на кого възлага най-големи надежди Учителят на ББ в България, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание - утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? - "...Новото поколение - казва той, - което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят." Под "новото поколение" би следвало да разбираме напредналите души, които са се въплътили на Земята до края на отминалия вече ХХ век (тоест те са вече сред нас!) и чиято роля е да съдействат решително за триумфа на Новото учение - според едно от пророчествата на Учителя П. Дънов за събитията, които ще настъпят до края на ХХ-то столетие. В следващите редове той анализира сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество - 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства от онова време, както и с великодържавния шовинизъм и стремеж за утвърждаване на Балканския полуостров с всички възможни средства от страна на руския царизъм от онази епоха: "Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви - то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство." С тези свои думи Учителят на ББ у нас предрича, че това, което България дава днес на света - неговото духовно-културно наследство, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХ! столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за планетата Земя.
към текста >>
94.
V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Самото понятие "карма" е от санскритски произход (както е известно, санскритският е праезикът на индоевропейската група езици) и означава: действие, въздействие,
дело
.
И кармата влезе в света, след като хората съгрешиха." "Туй, което вие наричате съдба, представлява кармически закони. ...Съдбата - това е кармата, закон за причини и последствия, които ние сме създали." (Учителят П. Дънов) Вселенският закон на кармата произтича от шестия херметически принцип - този за причинността.
Самото понятие "карма" е от санскритски произход (както е известно, санскритският е праезикът на индоевропейската група езици) и означава: действие, въздействие,
дело
.
Известен е и като закон за причината и следствието. Смисълът на тази дефиниция е, че всяко действие в материалния свят представлява причина, която поражда следствие, съответстващо по съдържание и интензивност на породилата го причина. Тук е в сила аналогия с третия принцип на динамиката, чиято формулировка гласи: "Всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие." Проявлението на универсалния кармичен закон в Космоса води до заключението, че всяко събитие в окръжаващата ни действителност се явява резултат от причинно- следствена верига. Всяка причина поражда следствие, което от своя страна би могло да се превърне също в причина, и т. н. От гледна точка на учението на ББ и езотеричното познание изобщо законът на кармата изразява вездесъщата Божия справедливост.
към текста >>
То може постепенно да бъде изменено в зависимост от мислите и
делата
на личността.
Всяка причина поражда следствие, което от своя страна би могло да се превърне също в причина, и т. н. От гледна точка на учението на ББ и езотеричното познание изобщо законът на кармата изразява вездесъщата Божия справедливост. Неговото действие е обективно и безпощадно точно при възстановяване на всемирната правда. Съдържанието на кармичния закон обуславя окултния факт, че човек в настоящия си живот си създава условията за следващия (или следващите). В този смисъл кармата бива разглеждана като предопределение на съдбата, което обаче не е абсолютно и неизменно.
То може постепенно да бъде изменено в зависимост от мислите и
делата
на личността.
Според Учителя П. Дънов кармата би могла да бъде коренно променена върху основата на дълбоко и искрено покаяние, последвано от конкретни дела на прогресиралото и пречистено съзнание. Познаването на закона за кармата би трябвало да ни помогне да възприемаме всичко, което се случва около нас и със самите нас, с разбиране и смирение. Ако се противим на обективното действие на кармичния закон, това само би влошило нашата собствена ситуация - и в настоящето, и в бъдещето: "Онова, което има да става, всичко е предвидено, ти не може да се избавиш от него. Ако се избавиш от едно зло, ще ти дойде друго, по-голямо.
към текста >>
Дънов кармата би могла да бъде коренно променена върху основата на дълбоко и искрено покаяние, последвано от конкретни
дела
на прогресиралото и пречистено съзнание.
Неговото действие е обективно и безпощадно точно при възстановяване на всемирната правда. Съдържанието на кармичния закон обуславя окултния факт, че човек в настоящия си живот си създава условията за следващия (или следващите). В този смисъл кармата бива разглеждана като предопределение на съдбата, което обаче не е абсолютно и неизменно. То може постепенно да бъде изменено в зависимост от мислите и делата на личността. Според Учителя П.
Дънов кармата би могла да бъде коренно променена върху основата на дълбоко и искрено покаяние, последвано от конкретни
дела
на прогресиралото и пречистено съзнание.
Познаването на закона за кармата би трябвало да ни помогне да възприемаме всичко, което се случва около нас и със самите нас, с разбиране и смирение. Ако се противим на обективното действие на кармичния закон, това само би влошило нашата собствена ситуация - и в настоящето, и в бъдещето: "Онова, което има да става, всичко е предвидено, ти не може да се избавиш от него. Ако се избавиш от едно зло, ще ти дойде друго, по-голямо. Ако приемеш едно зло разумно, с благодарност, след него идва едно добро" (Учителят П. Дънов). По тази причина всички велики духовни Учители на човечеството ни съветват да приемаме живота си с цялото му съдържание с благодарност и осмисляне на ставащото.
към текста >>
"Животът е тъй устроен, че всяко
дело
, каквото и да е то, получава своята заплата според вътрешната си стойност" (Учителят П. Дънов).
Грехът пък се явява като резултат на желанието у човека да заобиколи по някакъв начин кармата, да я избегне." Законът на кармата е формулиран за първи път в древноиндийските религиозно-философски учения. Редица окултни школи и духовни течения, между които и учението на ББ в интерпретацията на Учителя П. Дънов, го третират като закон на Всемира. Доколкото той обхваща взаимозависимостта между причината и последствието, нищо в света не остава без последствие и всяко нещо е обусловено.
"Животът е тъй устроен, че всяко
дело
, каквото и да е то, получава своята заплата според вътрешната си стойност" (Учителят П. Дънов).
Кармичният закон и неговото действие са пряко доказателство за това, че не съществува случайност. Светът е творение на Бога, а Той е Великото Разумно Начало и не би могъл да създаде нещо, което няма смисъл. В този аспект на разсъждения дори привидно случайното по логически път намира своето място в Божия план за Космоса и се превръща в част от него. Казано на религиозен език: "Всичко на този свят става по Божие допущение! " Езотеричното познание разглежда кармата като закон за възмездието (както вече бе изтъкнато по-горе), най-вече в смисъл като разплащане за сторените в миналото грешки от страна на личността.
към текста >>
А що се отнася до добрите
дела
в нашето минало, от всичко позитивно, извършено чрез мисловната и практическата ни дейност, то и за тях получаваме своята награда - дихарма.
Казано на религиозен език: "Всичко на този свят става по Божие допущение! " Езотеричното познание разглежда кармата като закон за възмездието (както вече бе изтъкнато по-горе), най-вече в смисъл като разплащане за сторените в миналото грешки от страна на личността. "Всичко, което става в света, се ръководи от всемогъщото Божествено съзнание, което прониква в цялата природа и хроникира нещата; то отдава всекиму заслуженото. Рано или късно човек ще понесе последствията на своя живот - добри или лоши" (Учителят П. Дънов). Разплащането като правило е съпроводено от болка и страдания.
А що се отнася до добрите
дела
в нашето минало, от всичко позитивно, извършено чрез мисловната и практическата ни дейност, то и за тях получаваме своята награда - дихарма.
Така че в тесния смисъл на понятието кармата е това, което изплащаме за извършеното зло ("Карма значи да допуснеш в своя ум неща, които не са Божествени."), а дихармата е това, което получаваме за сътвореното добро ("Кармата е тъмнота, дихармата е светлина. Доброто винаги представлява светлина, злото винаги представлява тъмнина. "). Казано и по друг начин: "Кармата, това е неустроеният живот, който сега се устройва. Небето, това е дихармата, това е благодатта." Като продължение на тези размисли Учителят П. Дънов подчертава: "Когато се казва, че човек не трябва да си създава нова карма, подразбира, че той не трябва да продава лоша стока.
към текста >>
95.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ
 
- Константин Златев
Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни
дела
на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос.
Казвам: "Деня, в който съгрешите, вие сте изпъдени из Божествената църква, из рая." Учението на П. Дънов, което притежава ярка възпитателно-практическа насоченост и бива назовавано от изследователите и познавачите му "наука и философия за живота", макар и пронизано от духа на ранното християнство, не би могло да бъде дефинирано нито като богословие, нито като църковно учение. Обект на критичен, но напълно обективен анализ в него са недъзите в служението и личния живот на свещенослужителите - включително висшите йерарси, - които твърде много са се отдалечили от светлината на Христовото благовестие и са затънали в церемониално възприемане и прилагане на Неговата проповед и наставления. В частност, Учителят П.
Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни
дела
на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос.
Според него тази институция в сегашния си вид е твърде далеч от първоначалния си заряд и цели. Върху основата на подобен анализ, правен от Учителя на ББ в нашата страна не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират различията между църковната действителност и идейната схема на П. Дънов в практически аспект. Така българският духовен Учител достига до представения вече по-горе извод - моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация не отговаря на заложените в нея от създателя й Христос цели, тя не е на висотата на изискванията на историческата ситуация и не е способна да изпълнява пълноценно предназначението си на обединител, пастир и водител на християните. Тази извънредно сериозна присъда бива подкрепена от Учителя П.
към текста >>
Християнското учение безспорно е право в едно - спасението е лично
дело
!
Същият закон важи и за природата." Никаква ритуалност - колкото и сложно и впечатляващо да е изградена тя - не може да замени Любовта! Никоя молитва няма да стигне до Бога, ако не бъде предшествана от искрено и дълбоко покаяние! Всевишният никога няма да откликне, колкото и да призоваваме името Му, ако не сме издигнали в сърцето си храма на Неговата всеотдайна милост, безкористна пожертвувателност и готовност за служение в полза на Неговия велик План за света. Ако християнинът разчита, че ще достигне до спасение, само ако изпълнява църковните обреди и посещава редовно богослужението - без цялостна вътрешна трансформация в посока към доброто, той жестоко се заблуждава.
Християнското учение безспорно е право в едно - спасението е лично
дело
!
Хармоничното единство между вяра и дела (ср. Як. 2:17, 20) е единствената и неизменна гаранция за успех по духовния Път. До такъв извод водят и разсъжденията върху следните думи на Учителя П. Дънов: "Само онзи може да служи на Бога, който има Любов към Него. Ще кажете, че се разкайвате, че се молите.
към текста >>
Хармоничното единство между вяра и
дела
(ср. Як.
Никаква ритуалност - колкото и сложно и впечатляващо да е изградена тя - не може да замени Любовта! Никоя молитва няма да стигне до Бога, ако не бъде предшествана от искрено и дълбоко покаяние! Всевишният никога няма да откликне, колкото и да призоваваме името Му, ако не сме издигнали в сърцето си храма на Неговата всеотдайна милост, безкористна пожертвувателност и готовност за служение в полза на Неговия велик План за света. Ако християнинът разчита, че ще достигне до спасение, само ако изпълнява църковните обреди и посещава редовно богослужението - без цялостна вътрешна трансформация в посока към доброто, той жестоко се заблуждава. Християнското учение безспорно е право в едно - спасението е лично дело!
Хармоничното единство между вяра и
дела
(ср. Як.
2:17, 20) е единствената и неизменна гаранция за успех по духовния Път. До такъв извод водят и разсъжденията върху следните думи на Учителя П. Дънов: "Само онзи може да служи на Бога, който има Любов към Него. Ще кажете, че се разкайвате, че се молите. Това не може да ви спаси.
към текста >>
Истинският ученик по духовния Път със своите мисли, чувства, думи и
дела
би трябвало до такава степен да натъжава дявола, че дори да го разплаче!
" Какво ще му кажете тогава? ...Като дойдеш до дявола, със седмици не можеш да се освободиш. Казвам: зад дявола на стой! Бягай надалеч! Не се занимавайте с естеството на лошите мисли."
Истинският ученик по духовния Път със своите мисли, чувства, думи и
дела
би трябвало до такава степен да натъжава дявола, че дори да го разплаче!
В неговия живот не бива да остане нито едно тъмно петънце, а от него във всички посоки да струи светлина. "Направи така, че и твоят дявол да поплаче. Докато той се радва, ти ще плачеш. Когато дяволът почне да плаче, тогава ти ще се радваш." Силите на мрака на практика стоят зад всички трагични, разрушителни събития в нашата действителност. Само че те са невидими и действат посредством свои проводници.
към текста >>
96.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Ако неделята бъде приета за първи ден от седмицата и за начало на Божието творческо
Дело
, това означава, че човекът е създаден в петък - деня на Венера от астрологическа гледна точка.
Тази планета може да бъде определена като космическа матрица на Пентаграма. Венера съдейства за успеха на човешките начинания. Когато си служим с Пентаграма, по невидим път се обръщаме към съществата от тази планета и те откликват на призива ни. Живият Пентаграм има за свой първообраз човека, който е сътворен от Бога в шестия ден (творчески период) от Сътворението на света (Бит. 1 гл.).
Ако неделята бъде приета за първи ден от седмицата и за начало на Божието творческо
Дело
, това означава, че човекът е създаден в петък - деня на Венера от астрологическа гледна точка.
От друга страна, отрязъкът от време между два съвпада на Слънцето и Венера е девет месеца - съответства на периода на човешката бременност, последвана от раждане на физическия човек. Обвързаността на дадена форма с конкретно космическо събитие подсказва за това, че в изграждането на структурата на тази форма вземат участие същества от духовните йерархии. А сега нека проследим съвпадите на двете най-големи и най- тежки планети в Слънчевата система - Юпитер и Сатурн. Те се реализират приблизително на всеки 20 години. За период от 60 години двете планети очертават върху небесната сфера равностранен триъгълник.
към текста >>
Само тук-там проблясват отделни снежно бели и златисти искрици на чисти духовни стремления, на
дела
, изтъкани от честност, благородство и всеотдайност.
И би следвало да им простим невежеството, понеже те все още живеят с погрешното убеждение за реалност на отделността, на разделението между частите и Цялото. Те все още не знаят, че всяко събитие в битието на частите неминуемо се отразява върху общия живот, че мислите, чувствата и действията на човека се проектират по невидим начин в духовните зони на Космоса и оставят своите следи върху фината тъкан на тяхната субстанциалност. Ако средният гражданин на планетата притежаваше ясновидски способности, той със сигурност би се ужасил, след като надникне в тези полета на ноосферата. До такава степен са затрупани те с нашите ежедневни негативни излъчвания на мисловен и емоционален план. За погледа на ясновиждащия Земята е заобиколена от плътна мрачна аура с мръсно кафяви, сиви, отровно зелени и черни оттенъци.
Само тук-там проблясват отделни снежно бели и златисти искрици на чисти духовни стремления, на
дела
, изтъкани от честност, благородство и всеотдайност.
Проблясват и скоро угасват, потопени в общия фон на посредственост, злонамереност, егоизъм, тщеславие, алчност и корист. Не бива да се борим със злото, многократно ни поучава Учителят на ББ в България, а трябва да творим добро. Едно от най-могъщите оръжия в тази битка за съдбата на човечеството е Паневритмията. И затова, когато разглеждаме нейното философско-езотерично съдържание, за пореден - и далеч не последен - път сме длъжни да изтъкнем: всяка идея, всяко качество на човешката душевност съответства на определено движение. И обратното - всяко движение, включително при изпълнение на паневритмичния танц, отразява съответна настройка на психиката, нейното вътрешно съдържание.
към текста >>
97.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
Във връзка с това е взето безпрецедентно дотогава решение срещу Учителя Петър Дънов, формулирано в определение от 07.07.1922 г.: "В своите лъжеучения, ревностно разпространявани - и публично, и в потайни пътища - в цялото ни отечество, реченият лъжеучител, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миро създателя, в извършеното от Него
дело
за спасението на човешкия род; вярата в Богоучредеността на църковната йерархия... , която той презрително злохули и нарича църква на лъжците и от която той в богослужебно време отвлича заблудените й чеда на свои богослужебни събрания и противоцърковни беседи ... самодоволно и кощунствено със смътни изрази да се разбере, че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за "прероден Христос", той разпространява между тези си почитатели своите от съмнителна морална стойност принципи за безогледно пълна свобода в личния живот на човека, за свободни и достоосъдителни отношения между половете, за морално недоволство срещу обществените класи" ("Църковен вестник", бр.
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване поради невъзможността от навлизане в подробности или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро - като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор през м. юли 1922 г., в пета точка от дневния ред, БПЦ поставя за разглеждане въпроса за сектите в страната и основно за ББ и учението на П. Дънов. В това отношение съборът взема решение, както следва: "Да се изучат и следят размерите и насоките на тия секти за установяване целесъобразно и полезно противодействие спрямо тях; да се осветлява със слово и подходяща книжнина българското паство и особено невинно увлечените..., а спрямо упоритите от тях и особено спрямо непоправимите им водители да се вземат надлежните църковни мерки" ("Църковен вестник", бр.19-20, 1922).
Във връзка с това е взето безпрецедентно дотогава решение срещу Учителя Петър Дънов, формулирано в определение от 07.07.1922 г.: "В своите лъжеучения, ревностно разпространявани - и публично, и в потайни пътища - в цялото ни отечество, реченият лъжеучител, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миро създателя, в извършеното от Него
дело
за спасението на човешкия род; вярата в Богоучредеността на църковната йерархия... , която той презрително злохули и нарича църква на лъжците и от която той в богослужебно време отвлича заблудените й чеда на свои богослужебни събрания и противоцърковни беседи ... самодоволно и кощунствено със смътни изрази да се разбере, че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за "прероден Христос", той разпространява между тези си почитатели своите от съмнителна морална стойност принципи за безогледно пълна свобода в личния живот на човека, за свободни и достоосъдителни отношения между половете, за морално недоволство срещу обществените класи" ("Църковен вестник", бр.
30, 1922). Въз основа на този текст Петър Дънов е обявен за самоотлъ- чил се от Църквата Христова. От момента на прогласяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. Формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга "Учението на Учителя Дънов" (Й. Истинолюбиви - също литературен псевдоним, 1922).
към текста >>
Един от най-вълнуващите моментни в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: "По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с
дела
.
Казанлък - септември 1922", е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922 г. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във В. Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици.
Един от най-вълнуващите моментни в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: "По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с
дела
.
Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията" (пос. съч., с. 13). "Учението за любовта и братството (неговата същност - процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII-IX на сп.
към текста >>
Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя замисъл или това
дело
е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апостолски 5:38-39).
Какви основни изводи бихме могли да направим от изложените по-горе отзиви и анализи на личността на П. Дънов и неговото Слово? Най-важното според нас е вече изтъкнатото дотук утвърждаване влиянието на българския духовен Учител и ББ на родна почва, както и постепенното разпространяване на Новото учение зад граница - до мащабите на обхвата на цялата планета. Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И на финала нека си припомним как преди близо две хилядолетия мъдрият законоучител Гамалиил (духовен наставник и учител на ап.
Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя замисъл или това
дело
е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апостолски 5:38-39).
Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за Делото на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Иисус Христос, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред последователите на българския Небесен Пратеник вървят по небесния лъч, прокаран от него към изгрева на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме ще пребъдва във вековете, докато човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>
Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за
Делото
на Учителя Петър Дънов.
Дънов и неговото Слово? Най-важното според нас е вече изтъкнатото дотук утвърждаване влиянието на българския духовен Учител и ББ на родна почва, както и постепенното разпространяване на Новото учение зад граница - до мащабите на обхвата на цялата планета. Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И на финала нека си припомним как преди близо две хилядолетия мъдрият законоучител Гамалиил (духовен наставник и учител на ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апостолски 5:38-39).
Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за
Делото
на Учителя Петър Дънов.
Актуална по времето на Иисус Христос, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред последователите на българския Небесен Пратеник вървят по небесния лъч, прокаран от него към изгрева на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме ще пребъдва във вековете, докато човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>
98.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
 
- Константин Златев
След като е планирал за изпълнение нещо и настъпи времето за осъществяването му, той веднага пристъпва към
дело
.
Учителят П. Дънов неизменно е безупречно точен и изисква от своите последователи същото. Когато определи час за някакво начинание, бива съвършено точен. Чувството за дълг и отговорност е издигнато от него в ранг на духовен закон. Той изповядва правилото: "Малко обещавай, но всякога изпълнявай." Не обича да отлага нищо.
След като е планирал за изпълнение нещо и настъпи времето за осъществяването му, той веднага пристъпва към
дело
.
Всяко начинание, подето от него, постепенно се превръща в елемент от изграждането на Новото - Културата на Любовта. Цялата жизнена изява на Учителя на ББ у нас е посветена на идването на Царството Божие на Земята. Всяка негова мисъл, чувство и действие са форма на служение на Бога. Всичко той извършва с максимално внимание, грижливост, по възможно най-добрия начин. Девизът му е: "Каквото работите, работете го заради Господа." Всичките му движения излъчват красота, всичките му постъпки - достойнство и целеустременост.
към текста >>
Неговото жизнено
дело
промени света и резултатите от него тепърва ще бъдат осъзнавани от земните хора.
Той не знае почивка. Работи през всички часове на денонощието. Дори и в нощна доба или в най-ранна утрин той често е буден и използва времето за неспирен духовен труд. Малката му стаичка на "Изгрева" нерядко е огряна от бледата електрическа светлина в мигове, когато всички останали бродят из царството на съня. Учениците си наставлява по следния начин: " Човек разрешава най-мъчните си въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден." Извършената от него работа е титанична по своя обем и значимост.
Неговото жизнено
дело
промени света и резултатите от него тепърва ще бъдат осъзнавани от земните хора.
Да работиш с Любов, значи да служиш на Божия План за света: "Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. И най-голямата благодарност на човека заради живота е работата." Учителят П. Дънов е носител на духовно знание, обладаващо заряда на възраждане и обновление на всички равнища в действителността. Той го раздава с неподражаема щедрост, ала за да го получиш, трябва да поискаш.
към текста >>
Той обяснява това правило: "Разумният, невидимият свят участва във всичките ни
дела
тук, на Земята.
В редките мигове на отдих той му се отдава с благодарност и в пълнота. Пратеници от невидимия свят твърде често спохождат Учителя на ББ. Той умее да общува с тях, умее и да запали искрата на свещеното отношение към тях в сърцата на своите последователи. Всяка работа начева с молитва. И след приключването й също отправя благодарност чрез молитва.
Той обяснява това правило: "Разумният, невидимият свят участва във всичките ни
дела
тук, на Земята.
С молитвата ние призоваваме неговата помощ. Благодарността пък е израз на това, че ние оценяваме тази помощ. Тя е израз на нашите хубави чувства." Не липсват моменти, когато духовният Учител се оттегля в усамотение и в тишината на вътрешното си вглъбение се отдава на размисъл, концентрация, съзерцание и медитация. След подобна работа с Духа той се завръща сред последователите си озарен от нова светлина, изпълнен с нова вътрешна сила, с нови планове и идеи.
към текста >>
99.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
 
- Константин Златев
А който има уши да слуша, ще осъзнае своята собствена отговорност пред олтара на свещеното
Дело
.
Несъмнено бива изпълнен с яснота относно това, кой е той и защо е изпратен на тази малка планета – трета след звездата, наречена Слънце, в един от страничните ръкави на галактиката Млечен път. Година и половина Петър Дънов посвещава на осмисляне, уточняване и конкретизиране на тази своя мисия с нейната основна насока и детайлите ў. Едва след това я огласява пред българския народ. А с това – и пред света. Тази е формата, която избира, за да съобщи на всички каква е отговорността, която е поел пред Бога за България, славянството и човешкия род.
А който има уши да слуша, ще осъзнае своята собствена отговорност пред олтара на свещеното
Дело
.
Текстът е назован „Призвание“ и отговаря на съвременното понятие „призив“ или „възвание“. Характерът на изнесеното от Учителя П. Дънов обуславя като най-подходящ за днешния български книжовен език термина „възвание“, който ще използваме оттук до края на настоящата разработка. Разбира се, този наш избор с нищо не променя съдържанието и стойността на обръщението. Методът за изследване на текста, възприет в това изложение, е хронологически, т.е.
към текста >>
В съвременната действителност при среща на двама непознати, особено в
деловите
взаимоотношения, вместо да се изразходва дълго време за опознаване, хората си разменят визитни картички.
Дънов обуславя като най-подходящ за днешния български книжовен език термина „възвание“, който ще използваме оттук до края на настоящата разработка. Разбира се, този наш избор с нищо не променя съдържанието и стойността на обръщението. Методът за изследване на текста, възприет в това изложение, е хронологически, т.е. последователно проучване и тълкуване на Възванието. Ще подложим съдържанието на текста на аналитично разглеждане, подкрепено с цитати от него.
В съвременната действителност при среща на двама непознати, особено в
деловите
взаимоотношения, вместо да се изразходва дълго време за опознаване, хората си разменят визитни картички.
На тях фигурира името на притежателя, неговият адрес и телефон, професионална квалификация и длъжност в съответна организация, напоследък – и номер на факс и/или код на електронна поща. На минимална площ (една визитка е само няколко квадратни сантиметра) бива разположена оптимална по обем информация. Позволяваме си да твърдим, че на практика Възванието е визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната общественост. Учителят на Бялото братство (ББ) у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието ў – публична лекция в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на Възванието – село Николаевка (бившето село Хадърча).
към текста >>
Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи – като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и
дела
на земната общност на Разума.
„Вас ви чака едно славно бъдеще (курсивът мой – К.З.) , което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.“ Изразът „славно бъдеще“ в случая означава победа на Божественото над низшето у човека, възцаряване на хармония между хората, от една страна, и между хората и природата, от друга страна, триумф на Космическия план за Земята. А кои са носителите на Промяната – тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? – Учителят П. Дънов ги назовава „всички избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род“ (курсивът мой – К.З.).
Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи – като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и
дела
на земната общност на Разума.
Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната българския духовен Учител отбелязва: „Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя.“ От особен интерес за нас е как Учителят Беинса Дуно представя собствената си мисия: „Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.“ Горният цитат е във връзка и със следващото изречение от Възванието: „Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страждущите ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.“ За кого става дума тук? – За Месията? За Второто пришествие на Христос?
към текста >>
Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянский род (курсивът мой – К.З.), и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Иисус, на поругание и смърт, защото
делата
на тоя род бяха лукави.
Но времето за изпълнение на нашия човешки дълг вече изтича. „Но Бог се вечно не гневи. Милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят, и благословението Му не се оттегля.“ Безкрайна е Божията милост! Нашият Небесен Отец неизменно ни предоставя шанса да поправим грешките си и да променим живота си към добро. „... Аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало (курсивът мой – К.З.), да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено.
Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянский род (курсивът мой – К.З.), и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Иисус, на поругание и смърт, защото
делата
на тоя род бяха лукави.
Но престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите незакония и от нине всичко се прекратява.“ Тук трябва да наблегнем на три изключително важни момента: 1) Учителят Беинса Дуно като духовна Същност е бил този, който е изпратил за въплъщение на земята светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий; 2) от думите му „да поправя вашето минало“ можем да направим извода, че този духовен Учител (при последната си мисия) е предоставил възможност на българския народ да коригира решително своята национална карма – но само в случай че приеме, съхрани и разпространи Новото учение; 3) от гледна точка на израза „Помазаника Ми на Завета, Иисус“ авторът на Възванието очевидно говори от името на Бог Отец. Следователно той разполага с Неговите пълномощия за осъществяването на мисията си! Следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за велико световно назначение – утвърждаването на Новата Култура на VI раса: „Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.“ По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П.
към текста >>
Следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за велико световно назначение – утвърждаването на Новата Култура на VI раса: „Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем,
делата
Му са неотложни, вие сте мой народ.
Нашият Небесен Отец неизменно ни предоставя шанса да поправим грешките си и да променим живота си към добро. „... Аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало (курсивът мой – К.З.), да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено. Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянский род (курсивът мой – К.З.), и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Иисус, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите незакония и от нине всичко се прекратява.“ Тук трябва да наблегнем на три изключително важни момента: 1) Учителят Беинса Дуно като духовна Същност е бил този, който е изпратил за въплъщение на земята светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий; 2) от думите му „да поправя вашето минало“ можем да направим извода, че този духовен Учител (при последната си мисия) е предоставил възможност на българския народ да коригира решително своята национална карма – но само в случай че приеме, съхрани и разпространи Новото учение; 3) от гледна точка на израза „Помазаника Ми на Завета, Иисус“ авторът на Възванието очевидно говори от името на Бог Отец. Следователно той разполага с Неговите пълномощия за осъществяването на мисията си!
Следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за велико световно назначение – утвърждаването на Новата Култура на VI раса: „Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем,
делата
Му са неотложни, вие сте мой народ.
Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.“ По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П. Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св. Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен.
към текста >>
Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и
делата
Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция.
И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България. Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при сина на св. княз Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент. „Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“? Това, по всичко личи, е Месия, Който „скоро ще се яви“.
Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и
делата
Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция.
Както вече бе отбелязано по-горе, според някои източници Второто пришествие (идване) на Христос на Земята е било осъществено през изтеклия ХХ век на етерно ниво (в етерния свят – неделима част от физическия в широк смисъл). По-долу в текста на Възванието са представени и нови свидетелства за прякото участие на Учителя Беинса Дуно в историческите съдбини на българския народ: „Но в тогавашното ваше падение (османското иго – б.К.З.) аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, Който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа, Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепях с моята ръка и ви предавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на живота и отчаянието. И с всички сили, с които разполагам, заех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено.
към текста >>
Българският Учител на Любовта посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: „Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото
дело
на славянския род...“ Тук става въпрос за разединение и разногласие вътре в българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), както и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа.
И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божията Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя (курсивът мой – К.З.), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат, да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.“ От изнесеното тук следва, че Учителят Беинса Дуно се е застъпил лично в духовния свят за освобождението на България от турските поробители с помощта на братска Русия. От по-нататъшния текст става ясно, че Учителят на ББ в нашата страна е упълномощен в това Възвание да говори не само от свое име, но и от името на небесната Йерархия на светлите сили, ВББ и дори от името на Бога: „... Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже (курсивът мой – К.З.), но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро (курсивът мой – К.З.).“ Основен недостатък в характера на българина действително е неговото своенравие. „Аз не съм от тия, които се побеждават“, казва Учителят П. Дънов – духовната мощ на великото Същество, което познаваме с духовното име Беинса Дуно, е непобедима по отношение на злото!
Българският Учител на Любовта посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: „Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото
дело
на славянския род...“ Тук става въпрос за разединение и разногласие вътре в българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), както и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа.
А на кого възлага най-големи надежди Учителят П. Дънов, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание – утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? – „... Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.“ Под „новото поколение“ следва да разбираме напредналите души, които следва да се въплътят до края на ХХ век (те са вече сред нас!) и да съдействат решително за триумфа на Новото учение – според едно от пророчествата на Учителя на ББ за събитията, които ще настъпят до края на изминалото столетие. Но идва ред на още едно сурово предупреждение: „Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствам за вас, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота.“ Ако българският народ не изпълни планетарната си мисия, която му възлага Бог чрез Своя Пратеник – Учителя Беинса Дуно, той ще натрупа много тежка национална карма, която може да доведе дори до разпадането на България като държава. „Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново и премахна адската омраза с братския вам род (авторът на посланието има пред вид сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество – 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства по онова време; б.К.З.), който е положил за вас безброй человечески жертви – то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.“ Това, което България дава днес на света – духовно-културното наследство на Учителя Беинса Дуно, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХI-то столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за Земята.
към текста >>
Но идва ред на още едно сурово предупреждение: „Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето
дело
, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствам за вас, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота.“ Ако българският народ не изпълни планетарната си мисия, която му възлага Бог чрез Своя Пратеник – Учителя Беинса Дуно, той ще натрупа много тежка национална карма, която може да доведе дори до разпадането на България като държава.
Дънов – духовната мощ на великото Същество, което познаваме с духовното име Беинса Дуно, е непобедима по отношение на злото! Българският Учител на Любовта посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: „Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род...“ Тук става въпрос за разединение и разногласие вътре в българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), както и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят П. Дънов, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание – утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? – „... Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.“ Под „новото поколение“ следва да разбираме напредналите души, които следва да се въплътят до края на ХХ век (те са вече сред нас!) и да съдействат решително за триумфа на Новото учение – според едно от пророчествата на Учителя на ББ за събитията, които ще настъпят до края на изминалото столетие.
Но идва ред на още едно сурово предупреждение: „Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето
дело
, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствам за вас, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота.“ Ако българският народ не изпълни планетарната си мисия, която му възлага Бог чрез Своя Пратеник – Учителя Беинса Дуно, той ще натрупа много тежка национална карма, която може да доведе дори до разпадането на България като държава.
„Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново и премахна адската омраза с братския вам род (авторът на посланието има пред вид сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество – 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства по онова време; б.К.З.), който е положил за вас безброй человечески жертви – то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.“ Това, което България дава днес на света – духовно-културното наследство на Учителя Беинса Дуно, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХI-то столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за Земята. „Ще приемете от нея (Русия – б.К.З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава; б.К.З.). Днешната ў сила и слава тя вам дължи (курсивът мой – К.З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.“ Според Учителя П.
към текста >>
Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставате развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително
дело
, което се върши пред Него навсякъде.
Ако се съпротивлява, възмездието ще бъде страшно – не защото Бог го иска, а понеже към стария дълг ще бъде прибавен нов, още по-голям. Т.е. духовната мисия на България в съвременната епоха просто няма алтернатива. Такова е действието на обективните космически закони. Учителят на ББ у нас предупреждава сериозно и водачите на българския народ от всички сфери на обществения живот: „Обръщам се към вас сега, мои служители, водители и учители, и към вас, книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вас да поразмислите, водете народа ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните.
Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставате развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително
дело
, което се върши пред Него навсякъде.
Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на множество злини. Поразмислете, догде е време, защото иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите.“ Последните думи на Учителя П. Дънов поставят достоен венец на Възванието: „Ето, втори път ида, откакто сте станали мой народ (курсивът мой – К.З.), за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете, и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест.
към текста >>
100.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
 
- Константин Златев
Очевиден фактор за принадлежността на един Учител към Бялата ложа е наличието от негова страна на
дела
и плодове от
делата
в духа на Христовото учение.
“ Ако някой си позволи самоволно да учителства и осакати духовно някои души, ще отговаря пред великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърлени в затвор и след като излежат своето наказание, чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. А знаете ли колко хиляди години са потребни за това? “
Очевиден фактор за принадлежността на един Учител към Бялата ложа е наличието от негова страна на
дела
и плодове от
делата
в духа на Христовото учение.
Той неизменно остава тих, ненатрапчив и пределно скромен. От друга страна, характерна черта – и то безпогрешно различителна! – за поведението на лъжеучителите са гордостта и егоизмът. Макар и същества от висока еволюционна степен, те са се поддали на поривите и страстите в низшата си природа и са ги последвали докрай. Така са се превърнали в инструменти на злото – с деформирана ценностна система, която безмилостно налагат на последователите си.
към текста >>
Тоталното хармонизиране на неговата воля с тази на Всевишния е най-сигурната гаранция за успеха на
делото
му: „За себе си казвам: аз трябва да постъпвам тъй, както Бог постъпва, Който е вътре в мен.
Аз правя същото с вас! Ако искате да живеете, трябва да живеете, както аз живея.“ Самооценката на Учителя П. Дънов не е обусловена от мнението на хората, а от реалния му принос за изпълнението на Божия план за планетата Земя: „Не е въпрос какво ще кажа аз по това, кой съм, а какво ще кажат от невидимия свят. Важно е дали от невидимия свят поддържат това, което аз изнасям. Защото Христос казва: „Ако Аз търся Своята слава, то нищо не съм, но има кой да я търси.“ Новото, което говоря, ще се завери от друго място.“ При осъществяването на мисията си той непрестанно бива воден от Божията всесилна и всемъдра ръка.
Тоталното хармонизиране на неговата воля с тази на Всевишния е най-сигурната гаранция за успеха на
делото
му: „За себе си казвам: аз трябва да постъпвам тъй, както Бог постъпва, Който е вътре в мен.
И аз го зная. Когато върша всичко, което Той желае, усещам една радост и Го познавам. И всичко, каквото поискам от Него, всичко става. Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало. На болни и на сиромаси съм помагал и помагам.
към текста >>
НАГОРЕ